РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. Ямбол, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330101999 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕООД – гр. С.
против П. В. П. от с. З., обл. Я.
С исковата молба се твърди, че на 15.11.2023 г. ищецът е сключил по електронен път от
разстояние договор за потребителски кредит № *** с ответника П. П.. На основание
сключения договор ищецът предоставил в заем сумата в размер на 3 500 лв. за общо
ползване на ответника потребителя. Сочи се, че договорът не е сключен при Общи условия.
Сочи се, че уговореният между страните лихвен процент бил в размер на 34,12 % ,
който бил фиксиран такъв, а годишният процент на разходите - 39.98 %, с което общата
дължима сума по договора за кредит била в размер на 5 972.54 лева. ГПР бил изчислен при
отчитане на следните допускания: за начална дата за изчисляване на ГПР се смятала датата
на подписване на договора. Договорът щял да остане в сила за целия първоначално уговорен
срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него. Приемало се, че годината
има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна.
Приело се също, че лихвения процент и другите разходи такси и комисионни ако има такива
по кредита са неизменни спрямо техния първоначален размер.
На следващо място се твърди, че ответникът е допуснал просрочие при изплащането на
дължимите вноски с падежи 15.06.2024 г., 15.07.2024 г. и 15.08.2024 г., поради което ищецът
е изпратил уведомление за предсрочна изискуемост, получено лично от ответника на
20.11.2024 г., считано от която дата настъпила изискуемост на всички задължения по
договора.
Сочи се, че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника, по
1
което било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС.Сочи се, че заповедният съд е
предоставил на заявителя - ищец едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си.
С последното, както и с оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба
по същество ищецът обоснова правният си интерес от предявяване на иска, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, с който
предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен.
Поддържа се, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен с оглед
разпоредбата на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1 т.9 от ЗПК. Договорът освен друго бил и
нищожен в случай, че е приложеният лихвен процент и условията за прилагането му не са
посочени в договора.
В случаят лихвен процент бил посочен, но липсвали каквито и да е било условия за
прилагането му. Липсвало посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок на
кредита, или е променлив.
Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер
на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата
по кредита, за да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилаганият от заемодателя.
Договорът бил недействителен и на осн. чл.22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК, съгласно която разпоредба се изисквало в договора да е посочен ГПР и общата сума
дължима от потребителя.
Поддържа се, че посоченият в договора лихвен процент не е ясно как точно се
съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР.
На следващо място се сочи, че договорът за потребителски кредит не отговарял на
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, както и изискванията на чл.11, ал.1 т.12 от ЗПК.
Поддържа се, че в чистата стойност на договора за потребителски кредит не следва да
бъде включена застраховка, тъй като липсват доказателства кредитодателят да е фиксирал
тази услуга чрез заплащането й от застраховател.
Твърди се, че наред с това застрахователната премия следвало да се включи в ГПР, а
в случая това не е било сторено.
Поради невключването на уговорките за застрахователна премия и такса експресно
разглеждане на документи в размера на ГПР, последният не съответствал на действително
прилаганият от кредитора ГПР, като посоченият в договора ГПР, който не е реално прилаган
в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗД.
На тия основания и сочената в отговора на исковата молба съдебна практика, се иска
от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
2
Преди съдебно заседание е постъпило писмено становище от ответника, с което отново
се иска от съда да отхвърли предявените искови претенции. Претендират се разноски по
делото. Отново се излагат съображения за нищожност на процесният договор за
потребителски кредит поради неспазване на действителният размер на ГПР - чл.11, ал.1,
т.10, във вр. с чл. 22 от ЗПК.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС на
27.01.20254 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца в настоящото производство „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД
срещу длъжника-ответник в настоящото производство П. В. П., за следните суми: 3202.72
лева – главница; 535.51 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.06.2024
год. до 20.11.2024 год.; 102.40 лева – обезщетени за забава за периода от 15.06.2024 год. до
15.01.2025 год.
Съдът е уважил подаденото заявление по чл.417 ГПК и е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № *** год. и изпълнителен
лист за претендираните от заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД парични суми и разноски срещу
длъжника-ответник в настоящото производство П. В. П..
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника П. В. П., че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което заповедния съд
със своя разпореждане № *** год. е уведомил заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, че може да
предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед постъпилото възражение и указания от съда срок ищцовото дружество е
предявило иск за установяване съществуване на вземанията по издадената заповед по чл.417
ГПК.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
писмени доказателства, от които се установява, че на 15.11.2023 год. между ищеца „ТИ БИ
АЙ Банк“ ЕАД в качеството на кредитодател и ответника П. В. П. в качеството на
кредитополучател. е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, с общ размер на
усвоения кредит – 3 500.00 лева. В чл.9.1 страните по договора да уговорели лихвен процент
– 34.12, а в т.10 от Договора ГПР в размер на 39.98 % и обща дължима по договора сума в
размер на 5972.54 лева.
В договора е обективиран и погасителен план по кредита, видно от който изплащането
на дължимата сума е разсрочено на 40 погасителни равни месечни вноски от по 145.67 лева
и последна погасителна вноска в размер на 145.74 лева, с падеж на последната 41
погасителна вноска – 15.04.2027 год. В погасителния план са посечени още както размерът
на погасителната вноска, така и включващите се в нея размер на главницата и размер на
лихвата за съответния период. Видно е че в погасителния план не са включени други разходи
по кредита, а единствено главница и лихва. С договора не е сключена застраховка, не е
3
уговорен размер на застрахователна премия, респ. такава не е включвана и в погасителния
план. Тава не се и претендира пред съда.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза: Към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК – 27.01.2025
год. по Договор за потребителски кредит № *** от 15.11.2023 год. е платена сума в размер
на общо 884.64 лева, с която са погасени вноски от № 1 до № 6 и част от вноска № 7 от
погасителния плана, от които: 297.28 лева – главница; 577.02 лева – договорна лихва за
периода от 15.11.2023 год. до 15.05.2024 год.; 10.34 лева – лихва за забава за периода до
14.06.2024 год. По данни от делото, банката е обявила кредитът за предсрочно изискуем
считано от 20.11.2024 год. и непогасената главница е в размер на 3 202.72 лева. По
изчисление на експертизата към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК –
27.01.2025 год. по Договор за потребителски кредит № *** от 15.11.2023 год. са неплатени 6
вноски от погасителния план – от № 7 до № 12 в размер общо на 3 816.67 лева, от които: 3
202.72 лева – главница; 535.51 лева – договорна лихва за периода от 15.06.2024 год. до
20.11.2024 год.; 78.44 лева – лихва за забава за периода от 15.06.2024 год. до 15.01.2025 год.,
а по справка на банката лихва за забава за периода от 15.06.2024 год. до 15.01.2025 год. е
102.40 лева. На 15.11.2023 год. с банково бордеро № *** заемната сума по договора за
потребителски кредит № *** от 15.11.2023 год. е усвоена в размер на 3 500.00 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна
следното:
Правната квалификация на предявените обективно съединени установителни искове е
както следва: 1. по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.9, ал.1 ЗПК и 430, ал.1 ТЗ за сумата от 3202.72
лева-главница; 2. по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 535.51
лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.06.2024 год. до 20.11.2024 год. и
3. по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 102.40 лева – обезщетение за забава
върху просрочената главница за периода от 15.06.2024 год. до 15.01.2025 год.
Срещу заповедта за изпълнение длъжника-ответник е подал възражение и на
кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск. Искът е предявен в
месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане
по заповедта за изпълнение, поради което установителните искове са допустими.
Установява се по делото, че е сключен договор за потребителски кредит № *** от
15.11.2023 год. сключен между П. В. П. и „ТИ БИ АЙ Банк“ по силата на който последния в
качеството му на кредитор се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 3500.00
лева, а той се е задължил да го върне с уговорените възнаградителни лихви. В чл.10 от
договора е определен общия размер на кредита от 5972.54 лева, включващ отпуснатата сума
от 3 500.00 лева и лихва в общ размер от 2472.54 лева, видно от погасителния план.
Общия размер на кредита и договорената лихва ищцата приела да върне на 40 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 145.67 лева и последва 41 вноска в размер
на 145.74 лева, посочени в чл. 11.2 от погасителния план на договора, първата от които
4
платима на 15.12.2023 г., а последната на 15.04.2024 г. ГПР е в размер на 39.98%, а лихвения
процент е в размер на 34.12 %.
Установява се още по делото, че ответника-кредитополучател П. В. П. е уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита, видно от представената обратна разписка на
20.11.2024 год. По делото не се спори, че банката ищец има качеството на кредитор по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Ето защо настоящият съдебен състав прие, че процесния договор
е договор за потребителски кредит, чиято правна регулация, се съдържа в ЗПК, а по силата
на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК и в ЗЗП. Ответникът е физическо лице, за което
няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална
или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране,
вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора
ищецът е действал в качеството на търговец, а ответника в качеството на потребител,
съгласно §13 т.1 и т.2 ДР ЗПП. Поради това в производството е приложима разпоредбата на
чл.7, ал.3 ГПК, изискваща и съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи
в процесния договор. Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните изисквания
към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите, а именно изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1, т.7-9. Спорен в настоящото съдебно производство се явява въпросът за съответствието
на сключения между страните договор за потребителски кредит с изискванията на чл.11, ал.1
т.9 и т.10 ЗПК. Според настоящият съдебен състав клаузата не е нищожна поради
противоречието и с добрите нрави или като неравноправна. Не съществува законова пречка
страните да се споразумеят за възнаградителна лихва над размера на законната.
Възнаградителната /договорната/ лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за
това, че е предоставил определена сума в заем. За да се защити потребителя и за да се
избегне неоснователно обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е
компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определили
максимален размер на последния. В тази връзка преценката за противоречие със закона
следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва ведно с другите разходи,
не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. В конкретната
хипотеза следва да се посочи, че договорът за потребителски кредит е необезпечен и е
представен от банката за срок от 41 месеца. В чл.9.1-чл.9.3 на договора са посочени
конкретния лихвен процент по кредита, който е 34.12% както и условията за прилагането му
– „лихвата се начислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер
на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, като за всеки ден се
изчислява като 1/360 част от лихвения процент“. Уговорения размер на годишния лихвен
процент не надвишава предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК максимално определен за ГПР
петкратен размер на законната лихва, в който се включва и възнаградителната лихва, поради
което клаузата за възнаградителна лихва е действителна и като такава обвързва страните.
Определения в договора ГПР в размер от 39.98% не надвишава пет пъти размера на
5
законната лихва откъдето и клаузата за възнаградителна лихва не е нищожна поради
противоречието и със закона – чл.19, ал.5 ГПК. В чл.10 на договора са посочени ГПР –
39.98% и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит – 5972.54 лева. Настоящият съдебен състав не установи уговорката за
лихвен процент като част от ГПР да противоречи на добрите нрави, респ. и договорения с
договора ГПР да надвишава установения максимален размер, поради което и не намери
основание договорът да бъде обявен за недействителен.
Предявения по реда на чл.422 ГПК иск за установяване на вземания за обща сума
3840.63 лева, следва да се уважи като основателен до размера на сумата от 3 816.67 лева, от
които: 3202.72 лева – главница; 535.51 лева – изискуема договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 15.06.2024 год. до 20.11.2024 год. и 78.44 лева /според заключението на вещото
лице/ – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.06.2024 год. до
15.01.2025 год., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК
№ *** год. по ч.гр.дело №*** год. по описа на ***РС в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕООД
срещу П. В. П., а за разликата над 3816.67 лева до предявения размер от 3840.63 лева,
разлика от 23.96 лева представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за
периода от 15.06.2024 год. до 15.01.2025 год. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
В случая ищецът се е представлявал от юрисконсулт в заповедното и исковото
производство.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева, а
съгласно чл.26, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита в
заповедното производство възнаграждението от 50 до 180 лева. Ръководейки се от
посочените разпоредби, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00
лева в исковото производство и 50,00 лева в заповедното, съобразявайки и степента на
фактическа и правна сложност на делото.
Освен определеното от съда възнаграждение за процесуално представителство за
юрисконсулт, ищецът е представил доказателства за сторени от него разноски, както следва:
76.81 лева заплатена държавна такса в заповедното производство и 76.81 лева в исковото
производство и 300 лева – заплатено възнаграждение на вещо лице.
Общо разноски с включено юрисконсултско възнаграждение в размер на 653.62 лева.
6
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски по съразмерност на уважената част от исковете, в случая в размер на 649.54 лева.
В заповедното производство и в исковото производство ответника е бил защитаван
безплатно от адвокат М. В. М. от АК П., което се установява от представените в заповедното
и исковото производство договори за правна защита и съдействие. Адв.М. М. претендира да
му бъде заплатено адвокатско възнаграждение на основание 38, ал.1, т.2 ЗА с ДДС, като
видно от представените по двете производство удостоверения същият е регистрирано лице
по ЗДДС.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на адвокатското възнаграждение, което в случая съдът определя в
заповедното производство съгласно чл.26, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 150 лева без ДДС, съответно 180 лева с ДДС, и в исковото производство
в размер на 400 лева без ДДС при съобразяване отхвърлената част от исковете и
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален
размер на адвокатското възнаграждение, или сумата от 480 лева с ДДС.
При така определеното от съда адвокатско възнаграждение на адвоката на ответника
общо в заповедното и исковото производство в размер на 660 лева с ДДС и съразмерно на
отхвърлената част от иска, следва ищецът да бъде осъден за заплати на адвоката на
ответника разноски по съразмерност в размер на 4.12 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, че П.
В. П. с ЕГН **********, с адрес: с.З., общ.С., обл.Я., ул.“***, в качеството си на
Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № *** сключен на 15.11.2023 год.,
дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от
*** А.Ч.Д. и Н.Г.С., в размер на 3816.67 лева, от които 3202.72 лева – главница; 535.51 лева
– изискуема договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.06.2024 год. до 20.11.2024
год. и 78.44 лева – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от
15.06.2024 год. до 15.01.2025 год., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.417 ГПК № *** год. по ч.гр.дело №*** год. по описа на ЯРС в полза на „Ти Би
Ай Банк“ ЕООД срещу П. В. П., като за разликата над 3816.67 лева до предявения размер от
3840.63 лева, разлика от 23.96 лева представляваща обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода от 15.06.2024 год. до 15.01.2025 год. ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, П. В. П. с ЕГН **********, с адрес: с.З.,
общ.С., обл.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от *** А.Ч.Д. и
7
Н.Г.С., сумата от 649.54 лева – разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от
*** А.Ч.Д. и Н.Г.С. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. от АК П., с адрес на кантората:
гр.П., бул. “***, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на П. В. П. в исковото и заповедното производство в размер общо на 4,12
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8