РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Пловдив, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров,
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600414 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 20 от ЗЕЕЗА.
С решение № 163 от 19.08.2025 година, постановено по частно
наказателно дело № 650 по описа за 2025 година на Окръжен съд - Хасково, е
допусната екстрадиция на лицето Ю. К., с двойно гражданство - * и *, в
молещата държава – Република Т., с цел провеждане на наказателно
производство за посочените в искането престъпления по наказателния закон
на Република Т., а именно за престъпления по чл. 149/1-дж; чл.109-2-3-б,
149/1, 81/1 от Закон № 5237 от Наказателния кодекс на Република Т..
Със същото решение е взета мярка за неотклонение по отношение на
лицето Ю. К. – „задържане под стража“, до окончателното приключване на
екстрадиционното производство, чрез фактическото предаване на лицето.
В законоустановения седмодневен срок е постъпила жалба от защитника
на исканото лице – адв. К. Т.. В същата са наведени доводи за
1
незаконосъобразност, неправилност и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Основните доводи са за несъответствия, касаещи не
само имената, дата, място и държава на раждане, но и гражданство, статут на
пребиваване в Република Б., както и липса на други сравнителни материА. на
базата, на които да се изведе извод за идентичност на лицата. Направено е
искане да се отмени постановеният първоинстанционен съдебен акт и делото
да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда за събиране на
допълнителни доказателства, или, алтернативно, да се откаже екстрадицията
на * гражданин М. А. Х., както и да бъде отменена мярката за неотклонение
по отношение на същия „задържане под стража“
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура - Пловдив намира жалбата за неоснователна и
предлага да се потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Защитникът на поисканото лице поддържа заявените във въззивната
жалба аргументи и доказателствени искания. Излага съображения, касаещи
недоказване на идентичността на неговия доверител – М. А. Х. и издирваното
лице Ю. К.. Иска от съда да бъде отказана екстрадиция по молба на молещета
държава – Р Т., поради недоказаност на индентичност на лицата.
Исканото за предаване лице – Ю. К. (М. А. Х.) не желае да бъде
екстрадиран в Р Т., като заявява, че животът му би бил в опасност, ако бъде
предаден на т. власти.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените във
въззивната жалба доводи, съобрази становищата на страните и извърши
проверка за правилността на постановеното решение, намира за установено
следното:
Жалбата е неоснователна, като съображенията в тази насока са
следните:
За да постанови обжалвания съдебен акт, Окръжен съд-Хасково е
приел, че са нАлице всички предпоставки по ЗЕЕЗА за екстрадиране на
поисканото за предаване лице. Настоящият въззивен състав споделя изцяло
доводите на първоинстанционния съд, за това, че издадената молба за
екстрадиция съдържа всички реквизити, посочени в чл.9 ЗЕЕЗА. Издадена е
от компетентен орган на молещата държава, към молбата за екстрадиция са
2
приложени извлечения от Наказателния кодекс на Република Т., съдържащи
материалноправната уредба на престъпните състави, по които на Ю. К. е
повдигнато обвинение. Приложен е надлежен превод на български език, от
който е видно, че съдържа информация за самоличността на лицето,
предаването на което се иска с цел провеждане на наказателно преследване, за
твърдени и конкретно посочени престъпни деяния. Посочена е наказуемостта
и давността на описаните деяния. Спазена е процедурата по подаване,
получаване и проверка на редовността на молбата за екстрадиция.
Споделим е и изводът на първоинстанционния съд, че искането за
екстрадиция на Ю. К. е процесуално допустимо, отговаря на изискванията на
чл.9 от ЗЕЕЗА и чл. 12 от ЕКЕ. Правилно е преценено, че престъпленията, за
които е образувано наказателно производство, по отношение на Ю. К., са
такива и по българското право. Срещу К. са били повдигнати обвинения за
престъпления по чл.109-2-3-б, 149/1-дж, 81/1 и 53 от Закон № 5237 от
Наказателния кодекс на Република Т., а именно за „противозаконно лишаване
от свобода, организиран грабеж с участие на няколко лица и убийство“,
извършени на 26.06.2015 год. на територията на Република Т.. За тези
престъпления се предвиждат наказания „лишаване от свобода“ до 10 години,
„лишаване от свобода“ до 15 години и „доживотен затвор“.
НА.це е двойна наказуемост, тъй като описаните деяния съставляват
престъпления по законите на молещата и изпълняващата държави, а в
конкретния случай изпълняват съставомерните признаци на престъпните
състави по чл. 142, ал.2, т.1 и т.2, чл. 199, ал.1, т.2 и чл. 115 от НК на
Република Б..
От материА.те по делото се установява, че първоинстанционният съд е
достигнал до правилен и законосъобразен извод, че не са нА.це и абсолютните
основания по чл. 6 и чл. 7 от ЗЕЕЗА за отказ от екстрадиция, както и
факултативните такива, при които може да се откаже изпълнение на
екстрадиция по чл. 8 от ЗЕЕЗА.
Ю. К. не е български гражданин, не се ползва с имунитет по отношение
на наказателната юрисдикция на Република Б., не е лице, на което е
предоставено убежище в Република Б., не е лице, което не е
наказателноотговорно, съгласно българското законодателство, т. е. не са
нА.це основанията по чл. 6 от ЗЕЕЗА.
3
Не е изтекла и давността за наказателно преследване. Давностният срок
за преследване на деянието изтича на 26.12.2052 год., с оглед данните за
датата на извършване на деянието, за което се води наказателното
производство в Република Т. срещу поисканото лице. Престъпленията не са от
политически или военен характер и липсват каквито и да е данни за
преследване по дискриминационни подбуди. За деянието не е предвидено
налагане на смъртно наказание. Не са нАлице данни, че лицето ще бъде
подложено на насилие, изтезание, нечовешко или унизително отношение.
Във въззивната жалба се навеждат доводи по отношение различие в
идентичността на издирваното лице Ю. К. и задържаното лице М. А. Х..
И настоящата инстанция счита, че самоличността на Ю. К. категорично
е установена чрез експертна справка № 502/2025г., констатираща
идентичността на дактилоскопните отпечатъци на М. А. А., роден на
********г., с. гражданин, снети на 08.08.2025г. на ГКПП „Капитан Андреево“,
с тези на лицето Ю. К., роден на **********г., т. гражданин, съдържащи се с
оперативна задача Шенгенски идентификатор № ***. Както правилно е
отбелязал в мотивите си първоинстанционния съд, в съдебно заседание,
проведено на 20.08.2025г., поисканото лице лично е заявило, че е получило *
гражданство под името Ю. К.. НАлице е и пълно съвпадение на
информацията, предоставената от молещата държава и заявеното от Ю. К.,
относно имената на родителите му, майка Е. и баща Х..
В съдебно заседание пред първата инстанция защитата е поискала да се
изиска от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, цялата
административна преписка по процедурата за предоставянето на статут
бежанец и на основание чл.17 ал.3 от ЗЕЕЗА е поискал да бъде изискано от
молещата държава информация относно издадените на лицето Ю. К.
документи за самоличност преди 01.01.2015 г. Във връзка с направените
искания, следва да се отбележи, че по делото няма спор, че поисканото за
предаване лице има * гражданство и в Б. има статут на бежанец. Правилно е
оценено като безпредметно да се изискват и приобщават дактилоскопни
отпечатъци, които той е дал в хода на процедурата по предоставянето му на
статут на бежанец, тъй като по делото е приобщена експертна справка за
сравняване на дактилоскопни отпечатъци, снети от поисканото за предаване
лице при задържането му в Република Б. на 08.08.2025 г.. В съдебното
4
заседание на 20.08.2025 (л.136 от ЧНД 650/2025) лицето дава подробно
обяснение за начина, по който се е снабдил с * гражданство, което доизяснява
фактите във връзка с неговата самоличност.
Именно поради тези обстоятелства, правилно окръжният съд е
отхвърлил доводите на защитата за липса на доказателства за идентичност и е
приел, че същата е безспорно установена, което изцяло се споделя и от
настоящия състав. Мотивите на първоинстанционния съд дават подробен и
мотивиран отговор на възраженията на защитата и в настоящото въззивно
производство.
С оглед на всичко изложено, законосъобразно Окръжен съд - Хасково е
преценил, че са нАлице всички формални материалноправни предпоставки и
не съществуват пречките, посочени в ЗЕЕЗА за уважаване на искането,
направено от Република Т., за екстрадиране на Ю. К., за осъществяване на
наказателно преследване срещу него по вече посочените престъпления.
С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и предвид
разпоредбата на чл. 17, ал.7 от ЗЕЕЗА, правилно и законосъобразно се явява и
решението на окръжния съд за вземане на мярка за неотклонение "задържане
под стража" по отношение на исканото лице Ю. К. до фактическото му
предаване на Република Т..
Предвид всичко изложено до тук, въззивният съд намира, че са нАлице
процесуалните и материално - правни предпоставки за допускане на
екстрадицията на исканото лице, поради което обжалваното решение, с което
е допуснато предаването на лицето, се явява обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Поради, което и на основание чл. 20, ал. 1-4 от ЗЕЕЗА,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №163 от 19.08.2025 година, постановено по
ЧН дело № 650 по описа за 2025 година на Окръжен съд – Хасково.
На основание чл. 20, ал. 4 ЗЕЕЗА заверен препис от настоящото
решение да се изпрати в срок до 24 часа на министъра на правосъдието за
уведомяване на молещата държава и на ВКП – София за издаване на
5
постановление за изпълнение на екстрадицията.
На основание чл. 34, ал. 1 ЗЕЕЗА, направените разноски за преводач и
превод на документи на територията на Република Б., като замолена държава,
следва да се поемат от нея при условията на реципрочност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6