№ 6849
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело №
20251100504238 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответникът в първоинстанционното
производство Ю. К. С., чрез пълномощника – адв. С. Д., срещу Решение №
2009 от 07.02.2025 г., постановено по гр. д. № 4043/2024 г. по описа на СРС, 33
състав, в частта, в която е прието за установено по предявените обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Ю. К. С. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 691, 57 лв. представляваща главница
за цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в имот с адрес: гр. ****, с абонатен № 30782, както и сумата от
35,36 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата
дялово разпределение в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 23.04.2024 г. до погасяване на
задълженията,
Решението е постановено при участието на „Директ” ЕООД в качеството
на трето лице-помагач на страната на ищеца.
В жалбата се сочат доводи за неправилност на обжалваното решение, в
контекста на констатацията за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответника, предвид наличието на учредено в
полза на М.П.П. с Протокол от 31.05.1975г., право на ползване върху
топлоснабдения имот. Сочи се, че именно тя притежавала качеството
„потребител на топлинна енергия за процесния период“, а не собственикът на
имота.
1
На следващо място, поддържа, че претенцията за услуга „дялово
разпределение“ е неоснователна, тъй като „Топлофикация София ЕАД не е
страна по договора между ФДР и Етажната собственост. С тези съображения
моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“
ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Дарина Кирчева
/с пълномощно/ е подало отговор на въззивната жалба на ответника, в който
излага, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и
моли съда да го потвърди. Претендира разноски.
Третото лице помагач – „Директ” ЕООД не е изразило становище.
В частта, в която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД
по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от 105,59
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г.
до 08.04.2024 г. и за сумата от 7,44 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 08.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение Решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в
законна сила.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на
въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото
доказателства, достигна до следните фактически изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този
смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден,
допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е
приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният
съд споделя. В рамките на инстанционния контрол, въззивният съд констатира
следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр, чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, в частта, в която е признато за
установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
691,57 лв. представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес: гр. **** – за абонатен номер 30782, за периода от
01.05.2021г. – 30.04. 2023 г., ведно със законната лихва за забава от
23.04.2024г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК/ до
окончателното изплащане на вземането, за която сума в полза на ищеца
„Топлофикация София“ е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2024г., по ч.гр.д. № 24163/2024г. по описа
2
на СРС, 33 –и състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към
приемането й с ДВ, бр. 107/2003г./ присъединяването на потребителите в
сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се
извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание
на етажната собственост.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и
по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ
„Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува топлинна
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на
§ 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право
по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се
обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за
продажба /доставка/ на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В конкретния случай между страните не се спори, поради което са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване, обстоятелствата,
че ответникът Ю. К. С. е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр.
****, в процесния период, както и че ищцовото дружество е доставило
топлинна енергия в твърдяното количество за топлоснабдения имот, с
действителна стойност, отговаряща на претендираната.
Спорният предмет се концентрира върху наличието на валидно
облигационно отношение между страните, като основание за възникване за
ответника на задължението за заплащане стойността на топлинната енергия.
В тази връзка ответника инвокира доводи, че за процесния период, по
силата на протокол от 31.05.1975г., постановен по дело № 198/1975 на
Софийски районен съд, с който е одобрена съдебна спогодба между Ю. К. С. и
М.П.П., в полза на последната е учредено пожизнено вещно право на ползване
върху процесния имот, поради което, съобразно задължителните разяснения,
дадени в ТР № 2/2017 на ОСГТК на ВКС именно тя, в качеството си на
титуляр на вещно право на ползване е надлежна страна по облигационното
правоотношение с топлопреносното предприятие, респективно дължи
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия.
Въззивният съд констатира, че възражението, че е налице действащо и
към процесния период вещно право на ползване е заявено за пръв път в
3
настоящата инстанция, поради което е преклудирано и не следва да бъде
обсъждано по същество.
В обобщение, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
достигнал до извод, че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабден имот, се легитимира като клиент на дружеството – доставчик
на топлинна енергия, а доколкото между страните не е спорно, че
топлофикационното дружество е доставяло топлинна енергия в имота в
претендираното количество, то за последните е въззникнало задължението да
заплати стойността й.
При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките
на чл. 149, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД, поради което и въззивникът дължи на
ищеца стойността на доставената в топлоснабдения имот с адрес: гр. ****, с
абонатен № 30782 топлинна енергия.
По отношение на претенцията за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и са одобрени с РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016
г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, Клиентите
заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от
Клиентите Търговец, като стойността й се формира от: 1. Цена за обслужване
на партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2.
Цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в
имота на Клиента; 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от
Продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените
от Търговеца дати.
Доколкото, обстоятелствата досежно претендираната стойност за
услугата дялово разпределение не са били оспорени от ответника, поради
което и също са отделени като безспорни, то ответникът дължи стойността на
тази услуга. Неоснователни се явяват доводите, че между „Топлофикация
София“ ЕАД и дружеството за дялово разпределение – „Директ“ ЕООД не са
налице облигационни правотношение, касаещи извършването на услугата –
такъв е приобщен в кориците на делото /л. 32 СРС/, от който са видни
договореностите между страните.
Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
разноски има въззиваемият, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. На последния
следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2009 от 07.02.2025 г., постановено по гр. д.
№ 4043/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ю. К. С., ЕГН **********, да
заплати сумата от 200 лв. на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* –
представляваща, разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„Директ“ ЕООД, ЕИК ********* на страната на ищеца.
4
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5