Решение по адм. дело №1602/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. И., [държава] (с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: ТЦ – [населено място], общ.Свиленград, обл.Хасково), срещу Решение №4496/13.08.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение, с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя, било незаконосъобразно. Същото било необосновано, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречало на материално-правните разпоредби и целите на закона.

Твърди се, че в него не били обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина в нейната цялост, но които били от съществено значение за преценка необходимостта от предоставяне на търсената от жалбоподателя закрила. По този начин административният орган бил нарушил нормите на чл.35 от АПК и чл.75, ал.2 от ЗУБ за изясняване на обстоятелствата и обсъждане на представените от жалбоподателя обяснения. Оспорващият сочи, че напуснал [държава] поради основателен страх от преследване, с оглед наличния в страната му от години сложен вътрешно-въоръжен конфликт и поради неговата конкретна сложна лична история. По време на производството му за закрила оспорващият бил дал ясни обяснения и бил представил доказателства за бежанската си история, но в обжалваното решение нямало никакъв анализ на тези обстоятелства в контекста на настоящата обстановка в [държава]. Бланкетно били цитирани разпоредби на закона и спорадични части от справки за ситуацията в [държава], без цялостен индивидуален анализ на неговия случай.

Твърди се, че ситуацията в [държава] към настоящия момент била изключително динамична, нямало единно мнение за това в каква посока ще се развие страната, в която била налична хуманитарна и политическа криза, като сигурността на гражданите не била гарантирана по никакъв начин. След падането на режима на Б. А. (декември 2024 г.) обстановката в [държава] оставала нестабилна, с продължаващ въоръжен конфликт между множество сили (HTS, кюрдски и протурски милиции, Израел, САЩ и др.), масово вътрешно разселване и влошена хуманитарна ситуация. Обжалваното решение не било съобразено с актуалната позиция на ВКБООН, формирана след падането на режима на Б. А., според която [държава] продължавала да бъде засегната от военни действия, голямо вътрешно разселване, несигурност за живота на цивилни лица и безпрецедентна по мащабите си хуманитарна криза, поради което насилствено връщане там не следвало да се предприема. Твърди се, че при наличието на толкова много едновременно действащи военни сили, изводът на административния орган за нормализиране на ситуацията в [държава] и отпадане на предпоставките за предоставяне на субсидиарна закрила бил неправилен. Връщането на жалбоподателя в [държава], при настоящата социално-икономическа катастрофа в страната, би го довело до крайна нищета, което представлявало нарушение на чл.4 от Хартата на основните права на ЕС и чл.3 от ЕКПЧ.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк.Ю. Д., в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез Дирекция „Миграция“ – МВР с вх.№105450-2269/21.05.2024 г. и молба, подадена чрез ТЦ – [населено място] към ДАБ при МС под вх.№518/28.05.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-16239/28.05.2024 г., М. А. И., [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-16239/28.05.2024 г. като М. (собствено име) И. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], общ.М., пров.Х., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия – ***, с *** образование, ***, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите, братята и сестрите на чужденеца и тяхното местонахождение.

Под рег.№УП-16239/29.05.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М. А. И., [ЛНЧ].

С Решение №8669/14.08.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. И., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

С Решение №4080/11.10.2024 г., постановено по адм.дело №860/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, съдът е отхвърлил жалбата на М. А. И. срещу Решение №8669/14.08.2024 г. на Председателя на ДАБ.

С окончателно Решение №6244/10.06.2025 г., постановено по адм.дело №11096/2024 г. по описа на ВАС, в производство по чл.208 и сл. от АПК, състав на Трето отделение на ВАС е отменил Решение №4080/11.10.2024 г., постановено по адм.дело №860/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта, в която е отхвърлена жалбата на М. А. И. против Решение №8669/14.08.2024 г. на Председателя на ДАБ, в тази част от решението, с която на основание чл.75, ал.1, т.4, във връзка с чл.9 от ЗУБ, на чужденеца е отказано предоставянето на хуманитарен статут; отменил е Решение №8669/14.08.2024 г. на Председателя на ДАБ в същата му част, и е върнал преписката на административния орган за процедиране съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Със същото решение е оставено в сила Решение №4080/11.10.2024 г. по адм.дело №860/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково в останалата част.

След връщане на административната преписка, на 11.07.2025 г. от интервюиращ орган в ТЦ – Пъстрогор при ДАБ е проведено ново интервю с М. А. И., Протокола от което е заведен под рег.№УП-16239/11.07.2025 г.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-16239/04.08.2025 г. от главен експерт в ТЦ – [населено място], че след преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното Решение №4496/13.08.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави хуманитарен статут на М. А. И., поради липса на предпоставките по чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.4 от ЗУБ.

На 28.08.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 11.09.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание, предвидени в чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в решението не били обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства от значение за преценката относно необходимостта да му бъде предоставена поисканата закрила. Административният орган е изложил в решението конкретните съображения, поради които приема, че на чужденеца не следва да се предостави хуманитарен статут, като не се установява да е пропуснал да обсъди релевантни за изводите му данни от бежанската история на чужденеца и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

В административната преписка липсват каквито и да било данни, от които да може да се установи, че М. А. И. е представил пред административния орган доказателства, които последният да не е обсъдил. Ето защо съдът приема за неоснователни и недоказани и твърденията на жалбоподателя за необсъждане от страна на административния орган на представени пред него доказателства.

В жалбата не се излагат конкретни съображения относно бланкетно наведеното твърдение за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а при служебната проверка съдът не намира такова нарушение да е допуснато от административния орган. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към ТЦ – Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол. Интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че интервюираният изрично е отрекъл съществуването на пречки от здравословен или психичен характер за провеждане на интервюто, а съдържанието на протокола му е било прочетено в присъствието на преводача и на разбираемия за него език, което жалбоподателят е удостоверил с подписа си.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут, са посочени в чл.9 от ЗУБ. Според ал.1 на същата норма, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според чл.9, ал.6 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен хуманитарен статут, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл.12, ал.2, а според чл.9, ал.8 от ЗУБ хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. От жалбоподателя не се твърди също така в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Подобни твърдения няма наведени както в първоначално проведеното с М. А. И. интервю от 29.05.2024 г., в което същият за причина, поради която е напуснал страната си на произход [държава] посочва „войната и последиците от нея“, така и в интервюто, проведено на 11.07.2025 г. за целите на процесното производство. В последното чужденецът потвърждава, че е напуснал [държава] в края на 2019 г. и отишъл в Турция, където останал 1 месец преди да го върнат в [държава], стоял на границата и след месец отново влязъл в Турция, където останал 1,5 месец нелегално, отново бил хванат и върнат в [държава] в началото на 2020 г. Останал в [държава] до април 2024 г., когато отново напуснал [държава], влязъл в Турция и след около месец дошъл в България. Чужденецът сочи, не е бил осъждан в държавата си по произход, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка. Последно в [държава] живял в [населено място], провинция Х., сега там живеели родителите му, един от братята му бил в [държава], сестрите му били омъжени и живеели в същата провинция Х., като трима от братята му били в Ливан, а една от сестрите му в Турция. В същото интервю М. А. И. сочи, че неговият град бил конфликтна точна, и досега кюрдите бомбардирали коли по улиците. Краят на войната не означавал край на конфликта – нямало сигурност, било хаос, страната била разрушена и там все още нищо не било стабилно. Не можел да живее там, защото къщата им била разрушена, родителите му имали само една стая, в която живеели.

В съдебно заседание жалбоподателят лично посочва като причина да напусне [държава] това, че кюрдите го били принудили да носи оръжие и бил ранен от кюрдите, каквито твърдения не е излагал в административното производство. Твърди, че всеки, който в момента се връщал от Европа в [държава] бил цел за бандити, които мислели, че могат да вземат от него пари или откуп. Зоната, в която живеел в [държава] не била сигурна, имало кражби, кражби на коли и взривове.

Всички така изложени от чужденеца обстоятелства от бежанската му история не разкриват възможност същият при завръщането си в [държава] да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, като предпоставки за предоставяне на същия на субсидиарна закрила, при влязло в сила решение, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец.

Отделно от това административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка вх.№МД-02-373 от 03.07.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава], като е цитирал част от информацията от посочената справка.

Прието е, че от така представената информация се установява, че макар ситуацията в [държава] да остава сложна с оглед променената политическа обстановка, то не може са се приеме, че към настоящия момент в тази страна е налице безогледно насилие, породено от вътрешен въоръжен конфликт, а по-скоро икономическа и хуманитарна криза. Прието е, че макар и нестабилна, ситуацията в [държава] не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки заплахи, респективно, че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тези държави. Въпреки наличието на спорадични въоръжени сблъсъци, същите на могат да се определят нито по своя характер, нито по интензитет и териториален обхват като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя.

Административният орган е приел за отпаднали единствените опасения, които молителят е имал, изразени в предходното производство, за нежеланието си да се върне в страната си на произход, а именно, че ще бъде взет да служи в армията. Преценил е, че от представената актуална информация е видно, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическа ситуация в [държава] в посока подобрение на условията на живот и безопасност. Взел е предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на [държава], които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Направен е извод, че в [държава] не е наличен въоръжен конфликт, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия.

Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че в конкретния случай от страна на кандидата няма добре обосновани опасения от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота му, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е изложил становището си, че завръщането на чужденеца в района на [населено място] е законно, физически достъпно, релевантно и разумно, и там той бил могъл да се адаптира отново в обществото, а завръщането му в родината, където живеят родителите му и част от братята и сестрите му, е подходящо от гледна точка на неговата физическа безопасност.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства.

В представената по делото Справка вх.№МД-02-373/03.07.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ е посочено, че към 26 юни 2025 г. ВКБООН изчислява, че считано от 8 декември 2024 г. около 628 029 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни, с което общият брой на сирийските граждани, които са се завърнали в [държава] от началото на 2024 г. става 988 869 души. Данни за увеличаване броя на завърналите се в [държава] (1 223 238 души) се съдържат и в допълнително представената по делото Справка вх.№МД-02-483/10.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 10.09.2025 г.

Въз основа съдържанието на така представените справки не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Б. А. да променя положението в [държава] в негативен аспект. От изложените в справките данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в [държава] не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за проблемни ситуации със сигурността в отделни райони, не очертават нивото на насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице.

Предвид установеното в цитираните справки, настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Не може да се направи и извода, че личното и общественото положение на жалбоподателя предполагат същият да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираните справки на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.

Не се споделя за основателно и изложеното в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя твърдение, че процесното решение не било съобразено със задължителните указания, дадени от ВАС, доколкото от съдържанието на Решение №6244/10.06.2025 г., постановено по адм.дело №11096/2024 г. по описа на ВАС е видно, че единствените задължителни указания, дадени на административния орган, се отнасят до установяването на обстоятелството дали Турция се явява трета сигурна държава по отношение на М. А. И.. В повторно проведеното административно производство тези обстоятелства са обсъдени, но не са послужили като мотив за постановяване на процесния отказ, поради което и се явяват ирелевантни към крайния резултат от спора.

С оглед установената към момента фактическа обстановка и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на същия за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. И., [държава], срещу Решение №4496/13.08.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.