№ 382
гр. С., 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
З. Ст. Шопова
при участието на секретаря Боряна Д. Иброва
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20255400500244 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С обжалваното решение №501/30.12.2024г по гр.д. №1142/2023г
районен съд –С. е признал за установено по отношение на М. Б. Х., ЕГН
**********, че не е собственик на 20/24 идеални части от поземлен имот с
идентификатор06223.101.53 с площ 109 кв.м., трайно предназначение на
територията -урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
10м), при граници и съседи: ************* и ************ (бивш имот с пл.
№53, кв.4по плана на с.Б., Община С., одобрен със Заповед №
РД1962/30.12.1987г.)
Със същото решение е признал за установено по отношение на М. Б.
Х., ЕГН **********, че собственици на 20/24 идеални части от поземлен имот
с идентификатор 06223.101.53 с площ 109 кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
10м), при граници и съседи:************* и ************ (бивш имот с пл.
№53, кв.4 по плана нас.Б., Община С., одобрен със Заповед № РД-
1962/30.12.1987г.) са наследниците на А. С. Х. (Х. Д. Б.) с ЕГН********** и
наследниците на Н. Д. Б. с ЕГН **********,а именно: 1. 1. С. Б. Б. с ЕГН
********** - 4/24 идеални части от правото на собственост, по наследство от
Н. Д. Б., 2. К. Н.Б. с ЕГН ********** - 8/24 идеални части от правото на
собственост, по наследство от Н. Д. Б.и А. С. Х. (Х. Д. Б.) 3. Д. Г. Д. с ЕГН
********** - 6/24 идеални части от правото на собственост, по наследство от
Н. Д. Б.и А. С. Х. (Х. Д. Б.) 4. С. М.Д. с ЕГН ********** - 2/24 идеални части
1
от правото на собственост, по наследство от А. С. Х. (Х. Д. Б.).Със същото
решение е отменил на основание чл. 537, ал.2 от ГПК Нотариален акт № 9,
том V,рег. № 8740, дело №750/2022г. на нотариус рег.№613 по регистъра на
Нот.камара в частта му относно 20/24 идеални части от поземлен имот с
идентификатор ************ с площ 109кв.м. по КККР на с.Б., Община С.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до10м), при граници и съседи: ************* и
************ (бивш имот с пл.№53, кв.4 по плана на с.Б., Община С., одобрен
със Заповед № РД1962/30.12.1987г.); и е осъдил М. Б. Х., да предаде
владението върху 20/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор
************ с площ 109 кв.м. по КККР на с.Б., Община С., с трайно
предназначение на територията -урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до 10м), при граници и съседи: ************* и
************ (бивш имот с пл. №53, кв.4по плана на с.Б., Община С., одобрен
със Заповед № РД1962/30.12.1987г.), на 1. На С. Б. Б. - 4/24 идеални части 2.
На К. Н. Б. - 8/24 идеални части, 3. На Д. Г. Д. - 6/24 идеални части и 4. На С.
М.Д. - 2/24 идеални части.Със същото решение е осъдил М. Б. Х. да заплати
на С. Б. Б. , К. Н. Б. , Д. Г. Д. и С. М. Д. , направените съдебни разноски по
делото в размер на 50,00 лева за заплатена държавна такса.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№621/21.01.2025г от М. Б. Х., чрез
адв.Д. Н. К. против решение № 501/30.12.2024 г. постановено по гр.д. №
1142/2023 г.по описа на районен съд –С.,който намира ,че същото следва да
бъде отменено изцяло .Счита така постановеното решение за недопустимо,
незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила - чл. 146, ал. 1, т. 2, 4 и 5, ал.2 и ал.4 ГПК, чл. 235,
ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК и нарушение на
материалния закон - чл.79, ал.1 от ЗС. Намира , че е налице неправилен подход
при оценка на събраните доказателства, които са довели до неистински
фактически констатации, а оттам и до погрешни правни изводи.Счита ,че
мотивите на съда не отразяват направените от страна на ответника
възражения, доводи и твърдения, изложени в отговора на исковата молба и
депозираната писмена защита, с които изцяло се оборва първоначалната
искова претенция по отрицателния установителен иск ,която е недопустима
и неоснователна по същество. Счита ,че в обжалвания съдебен акт районния
съд не е обсъдил всички изложени доводи по повод допустимостта на
исковата претенция.За да докажат правния си интерес ищците твърдят, че Н.
Д. Б. и Х. Д. Б. /А. С. Х. - удостоверение за идентичност на лице с различни
имена изх. №ГРА0003485/20.09.2023 г., издадено от Община С./, са придобили
правото на собственост на основание упражнявано владение, продължило
повече от 10 години през периода 1975 г. до1987 г. върху имота с пл.№53 кв.4
по плана на с.Б., Община С., одобрен със Заповед от 30.12.1987 г., който е
нанесен в действащата кадастрална карта на с.Б. като имот с идентификатор
06223.101.53 с площ от 109 кв.м.По делото се представя извлечение от
разписен лист към плана, видно от който имота с №53 двор е записан на Х. Б.
и Н. Б.. V за Озеленяване,като районния съд е разсъждавал,че записванията по
по плана нямат характер на писмени доказателства, установяващи правото на
2
собственост, но са индиция за начало на упражнявано владение. “Намира ,че
този извод на съда е неправилен и в противоречие с твърденията на ищците и
задължителните разяснения дадени с ТР № 8/20102 год. на ОСГТК на ВКС.
Счита ,че в случая за ищците липсва правен интерес от предявяване на
настоящия иск, тъй като те не представят доказателства за собственост върху
поземлен имот с идентификатор 06923.101.53 по КККР на с. Б., общ. С. или
поземлен имот с пл. №53, кв.4 по регулационния план на с.Б., община С..
Счита ,че не се установява и твърдението за осъществявано от
наследодателите на ищците владение върху имота до 1987 г., тъй като този
имот е нанесен в плана на с.Б., Община С. със Заповед от 30.12.1987 г., т.е едва
след тази дата е налице индиция за начало на упражнявано владение.Моли
въззивния съд да обърне внимание ,че районния съд се е произнесъл по
нередовна искова молба. С отговора на исковата молба и с писмената защита е
направено възражение, че исковата молба не отговаря на изискванията на
чл.127 от ГПК, тъй като липсва идентификация на сочения като собствен на
ищците имот с пл. №53, кв.4 по плана на с.Б., община С. по местност, граници
и площ на имота, т.е. липсва припокриване на пространствените параметри
между имот с пл. №53, кв.4 по плана на с.Б. и процесния поземлен имот с
идентификатор ************ по КККР на с. Б., с площ 109 кв.м.Това
възражение не е посочено в доклада по делото и по него врешението не са
изложени мотиви.Счита ,че в исковата молба липсват твърдения и писмени
доказателства за площта и регулационния статут на имот с пл. №53, кв.4 по
плана на с.Б., а тези обстоятелства не са установени и в хода на
производството по делото. Счита ,че от доказателствата по делото се
установява, че липсва съвпадение между западната и южната граница на
двата имота, т.е не е налице идентичност на имотите. Видно от
представеното с отговора на исковата молба удостоверение за регулационно
положение №1544/11.07.2005 г. процесният имот е съседен на поземлен имот с
идентификатор 06923.101.121 по КККР на с. Б. ,собственост на М. Х. и
регулационното му предвиждане е УПИ V - За озеленяване, а не двор. Освен
това ,счита ,че в нарушение на чл.146, ал.4 ГПК районния съд не е се е
произнесъл по искането на ищците за назначаване на съдебно-техническа
експертиза.Счита ,че неправилно районен съд –С. е определил предмета на
делото- спорното право. Твърди ,че ответницата М. Б. Х. никога не е
заявявала собственически претенции по отношение на имот с кадастрален
идентификатор 06223.101.53 по КККР на с. Б., общ. С..Счита ,че ищците не
доказват твърденията, с които обосновават правния си интерес и наличието
на предпоставките по предявения иск по чл.108 от ЗС.По делото не са събрани
доказателства кога, при какви обстоятелства и на какво основание Х. Д. Б. и Н.
Д. Б. са установили фактическата власт/владение върху процесния имот.
Счита ,че няма данни този имот да е съществувал към 1975 г., както и в какви
граници и с каква площ е имот с пл. №53, кв.4 по регулационния план на с.Б.
от 1987 г. Не се установява Х. Д. Б. и Н. Д. Б. да са осъществявали фактически
действия, в резултат от които са установили за себе си изключително
господство върху имот пл. № 53, кв.4, записан сега в КК с идентификатор
************. Районния съд е приел, че от гласните доказателства се
3
установи, че в къщата в имота с №53 живели наследниците на С. Х., които се
преместили в гр.С. преди около 10 години.. Но наследствената къща не е в
процесния имот, а в друг имот с пл. № 118, кв.4 (ПИ с идентификатор
***********) и в тази къща А. Х. и Н. Б. са живели до 1983 г., а след това е
продължила да живее майката им, според показанията на св. Н. Ю.. Моли
въззивния съд да обърне внимание ,че районния съд не е обсъдил показанията
на другите свидетели, от които се установява, че Х. Д. Б. и Н. Д. Б. не са
живеели трайно в с. Б. и не са осъществявали владелчески действия върху
спорния имот. Не е съобразил, че Х. Д. Б. /А. С. Х. - И. К./ през сочения период
е бил Канада, както са посочили св. Ю. и св. Ш..Св. К. дава сведения, че
наследници на С. Х. - синовете му Н. и Х. са живели в къщата, която е купила
М. Х.. Не сочи Х. Д. Б. и Н. Д. Б. да са обработвали или ползвали по някакъв
начин градината, в който и да период от време. Заявява, че „...М. Х. ползваше
само пътя, защото то е път за другата къща. Градината никой не я
обработваше. Оставяха каруца и дърва на пътя, пътя е широк 2-3 метра. В
градината имаше един орех точно до пътя, под къщата на С. Х. и после Н. Ю.
го отряза..“ Установява, че Св. Е. Г. също не дава сведения Х. Б. и Н. Б. да са
обработали мястото в периода от 1975г. до 1987 г., както и след това. Не може
да каже до коя година Н. и А. са живели в селото. Според него А. Х. е живял
там до 1990 г., тъй като е работил в дъскорезницата. Н. е сляп човек не
работеше, последно е бил селото, когато се роди внучето му - 1991 г. или 1992
г., след това го е виждал един два пъти да идва в селото. В случая съдът е
кредитирал обяснения на свидетеля Г. за ползване на спорния имот и плащане
на наем, без да ги съпостави с обясненията на св. Н. Ю. и обясненията на
неговия син М. Е. Г., дадени по нотариално дело № 750/2022г. по описа на
Нотариус № 613 - А. Ш..Моли въззивния съд да обърне внимание
доказателствата по нот. преписка и писмени обяснения на свидетелите не са
обсъдени изобщо. Пред нотариуса св.М. Е. Г. е заявил ,че откакто се помни
този имот се стопанисва от наследниците на М. Х. и не е чувал други лица да
имат претенции към този имот и не е виждал други лица в този имот да го
стопанисват, обработват освен наследниците на М. Х.“.Счита ,че в този
смисъл са и обясненията на св. Н. Ю. и св. Н. Ш.. Свидетелят Ю., който е
братовчед на Х. Б. и Н. Б. заявява, че спорното място граничи с къщата и имот
118. Имота 53 беше заедно с имота, където е къщата 118 и до 1990 г. той и
братовчед му Р. Ю. са сеели мястото и са го ползвали. Н. Б. и А. Х. са живели в
старата къща може би до 1983 г. Помни, че майка им продължи да живее там.
А. живееше в Канада, но се върна и след това дойде в С. и започна работа в
ДАП и после не ги е виждал в къщата. Къщата в имот 55 е на М. Х.. До тази
къща се стигаше между къщата и спорния имот. След 1991 година имот 53
/спорния имот/ го ползваше М. и съпругата му Хатидже, като дворно място.
В имота имаше орех, който пречеше, защото минаваха кабели към тяхната
къща и аз го отрязах. Не знае Р. да е ползвал това място под № 53. нито
неговите дъщери. Е. не е ползвал това място в 53.Намира за необоснован и в
противоречие със събраните по делото доказателства извода на съда , че
ответната страна- М. Б. Х., чиято е доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск, не е установила да е придобила правото на собственост
4
върху процесния имот на основание давностно владение съгласно чл.79, ал.1
от ЗС и на основание наследство от съпруга й М. А. Х., за което е съставен
нотариалния акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно
владение и наследство с№ 9, том V, рег.№8740, дело №750/2022 г... “.Счита
,че спорния имот е владян без прекъсване от ответницата и починалия и
съпруг М. А. Х. повече от 25 години и това владение е постоянно, спокойно и
явно.От представената с исковата молба извлечение от дворищно -
регулационен план на с.Б. се констатира, че спорният имот граничи с поземлен
имот пл. № 55, кв.4 (ПИ с идентификатор ************). В разписната книга
по плана на с. Б. от 1987 г. поземлен имот пл. № 55, кв.4 е записан на М. А..
Този имот е собственост на ответницата М. Х. и е придобит по време на брака
с починалия и съпруг М. А. Х., съгласно представения нотариален акт № 367,
том 2, дело № 1103/1993 г. на PC С.. От събраните гласни доказателства по
делото, включително и от представената преписка по нотариално дело №
750/2022г. по описа на Нотариус № 613 - А. Ш. сочи ,че се установява, че през
спорният имот е достъпа до собствения на ответницата имот с пл.№55, кв.4 и
сградите в него. Реално този имот е ползван като двор към къщата и
стопанска постройка в имот пл. №55. В него са складирани дърва, ползвал се е
за разтоварване на сено за животните, там са оставяли каруцата,а по-късно са
паркирали колата си.Счита ,че от показанията на свидетелите, вкл. по
нотариално дело № 750/2022г. по описа на Нотариус № 613 - А. Ш. се
установява, че е владян без прекъсване от ответницата и починалия и съпруг
М. А. Х. повече от 25 години и това владение е постоянно, спокойно и явно.
Намира ,че незаконосъобразно е уважен и осъдителния ревандикационен иск
по чл.108 от ЗС. Доверителката му владее процесния имот на годно правно
основание - нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание
давностно владение и наследство с №9, том V, рег.№8740, дело №750/2022 г.
Счита ,че дори условно да се приеме, че към 1987 г. Х. и Н. Б.и са били
собственици на спорния имот, то след 1991 г. владението им е прекъснато и
те са загубили тези права .Счита ,че неоснователно, на основание чл. 537, ал. 2
ГПК, е отменен нотариален акт № 9, том V, per. № 8740, дело №750/2022 г. на
нотариус рег.№613 по регистъра на нот.камара в частта му относно 20/24
идеални части от поземлен имот с идентификатор ************ с площ 109
кв.м. по КККР на с.Б., Община С.. Намира ,че е неправилно решението и в
частта за разноските.Поради това моли да бъде отменено изцяло обжалваното
решение като неправилно и незаконосъобразно Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.
В законният срок е постъпил писмен отговор от адв.Д. М.
,пълномощник на С. Б. Б.,който намира ,че въззивната жалба е неоснователна
Намира за неоснователно оплакването, че направения решаващ извод на
първоинстанционния съд за наличие на правен интерес на ищците от водене
на делото е в противоречие с Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по
тълк.д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК. С първоначалната искова молба и с
уточняващата потърсената от съда защита се изразява в искане да бъде
признато по отношение на въззивника, че тя не е собственик на процесния
имот, както и че собственици на процесния имот са наследниците на Н. Б. и
5
ищеца А. Х. (а с уточняващата молба само конституирането на наследниците
на А. Х., тези от тях които поискаха да бъдат конституирани като страни в
процеса), също така е поискано при условията на евентуалност отмяна на
издадения констативен нотариален акт, и е поискано от съда да бъде осъдена
М. Х. да предаде владение върху иделаните части от имота на
конституираните наследници на А. Х..Намира ,че с оглед на това, че
предявените от доверителката му С. С., и част от наследниците на А. Х.
обективно и субективно съединени искове, в това число и такъв по чл.108 ЗС,
счита оплакването за неоснователно.
Счита ,че видно от представената с исковата молба скица №
******************** на СГК - С. се установява, че поземлен имот с
идентификатор ************ по КККР на с.Б. в предходния план
представлявал пл.№53, квартал 4, парцел V по плана на с.Б.. Скицата
представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК и како такъв
се ползва с доказателствена тежест по смисъла на чл.2, ал.5 от ЗКИР
относно частичната идентичност на имота. Твърди ,че в о.с.з. проведено на
06.11.2024г. процесуалния представител на въззивника признава
обстоятелството, че между имот пл.№53, квартал 4, парцел V по плана на с.Б.
и поземлен имот с идентификатор 06923.101.53 по КККР на с.Б. е налице
частична идентичност. Разликата се състои в това, че в кадастралната карта е
нанесена пътеката, която осигурява достъп до имот с кратък идентификатор
101.55 (бивш пл.№55), който е собственост на жалбоподателката М. Х..
Твърди ,че по делото се представя извлечение от разписния лист към плана,
видно от което имота с №53 двор е записан на Х. Б. и Н. Б., V за Озеленяване.
Записванията по плана нямат характер на писмени доказателства,
установяващи правото на собственост, но са индиция за начало на
упражнявано владение. Ответната страна М. Б. Х., чиято е доказателствената
тежест по отрицателния установителен иск, счита ,че не установява да е
придобила правото на собственост върху процесния имот на основание
давностно владение съгласно чл.79, ал.1 от ЗС и на основание наследство от
съпруга й М. А. Х., за което е съставен нотариалния акт за собственост върху
недвижим имот на основание давностно владение и наследство с №9, том V,
per. №8740, дело №750/2022г. Твърди ,че ответницата М. Б. Х. не ангажира
писмени доказателства, от които да се установи основанието, на което е
упражнявала фактическа власт върху процесния имот с намерението да го
придобие. Установява ,че не е ангажирала и доказателства относно правото на
собственост в полза на съпруга и- М. А. Х., починал на 25.08.2021г., чиито
права също да е придобила, а именно и по наследство от него съобразно
придобивните основания по нотариалния акт №9, том V, per. №8740, дело
№750/2022г." Моли въззивния съд да има предвид по отношение на
неоснователността на това оплакване, че следва да се обърне внимание и на
фактите, които се установяват от представените от жалбоподателката М. Б. Х.
с отговора на исковата молба писмени доказателства, както следва:
- от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
наследство и давност № 367, том II, дело № 1103/1993г. на PC - С., се
установява че съпругът и М. А. Х. е признат за собственик на дворно място,
6
съставляващо имот с пл.№ 55, който участва в парцел IV - 55, 117 и 118, кв.4
по регулационния план на с.Б., при граници С. С. Б., Р. З. Р. и А. Ч. Т.. От
представените извлечение от регулационния план и разписния лист към него е
очевидно, че за имота на М. Х. (пл.№55), заедно с този на С.н С. (пл.№ 118) и
този на А. К. (пл.№117) е отреден общ парцел, а именно парцел IV - 55, 117 и
118, кв.4 по регулационния план на с.Б..
- от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 52, том VI, дело №
939/2022г., вх.рег.№ 1767/05.07.2022г. на СВ- С. и Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 96, том VIII, дело № 1722/2005г., вх.рег.№
2198/05.08.2005г. на СВ- С. се установява, че М. Б. Х. е закупила от П. Й. П. и
съпругата му Г. И. П. бившия имот с пл.№ 118, кв.4 по плана на село Б. (имот с
идентификатор *********** по действащата КККР на с.Б.), които от своя
страна са го придобили от наследниците на С. Б. С. (М. С. Д., Н. Д. Б. и А. С.
Х.). От нотариалния акт от 2005г. се установява, че праводателите са закупили
поземлен имот с пл.№118, с площ от 132 кв.м., при граници на имота: улица,
УПИ - V - озеленяване, имот с пл.№ 55 - М. А. Х., имот с пл.№ 117 - н-ци на А.
К.. Това означава, че налице идентичност между имот с пл.№ 118, кв.4 по
плана на село Б. и имот с идентификатор *********** по действащата КККР
на с.Б., така както е посочено и представената с отговора на исковата молба
скица № ***************г. на СКГГ - С..
- от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на
основание давностно владение и наследство № 93, том XI, дело № 1908/2022г.
на СВ - С. и представените при съставянето му документи Скица № 15-
***************. (заверена-е- penNr8742/06(.12.2022r. на Нотариус № 613 –
А. Ш.) и както и от представеното с отговора на исковата молба
удостоверение за идентичност на лице с различни имена № ****************
на Община А., възникват няколко въпроса, отговорите на които са обуславящи
за изхода на делото, а именно:1. Въведена ли е нотариус А. Ш. в заблуждение
с представянето на удостоверение за идентичност на лице с различни имена №
**************** на Община А., с което молителката е убедила нотариуса, че
посочения в Скица № 15-***************. А. С. Х. е бащата на съпругът й с
оглед на посоченото в самия нотариален акт - на основание наследство от
съпруг М. А. Х. с ЕГН **********, починал на видно от удостоверение за
наследници № 11/18.07.2022г. , издадено от Кметство на с.Б., същият е
придобил собствеността по наследство от баща си А. Л. Х., с предишно име
А. С. Х., видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена №
**************** на Община А., починал на 15.05.1981г., видно от
удостоверение за наследници № 20.00.4306/05.08.2022г. на Община А.. Защо
имот с пл.№ 53, за който е отреден парцел - V, кв.4 по одобреният със Заповед
№ РД-1462/30.12.1987г. план на село Б. е записан в разписния лист на името
на Х. Б. ( А. С. Х.) и Н. Б.. Възможно ли е след като лицето А. Л. Х. (А. С. Х.) е
починало на 15.05.1981г. да бъде записано в разписния лист като собственик
на имот с пл.№ 53, за който е отреден парцел - V, кв.4 по одобреният със
Заповед № РД-1462/30.12.1987г. план на село Б., заедно с Н. Б. (брат на
първоначалния ищец А. С. Х. с предишно име Х. Д. Б.)?Моли въззивния съд
да обърне внимание ,че нот. преписка по издаването на Нотариален акт за
7
собственост върху недвижим имот придобит на основание давностно
владение и наследство № 93, том XI, дело № 1908/2022г. на СВ - С. изобщо не
е изискана в хода на производството пред районен съд. Моли поради
изложеното по-горе да бъде потвърдено обжалваното решение на районен съд
–С. като бъде осъдена М. Б. Х. на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, във
вр.чл.36 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Д. Стоянов М.
адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл.36, ал.2 от ЗА.
Пред окръжен съд –С. жалбоподателката М. Б. Х. ,редовно
призована , не се явява Вместо нея пълномощникът е адв. Д. К. поддържа
въззивната жалба -ведно с всички доводи в нея и в писмени бележки.
Претендира разноски по представен списък за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите С. М. Д. ,Д. Г. Д. и К. Н. Б. , редовно призовани
,не се явяват=
Въззиваемата С. Б. Б. , редовно призована , не се явява .Вместо
нея пълномощникът и адв.Д. М. поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна по доводи ,изложени в отговора на въззивната жалба и
писмени бележки. Претендира разноски за техническата експертиза и
разноски по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законния срок ,с внесена държавна такса и при наличие на
правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е частично основателна по следните
съображения:
С.ският окръжен съд констатира ,че предмет на гр.д. №1142/2023г
по описа на районен съд –С. са предявените от ищците С. Б. Б., А. С. Х., Д. З.
Д., С. З. Д., С. М. Д., Д. Г. Д. и К. Н. Б. срещу М. Б. Х., искове с правното
основание на основание чл. 124, ал.1 ГПК -да бъде признато за установено
по отношение на М. Б. Х. с ЕГН **********, че тя не е собственик на 20/24
идеални части от поземлен имот с идентификатор ************ с площ
109 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при граници и съседи:
************* и ************ (бивш имот с пл. №53, кв.4 по плана на с.Б.,
Община С., одобрен със Заповед № РД- 1962/30.12.1987г.) както и
положителен установителен иск , че собственици на 20/24 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 06223.101.53 с площ 109 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до 10м), при граници и съседи: ************* и
************ (бивш имот с пл. №53, кв.4 по плана на с.Б.,Община С., одобрен
със Заповед № РД-1962/30.12.1987г.) са наследниците на А. С. Х. (Х. Д. Б.) и
наследниците на Н. Д. Б. а именно:
.-С. Б. Б. - 4/24 идеални части от правото на собственост, по наследство от Н.
Д. Б.,
.-К. Н. Б. -8/24 идеални части от правото на собственост, по наследство от Н.
Д. Б. и А. С. Х. (Х. Д. Б.)
8
-Д. Г. Д. - 6/24 идеални части от правото на собственост, по наследство от Н.
Д. Б. и А. С. Х. (Х. Д. Б.)
-С. М. Д. - 2/24 идеални части от правото на собственост, по наследство от
А. С. Х. (Х. Д. Б.)
Предявен е при условията на евентуалност и уважаване
на иска по чл.124, ал.1 ГПК на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде
отменен Нотариален акт № 9, том Х1, дело №1908/2022г. на СВ - С. в частта
му относно 20/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор с площ
109 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), при граници и съседи:
************* и ************ (бивш имот с пл. №53, кв.4 по плана на с.Б.,
Община С., одобрен със Заповед №РД-1962/30.12.1987г.);
Поискано е на основание чл.108 ЗС -да бъде осъдена М. Б. Х. да
предаде владението върху 20/24 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 53. с площ 109 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при
граници и съседи:************* и ************ (бивш имот с пл. №53, кв.4
по плана на с.Б.,Община С., одобрен със Заповед № РД-1962/30.12.1987г.) на
наследниците на А. С. Х. /Х. Д. Б./ с ЕГН ********** и Н. Д. Б. с ЕГН
**********, както следва:
1. На С. Б. Б. с ЕГН ********** - 4/24 идеални части от правото на
собственост
2. На К. Н. Б. с ЕГН ********** - 8/24 идеални части от правото на
собственост,
3. На Д. Г. Д.с ЕГН ********** - 6/24 идеални части от правото на
собственост и
4. На С. М. Д. с ЕГН ********** - 2/24 идеални части от правото на
собственост, по наследство от А. С. Х. (Х. Д. Б.).
Твърденията в исковата молба и направеното по-късно уточнение
на исковете е ,че наследниците на ищците -А. С. Х. (Х. Д. Б.)и покойния му
брат Н. Д. Б./починал на 27.01. 2010г/,са собственици на имот с пл. №53, кв.4
по плана на с.Б., Община С., при квоти 1/2 ид.ч. за всеки един от тях. След
смъртта на Н. Д. Б. през 2010г., съгласно удостоверение за наследници изх.№
ГРА0002304/26.06.2023г. на Община С., ищцата С. Б. Б. е станала собственик
на 1/6 ид.ч. от недвижимия имот на основание наследяване по закон като
преживяла съпруга, а останалите 2/6 идеални части са наследени от деца му К.
Н. Б. и Е. Н.а Б. (починала на 24.03.2023г.).
Към настоящия момент имот с пл. №53, кв.4 по плана на с.Б.,
Община С. е нанесен в кадастралната карта на с.Б., община С. като имот с
идентификатор 06223.101.53 с площ 109 кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
10м), при граници и съседи: ************* и 06923.101.54.
В исковата молба се твърди ,че процесния имот винаги е бил
собственост на братята Н. Д. Б. и Х. Д. Б. (с идентично име -А. С. Х./, съгласно
9
удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№
ГРА0003485/20.09.2023г. на община С.). Твърдят ,че в средата на 90-те години
на миналия век А. Х. и брат му са предоставили имота с устна уговорка за
ползване от съседа им Р. Зефиров Р., собственикът на имот с пл.№ 54 към
онзи момент (с идентификатор 06923.101.54 по действащата КККР на с.Б.),
тъй като достъпа до неговата плевня се е осъществявал през техния имот. В
замяна на това Р. Р. е ремонтирал дувара в южната част на имот № 53, от
където е бил и подхода за плевнята му и е поел ангажимент да им дава по 4
чувала картофи годишно. Твърдят ,че след смъртта на съседа Р. Р. , съпругата
му и дъщерите им З. и С. са продължили да ползват имота при уговорените от
баща им условия. Тази уговорка се е запазила и след смъртта на Н. Б. през
2010 година.
Твърдят ,че през 2017г. съседния имот с пл.№ 54, кв.4 по плана на с.Б. (с
идентификатор 06923.101.54) е продаден на Е. Г. от дъщерите на Р. З. Р., които
са го предупредили, че имот с пл.№ 53, кв. 4 е собственост на братята Б.и,
съответно А. Х. (по прякор К.) и на наследниците на Н. Б. (С., Е. и К.) и са му
предали постигнатата още от баща им уговорка и условия за ползването му. Е.
от своя страна се е съгласил и продължил да изпълнява постигната уговорка
да поддържа дувара в южната част на имот пл. № 53 и да им предоставя по 4
чувала картофи на година. Твърдят ,че Е. е ползвал със съгласието на С., Е. и
К. Б.и и А. Х. (К.) необезпокоявано целия имот с идентификатор 06923.101.53
до пролетта на 2023г. Твърдят ,че в началото на април 2023г. съседката М. Х.
е казала на Е. Г., че няма право да ползва имот с пл.№ 53, защото е нейна
собственост. Той от своя страна и е казал, че този имот е собственост на А. Х.
(И. К.) и наследниците на Н. Б., които са му го предоставили за ползване под
наем. Е. Г. от своя страна е уведомил С. Б..В началото на месец юни 2023
година С. Б. е поискала съдействие от Нотариус М. К. за снабдяването с
документ за собственост за имот с идентификатор ************ като
единствения документ, с който е разполагала към онзи момент е било копие от
скица № 15-678268-28.07.2020г. След направена справка в имотния регистър
се е установило, че ответника М. Б. Х. е призната с Нотариален акт № 93, том
XI, дело № 1908/2022г. на СВ -С. за собственик на процесния имот с
идентификатор 06329.101.53 по кадастралната карта на с.Б. по наследство и
давностно владение от съпруга си М. А. Х. с ЕГН **********, който пък е
придобил собствеността по наследство ог баща си А. Л. Х. с предишно име А.
С. Х. (починал на 15.05.1981г.). Също така от съдържанието на нотариалния
акт се установява, че за съставянето му е представена скица на поземлен имот
№ 15-809141-19.07.2022г., от която се установява, че собственици на имота по
КРНИ са А. С. Х. и Н. Д. Б.. Имота на А. Л. Х. (А. С. Х.) е с пл .№ 55, кв.4 по
плана на с.Б., който е нанесен в кадастралната карта на с.Б. с идентификатор
06923.101.55.
Твърдят ,че през месец септември 2023 ответницата М. Б. Х. е
поставила ограда около имота и е ограничила достъпа през имота на
ползвателя Е. Г., който до тогава е ползвал имота със съгласието на
действителните собственици.Поради това молят съда да бъде признато за
установено по отношение на ответницата М. Б. Х. М. Б. Х. , че тя не е
10
собственик на поземлен имот с идентификатор ************ с площ 109
кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10м),при граници и съседи: ************* и
************ както и че имот с идентификатор ************ е собственост
на А. С. Х. (Х. Д. Б.) и наследниците на Н. Д. Б.,като на основание чл. 537,
ал.2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт № 93, том XI, дело №
1908/2022г. на СВ - С. и 3. както и да бъде осъдена ответницата М. Б. Х. да
предаде владението върху 3/6 ид.ч. на ищеца А. С. Х. и 1/6 ид.ч. на ищеца С.
Б. Б..
С отговора от ответната страна се прави възражение за недопустимост
на исковете поради липса на активна процесуална легитимация на ищците тъй
като същите не представят доказателства за собственост върху поземлен имот
с идентификатор с идентификатор ************ по КККР на с. Б., общ. С.
или поземлен имот с пл. №53, кв.4 по регулационния план на с.Б., община
С..Направено е възражение ,че ищците не са носители на вещни права върху
процесния имот в настоящ или минал момент, и не доказват да са били
носители на вещни права върху имота с надлежен документ за собственост.В
първата инстанция пълномощникът на ответницата М. Х. оспорва исковете
по същество като неоснователни.Признава се от от М. Х. обстоятелството, че
съгласно нотариален акт № 367, том2, дело № 1103/1993 г. на РС С. по
наследствено и давностно владение е собственик на поземлен имот е
идентификатор 06923.101.55 по КККР на с. Б.,общ. С., ведно е построените в
имота сгради, участващ в образуването на УПИ I V - 55, 117, 118, кв. 4 по
действащия регулационен план на с Б., който имот е идентичен с част от имот
пл.№55, кв.4 по предходния кадастрален план на с. Б..Твърди ,че имота е
наследствен, придобит по време на брака с починалия и съпруг М. А. Х.,
който имот го има от неговите родители А. С. Х.(А. Л. Х.), починал на
15.05.1981 г., и Ф. Е.а Х., починала на 10.02.1996 г.
С.ският окръжен съд намира ,че предявения отрицателен
установителен иск за процесния имот е недопустим поради липса на
правен интерес, като следва в тази част решението на районен съд –С. да
бъде обезсилено , бъде оставен без разглеждане този иск и производството в
тази част по гр.д. №1142/2023г по описа на районен съд –С. да бъде
прекратено.
В рамките на заявен отрицателен установителен иск няма същински спор
за конкуриращи права на собственост по отношение на един и същ имот.
Правото на собственост на ищеца не се обхваща от предметната рамка на
спора. Предмет на спора на заявен отрицателен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата
молба право на собственост на ответника. За разлика от иска по чл. 108 ЗС
предметът на спора не може да включва и установяване на правоизклюващи
правото на собствеността на ответника обстоятелства, въз основа на които
ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост. Дали
ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на
конкретно придобивно основание по см. на чл. 77 ЗС или е само в позиция на
правни очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са
11
извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за
собственост. Правният интерес от решаване на правния спор винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез
които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато
ищецът заявява самостоятелно право върху вещта – т.е. без да предявява и
положителен установителен за собственост, както и при евентуалната
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект
, единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото
само неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора, докато
ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е
възниквало или е било погасено. В този смисъл е по реда на чл.290 ГПК
решение №47/21.07.2021г по гр.д№2925/2020г на ВКС ІІгр.о./Поради това
предявения отрицателен иск поради липса на правен интерес е процесуално
недопустим и по отношение на него следва да бъде обезсилено обжалваното
решение ,оставена в тази част без разглеждане депозираната искова молба и
прекратено производството по гр.д. №1142/2023г.по описа на районен съд -С.
.
По отношение на втория положителен установителен иск с
правно основание чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.108 ЗС и чл.537,ал.2 ГПК -
въззивният съд намира ,че претенцията е основателна и правилно районен
съд –С. я е уважил, по следните съображения:
От представените в първата инстанция извлечения от дворищно –
регулационния план на с.Б. и разписния лист към него (приети със Заповед №
РД-1962/30.12.1987г.) се установява,че имот с пл.№ 53, кв.4 е записан на Х. Б.
и Н. Б., за който имот е отреден парцел V - озеленяване;
Имот с пл.№ 54, кв.4 е записан на Р. З. Р., за който е отреден
парцел - VІ;
Имот с пл.№ 55, кв.4 е записан на Лукан Ясенов Х./на основание
нот.акт №367/1993г , за който е отреден парцел ІV, както и на М. А. Х.,съпруг
на М. Х.
Имот с пл.№ 56, кв.4 е записан на А. Ч. Т., за който е отреден
парцел VІ;
Имот с пл.№ 117, кв.4 е записан на А. К., за който е отреден
парцел ІV;
Имот с пл.№ 118, кв.4, за който е отреден парцел - ІV е записан на
С. С. Б.;
По делото на районен съд –С. на лист 11 е приложено заверено
копие от скица № 15-678268 от 28.07.2024г. на СГКК – С. с която се
установява, че към момента на изработването и одобряването на
кадастралната карта и кадастралния регистър на с.Б. със Заповед № РД-18-58
от **********г. на изп. Директор на АГКК - София, като собственици на
поземлен имот с идентификатор 06923.101.53 са записани лицата А. С. Х. (Х.
Д. Б.) и Н. Д. Б..
12
Видно от приложения в районен съд –С. нот. акт № 93, том ХІ, дело
№ 1908/2022г. на СВ – С. се установява, че нотариуса е признал М. Х. за
собственик на процесния поземлен имот с идентификатор 06923.101.53 на
основание давностно владение, съгласно чл.79, ал.1 ЗС и на основание
наследство от съпруга и М. А. Х. с ЕГН **********, починал на 25.08.2021г.,
придобил собствеността по наследство от баща си А. Л. Х., с предишно име/
А. С. Х../
Видно от приложеното на стр.9 от делото на районен съд –С. и
прието като доказателство удостоверение за идентичност на имена от
20.09.2023г. на община С. се установява, че А. С. Х. с ЕГН ********** и Х.
Д. Б. са имена на едно и също лице с различни имена.
Посоченият в нотариален акт № 93, том ХІ, дело № 1908/2022г. на СВ С.,
А. Л. Х. (с предишно име А. С. Х.) с ЕГН **********, не е един и същи
човек с посочения в разписния лист и кадастралния регистър наследодател
на ищците А. С. Х. (Х. Д. Б./,който е с ЕГН **********.
По делото е приложено заверено копие от нот. акт № 367, том ІІ, дело
1163/1993г. на РС – С.,от който се установява, че М. А. Х. с ЕГН
**********/съпруг на М. Х. , починал на 25.08.2021г. /е признат за собственик
по наследство и давностно владение на дворно място представляващо имот с
пл.№ 55, който участва в парцел ІV – 55, 117, 118 в кв.4 от плана на с.Б., при
граници С. С. Б., Р. З. Р. , Ана Чавдарова Турутева,като парцела е с неуредени
регулационни сметки
Видно от приложения Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 6, том ІІІ, нот.д. №385/2005г се установява, че М. С. Д., Н.
Д. Б. и А. С. Х. с ЕГН ********** са продали на П. Й. Й. имот с пл.118 в с
площ от 132 кв.м. ,в кв.4 по плана на с.Б. (одобрен през 1987г.), ведно с
двуетажна жилищна сграда, при граници и съседи на имота: улица, УПИ – V –
озеленяване .По –късно с нотариален акт №191 , том ІІ, нот. дело №
362/2022г.П. Й. П. и Г. И. П. са продали на М. Б. Х. поземлен имот с
идентификатор 06923.101.121 с площ от 115 кв.м. по КККР на с.Б. ,който е
идентичен с поземлен имот №118 ,участващ в УПИ ІV-55,117,118,находящ се
в кв.4 по стария план на с.Б.
В първата инстанция са разпитани четирима свидетели, които
районният съд е ценил при постановяване на решението си. Св.С. К.
установява ,че къщата на Р. Р. я е купил св. Е. Г. ,заедно с плевня .Установява
,че миналата година М. Х. била сложила мрежа край пътя до плевнята на Р.
Р. като заградила градината от пътя,която никой не я е ползвал. Св.Е. Г.
установява че живее в с.Б. През 1997г закупил къщата от дъщерите на Р. Р. –
З. и Снежа,която се намира в поземлен имот №54 с плевня с обор.Установява
че къщата на Н. и А./наследодателите на ищците / е в имот №118 ,а под нея
е къщата и имота на А. Х. в имот №55.Имот №53 е на Н. и А. Х.
.Установява ,че е ползвал имота от 2017г. им ,след като купил къщата
.Установява ,че Р. Р. бил починал и процесния имот бил запустял .Преди две
години установява ,че М. Х. заградила процесния обрасъл имот и му заявила
,че няма да го ползва Установява ,че наследниците на А. Х. не са го ползвали
13
имота, оставили са дърва между къщата и градината Пътя установява ,че е
около един метър, метър и половина и го ползват да оставят багаж -
дърва.Установява ,че през двора на имот №121 се минава за къщата в имот
№55 и така е било преди да купи М. Х. къщата в имот №121 /с предишен
№118/
Св. Н. Ю. установява ,че е роден в с.Б. и там е живял до 1990г .Познава
А. Х. и Н. Б. ,техният баща и бащата на свидетеля/Е. Х. /, са братя.Установява
,че имот №53 отдолу граничи с имот №54 на Р. Р. като между двата имота има
подпорна стена.Има стопанска сграда на Р.,която е на два етажа -подник и
плевня.А къщата в имот №55 е на М. Х./съпруг на М. Х./. Св. Ю. установява
,че старата им къща в имот №118 е продадена
Св.Н. Ш. установява ,че с М. Х. са сватове и до 1980г е живял в с.Б.
.Установява ,че спорното място се намира върху къщата на Е. Г. ,който е
собственик на имот №54 Той е закупил къщата от Р. Р. .Установява че старата
къща е била собственост на Х. Б. и Н. Б..
В окръжен съд –С., с оглед изясняване на обективната истина , е
разпитан св.М. Г. , син на св.Е. Г. ,който установява ,че познава имота на М.
Х. в с.Б. и се е явявал като свидетел пред нотариуса за имот №121
.Установява ,че баща му Е. Г. е купил имот №54 и къщата в него с плевнята
.Между имот №121 и имот №53 има тясна пътека, на която са стояли
каруцата и дървата на кака С. .Установява ,че баща му Е. Гърблелов е бил
взел под наем процесния имот №53 ,собственост на К. / Х. Б. / и на Н. Б. /по
прякор- Слепеца ,тъй като бил сляп/,почистил го и сеел картофи и давал една
част от тях на кака Е. вместо наем. Установява ,че скоро процесното място М.
Х. го заградила с мрежа .Обяснява ,че само пътеката не е достатъчна за да
може да мине кола ,трябва да се ползват части от двора на имот
№121.Установява ,че бай М. Х. /съпруг на М. Х. /е искал позволение от баща
му Е. Г. ,за да може да си остави в процесното място каруцата в имот №53,тъй
като баща му изчистил мястото, което било буренясало.В тази насока са и
показанията на св. Р. ,който установява ,че винаги е имало пътека между
имот Установява ,че М. Х. , за да си стигне до къщата в имот №55 е минавал
през имот №121,собственост на К. /Х. Б. и Слепеца / Н. Б./Установява че от
скоро има поставена мрежа между имот №121 и процесния имот №53.
Във въззивната инстанция ,за изясняване на обективната истина е била
назначена , изслушана ,приета и неоспорена СТЕ като в.л.М. Т. дава
заключение ведно с приложена към него комбинирана скица ,върху която са
съвместени данни от КККР от 2009г на с.Б. и извадка от кадастралния и
регулационен план на с.Б. ,общ.С. от 1987г.Констатира ,че между имотите по
двата плана няма пълна идентичност Имот пл.№53 по регулационния план на
с.Б. участва със 103 кв.м. в УПИ V-озеленяване ,кв.4 и с 13 кв.м. в УПИ ІV-
55,117у117,кв.4.При извършена проверка в общ.С. не са му представени
данни за за процедури по уреждане на регулационни сметки ,касаещи имот
пл.№53 ,кв.4.
С.ският окръжен съд възприема СТЕ като обективно и
компетентно изготвена . В открито съдебно заседание пред окръжен съд –С.
14
на 13.11.2025г ,в.л.Т. установява ,че със зелен цвят е повдигнал на скицата
към заключението си частта от поземлен имот с идентификатор 101.53 по
КККР, която е идентична с имот пл. № 53 по регулационния план на село Б. от
1987 година. С жълт цвят е повдигнал частта от имот пл. № 53 по
кадастралния план от 1987 година, която е заснета към поземлен имот
101.9501 по КККР. С лилав цвят е повдигнал частта от имот пл. № 118 по
плана от 1987 година, която е заснета към поземлен имот 101.53 от
кадастралната карта. Установява ,че в имота от юг под зелената част в имот №
101.54 е заснел, че има два навеса и го е отбелязал с кафяв цвят. Те попадат в
имот 101.54, но западния навес го ползват собствениците на имот
101.55.,който представлява дърварник, а другия,по -големия навес го ползва
собственика на имот 101.54. Същото така на комбинираната скица, е
отбелязал ,с повдигнатото в зелено има една пристройка към второто ниво, в
имот 101.54 като е посочил сграда 2, която пише „ПМС“ (полумасивна
сграда), тя е стопанска сграда, тя опира на улицата. Към нея има пристроена
част на второ ниво, тя се ползва от собственика на 101.54. Пристройката на
второ ниво към същата сграда представлява едно помещение. Установява ,че
не е влизал вътре, но през процепите видял, че представяла едно общо
помещение с второто ниво на другата сграда.Малката пристройка, която е
означена „ПС“, която е залепена от югозапад на другата стопанска сграда
ПМС, е с дървена конструкция, не е масивна. Двата навеса малкия и големия,
които ги е отразил с кафяво, те попадат в УПИ-V - озеленяване по плана на
1987 на село Б.. Няма представа дали има план преди 1987 година на село Б..
Със зелени линии е отразил на комбинираната скица имотните граници по
план от 1987 г. и зелените цифри отговарят на плана от1987 година, и
номерата на имотите означени със зелено отразяват номерата по кадастралния
план от 1987 година. С черните линии е отбелязал границите и номерата на
имотите по кадастрална карта. Установява ,че имот пл. № 118 по плана от 1987
година, частично съответства на имот 101.121 по кадастралната карта-няма
пълна идентичност, но това му е номера по кадастралната карта.По плана от
1987 година няма отразена пътека между имот № 53, № 118 и № 55. Това,
което е повдигнал в жълт цвят на комбинираната скица, представлява част от
имот пл. № 53 по плана, попадаща в тази въпросна пътеката, която е заснета
към имот 101.9501.,което е 15 кв.м. Материализирани граници на имот № 53
на място, на юг е с каменна стена по границите на имота, а не по
регулационната линия, а на запад няма материализирана граница, на север
е ограда към пътя, на изток е фасадата на стопанската сграда. Към момента на
място не съществува ограда на запад към имот № 118 и № 101.121. Между
имот 101.53 и 101.9501, частта която е отразена като подход към имот № 55,
няма материализирана граница.
Съдът намира ,че за да се придобие право на собственост по давност,
не е достатъчно само съставяне на нотариален акт, който да удостоверява това
обстоятелство по реда на извършена обстоятелствена проверка. Следва да се
докаже явно, необезпокоявано и непрекъснато упражняване на фактическа
власт върху имота, с намерението да бъде придобита собствеността.
Фактическата власт и намерението за своене е необходимо да са били
15
противопоставени на лицето, което е притежавало преди това собствеността.
Съдът след като прецени поотделно и съвкупно всички писмени и
гласни доказателства установява ,че подхода за имот № 55,собственост на
наследниците на М. Х. е през пътека обособена между къщата в имот с пл.
№118 по плана от 87г. (имот № 121 по кадастралната карта) и спорния имот с
№ 53.Този коларски път е отразен в одобрената кадастрална карта като част
от имот с идентификатор 06923.101.9501 по КККР на с.Б., който подход не е
нанесен в одобрения през 1987г. план на с. Б..
Относно владението върху спорния имот, се установява категорично
от показанията на св.Е. Г. ,св.М. Г. ,че имота е ползван от най напред от Р. ,а
след това от св.Е. Г. със съгласието на ищците от 2009 година до 2017г ,а
през 2022г., М. Х. е поставила мрежа .
Съдът намира ,че не са налице условията на чл.79 от Закона за
собствеността да бъде призната М. Х. по отношение на ищците , за
собственик на процесния поземлен имот с идентификатор 06923.101.53 ,на
основание давностно владение и наследство от съпруга и М. А. Х. починал
на 25.08.2021г., придобил собствеността по наследство от неговия баща А. Л.
Х. . Въззивният съд констатира ,че към момента на изработване на КККР на
с.Б. ,одобрени със заповад №РД 18-58 /28.08.2009г са посочени братята А. С.
Х. и Н. Д. Б. като собственици на процесния имот
Съгласно трайната практика на ВКС, владението по смисъла на чл. 79, ал.
1 ЗС не се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие
върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др.
Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез отдаване под
наем ,чрез периодични посещения в имота и представлява действие по
осъществяване на владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, когато същите сочат
на намерение имота да се счита за свой. Без значение е обстоятелството ,че
двамата братя А. С. Х. /Х. Д. Б./ и Н. Д. Б. дълго време не са живеели в с.Б.,
но от гласните доказателства се установява ,че е имало устна уговорка
процесния имот да продължи го ползва св.Е. Г. от с.Б. .Вещото лице при
извършена проверка в община С. не намира данни по уреждане на
регулационни сметки ,касаещи имот пл.№53,кв.4 .
Поради това законосъобразно и обосновано е уважен положителния
установителен иск за собственост по реда на чл.124,ал.1 ГПК на ищците по
отношение на М. Б. Х. до размера на идеалните им части от правото им на
собственост за всеки един от тях и на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен
пот.акт.№9/,томV нот.д. №750/2022г в частта му ,касаеща 20/24 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 06923.101.53 с площ 109кв.м. по
КККР на с.Б., Община С., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при
граници и съседи: ************* и ************ (бивш имот с пл. №53, кв.4
по плана на с.Б.,общ.С. ,одобрен със заповед №РД-1962/30.12.1987г,като е
осъдена М. Х. да заплати разноските по водене на делото.В тези части ще
следва решението на районен съд –С. да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано постановено, като въззивния съд по реда на
16
чл.272 ГПК препраща към мотивите му.
Ще следва комбинирана скица на стр.98 от в.гр.д. №244/2025г по описа
на окръжен съд –С. ,да се счита като неразделна част от настоящото
решение
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъдена М. Х. да заплати в
полза на въззиваемата С. Б. Б. разноски за въззивната инстанция по
представен списък в размер на 1 500 лева общо , представляващи адв.
възнаграждение и заплатен депозит за в.л.Т. ,съобразно уважената част от
исковете .
Водим от горното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №501/30.12.2024г по гр.д. №1142/2023г по
описа на районен съд -С. в частта, с която е признато за установено по
отношение на М. Б. Х., ЕГН **********, че не е собственик на 20/24 (двадесет
върху двадесет и четири) идеални части от поземлен имот с идентификатор
************ с площ 109 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при
граници и съседи: ************* и ************ (бивш имот с пл. №53,
кв.4по плана на с.Б., Община С., одобрен със Заповед №
РД[1]1962/30.12.1987г.),като оставя без разглеждане в тази част
депозираната искова молба с вх.№7309/06.12.2023г ,като недопустима ,поради
липса на правен интерес и прекратява производството по гр.д. №1142/2023г
по описа на районен съд –С. ,в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение №501/30.12.2024г по гр.д. №1142/2023г
по описа на районен съд -С. в частта,с която е признато за установено по
отношение на М. Б. Х., ЕГН **********, че собственици на 20/24 (двадесет
върху двадесет и четири) идеални части от поземлен имот с идентификатор
06223.101.53 с площ 109 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при
граници и съседи:************* и ************ (бивш имот с пл. №53, кв.4
по плана на с.Б., Община С., одобрен със Заповед № РД-1962/30.12.1987г.) са
наследниците на А. С. Х. (Х. Д. Б.) с ЕГН ********** и наследниците на Н. Д.
Б. с ЕГН **********, а именно: 1. С. Б. Б. с ЕГН ********** - 4/24 (четири
върху двадесет и четири) идеални части от правото на собственост, по
наследство от Н. Д. Б., 2. К. Н. Б. с ЕГН ********** - 8/24 (осем върху
двадесет и четири) идеални части от правото на собственост, по наследство от
Н. Д. Б. и А. С. Х. (Х. Д. Б.) 3. Д. Г. Д. с ЕГН ********** - 6/24 (шест върху
двадесет и четири) идеални части от правото на собственост, по наследство от
Н. Д. Б. и А. С. Х. (Х. Д. Б.) 4. С. М. Д. с ЕГН ********** - 2/24 (две върху
двадесет и четири) идеални части от правото на собственост, по наследство от
А. С. Х. (Х. Д. Б.),в частта ,с която е отменил на основание чл. 537, ал.2 от
ГПК Нотариален акт № 9, том V,рег. № 8740, дело №750/2022г. на нотариус
рег.№613 по регистъра на Нот.камара в частта му относно 20/24 (двадесет
17
върху двадесет и четири) идеални части от поземлен имот с идентификатор
************ с площ 109 кв.м. по КККР на с.Б., Община С., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до 10м), при граници и съседи: ************* и
************ (бивш имот с пл. №53, кв.4 по плана на с.Б., Община С.,
одобрен със Заповед № РД[1]1962/30.12.1987г.); и е осъдена М. Б. Х., ЕГН
**********, да предаде владението върху 20/24 (двадесет върху двадесет и
четири) идеални части от поземлен имот с идентификатор ************ с
площ 109 кв.м. по КККР на с.Б., Община С., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
10м), при граници и съседи: ************* и ************ (бивш имот с пл.
№53, кв.4по плана на с.Б., Община С., одобрен със Заповед №
РД[1]1962/30.12.1987г.), на 1. На С. Б. Б. с ЕГН ********** - 4/24 идеални
части 2. На К. Н. Б. с ЕГН ********** - 8/24 идеални части, 3. На Д. Г. Д. с
ЕГН ********** - 6/24 идеални части и 4. На С. М. Д. с ЕГН ********** -
2/24 идеални части,както и в частта ,с която е осъдена М. Б. Х., ЕГН
**********, да заплати на С. Б. Б. с ЕГН480719605, К. Н. Б. с ЕГН**********,
Д. Г. Д. и С. М. Д. с ЕГН **********, направените съдебни разноски по делото
в размер на 50,00 лева за заплатена държавна такса,като законосъобразно и
обосновано постановено,като комбинирана скица на стр.98 от в.гр.д.
№244/2025г по описа на окръжен съд –С. -да се счита неразделна част от
настоящото решение .
ОСЪЖДА М. Б. Х. ,с ЕГН-********** да заплати в полза на С.
Б. Б.,ЕГН 48071960957, разноски за въззивната инстанция в размер на
1 500/хиляда и петстотин / лева,съобразно уважената част от исковете .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му при условията на чл.280,ал.1 ГПК.
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18