РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Търговище, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА В. Г.А
при участието на секретаря Е.Ив. Д.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20253530200175 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Попово,
ж.к.*********** против Наказателно постановление № 24-1292-
001881/14.11.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище,
сектор „Пътна полиция“ – Търговище, с което за извършени нарушения на
чл.23, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2,
пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. С
жалбата не се оспорва фактическата обстановка, касаеща нарушенията. Счита
се, че няма нарушения и на процедурата по установяването им. Въпреки това,
счита, че НП следва да бъде отменено, доколкото се твърди, че
жалбоподателят е извършил нарушенията в състояние, което изключва
субективната им страна. Предвид изложеното счита, че НП следва да бъде
отменено.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично като
поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли за отмяна на оспореното
НП.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, сочи
неоснователност на жалбата като счита, че обжалваното НП е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу акт подлежащ
1
на обжалване, от лице, което има право на жалба, поради което жалбата се
явява процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 18.08.2024 г. в 15:00 часа, в гр.Търговище на бул.“Александър
Стамболийски“ на бензиностанция "ОМВ" жалбоподателят управлявал
собствения си л.а. Мерцедес с рег. № ******* без да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Така, след
като движещия се пред него лек автомобил Дачия с рег. № ********** намаля
скоростта на движение и спира, водачът на лекия автомобил Мерцедес блъска
с предна броня в дясна лява врата на багажното отделение лекия автомобил
Дачия и реализира ПТП. След настъпването на ПТП жалбоподателят Г. не е
останал на място до пристигането на компетентните органи на МВР. От
настъпилото ПТП са нанесени материални щети по л.а. Дачия с рег. №
********, изразяващи се в деформирана лява задна врата на багажник. На
място са се отзовали свид. М. Б. и свид. И. И., назначени наряд на 18.08.2024
г., които по данни от потърпевшия, са съставили АУАН № 058848/18.08.2024 г.
на жалбоподателя. В същия актосъставителят приел, че жалбоподателят
виновно е нарушил чл.23 ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП. С
писмо рег. № 321р-15157/27.08.2024 г. от ВПД Началник на РУ – Попово при
ОДМВР – Търговище е уведомен началника на сектор „ПП“ – ОДМВР –
Търговище, че нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, но отказва
да го подпише. Това обстоятелство е удостоверено в АУАН с подписа на един
свидетел като е спазена нормата на чл.43, ал.2 от ЗАНН. В АУАН няма
вписани възражения от нарушителя. Такива не са подадени и в срока по чл.44
от ЗАНН. Въз основа на АУАН при идентична фактическа обстановка от
Началник група в ОДМВР – Търговище, сектор „Пътна полиция“ - Търговище
е издадено НП № 24-1292-001881/14.11.2024 г., връчено на жалбоподателя на
21.02.2025 г., с което на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв., както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи след анализ на
събраната по делото доказателствена съвкупност - показанията на свид. М. Б.,
свид. И. И. и свид. С. С., писмените доказателства - Епикриза ИЗ № 596/2024
г.; НП № 24-1292-001881/14.11.2024 г.; АУАН № 058848/18.08.2024 г.; Писмо
от ОДМВР -Търговище до Началника на РУ - Попово с рег. № 363р-
23268/20.08.2024 г.; Писмо от РУ - Попово до Началник С-р ПП ОДМВР -
Търговище с изх. № 321р - 15157/27.08.2024 г.; Справка за нарушител/водач;
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Протокол за ПТП № 1 с рег. №
255/18.08.2024 г. и др., и заключението на назначената по делото съдебно -
2
психиатрична експертиза.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
съгласно нормата на чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед №
8121з - 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и съдържат
изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. В АУАН и НП
е налице яснота относно съставомерните елементи на нарушенията, за които е
санкциониран жалбоподателят.
Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП - който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление, а съгласно чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
От посочената по-горе доказателствена съвкупност по безспорен и
категоричен начин се установява, че жалбоподателят е извършил деянията, за
които е санкциониран, обстоятелство което не се оспорва от същия.
Съгласно нормата на чл.26, ал.1 от ЗАНН административно наказателно
отговорно може да бъде лице, което е пълнолетно и е извършило
административно нарушение в състояние на вменяемост. Разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН препраща към НК по въпросите на вината, вменяемостта и
обстоятелствата, изключващи отговорността. В чл.33 от НК е уреден
института на невменяемостта - не е наказателно отговорно лицето, което
действа в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост
или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло
да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи
постъпките си.
На основание чл.11 от ЗАНН тази разпоредба като обстоятелство,
касаещо вменяемостта, се явява приложима и в настоящия случай. Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че към момента на извършване на
деянията, жалбоподателят страда от заболяване, вследствие на което не е
могъл да разбира свойството и значението на своите постъпки или да ги
ръководи. За да бъде едно лице определено като невменяемо и по този начин
да бъде изключено от търсене на наказателна отговорност, следва към
момента на деянието да бъдат налице два момента - медицински и
юридически, които в случая са налице. Видно от представената с жалбата
Епикриза ИЗ № 596/2024 г., че жалбоподателят И. И. Г. в периода 16.09.2024 г.
- 23.10.2024 г. е бил лекуван на ДПБ - с.Царев брод, с диагноза „Остро
полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“. Отделно от
това, от заключението по назначената съдебно - психиатрична експертиза,
изготвено от д-р К. С., специалист – психиатър, че към настоящия момент
жалбоподателят не се води на психодиспансерен отчет към психиатричната
картотека на МБАЛ – Търговище, че лицето страда от Биполярно афективно
3
разстройство – маниен епизод, с психотични епизоди, че към периода август -
октомври 2024 г. не е могъл правилно да възприема фактите, имащи значение
по делото и да дава достоверни показания за тях, както и че към този период
същия е с нарушена психична годност, но към настоящия момент може да
участва в наказателния процес и да носи наказателна отговорност. В открито
съдебно заседание вещото лице допълва, че към периода месец август 2024 г.,
жалбоподателят е бил в състояние на обостряне на психозата, а тя като
диагноза е мания с психотични симптоми, несъответен, недооценъчен и в
действителност, според вещото лице, което е констатирано, че той не може да
носи наказателна отговорност, защото е болестно обострен. На 12.09.2024 г. е
бил настанен с полиция в ПО към МБАЛ – Търговище, като на 16.09.2024 г. е
настанен в ДПБ – с. Царев брод. Пуснат е в домашен отпуск на 20.10.2024 г.,
като през този период също прави съответните нарушения. От ДПБ – с. Царев
брод е изписан на 23.10.2024 г. с препоръката да приема медикаментите,
поради не напълно възстановено психично състояние. Посочва се, че
състоянието му се характеризира с нарушена психична годност, като не е
разбирал свойството и значението, и не е могъл да ръководи постъпките си,
поради обостряне на психозата. От така даденото заключение, неоспорено от
страните по делото, следва, че по време на извършване на деянията, за които е
бил санкциониран с обжалваното НП, жалбоподателят е бил със засегната
психична годност, изключваща вменяемостта му, поради което и същият се
явява изключен от кръга на лицата, на които може да се търси
административнонаказателна отговорност. Посоченото обстоятелство прави
жалбоподателя административнонаказателно неотговорен, поради което и
обжалваното наказателно постановление, с което са му наложени
административни наказания за извършени от него нарушения, се явява
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното и доколкото посочените данни не са били
известни на наказващия орган към момента на издаване на НП, съдът намира,
че е налице нарушение на материалния закон, поради което неправилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
С оглед изложеното, обжалваното НП като незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
Предвид този извод и съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
вр. чл.143 от АПК, право на разноски има жалбоподателят, каквито в случая
не се претендират от него, поради което и не следва да му се присъждат.
Направените по делото разноски за съдебно-психиатрична експертиза в
размер на 169,61 лв., с оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да
бъдат възложени на ОДМВР - Търговище.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1292-001881/14.11.2024 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, с-р „Пътна полиция“ -
Търговище, с което на И. И. Г., ЕГН ********** от гр.Попово, ж.к.
****************, за нарушение на чл.23, ал.1, от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 200 лв., на основание чл.179,
ал.2, пр.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на
100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - Търговище да заплати по сметка на Районен съд -
Търговище сумата от 169,61 (сто шестдесет и девет лева и шестдесет и една
стот.) лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5