Решение по адм. дело №1238/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от К. С. К., [ЕГН], против Заповед № 25-0299-000045/08.06.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Малко Търново, с която, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 2а, б. ”б” от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка “прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Посочва, че e налице разминаване в описанието досежно мястото на извършване на нарушението, както и неяснота, касаеща правното основание за налагане на ПАМ, предвид обстоятелството, че приложената правна норма съдържа множество хипотези. Възразява, че е оспорил показанията на техническото средство и мярката е преждевременно наложена преди наличието на резултат от кръвната проба за анализ, чиито резултати са определящи. Иска се отмяна на заповедта и заплащане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и подробни доводи е развил в писмени бележки.

Административният орган – полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Малко Търново, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

По делото е установено следното от фактическа страна:

На 08.06.2025 г., около 10:49 часа, в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], пред хранителен магазин „М.“, в посока [населено място], жалбоподателят К. управлявал автомобил Н. П., с рег. № [рег. номер], като след извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, е отчетен положителен резултат за употреба на бензодиазепин.

Издаден е талон за изследване № 131731, връчен на водача срещу подпис, с който е насочен към ФСМП – М. Т. за медицинско и химическо изследване.

Изготвен е протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употребата на наркотични вещества или техни аналози.

За случая е съставен и АУАН с бланков № 0546824 от 08.06.2025г., видно от който жалбоподателят е вписал възражения, че не е употребил никакви забранени субстанции, както и че не приема никакви лекарства последната една година.

Въз основа на съставения АУАН и на основание чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП е издадена процесната Заповед № 25-0299-000045/08.06.2025г., с която спрямо жалбоподателя приложена принудителна административна мярка “прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца ”. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.06.2025 г. видно от отбелязването на гърба й.

С вх. №11425/14.10.2025 г. по делото е постъпила изготвената от ВМА съдебно химико-токсилогична (токсикохимична) експертиза на биологични проби (кръв и урина) на К. К. (л. 52-54), съгласно заключението на която от извършените изследвания не се установява наличие на наркотични вещества.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Жалбата против Заповед №25-0299-000045/08.06.2025 г. е подадена на 24.06.2025 г. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОДМВР - Бургас са определени компетентните длъжностни лица от Областната дирекция на МВР Бургас да налагат принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, като в т. 1.7 са делегирани правомощия на полицейските инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Бургас, какъвто е и издателя на оспорения АА.

Процесната заповед е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че водачът е управлявал под въздействието на наркотични вещества /бензодиазепини/, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

В случая, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Правното основание за издаване на процесната заповед е чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Разпоредбата съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване, на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.

Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година; действието на принудителната административна мярка се прекратява, когато превозното средство е конфискувано или отнето в полза на държавата;

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП хипотези, а именно – водачът управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Редът, по който се установява употребата от водачи на наркотични вещества или техни аналози, е посочен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста (чл. 3а от Наредбата). При съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване (чл. 6, ал. 4). В талона се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на наркотични вещества да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване.

По силата на чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ се преценява към момента на издаването й, като се съобразят конкретните обстоятелства по случая. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест лежи върху административния орган. Той трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му.

В случая показанията на техническото средство са били оспорени от К. К. и е дадена кръвна проба и урина за химическо изследване.

Извършената съдебна химико-токсикологична експертиза с рег. № И-9615/08.10.2025 г. не е установила наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти. В тази връзка настоящият състав обръща внимание, че при наличие на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи.

От доказателствата по делото не се установява водачът да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, така както е прието от страна на административния орган. Действително същият е бил тестван с техническо средство "Дрегер Дръг тест 5000" с отчетен положителен резултат за наличие на наркотично вещество - бензодиазепини, но след издадения талон за медицинско изследване, същият е посетил медицинско заведение в рамките на указаното време и е предоставил биологичен материал за изследване. От заключението на химико-токсикологичната експертиза безспорно се установява, че няма наличие на каквито и да е наркотични или упойващи вещества. С оглед на това, съдът намира, че така посоченото фактическо основание за издаване на Заповедта, не отговаря на действителното фактическо положение, а именно – че около 10:49 часа на посочената в заповедта дата К. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества - бензодиазепини.

Фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, е оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон. Резултатът от направения тест за наркотични вещества е опроверган по несъмнен начин от резултата от извършеното химико-токсикологично лабораторно изследване и съответно от заключението на експертизата. В този смисъл оспореният административен акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

В конкретната хипотеза установеният факт, при изследване на кръвна проба, взета от К., че не е установено наличието на наркотични/упойващи вещества, следва да се съобрази по чл. 142, ал. 2 от АПК. Ето защо, обжалваната заповед следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 510 лева /съгласно представен списък по чл. 80 ГПК/, от които 500 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Бургас, XXV състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 25-0299-000045/08.06.2025 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Малко Търново.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на К. С. К., [ЕГН], сумата от 510 (петстотин и десет) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.