РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Кърджали, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20255140100178 по описа за 2025 година
Ищецът А. Р. Р. сочи, че е страна по договор за потребителски кредит № ******** съгласно
който е следвало да върне сумата по кредита в размер на 4000 лева при ГПР 49,09%,
годишен лихвен процент 41,00 %, със срок на кредита от 36 погасителни вноски върху
главницата от 4000лв., с обща стойност на всички плащания в размер на 6872,18 лева.
Постигната е договореност в раздел 6, за заплащане на пакет от допълнителни услуги или за
срока на договора е следвало да върне сумата от 12032,18 лева. Процесният договор за
кредит бил потребителски по своя характер, поради което били приложими разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП. В тази връзка уговорката, която предвижда потребителят да заплати
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги , кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява
нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби. По същество,
кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 300 % от
предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен
на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до
нищожност на клаузата поради неравноправност. Твърди, че сумата търсена на базата на
това споразумение е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена,
при наличие на предпоставките ма чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Счита, че е налице нищожност на клаузите, които предвиждат заплащането на такса по пакет
от допълнителни услуги. Моли да се прогласи нищожността на договор за потребителски
1
кредит № ************
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва исковата
претенция за неоснователна и недоказана, излагайки подробни съображения по направените
възражения, като моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни
норми и вътрешното си убеждение, намира следното: от доказателствата по делото
безспорно се установи , че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
******** по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на
4000,00 лева, а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични
средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ съгласно условията на
договора, а именно: за при ГПР 49,09%, годишен лихвен процент 41.00% със срок на
кредита от 36 погасителни вноски и обща стойност на плащанията 6 872.18 лева. При
кандидатстването за кредит, ищеца е закупил допълнителна услуга „Фаст“ за 1 800 лева и
допълнителна услуга „Флекси“ за 3360 лева. Размерът на вноската по закупените
допълнителни услуги е 143.33 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по
кредита. Общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на
12 032.18 лева. От договора, останалите писмени доказателства , както и от приетата ССчЕ
се установи , че в ГПР не са включени размерите на уговорените допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“; при включени размери на уговорените допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ в ГПР същият ще възлиза на 203.37 %.
Съдът намира, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК на
сключения между страните Договор за потребителски кредит № ************е основателен
по следните съображения: Посочените такси за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на
1800 лева и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3360 лева следва да бъде включена
при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК,
който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
2
Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19,
ал. 5 ЗПК. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно
която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се
включи размерът на възнаграждението по договор за поръчителство към договора за кредит,
размерът би надхвърлил значително посочения размер на ГПР. В уговорения годишен
процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни
разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. В случая, настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази постановките на
т. 1 и т. 5 от Решение по дело C-714/22 Профи кредит България на СЕС, според което е
възприето: „Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит... Член 6, параграф 1 и
член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява
потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след
установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер,
искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е
уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се
определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми“. В
случая се доказа по безспорен начин, че в ГПР на договора не са включени размерите на
уговорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и че при включени размери на
уговорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР същият ще възлиза на 203.37 %
3
. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на
заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя,
съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно
отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с
усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не
представляват и реално предоставени допълнителни възможности или преференциални
условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни
ползи за него. От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като
плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита.
Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит,
още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска
включва освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни
услуги, поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това
са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и
уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения
по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност
представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията
на закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за уговорените
възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК. В случая
годишният процент на разходите, записан в договора за кредит, е 49,09 %, като при това
положение добавянето на възнаграждение за услугата „Фаст“ и за услугата „Флекси“
променя годишния процент на разходите на 203.37 %, а това означава съгласно практиката
на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи
кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че
следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК -
целият договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата по договора
съгласно чл. 23 ЗПК.
По разноските: Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на
такси разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в
4
полза на съда. В случая държавната такса възлиза на 481,29 лева изчислена на база на
общото задължение по кредита включващо главница, лихва, допълнителна услуга „Фаст“ и
допълнителна услуга „Флекси“, която следва да бъде заплатена по сметка на РС-Кърджали.
Ответникът следва да заплати по сметка на КРС и направените бюджетни разноски за вещо
лице в размер на 300 лева.
Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от
процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че делото е с ниска степен
на фактическа и правна сложност, поради което съгласно установената съдебна практика
/формирана след постановяване на решение по дело С-438/2022на СЕС/, посочените в
Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при
служебното определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като
определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както и
действително извършената работа. В случая по делото, извън исковата молба от
процесуалния представител на ищеца, е депозирана една молба по хода на делото, в която са
изложени и съображения по същество на спора. Съобразявайки тези факти, както и размерът
на нищожния договор за потребителски кредит настоящият състав намира, че справедливият
размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 480 лева с ДДС. Настоящият състав счита,
че присъденият размер на адвокатско възнаграждение съответства на принципите на
пропорционалност и справедливост, както и на действително извършения обем на работа от
процесуалния представител. Настоящият състав приема, че този вид съдебни производства
не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи
многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на
чл. 3 ГПК за установените граници за упражняване на субективните права и основните
принципи на гражданския процес, за да се избегне злоупотреба с право. Съдът не е длъжен
да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г.
по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност. Напротив, налице е една бланкетна искова молба и
една молба по хода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Р. Р. с ЕГН ********** от гр.К., кв.
"В-П"№* иск срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49,
бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, че сключения между страните Договор за потребителски кредит №
************е нищожен на основание 26, ал. 1 предл. l от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
5
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“,
бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-
Кърджали държавна такса в размер на 481,29 лева, както и 300.00 лева – направени
бюджетни разходи за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. ЕАД Е. И. , Булстат *********, съдебен адрес: гр.Пл., ул.Б. №* адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС за процесуално представителство и защита по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6