№ 123
гр. Велико Търново, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело №
20254001000195 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:
1.Въззивна жалба вх.№ 7599/02.07.2025г. на М. Я. Х., ЕГН ********** и М. Г. Х.,
ЕГН **********,чрез процесуален представител срещу Решение № 58 от 13.06.2025г.
постановено по т. д.№ 151/ 2024г. по описа на Окръжен съд -Плевен, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от въззивниците против ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр.
София, искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ , вр. чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да им заплати, разликата над 150 000 лв. до пълната претендирана сума от по 200
000 лв. за всеки /или по 50 000 лв. за всеки/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на причинената смърт на тяхната дъщеря - М. М.ова
Х. при ПТП настъпило на 21.06.2024 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество по полица № BG/05/123003042244,
ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна
претенция – 12.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при
нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила , молят за отмяната му и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в пълния претендиран размер от
по 200 000 лева за всеки от ищците. Излагат, че определеното от съда застрахователно
обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани в хода на производството
1
неимуществени вреди, като неправилно е приложен критерият за справедливост и не са
взети предвид настъпилите увреждания на здравето и психиката на ищците.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, същата е депозирала насрещна въззивна жалба.
2. Насрещна въззивна жалба вх.№ 18001/11.07.2025г./ п.к. 10.07.2025г./ на ЗК
„УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София, против Решение № 58 от 13.06.2025г.
постановено по т. д.№ 151/ 2024г. по описа на Окръжен съд -Плевен, В ЧАСТТА, с която ЗК
„УНИКА“ АД е ОСЪДЕНА да заплати на М. Я. Х., ЕГН ********** и М. Г. Х., ЕГН
********** суми в размер на по 150 000 лв. за всеки –представляващи обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинената смърт на тяхната
дъщеря - М. М.ова Х. при ПТП, настъпило на 21.06.2024 г. по вина на застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по полица №
BG/05/123003042244, ведно със законната лихва,считано от датата на уведомяване на
ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
Считайки обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния закон,
съдопроизводствените правила и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на
друго, с което присъденото обезщетение да бъде намалено. Излага, че определеното от съда
застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените от увредените лица
неимуществени вреди, неправилно е приложен критерият за справедливост, като при
определяне на обезщетението в полза на ищците не е взета предвид икономическата
обстановка в страната. Оспорва и началният момент на присъждане на законна лихва, като
поддържа , че увредените лица, нито в искането си до застрахователя, нито след това,
въпреки разменената кореспонденция, са представили банкови сметки , по които да им бъде
преведено търсеното обезщетение. Счита , че след като застрахователят е поставен в
невъзможност да изпълни , същият не може да бъде поставен в забава и да му се начислява
лихва. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.276 от ГПК е депозиран отговор от ответните по жалбата страни, в
който същата се оспорва като неоснователна, претендират оставянето й без уважение и
потвърждаване на решението в обжалваната част, както и присъждане на възнаграждение по
чл. 38 от ЗА.
С протоколно определение от 29.10.2025г. производството по делото е прекратено по
подадената насрещна жалба поради отказ от същата, в частта , с която се оспорва
присъденото обезщетение размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците, като същата се
поддържа от застрахователя само относно началната дата на законната лихва.
В съдебно заседание по същество, М. Я. Х. и М. Г. Х., редовно призовани не се явяват
лично,чрез процесуален представител с писмена молба, поддържат депозираната жалба,
претендират уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски. Претендира
присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗА, вкл. и по прекратената насрещна жалба.
2
В съдебно заседание по същество, „УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София, редовно
призован, чрез процесуален представител, с писмена молба оспорва жалбата, претендира
отхвърлянето й и потвърждаване на решението в обжалваните части, както и уважаване на
депозираната от него насрещна жалба, в частта за началната дата на дължимостта на
законната лихва. Претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд – Плевен е образувано по искове на М. Я. Х. и М.
Г. Х., с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против ЗК „УНИКА" АД, ЕИК
*********, гр. София, за осъждане на ответника да им заплати сума в размер на по 200 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
на причинената смърт на тяхната дъщеря - М. М.ова Х. при ПТП настъпило на 21.06.2024 г.
по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество по полица № BG/05/123003042244, ведно със законната лихва, считано
от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищеца твърди, че на 21.06.2024 г. около 07,45 ч. на път ПП I-4, км.
44+000 при ПТП между МПС марка „Ситроен" модел „СЗ" с peг. № В 97****, собственост
на „СИС Технология" АД, ЕИК *********, управляван от Р. Р. П., ЕГН ********** и МПС
марка „Опел", модел „Астра" с peг. № ВТ 95****, собственост и управляван от С. Х. Ч., ЕГН
**********, като пътник на предна дясна седалка на л.а „Ситроен“, е загинала дъщеря им М.
М.ова Х.. Твърдят, че причина за ПТП е поведението на Р. Р. П., който управлява МПС в
разрез с разпоредбите на ЗДвП, напуснал лентата си за движение и навлязъл в лентата за
насрещно движение, при което ударил челно движещия се там л.а. марка „Опел", с peг. №
ВТ 95****, управляван от С. Х. Ч.. За ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 57/21.06.2024 г. на ОД на МВР - Ловеч, като по случая е образувано ДП
№ 285/2024 г. по описана РУ - Ловеч. Към датата на процесното ПТП – 21.06.2024 г. за МПС
с ДК № В97**** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
BG/05/123003042244, с начална дата: 09.10.2023 г. и крайна дата на покритие: 08.10.2024 г.
Ищците твърдят, че на 12.08.2024г. са представили пред ответника застрахователна
претенция по реда на чл.380 от КЗ, по която застрахователят е образувал щета, по която с
писмо изх. № 24440424 на 21.08.2024 г. ги е уведомил, че следва да предоставят
допълнителни документи. Посочват, че липсата на банкова сметка, дори и такава да е
изискана, както и на други документи не препятства възможността на застрахователя да
разгледа претенцията по своята същност и да определи застрахователно обезщетение за
всяко едно пострадалите лица.
Излагат, че загубата на дете е едно от най-тежките възможни житейски събития, така
че дори и интензивността на страданието им да намалява във времето, негативните
последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Посочват, че
са загубили своята голяма емоционална и духовна опора, най-голямата подкрепа в живота
им –своята дъщеря М. М.ова Х., която е била в разцвета на силите си и в добро
3
здравословно състояние, жизнено и активно младо момиче, била изключително отговорна,
амбициозна, целеустремена млада жена, с разнообразни интереси, изключително
дружелюбен и позитивен човек и с която са имали силна емоционална връзка, която сама по
себе си е неповторима и не може да бъде заменена и сравнена с нищо друго. Поради това,
твърдят, че понасят изключително тежко загубата на М., като посочват, че са отгледали и
възпитали едно умно и трудолюбиво дете, като са лишени завинаги от възможността да
видят израстването й в професионален план, намирането на любим човек и създаването на
семейство.
Били са задружно и сплотено семейство - М., М., М. и сестра й близначка - Й. винаги
са ходили заедно на семейни почивки в България и чужбина, независимо, че М. и Й. са били
вече самостоятелни. Ищците твърдят, че след настъпилия инцидент са се затворили в себе си
и съпреживяват постоянно трагичния инцидент, отнел живота на дъщеря им М., изживяват
болезнено смъртта й, отказват да говорят и да общуват с близки. Твърдят, че са станали по-
уязвими, по-неуверени и по-несигурни и всеки ден плачат и страдат от загубата на М..
Твърдят, че и до настоящия момент страдат от депресия и посттравматичен стрес,
изразяващи се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, а преди инцидента са
били жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот, срещи с близки и приятели и
всеотдайна любов от страна на М.. Считат, че обезщетение от по 200 000,00 лв. за всеки
един от тях, би отговорило на критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД .
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК „УНИКА“ АД,
ЕИК *********, чрез процесуалния представител, в който предявените искове се оспорват,
като недопустими, тъй като в представената покана за доброволно уреждане на отношенията
пред застрахователя, не е била представена банкова сметка за превод на застрахователно
обезщетение, което, съгласно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ е условие за предявяването
на пряк иск срещу застрахователя от увреденото лице е недопустим. В исковата молба не са
спазени разпоредбите на чл.127 ал.4 от ГПК, поради което същата е нередовна. Посочва, че
непредставянето на банковата сметка от страна на претендиращото лице има последствията
на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва за
периода до представянето на банкова сметка. Според ответника, до настоящия момент е
била отнета възможността му да изпълни задължението си по договора за застраховка
„Гражданска отговорност", като изплати обезщетение и по този начин да се освободи от
допълнителния товар на държавните такси и разноски по воденето на съдебно производство.
Предявените искове се оспорват като неоснователни, а претендираното обезщетение
като прекомерно. Не се оспорва наличието на валидно към датата на процесното ПТП
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" по отношение на лек автомобил марка„Ситроен",модел „СЗ",с peг. №
В97****, обективирана в Застрахователен договор № 23410180026, номер на полица в
Гаранционен фонд: BG/05/123003042244 с период на валидност от 09.10.2023г. до
08.10.2024г. Оспорва вината за настъпилото ПТП да е единствено на водача л.а. „Ситроен",
модел „СЗ", с peг. № B97**** Р. Р. П., като твърди, че от приложените по делото материали
4
не става ясно как точно е възникнало процесното събитие, какво е било разположението на
участниците в същото, каква е била видимостта на пътя.
Оспорва началния момент на дължимостта на законна лихва , като се позовава на
разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ, съгласно която непредставянето на данни за банковата
сметка от страна на лицето по ал.1 има последиците на забава на кредитора по отношение
на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ. Посочва, че изцяло
възприетото от ВКС становище в постановените решения по т.д. № 2466/2018 г. и по т.д.
№122/2020 г., ВКС е, че лихвите за периода от датата на деликта до датата на уведомяване
на застрахователя не се покриват от застрахователя, а разликата в периодите по отношение
на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание
чл.86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор, се извежда не
само с оглед изричното правило на чл.429 ал.3 изр.2 от КЗ, но и предвид въведената с новия
КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице
спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите на основание чл.498 ал.3 вр. чл.432 ал.1 от КЗ - отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.372 ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, както и
отговор към нея, в които страните поддържат вече изложените становища и искания.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред
първа и въззивна инстанция доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от
29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск, с оглед вторичния
характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.
5
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на
пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата, а – при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
В настоящото производство с въззивната жалба не са наведени оплаквания относно
решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, претърпени вреди. Същите са и безспорно
установени от приетите по делото писмени доказателства.
За л.а. „Ситроен", модел „СЗ", с peг. № В97****, е било налице валидно
правоотношение със ЗК „Уника“ АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица BG/05/123003042244 с период на валидност от 09.10.2023г. до 08.10.2024г.,
обезпечаващо гражданската отговорност на водача на автомобила.
Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищците са отправили
искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, застрахователят е уведомен за
процесното ПТП на 12.08.2024г. и при него е образувана застрахователна преписка №
23410180026.
Механизмът на ПТП е установен от приетия по делото КП с пострадали лица №
57/21.06.2024г. на ОД на МВР – Ловеч и от заключението по приетата в
първоинстанционното производство съдебно автотехническа експертиза /САТхЕ/, което
съдът кредитира като обективно и изчерпателно. От същите се установява, че процесното
ПТП е настъпило на 21.06.2024 г. на път ПП I-4, км. 44+000 при,при ясно и слънчево
време,на прав пътен участък с възходящ наклон, асфалтовата настилка без неравности,с две
пътни ленти - по една за всяка посока на движение, ограничени от непрекъснати прави
линии, между л.а. марка „Ситроен" модел „СЗ" с peг. № В 97****, собственост на „СИС
Технология" АД, ЕИК *********, управляван от Р. Р. П., ЕГН ********** и л.а. марка
„Опел", модел „Астра" с peг. № ВТ 95****, собственост и управляван от С. Х. Ч., ЕГН
**********. Водачът на л.а. „Ситроен" с peг. № В 97**** навлязъл в насрещната пътна
лента със скорост 65,29 км/час, от което е последвал челен - кос удар с насрещно движещия
се л.а.“Опел", модел „Астра" с peг. № ВТ 95****, движещ се със скорост 82,4 км/час.
Последният е имал техническата възможност да възприеме навлизането на л.а. „Ситроен“ с
рег. № В 97**** в насрещната пътна лента, но не е имал възможността да реализира
закъснително движение с максимална ефективност и да спре до мястото на удара. При
извършения оглед на мястото на произшествието, съобразно протокола на ПТП, липсва
вертикална маркировка, която да ограничава скоростта на движение на процесните мпс.
Причината за смъртта на М. Х. е установено от приетото в първоинстанционно
производство, неоспорено от страните и кредитирано от съда заключение по СМЕ -
комбинирана механична травма (гръден кош, коремно-тазова област, горни и долни
крайници), довела до счупване на кости, увреждане на вътрешни органи, остра кръвозагуба
6
травматичен шок и бързо развитие на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
Уврежданията са резултат на тъпи травми, нанесени с голяма сила (инерционна травма) и
могат да се получат от удари на тялото в части на купето на автомобила и последващите
хлътвания и деформации, в резултат на рязката промяна на скоростта и посоката на
автомобила и са в пряка причинна връзка със смъртта на М. Х..
За ПТП е образувано ДП № 285/2024 г. по описа на РУ – Ловеч, пр. пр. № 1129/2024 г.
по описа на Окръжна прокуратура – Ловеч, което не е приключило.
Видно от преводни нареждания от 03.10.2025г. ответникът застраховател е платил на
ищците по 150 000 лева, по заведената от тях щета предмет на настоящото произнасяне.
Спорен пред настоящата инстанция и предмет на преценка е размерът на
определената сума за обезщетение на неимуществените вреди, както и началният момент, от
който се дължи законна лихва за забава върху определеното обезщетение.
Настоящият съдебен състав счита, възражението на въззивниците, че при определяне
размера на присъдените в тяхна полза обезщетения за неимуществени вреди от по 150
000лв., първоинстанционният съд не е спазил критерия за справедливост по см. на чл.52 от
ЗЗД, за основателно със следните аргументи.
По делото няма спор, че ищците са родители на починалата М. М.ова Х., която към
дата на ПТП - 21.06.2024г. е била на 27г., а родителите й съответно – М. Х. на 56г.,М. Х.
на 58 г.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - писмени /СПхЕ/,
както и гласни такива / чрез разпит на свидетелите П. К. Т.,В. Й. А. и В. Й. А./всички без
дела и родство със страните, чиито показания съдът кредитира като базиращи се на лични
впечатления/, ищците, чиято е доказателствената тежест са установили, че те и дъщеря им –
М., са били сплотено семейство, между тях е имало взаимна обич и разбирателство и
независимо, че дъщеря им след завършване на висшето си образование е работела в София,
където е градила успешна кариера, са били в непрекъснат контакт, взаимно са се
подкрепяли, заедно цялото семейство са ходили на екскурзии и почивки и заедно са
прекарвали празниците си. След ПТП ищците са се затворили в себе си. И двамата го
преживяват тежко, като бащата, като глава на семейството, се опитва да бъде по-силен,
доколкото е възможно. Винаги говорят за М., тя винаги е част от разговора им. Така
описаните от свидетелите състояния се определят от вещото лице изготвило заключението
по СПхЕ, което съдът кредитира, като остра стресова реакция при неочакваната вест за
смъртта на дъщеря им при процесното ПТП, острата фаза на скръб, което е етап от
нормалната траурна реакция при загуба на дете и не е преодоляна травмата от загубата на
дъщеря им. Същата се изразява в дълбоко нарушено нормалпсихично състояние, което е
възникнало след преживяване на екстремно стресиращо и травматично събитие,
надхвърлящо адаптивните им възможности. И двамата са с нарушен сън.
Безспорно за родителите, загубата на дете, невъзможността на ищците да преживяват
7
заедно съзряването му, създаването на семейство, раждането на внуци, както и да разчитат
на дъщеря си на по-късен етап от техния живот, при доказаната по делото семейна
емоционална свързаност, е травма, която не може да бъде преодоляна лесно, бързо и без
последствия. Признаването на реалността на загубата е трудна задача и изисква време,
защото включва не само интeлeктуално разбиране, но и емоционално приемане. Вещото
лице е посочило, че медикаментозна терапия, психотерапия, биха могли да намалят степента
на изпитваните на негативни емоции, като има реалистична перспектива за постепенна
функционална стабилизация, но възстановяването ще бъде дългосрочен процес, докато
загубата се интегрира в нова личностна идентичност и начин на живот, като периодични
епизоди на интензивна скръб могат да се появяват, без да пречат на общата адаптация В тази
връзка, съдът отчита, че към дата на инцидента дъщеря им е млада жена на 27 г., без
здравословни проблеми, във възраст, в която животът е пред нея за лична и професионална
реализация, както и че смъртта й е внезапна и неочаквана.
При определяне размера на обезщетението, съдът съобразява, че процесните
неимуществени вреди са причинени от ПТП, настъпило на 21.06.2024г.,а съгласно
официалните данни на НСИ, през 2024 годишният общ доход средно на лице от
домакинство е 12 857 лева, а за второто тримесечие на годината, общият доход средно на
лице е 3 216 лева. Съдът отчита и високия нормативно определен лимит на обезщетението за
настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
„Гражданска отговорност” – в размер до 10,420 млн. лв., независимо от броя на
пострадалите лица /арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния
момент/.
Въз основа на изложеното, преценявайки възрастта на загиналата при ПТП, както и
на ищците, характера на понесените от тях страдания, отношенията им с починалата,
емоционалната им близост, както и икономическата конюнктура в страната, счита, че
претендираната от ищците сума от по 200 000 лева, представлява справедлива обезвреда на
претърпените и доказани от тях в следствие на станалото на 21.06.2024г. ПТП,
неимуществени вреди.
Основателността на главното вземане обуславя основателност и на акцесорното
такова за заплащане на законна лихва.
Възраженията на въззивника застраховател, относно началния момент на
дължимостта й, съдът счита за неоснователни, а решението на първоинстанционния съд в
тази обжалвана част за правилно.
Съгласно чл. 429 ал. 2 т.2 КЗ, застрахователното обезщетение покрива и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за лихви пред увредения без покана,
съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според следващата алинея на разпоредбата, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
8
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която
от датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на деянието, а
застрахователят от горепосочените дати, в случая най-рано от уведомяването му по чл. 380
от КЗ. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на
застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ./Така в Решение №
128/04.02.2020г. по т.дело № 2466/2018г. ВКС, първо т.о./ В конкретния случай исковете са
предявени поради отказ от определяне/плащане на застрахователно обезщетение.
Представени са доказателства, неоспорени от застрахователя, за уведомяването му от
ищците на 12.08.2024г., поради което законната лихва се дължи от този момент до
окончателното изплащане върху главница. Предвид приетия за справедлив размер на
обезщетенията по 200 000 лв. за всеки от ищците, ЗК „Уника“ АД следва да бъде осъдена да
заплати на ищците законна лихва върху главници от по 50 000 лева, считано от 12.08.2024г.
до окончателното им изплащане.
Поради не съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение в обжалваната от М. Я. Х. и М. Г. Х. част, следва да бъде отменено и вместо да
бъде постановено друго , с което исковете на ищците да бъдат уважени до размер от по 200
000 лева за всеки. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищците са осъдени
да заплатят на ответника сумата от 246.25лв. – деловодни разноски, депозити за вещи лица
и за юрисконсултско възнаграждение. В останалата обжалвана част, решението следва да
бъде потвърдено.
По разноските.
В случаите на оказана безплатна правна помощ, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с
чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът има право на възнаграждение, което се определя от съда по
всеки един от предявените искове и се възлага на осъдената насрещна страна. С оглед
приложението на решение на СЕС по дело С-438/22, при определяне на възнаграждението
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални размери. В
този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Определение № 50015/16.02.2024г. по
т.д. № 1908/2022г. на първо т.о., Определение № 2349/28.08.2024г. по т.д. № 678/2024г. на
първо т.о.,която настоящият съдебен състав споделя. Съгласно размера предвиден в чл.7 ал.2
т.4 и т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за възнагражденията за адвокатска работа,
дължимото в полза на адв. Н. Д. възнаграждение за оказано процесуално представителство
на ищците е в размер на 15 180.00 лева с ДДС при цена на иска 200 000лв. и 5 580.00лв. с
ДДС при цена на иска 50 000 лв.
9
Преценка за размера на дължимото в полза на адвоката възнаграждение съдът прави,
по критерия за фактическа и правна сложност на делото и осъществения обем на
процесуално представителство, като отчита, че за двамата ищци е предявена една искова
молба, една жалба и фактите на доказване и аргументите по защитата им са идентични.
Следва да се има предвид, че материалният интерес не може да е единствен критерий, но
същият не следва да бъде изцяло игнориран. В конкретната хипотеза съдът счита, че не е
налице хипотезата на чл.2 ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за възнагражденията за
адвокатска работа – производството не се отличава с изключителна фактическа и правна
сложност и че възнаграждение в размер на 7 980.00лв. с ДДС / 4650.00 без ДДС +
2000.00лв.без ДДС/ съответства на обема на осъщественото от адв. Д. процесуално
представителство на ищците – въззивници по реда на чл.38 от ЗА в хода на въззивното
производство изразяващо се в депозиране на въззивна жалба, отговор на подадената от
застрахователя насрещна жалба и процесуално поведение в открито съдебно заседание чрез
депозиране на молби по хода на делото. Доколкото присъдено в полза на адв. Д.
възнаграждение в обжалваното решение не е оспорено, същото не следва да бъде
редуцирано.
Ответникът застраховател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт допълнителна държавна такса по уважените искове в размер на 4000.00 лева
за първа инстанция и в размер на 2000.00 лева за въззивното производство на основание
чл.78 ал.6 от ГПК, както и да заплати на ищците сумата от още 507.45 лева , съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК – представляваща направените от тях разноски –
депозит за вещи лица, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 58 от 13.06.2025г. постановено по т. д.№ 151/ 2024г. по описа
на Окръжен съд -Плевен, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от М. Я. Х., ЕГН
********** и М. Г. Х., ЕГН ********** против ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр.
София, искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ , вр. чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да им заплати, разликата над присъдената сума от по 150 000 лв. до пълната
претендирана сума от по 200 000 лв. за всеки /или по 50 000 лв. за всеки/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинената
смърт на тяхната дъщеря - М. М.ова Х. при ПТП настъпило на 21.06.2024г. по вина на
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество по полица № BG/05/123003042244, ведно със законната лихва, считано от датата
на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024 г. до окончателното им
изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА, с която М. Я. Х., ЕГН ********** и М. Г. Х., ЕГН
********** СА ОСЪДЕНИ да заплатят на ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София,
сумата от 246.25 лева разноски , КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
10
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на М. Я. Х.,
ЕГН ********** и М. Г. Х., ЕГН **********, сумата от още по 50 000/петдесет хиляди/
лева за всеки, представляваща разликата над присъдената сума от по 150 000 лева до
сумата от по 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на причинената смърт на тяхната дъщеря - М. М.ова Х. при ПТП
настъпило на 21.06.2024 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество по полица № BG/05/123003042244, ведно със
законната лихва, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция –
12.08.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432 ал.1 от КЗ , вр. чл. 86 от
ЗЗД .
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58 от 13.06.2025г. постановено по т. д.№ 151/ 2024г. по
описа на Окръжен съд -Плевен в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –Плевен сумата от още
4000.00/четири хиляди/лева и по сметка на ВТАС сумата от 2000.00/две хиляди/ лева,
представляваща държавна такса по уважените искове за първоинстанционното и въззивното
производство, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на М. Я. Х.,
ЕГН ********** и М. Г. Х., ЕГН **********, сумата от още 507.45/петстотин и седем лв. и
четиридесет и пет ст./ лева представляваща направени в производството по т.дело №
151/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен разноски, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.
Д. – ШАК, сумата от 7 980.00лв. с ДДС/седем хиляди деветстотин и осемдесет/лева, за
осъществено процесуално представителство на М. Я. Х. и М. Г. Х., във въззивното
производство на основание чл.38 от ЗА.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Сумите могат да бъдат изплатени по банкова сметка с титуляр М. Г. Х., ЕГН
********** IBAN :BG71UBBS81************ в ОББ АД и с титуляр М. Я. Х.,ЕГН
********** IBAN: BG11FINV91501*********във Fibank /“Първа инвестиционна банка“
АД/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12