Решение по КНАХД №567/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на “Карко Логистикс“ ЕООД гр. София против Решение № 170/01.07.2025 г, постановено по АНД № 117/2025 г по описа на Районен съд - Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 82-62-24/19.12.2024 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора, с което на основание чл.143 ал.1 т.1 от ЗУО на „Карко Логистикс“ ЕООД гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че незаконно е извършено претърсване в частния му имот. Изтъква, че неправилно съдът е приел, че описаните пет броя МПС в имота са излезли от употреба, като същите не представляват отпадък по смисъла на §1 т.17 от ДР на ЗУО. От съда се иска отмяна на съдебно решение и постановяване на друго, с което се отмени наказателното постановление. Алтернативно намира решението за нищожно и иска връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноските по делото.

В о.с.з. касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - Директора на РИОСВ - Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. М., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се отхвърли.

Административен съд Сливен, касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд Сливен се е развило по жалбата на “Карко Логистикс“ ЕООД против Наказателно постановление № 82-62-24/19.12.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ – Стара Загора, което на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., на основание чл.143 ал.1 т.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, за това, че на 19.03.2024г. в град Сливен, в ПИ с идентификатор№ 67338.832.7, собственост на „Саки-М“ ООД от служители на РИОСВ Стара Загора е установено, че „Саки-М“ ООД е предоставило за ползване на „Карко Логистик“ ЕООД недвижим имот с идентификатор № 67338.832.7, като площадка за събиране и съхраняване на излезли от употреба моторни превозни средства, отпадъци от МПС и ИУМПС. След справка в регистрите на РИОСВ и Националната информационна система „Отпадъци“ е установено, че „Карко Логистик“ ЕООД не притежава документ, издаден от Директора на РИОСВ Стара Загора за извършване на дейност с отпадъци в недвижим имот с идентификатор № 67338.832.7, находящ се в гр. Сливен. Нарушението е установено на 19.03.2024г. с Констативен протокол № 012188/08.04.2024г. и 012082/19.03.2024 г., въз основа на които е съставен АУАН№ 62/28.06.2024 г. в отсъствие на управителя на дружеството и двама свидетели – един присъствал при установяване на нарушението, а вторият при съставяне на акта. Нарушителят е получил покана да се яви в сградата на РИОСВ Стара Загора за съставяне на АУАН за нарушението, констатирано с КП № 012082/19.03.2024г., когато на площадката са установени 5броя ИУМПС, както и на 08.04.2024г., когато от „Саки М“ ООД са представени документи за ползване на недвижим имот с идентификатор № 67338.832.7, находящ се в гр. Сливен.

За извършеното нарушение на чл. 136 ал.2 т.3 във връзка с чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО, в което нарушителят вписал възражение, че не извършва дейност по съхранение на отпадъци. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, с което на „Карко Логистик“ ЕООД гр. София за нарушение на чл. 136 ал.2 т.3 във връзка с чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО и на основание чл.143 ал.1, т.1 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, което е обжалвано пред РС Сливен.

При изложените фактически обстоятелства, установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд потвърдил издаденото наказателно постановление, като приел за безспорно установено, че дружеството е извършило санкционираното нарушение, като в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Наведеното възражение за нищожност на съдебния акт е неоснователно.

Видно от мотивите, РС Сливен е установил, че АУАН и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. Този извод е правилен и съответен на приобщените по делото доказателства. Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗУО контролът за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на условията по разрешението, съответно по регистрационния документ за дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на отпадъци на територията на съответната РИОСВ, както и за съоръженията и инсталациите за съхраняване и третиране на отпадъци, се упражнява от директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице. Разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗУО определя, че компетентни да съставят АУАН, в това число и за нарушения по чл. 143 от ЗУО, са директорът на РИОСВ или оправомощени от него длъжностни лица, а според ал. 4 от същата разпоредба наказателните постановления по ал. 1 и 2 се издават от директора на РИОСВ, както и от кмета на общината или от оправомощени от него длъжностни лица в случаите по ал. 1. В настоящия казус проверката е извършена от компетентно длъжностно лице, което е надлежно оправомощено, както да осъществява контрол, така и да съставя АУАН, с които се установяват административни нарушения от вида на процесното. Наказателното постановление е издадено от директора на РИОСВ – Стара Загора в рамките на законово предоставената му компетентност. В правомощията на контролните органи от РИОСВ е да извършват текущи и последващи проверки по спазване на законодателството, насочено към защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на образуването на отпадъци, както и на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците.

Касационният състав счита, че в хода на първоинстанционното производство не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Районен съд Сливен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Преценката за законосъобразност е извършена въз основа на фактите и представените за тях доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.

Касационният състав намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилно с оглед установеното състояние на въпросните пет броя автомобили, районният съд е приел, че същите представляват излезли от употреба МПС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба за излезлите от употреба МПС, като в тази насока е изложил подробни аргументи, съответни на приложимите правни разпоредби. Мотивите на районния съд изцяло се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът препраща към тях. Направеното с касационната жалба тълкуване на легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на НИУМПС, е несъответно на съдържанието, вложено в цитираната норма. При дефиниране на понятието ИУМПС законодателят е използвал израза "в това число", поради което ИУМПС не са само посочените в букви "а" до "в" на цитираната разпоредба. Нормата допълва понятието за ИУМПС, а всяко ИУМПС съставлява "отпадък" по смисъла на § 1, т. 17 от ЗУО, т. е., такова е всяко вещество/предмет, от които притежателят му се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да го направи.

Обосновано РС Сливен е счел за безспорен факта, че се касае за излезли от употреба МПС, като е дал мотивиран отговор на всички възражения на жалбоподателя. Административно наказателният състав на чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗУО изисква от обективна страна санкционираното лице да събира, съхранява, разкомплектова, оползотворява и/или обезврежда ИУМПС, компонентни и материали от тях на неразрешени за това места или на площадки, неотговарящи на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл. 17 от НИУМПС дейностите по събиране и транспортиране на ИУМПС се извършват от лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО. Последната разпоредба от своя страна предвижда за тези дейности да е налице разрешителен документ. По делото безспорно се установява, че "Карко Логистикс" ЕООД не притежава разрешителен документ. Предвид наличните ИУМПС в поземления имот, стопанисван, съгласно представения по делото договор за ползване, именно от настоящия касатор, за който няма издаден разрешителен документ по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейност по съхранение на излезли от употреба МПС, е налице съставомерно неизпълнение на задължение, което правилно е било санкционирано с потвърденото от районния съд наказателно постановление.

Предвид всичко изложено Административен съд Сливен намира, че районният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон, поради което касационната жалба е неоснователна, а решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Административен съд Сливен, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 170 от 01.07.2025 г, постановено по АНД № 117/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.