Решение по КНАХД №1276/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. П. от [населено място] срещу решение № 496 от 08.05.2025 г., постановено по АНД № 6496 по описа на Районен съд [област] за 2024 година, ХХІ н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0435-000386 от 19.09.2024 г. на началник сектор в ОДМВР [област], РУ 02 [област], в частта с която на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП на П. С. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно и затова се иска неговата отмяна и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът в писмено становище оспорва касационната жалба и моли тя да се отхвърли като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд [област], ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление в обжалваната част, районният съд е приел, че фактическата обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, като е кредитирал показанията на свидетелите М. Т. и С. Н., които показания са преценени като непротиворечиви и взаимно подкрепящи се, припокриващи се, а свидетелите имат добре съхранени спомени за събитията и правилно възпроизвеждат обективно случилото се. Привидното противоречие относно посоката на движение на процесния автомобил е отстранено чрез допълнителното уточнение, че движението е било към изхода на града. Според районния съд показанията на свидетеля М. А. нямат съществено значение за разкриване на обективната истина по делото, тъй като не е очевидец, но имат значение за доказване мястото на извършване на деянието. Районният съд е приел също, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на наказателното постановление, изпълнени са изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, налице е съответствие между установените факти и правните изводи в АУАН и наказателното постановление, спазени са давностните срокове по чл.34 ЗАНН. Като неоснователни са преценени възраженията на жалбоподателя за грешки, непълноти и неясноти относно извършването на нарушение, тъй като събраните и проверени по делото доказателства установяват по категоричен начин неговото извършване от санкционираното лице. Доказано е от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, като е използвал пътя за цел, различна от неговото предназначение, като съзнателно е извел автомобила извън контрол до състояние, при което задните гуми са загубили сцепление с пътната настилка са се плъзгали по нея, превозното средство е поднесло, като е криволичило наляво-надясно, описвайки дъги от около 180 градуса. Според районния съд собствеността върху превозното средство е факт без правно значене за настоящото производство с оглед деянието и състава на нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП. Превозното средство е надлежно и несъмнено индивидуализирано чрез регистрационния си номер, марка и водел, поради което няма никакво съмнение с кое МПС е осъществено деянието. От друга страна, данните за собственика се съдържат в спарвката от АИС на МВР, в АУАН и наказателното постановление, т.е., липсва твърдяната нередовност. Според районния съд начинът на управление на автомобила е доказан по несъмнен начин от показанията на свидетелите, като в тази връзка не е необходимо да се извършват математически изчисления на точния градус на дъгите, описвани от автомобила, защото при всички случаи описаното управление представлява административно нарушение, защото законът възприема нулев толеранс към подобно поведение. Понятието дъги от около 180 градуса е използвано описателно и информативно, за да бъде словесно описано конкретното поведение и действията на водача, чрез които е извършено нарушението, като градусът на дъгите не представлява отегчаващо отговорността обстоятелство и не е послужил като основание за определяне на по-тежко по вид или размер наказание, поради което правото на защита не е ограничено. На същото основание като неоснователно е преценено възражението относно описанието на движение наляво-надясно. Като неоснователни са преценени и възраженията относно авторството на нарушението. Твърденията, направени в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя, според съда са недоказани, като нито в производството пред наказващия орган, нито в съдебното производство жалбоподателят не е поискал събиране на доказателства за установяване на факта, че друго лице е управлявало автомобила. Като неоснователни са преценени още възраженията относно мястото на извършване на нарушението, защото според съда не следва да се поставят по-тежки изисквания към описанието на административното нарушение, което е деяние със значително по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията, като по отношение на престъплението по чл.325, ал.3, вр. ал.1 НК съдебната практика приема, че в диспозитива на обвинителния акт е достатъчно да се посочи само населеното място. Затова според съд посочването на населеното място и булеварда в съвкупност с останалите съставомерни обстоятелства, описващи деянието, е позволило на жалбоподателя правилно да разбере за кое нарушение е ангажирана отговорността му, като едновременно с това се е защитил и е участвал адекватно и пълноценно в процеса. Районният съд е посочил, че самото създаване на условия за потенциална вредоносна ситуация чрез извеждане на автомобила извън контрол е наказуемо деяние, дори когато реално вреди не са настъпили, както и че деянието е противоправно, защото според законодателя е неоправдано рискът от подобни действия на водачите да се преразпределя в тежест на останалите членове на обществото. Според районния съд деянието е извършено виновно и при пряк умисъл, защото в момента на осъществяването му жалбоподателят е имал представа за проявлението на всички признаци от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява МПС по път, отворен за обществено ползване, имал е представа, че чрез действията си ще изведе автомобила извън контрол до състояние, при което МПС е поднесло наляво-надясно по платното за движение, и е желаел постигането на този резултат, извеждането на МПС извън контрол е било желана и търсена от водача последица, а не настъпило поради неопитност, невнимание или под въздействие на външни фактори събитие. Съответно според районния съд в случая е доказано също, че жалбоподателят е действал от субективна страна със специалната цел, предвидена в състава на нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП. Правилно според съда е определена приложимата санкционна норма на чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, като двете наказания са определени от законодателя във фиксиран размер, като липсва процесуална възможност за тяхното намаляване, а изпълнението на наказанията е необходимо за постигане целите по чл.12 ЗАНН.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК настоящият касационен състав препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Възраженията на касатора са идентични с възраженията, направени пред районния съд, на които този съд е дал обосновани и мотивирани отговори и правилно е приложил материалния закон. Не са допуснати съдопроизводствени нарушения, защото събраните доказателства за прецени поотделно и тяхната съвкупност, кредитирани са по подробно изложените мотиви на решението, като за яснота на касатора следва изрично да бъде отбелязано, че съдът има право и задължение да установи само правнорелевантните факти, имащи значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. В този смисъл съдът може да откаже събиране на доказателства, които нямат значение за установяване на съставомерните елементи от състава на вмененото административно нарушение, а целят единствено шиканиране на процеса.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и решението в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд [област], ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 496 от 08.05.2025 г., постановено по АНД № 6496 по описа на Районен съд [област] за 2024 година, ХХІ н.с.

Решението е окончателно.