№ 49044
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110145138 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими.
Искането за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК, както и за
допускане на ССчЕ, като относими и допустими към изясняване на релевантните
обстоятелства, следва да бъдат уважени.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да представи в оригинал или заверен препис Договор № 1327666 от 20.02.2024г. и
Договор № 1409440 от 06.12.2024г.
ДОПУСКА изготвяне на съдебна счетоводна експертиза, вещото лице по която
след запознаване с материалите по делото и след справка при ответника да отговори
на задачите, поставени от ищеца с исковата молба, при депозит в размер на 350 лева,
вносими, от ищеца в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок ищецът
следва да представи по делото документ за внесен депозит за изготвяне на ССчЕ.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ваня Димитрова Петрова, тел. 0886 771 776.
УКАЗВА на ответника да предостави на вещото лице достъп до счетоводните си
записвания, направени във връзка с процесните договори за кредит, като ако причина
вещото лице да не изготви заключение, съдът ще цени поведението на страната
съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане на 17.02.2026г. от 14:25 часа, за която дата
да се призоват страните, като им се връчи препис от определението.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Образувано е по искова молба, подадена от Б. Л. И. срещу „Фератум България“
ЕООД, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 755,78 лева, представляваща главница за
надвнесени суми по недействителни договори за кредит, от които по Договор №
1327666 от 20.02.2024 г. - сумата 240 лева такса за удължаване на падеж, сумата 182,67
лева такса за банкова гаранция и сумата 27,04 лева лихва, както и по Договор №
1409440 от 06.12.2024 г. - сумата 175 лева такса за удължаване на падеж, сумата 114,17
лева такса за банкова гаранция и сумата 16,90 лева лихва, ведно със законна лихва за
период от 20.05.2025г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 29778/2025г. по описа на СРС 81 състав, както и осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Фератум България“ ЕООД да
заплати на Б. Л. И. сумата от 48,93 лева, представляваща разликата между предявената
в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК сума за такса за банкова гаранция от
114,17 лева и реално платената в пълен размер от 163,10 лева по Договор за гаранция
/поръчителство/ към договор за потребителски кредит № 1409440 от 06.12.2024 г.
Ищецът Б. Л. И. твърди, че сключил с ответника "Фератум България" ЕООД
договори за кредит с № 1327666/20.02.2024г. и № 1409440/06.12.2024г., които са
недействителни по подробно изложени съображения. Позовава се на нищожност на
основание нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК с оглед на това, че
посоченият размер на ГПР по кредита не е действителния такъв, както и поради това,
че в тях не са посочени допусканията и разходите, които са взети предвид при
неговото изчисляване. Посочва, че в чл. 4 в договорите е отразен размер на ГПР -
49.85%. От клаузата по чл. 4 по Договор № 1327666/20.02.2024г. не се установява кои
разходи са взети предвид при изчисляването му. По договор № 1409440/06.12.2024г. в
клаузата по чл. 4 пък е записано, че размерът на ГПР се изчислява по реда на чл. 8.5 от
общите условия, като такива обаче не са му представяни при сключването на двата
договора. Ищецът твърди, че съгласно процесните договори дължи възнаграждение по
договор за гаранция, както следва - 182,67 лева по договор за кредит №
1327666/20.02.2024г. и 163,10 лева по договор за кредит № 1409440/06.12.2024г., които
не са взети предвид при изчисляването на ГПР. В допълнение посочва, че кредиторът и
дружеството – гарант са икономически свързани лица, тъй като „Multitude Bank PLC“,
с предишно наименование до 30.09.2022г. „Ferratum Bank“ е самостоятелно
юридическо лице, регистрирано в Малта, което предоставя услуги на територията на
Република България, въз основа на лиценз, издаден от БНБ, като разделянето на
приходите по кредитите между двете формално отделни юридически лица, е с цел да
се заобиколи ЗПК. Посочва, че при добавяне размера на възнаграждението по договора
за гаранция /поръчителство/, действителния размер на ГПР по договор №
1409440/06.12.2024г. е 3 903,75%, а по договор № 1327666/20.02.2024г. е 1 534,11%,
съответно договорите са недействителни на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с
чл. 22 ЗПК. Ищецът твърди, че посочените размери на лихвен процент не са
действителните такива, като липсва и посочване на условията за прилагането им, което
обуславя неизпълнение на императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В чл. 3, б.
„в“ по Договор № 1327666/20.02.2024г., ГПР е 3,38%. Същият размер на лихвения
процент от 3.38% е и по Договор № 1409440/06.12.2024г., съгласно чл. 3, б. „б“. Липсва
обаче разпоредба за условията за прилагането им, както и за какъв период се отнася -
годишен, месечен или за периода на договора. Т.е. не става ясно как е разпределян
лихвеният процент във времето – за какъв период, съобразно поетапното намаляване
на главницата. Оттук не става ясно й как е формирана възнаградителната лихва и защо
възлиза на претендирания размер, който счита за неправилен. Заявява, че размерът за
2
възнаградителна лихва по договор № 1327666/20.02.2024г. е 314,57%, а по договор №
1409440/06.12.2024г. е 432,00%, съобразно размера на заетата сума и размера на
общата сума за връщане. Ето защо се позовава на недействителност на договора на
основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Ищецът твърди, че в договорите
за кредит, освен липсата на отбелязване за периода на прилагане на лихвения процент,
липсва и размера на лихвения процент на ден, както и изрично посочване дали
същият е фиксиран. Счита, че не е изпълнено и условието на разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 ЗПК, с оглед на това, че процесните договори за кредит са изготвени на шрифт
по – малък от 12, което предпоставя недействителност, съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. с
чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излага съждения, че е клаузите предвиждащи възможност за
удължаване на падежа за връщане на заема срещу възнаграждение са нищожни, тъй
като общите условия не са му връчвани, алтернативно същите не са индивидуално
договорени, респективно противоречащи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По изложените
съображения счита договорите за недействителни, съответно че се дължи чистата
стойност на предоставения кредит. Уточнява, че по Договор № 1327666/20.02.2024г.
това е сума от 800 лева, която е върната на кредитора. Общият размер на надвнесената
сума е 449,71 лева, от която сума в размер на 240,00 лева, представлява такса за
удължаване на падеж, платени на 21.03.2024г. и 28.03.2024г., както и сумата от 182,67
лева – такса за банкова гаранция и сумата 27,04 лева за недължима възнаградителна
лихва. По Договор № 1409440/06.12.2024г. това е сума от 500 лева, която е върната на
кредитора. Общият размер на надвнесената по посочения договор сума е 306,07 лева,
от която сума в размер на 175,00 лева, платена на 05.01.2025г. представлява такса за
удължаване на падеж, както и сумата от 114,17 лева – такса за банкова гаранция и
сумата 16,90 лева за недължима възнаградителна лихва. Предявява осъдителна
претенция за сумата 48,93 лева, представляваща разликата между предявената в
исковото производство по чл. 422 ГПК такса за банкова гаранция от 114,17 лева и
реално платената в пълен размер от 163,10 лева по Договор за гаранция
/поръчителство/ към договор за потребителски кредит № 1409440 от 06.12.2024 г.,
сключен между мен и ответната страна. Моли за уважаване на исковете.
Ответникът „Фератум България“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал
отговор на исковата молба.
Във възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК е оспорил претенциите. Оспорва от
страна на ищеца да е доказано заплащане на претендираните суми. Поддържа, че
ищецът не е представил доказателства за валидно сключени договори, от които да
произтича задължението за връщане на суми в посочените размери.
В тежест на ищеца по предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е
получил процесната сума, надхвърляща чистата стойност по кредита, без да е имало
основание за извършване на престацията /поради недействителност на договорите/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумите.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4