Решение по в. гр. дело №1553/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1097
Дата: 28 октомври 2025 г. (в сила от 28 октомври 2025 г.)
Съдия: Мл.С. Бойко Александров Мачорски
Дело: 20253100501553
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1097
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Н Св. С.

мл.с. Бойко Ал. Мачорски
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно
гражданско дело № 20253100501553 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХ ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 50359/06.06.2025 по описа на
ВОС на И. С. М., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. С., срещу Решение № 1883/26.05.2025 г., постановено по
ГД № 2238/2025 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата
му за допускане на промяна в собственото и фамилното име от И. М. на Х К на
основание чл. 19, ал. 1 ЗГР.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Поддържа, че са налице материалноправните
предпоставки за уважаване на молбата. Намира за неправилни изводите на
ВРС, че молителят цели осуетяване изпълнението на наказанието „глоба“,
наложено му от Районния съд в Касел, Федерална република Германия.
Посочва, че с оглед административното сътрудничество на държавите членки
в ЕС и приложимата нормативна уредба, чрез промяна на имената молителят
не би могъл да избегне отговорност. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново, с което да допусне желаната от
жалбоподателя промяна на имената.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от
заинтересованите страни Община Варна и РП – Варна.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът не се
явява и не се представлява.
Представителят на ВРП излага становище за неоснователност на
1
въззивната жалба, като излага аргументи в подкрепа на тезата, че не са налице
материалноправните предпоставки по чл. 19, ал. 1 ЗГР, както и че чрез
промяната се цели осуетяване изпълнението на наложената му глоба с
присъда от Федерална република Германия.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното по делото удосТерение за раждане на молителя се
установява, че при раждането са му дадени имената И. С. М.. Като майка е
записана С М.а К, а бащата е неизвестен.
Във връзка с поискана информация от Министерство на правосъдието
на Република България е постъпил отговор, от който се установява, че след
извършена проверка в Информационна система „Данни за съдимост на
български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища“, поддържана в
Централно бюро съдимост (ЦБС), за молителя И. С. М. са постъпили сведения
за осъждания в ЕС, които са предадени на ЦБС по съответния ред. Към него е
приложена нотификация от Европейската информационна система за
съдимост – ECRIS. Данните са получени от ЦБС на 12.02.2025 г., а техен
подател е Германия – Централен Федерален регистър. От нея се установява, че
за молителя е налична информация, че с присъда 5620 Js 39965/24 271 Cs на
Районен съд – Касел, ФРГ, за извършено данъчно престъпление на И. С. М. е
наложена санкция глоба в размер на 15 евро на ден за период от 48 дни.
С писмо с вх. № 24438/18.03.2025 г. по описа на ВРС Община Варна е
изпратила акт за раждане № II – 22/10.01.2001 г. на И. С. М. и акт за раждане
№ 4652/21.10.1982 г. на С М.а К.
От акта за раждане на С М.а К – майка на молителя И. С. М., се
установява, че нейни родители са М Т К и Е А К.
От направената служебна справка за С М.а К, ЕГН **********, в НБД се
установява, че нейни родители са: М Т К и Е А К, а нейни деца са: Е С. М.а,
род. 2000 г., И. С. М., род. 2001 г., Н С. М., род. 2002 г. и Павел К, род. 2003 г.
Нейни сестри са А М.а К и П М К, а нейни братя са Т М. К и Н М. К.
От служебно извършаната справка в НБД за дядото по майчина линия на
молителя – М Т К се установява, че негови родители са Ангелина С. К и Т К
Джумалиев, а негови братя са С Т К и Й Т К.
По делото е разпитан свидетелят Н В А – чичо на молителя. От
показанията му се установява, че молителят И. М. е познат с турското му име
Х. Знае, че иска да ползва фамилията К. Не знае защо не иска да е М.. Преди
молителят е работил в чужбина, а сега е в България.
Съдът не обсъжда останалите събрани доказателства поради Та, че не са
необходими за изясняване на фактическата обстановка.
При така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
В чл. 19, ал. 1 ЗГР са предвидени предпоставките, при които е допустима
промяна на собствено, бащино или фамилно име. За да бъде уважена молба по
чл. 19, ал. 1 ЗГР, следва да е налице поне една от предпоставките, предвидени
в разпоредбата, а именно: промяна на име се допуска, ако то е осмиващо,
2
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат Та.
Правото на име е включено в обхвата на чл. 8 от Конвенцията за защита
правата на човека и попада в сферата на правото на семеен и личен живот и
държавата има позитивно задължение за зачитане на Та право. Наред с
позитивните задължения за държавата съществуват и негативни задължения
по отношение на Та право и критерият за преценка за всеки отделен случай е
балансът между конкуриращите се интереси на индивида и обществото.
В настоящото производство И. С. М. иска да промени имената си на Х С.
К по изложените по – горе причини. Молителят счита, че са налице важни
обстоятелства, които налагат Та. От показанията, събрани в
първоинстанционното производство, действително се установява, че лицето е
познато в обкръжението си с името Х, както и че принадлежи към турска
етническа общност. Името е част от личното самоопределяне на лицата и
поради Та субективното желание на дадено лице да носи определено лично
име би могло да се квалифицира като „важно обстоятелство“.
По отношение на фамилното име. От справката за родствени връзки,
приобщена по делото, се установява, че майката и най – малкия брат на
молителя носят фамилията К. Отделно от Та, с фамилия К е неговият дядо,
братята и сестрите на дядото, както и неговите родители. Съгласно чл. 15, ал. 1
ЗГР фамилията на дете с неизвестен баща се определя от фамилното име на
майката или името на нейния баща. В настоящия случай молителят е взел
собственото име на неговия дядо – М, за свое фамилно име – М.. Искането на
молителя да носи фамилията К е допустимо и е съобразено с изискванията,
предвидени в чл. 15, ал. 1 ЗГР. Същото би могло да бъде определено като
важно обстоятелство – фамилното име на лицето определя принадлежността
му към семейството.
Горното обаче следва да бъде преценено и във връзка с обществения
интерес, като от значение е дали исканата промяна няма за цел въвеждане в
заблуждение на държавните органи. Както беше установено по делото, по
отношение на молителя са налице данни за влязла в сила присъда от
18.01.2025 г. на Районен съд – Касел, ФРГ, за извършено престъпление.
Доводът, изложен във въззивната жалба, че с оглед административното
сътрудничество на държавите членки в ЕС молителят не би могъл да избегне
изтърпяване на наказанието е несъстоятелен. Към днешна дата данни за
изтърпяване на наказанието по горепосочената присъда липсват. Предвид
начина, по който ФРГ води регистрите си, видно и от изпратената справка,
където са посочени единствено имена и дата на раждане, настоящият състав
намира, че промяна на собственото и фамилното име би се оказала обективна
пречка за реализиране на отговорността му. Отделно от Та, промяна на
имената би препятствала държавните органи във ФРГ, при последващо
провинение на лицето, да съобразят съдебното му минало.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че в случая
общественият интерес надделява и подадената молба по чл. 19, ал. 1 ЗГР
следва да бъде оставена без уважение. С оглед съвпадане на изводите на
първоинстанционния съд и въззивната инстанция, решението, предмет на
проверка в настоящото производство, следва да бъде потвърдено.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1883/26.05.2025 г., постановено по ГД №
2238/2025 г. по описа на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4