№ 43546
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110144118 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образув. по искова молба на С. Д. С. срещу „ФДМ“, поделение,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими.
Ищецът иска на основание чл. 176, ал. 1 ГПК да бъде задължено лицето БКБ – декан
на ФДМ, да се яви лично в о.с.з. за даване на обяснения за обстоятелствата по делото, като
целта е да се установи дали е имало разговор между него и ищеца в кабинета му преди
предаване на писмените обяснения с опит да му се обясни ситуацията, както и как е
достигнал до извод за наличие на дисциплинарно наказание. Също да се установи, че той е
възложил на Главния счетоводител Ангел Тодоров да изготви подобен доклад с обвинение
спрямо г-н С., че е извършил дисциплинарни нарушения. Искането не следва да бъде
уважено, тъй като даването на тези обяснения съдът не счита за необходимо за изясняване
на обстоятелствата по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
НЕ УВАЖАВА искането на ищеца чл. 176, ал. 1 ГПК да бъде задължено лицето БКБ
– декан на ФДМ, да се яви лично в о.с.з. за даване на обяснения за обстоятелствата по
делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 3.12.2025 г. от 15
30 часа, за когато да се призоват страните.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - препис от
депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ за
отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на С. Д. С. от работодателя му
„ФДМ“, поделение, със Заповед № 307/17.07.2025 г. на директора на поделението проф. д-р
Бойко Бонев.
Ищецът твърди, че е служител при ответника с трудов договор № 1163/31.07.2015 г.
на длъжността „Снабдител, доставчик“. Договорът е бил сключен като срочен за период от
една година – до 02.08.2016 г., като след тази дата той е продължил да изпълнява
служебните си задължения, без възражение или противопоставяне от страна на
работодателя, и на основание чл. 69, ал. 1 КТ същият се е превърнал в договор за
неопределено време. На 01.01.2021 г. длъжностната характеристика на доверителя ни е била
променена и му е връчена нова такава, в която са изброени основните му задължения.
Ищецът твърди, че на 26.06.2025 г. Ангел Тодоров – гл. счетоводител на ФДМ, е
изготвил Доклад с вх. № 2331/26.06.2025 г. с приложения към него, с който е посочил, че
ищецът бил нарушил трудовата дисциплина, като в периода от м. 04.2025 г. до м. 06.2025 г.
били постъпили заявки от него с приложени към тях – разходооправдателни документи.
Първата заявка е във връзка с необходимостта от закупуването на два броя винетки на двата
служебни автомобила на стойност около 200 лв. с вкл. ДДС. Заявката е подадена сутринта на
03.04.2025 г., като до късния следобед не е имало поставена резолюция поради отсъствието
на декана Бонев. Ищецът бил разговарял с друг служител – Веселин Веселинов, на
02.04.2025 г., от когото е установил, че на 04.04.2025 г. предстои пътуване в провинцията със
служебния автомобил Фолксваген Шаран, поради което е изготвил и подал заявката за
разрешаване да направи разход за закупуване на винетките в съответствие с изискванията на
закона. Поради липсата на отговор от страна на декана, преди края на деня на 03.04.2025 г.
доверителят ни е отишъл и закупил винетки на двата служебни автомобила, които са му
били поверени. На 07.04.2025 г. деканът поставил резолюция на заявката, с която разрешил
да се закупи винетка само на единия служебен автомобил. Твърди, че деканът
междувременно бил пътувал с един от служебните автомобили, преди да постави
резолюцията си. Твърди още, че е изпълнил задълженията си съвестно, без да е имало
някакво разпореждане на работодателя, с което е трябвало да се съобрази. Ищецът твърди,
че по отношение на това твърдяно дисциплинарно нарушение не му е наложено
дисциплинарно наказание. Другото нарушение било свързано с експлоатацията на
служебните автомобили и необходимостта от извършване на ГТП, заплащане на застраховка
„Гражданска отговорност“ и „Каско“, като на 05.06.2025 г. е подадена заявка с приложена
оферта за сключване на „Гражданска отговорност“ и „Каско“ от ЗД „А-ц“. На 06.06.2025 г. е
била поставена резолюция да бъдат представени три оферти, поради което ищецът
предоставил още две оферти от 2 застрахователни дружества. На 30.06.2025 г. били поискани
писмени обяснения от ищеца с резолюция от същата дата, написана върху доклада на
Главния счетоводител. В определения срок ищецът е предоставил писмено обяснение от
04.07.2025 г. Въпреки обясненията и липсата на дисциплинарно нарушение, на 17.07.2025 г.
е издадена Заповед № 307 за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“. Към
момента на издаването на заповедта доверителят ни е ползвал част от годишния си платен
отпуск, поради което същата му е връчена на 21.07.2025 г. Ищецът твърди, че заповедта не
била мотивирана и не съдържала задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл.
195, ал. 1 от КТ. Иска процесната заповед да бъде отменена. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Заявява, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е свързана ссъ закупуването на
винетки за двата служебни автомобила. Оспорва твърдението, че заповедта не отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта конкретно били посочени нарушителят,
нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
2
налага наказанието, като се излага, че същата била мотивирана. Сочи, че съгласно
практиката на ВКС в този тип заповеди не било нужно тя да съдържа всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния
трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187
КТ е извършено. Ответникът твърди, че не отговаря на обективната истина твърдението в
исковата молба, че всички разпореждания на работодателя са изпълнени, тъй като ищецът не
бил изпълнил разпореждането на работодателя да представи три оферти за застраховки
„Гражданска отговорност“ и „Каско“. Вместо това е представил само две оферти, а със
заявката си от 04.06.2025 г, ищецът е представил вече сключени застрахователни полици от
ЗАД „А-ц“ за „ГО“ и „Каско“, преди да е получил становището на работодателя по заявката.
Представянето на вече сключени полици било извън рамките на разпореждането на
работодателя и няма право да извършва такова действие. Посочва, че ищецът не е изпълнил
задължението си по т. 1 от длъжностната си характеристика – да проучи най-благоприятните
ценови равнища на автомобилни застраховки. Сключените от ищеца застрахователни полици
за застраховки „ГО“ и „Каско“ със ЗАД „А-ц“ са на по-висока обща стойност (1606 лв.), за
разлика от цените, предлагани от другите застрахователни дружества. При така изложените
обстоятелства работодателят е преценил, че за това извършено нарушение следвало да се
наложи най-ниското по степен наказание (забележка). Моли за отхвърляне на предявения
иск. Претендира разноски.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че че
между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността „Снабдител, доставчик“, като със Заповед № 307/17.07.2025 г. на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване – така, както го изисква разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност
на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и
противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
3
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софийски районен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4