Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27.11.2020 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и девети октомври две
хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Мария Ацалова
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
274 по описа за 2020 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от “Първа инвестиционна бА.” АД София, с искане за
признаване за установено
вземането против А.Б.А. за сумата общо от 1 583.81 евро, от които: 672.61 евро главница
по Договор за банков кредит № 006LD-R-002681/21.03.2012
г., 412.25 евро просрочена
договорна лихва за периода от 20.04.2013
г. до 20.03.2019 г., 498.95 евро просрочена наказателна лихва за периода от
20.08.2012 г. до 09.09.2019 г., ведно със законната лихва в/у тази сума от
датата на подаване на заявлението пред РС, както и направените в заповедното и
исково производство разноски. Ищецът твърди, че на 21.03.2012 г. между
Банката и А.А. е сключен договор за банков кредит, които е усвоен изцяло на
22.03.2012 г., по силата на които Банката е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 690 евро. Въпреки поетите с договора задължения от
кредотолучателя, кредита не е обслужван в срока и по договорените начини, като
същия е в просрочие от 20.08.2012 г. /с просрочени 80 бр. вноски/. Ищецът
твърди, че за
изпълнение на същото задължение е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 1898/19 г. по описа на Асеновградския РС, но длъжникът е
подал възражение срещу нея в предвидения в закона срок. За събиране на вземането Банката е
образувана и изп.дело № 20198250400682 при ЧСИ С.Г.срещу длъжника, по което
дело е депозирано възражения от същия. Ето защо моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че ответниците му дължат
горните
суми.
Ангажира доказателства, претендира направените по делото
разноски. Моли: Да се изиска
и приложи ч.гр.д.№ 1898/19 г. от АРС, да се допусне ССчЕ с конкретно посочени
въпроси при оспорване на задължението.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника А.Б.А., същата не се явява в първо по делото съдебно
заседание. Във второто съдебно заседание упълномощения от същата адвокат
Дерузов е направил възражение за изтекла погасителна давност за претендираните
от ищеца суми /цялото вземане/. Не ангажира доказателства, претендира за
разноски в производството.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
По приложеното частно гражданско дело
№ 1898/2019 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение, с която е
разпоредено длъжникът А.Белева А. да заплати на заявителя следните суми: 672.61
евро главница, 412.25 евро просрочена договорна лихва и 498.95 евро просрочена
наказателна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 11.09.2019 г. до окончателното им заплащане. Ответницата е
подала възражение срещу нея, като настоящият иск за установяване на вземането е
предявен в предвидения в закона срок.
Не е спорно между страните, че между тях е сключен
Договор за банков кредит № 006LD-R-002681/21.03.2012 г., по силата на който банката е предоставила на
ответника сумата от 690 евро, а тя се е задължила да върне същата в
срок до 20.03.2019 г.
От приетото заключението по
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице М.А., неоспорено от страните
което съдът кредитира се установява, че
по договор за кредит № 006LD-R-002681/21.03.2012 г. с кредитополучател А.Б.А., Банката е
предоставила на същата кредит в размер на 690 евро по разплащателната сметка на
А.А.. Размерът на усвоения кредит е 690 евро, еднократно на 22.03.2012 г. по
посочената разплащателна сметка на кредитополучателя в банката. По Договора за
кредит са платени суми по главница и лихви, съгласно погасителен план, подробно
посочени в таблица № 1 в раздел ІІІ на заключението: по главница – 17.39 евро и
по договорна лихва 123.92 евро. Към дата 11.09.2019 г. по кредита са просрочени
задължения, съгласно погасителен план към договора: 80 вноски по главница,
които са били дължими на падежи от 20.08.2012 г. до 20.03.2019 г. в общ размер
от 672.61 евро и 72 вноски по договорна лихва, които са били дължими на падежи
от 20.04.2013 г до 20.03.2019 г. в общ размер на 412.25 евро. Към 11.09.2019 г.
/датата на заявлението по чл.417 от ГПК/, непогасеното задължение по Договор за
кредит № 006LD-R-002681/21.03.2012 г. е както следва: просрочена главница
672.61 евро за периода от 20.08.2012 г. до 20.03.2019 г., просрочена договорна
лихва 412.25 евро за периода от 20.04.2013 г. до 20.03.2019 г., просрочена
наказателна лихва 499.13 евро за периода от 20.08.2012 г. до 11.09.2019 г.,
съгл.т.10 от договора за кредит – общото задължение е 1583.99 евро.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба
обстоятелства и петитум, съдът квалифицира
предявения иск по чл. 422 от ГПК - установителен иск, в производството
по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които е издадена ЗИ по ч.гр.д. № 1898/2019
г. по описа на Асеновградския
РС. От приложеното в настоящото производство
ч.гр.д. № 1898/2019 г. се установява, че исковете са
допустими, като предявени от взискателя в законоустановения
срок.
Разгледани по същество. В тежест на ищеца в настоящото производство
беше да докаже твърденията си за наличие на
валидно сключен договор за кредит, по силата на който е отпусната сумата
от 690 евро, че е изпълнил задължението си по договора да преведе сумата, както
и размера на претенциите си. Не се спори
по делото, че е налице валидно сключен
договор за кредит, сумата по
който е усвоена от кредитополучателя (приведена по банкова сметка ***), а и
това се установява от ангажираните писмени доказателства и заключението по
допуснатата ССчЕ.
Направено е от ответника
възражение, за погасяване по давност на цялото
задължение. За вноските по главницата е приложима общата пет годишна давност, а
вноските за лихвата са погасяват с изтичане на три годишната давност (чл. 111 ЗЗД). Настоящото производство е образувано с подаване на заявлението в съда –
11.09.2019 г. Възражението за давност е направено във втора съдебно заседание,
а съгласно чл.133 от ГПК когато в установения срок ответникът не подаде писмен
отговор, не вземе становище и не направи възражения (както е в настоящия
случай) – той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът
се дължи на особени непредвидени обстоятелства, за което няма твърдения от
ответника и от пълномощника на същия,
нито не са ангажирани доказателства в тази връзка. Давността не се прилага
служебно и това означава, че кредиторът може да предяви иск за погасeни по давност на вземания и съдът няма да отхвърли искът му, ако длъжникът
не направи възражение, че дългът е погасен по давност. Съдът не е длъжен да
следи и да се произнася служебно, относно погасителната давност. Ето защо
възражението на ответника, че вземането е погасено по давност е неоснователно.
Ето защо ще следва да бъде
признато съществуване вземането на ищеца по отношение на ответника по ЗИ, издадена по ч. гр. д. № 1898/2019 г. в
размерите, изчислени от вещото лице по допуснатата ССчЕ, както следва: главница 672.61 евро
за периода от 20.08.2012 г. до 20.03.2019 г., просрочена договорна лихва 412.25
евро за периода от 20.04.2013 г. до 20.03.2019 г., просрочена наказателна лихва
498.95 евро за периода от 20.08.2012 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда 11.09.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на направените по делото разноски, поради което следва
ответникът да бъде осъден за му заплати разноски в производството общо в размер
на 411.95 лв. (61.95 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 250 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза). Ответникът
дължи и тези в заповедното производство 111.95 лв.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Б.А., ЕГН ********** ***, че същата
дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Драган Цанков“ № 37, представлявано от Н.В.Н. и С.А.П.–
Изпълнителни директори, сумата от 672.61 евро
(шестотин седемдесет и две евро и шестдесет и един евроцента) просрочена
главница, сумата от 412.25 евро (четиристотин и дванадесет евро и двадесет и
пет евроцента) просрочена договорна лихва за периода от 20.04.2013 г. до 20.03.2019 г. и 498.95 евро (четиристотин деветдесет и
осем евро и деветдесет и пет евроцента) просрочена наказателна лихва за периода
от 20.08.2012 г. до 11.09.2019 г., дължими по Договор
за банков кредит № 006LD-R-002681/21.03.2012 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда 11.09.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение №
1032/17.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 1898/2019 г. по описа на Районен съд Асеновград.
ОСЪЖДА Анка Б.А., ЕГН **********
***, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Драган Цанков“ № 37, представлявано от Н.В.Н.
и и С.А.П.– Изпълнителни директори, сумата от 411.95 лева (четиристотин и
единадесет лева и деветдесет и пет стотинки), направени по производството
разноски, както и сумата от 111.95 лева (сто и единадесет лева и деветдесет и
пет стотинки), направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: