№ 3127
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110211896 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. М. против наказателно постановление
(НП) № 24-4332-000633/24.01.2024 г., издадено от началник група в СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че в нарушение на
императивното изискване на чл.43, ал.1 от ЗАНН в АУАН липсва подпис на
нарушителя, като не е отразен и удостоверен отказ. Оспорва се изложената
фактическа обстановка, в частност да е настъпило ПТП с пешеходец. Излагат
се доводи за бланкетно посочване на нарушените правни норми, както и
несъответствието им с посоченото в обстоятелствената част на АУАН и НП.
Моли се НП да бъде отменено.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. А., поддържа жалбата, като излага доводи, че съгласно
приетата експертиза жалбоподателят не е подписал АУАН, което представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП. Счита, че не се установява
описаната в акта и НП обстановка. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в
откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки чрез
процесуалния си представител юрк. П., излага доводи за правилност и
законосъобразност на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 08.01.2024 г., около 17.40 ч., свидетелят А. Л. Д. паркирал
управлявания от него лек автомобил „***“ с рег. № *** в гр. София, на ул.
„Цар Самуил“ срещу № 46, пред 41 ОУ „Св. Патриарх Евтимий“. След като
взел детето си от училището, Д. се качил в автомобила и преди да приведе
същия в движение усетил удар в задната част на моторното превозно средство.
Свидетелят Д. излязъл и установил другия участник в ПТП – жалбоподателят
Д. К. М., управляващ лек автомобил „***“ с рег. № ***, придружаван от
свидетелката П.Н.Х.. Водачите провели разговор, като имали разногласия
относно обстоятелствата по настъпилото ПТП. По време на разговора М.
останал в автомобила и след отправени между тях остри реплики потеглил по
ул. „Цар Самуил“, с посока на движение от ул. „Уилям Гладстон“ към ул.
„Солунска“, като блъснал свидетеля Д., който все още се намирал извън
автомобила си. Тялото на Д. било притиснато към неговия автомобил от
съприкосновението с лекия автомобил „***“ с рег. № ***, което причинило
материални щети по лекия автомобил „***“ в областта на дясната странична
2
врата, след което паднал на земята. Жалбоподателят М. не спрял, за да
установи последиците от ПТП и напуснал същото. В това време свидетелката
В. С. Н. – Т. била на тротоара пред училището и се притекла на помощ на Д.,
който след това подал сигнал за случая на телефон 112.
На място се отзовали полицейски служители от 04 РУ-СДВР, сред които
свидетелят М. Д. Ц., които повикали екип на спешна медицинска помощ и
поискали съдействие от ОПП-СДВР. Пострадалият Д. собственоръчно
попълнил декларация относно обстоятелствата, при които било реализирано
ПТП, а свидетелката Т. дала писмено сведение по случая. Свидетелят М. К. Т.
– мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, съставил протокол за ПТП № 1898256 и
протокол за ПТП № 1898257. Жалбоподателят Д. М. се върнал на мястото на
произшествието след намесата на контролните органи и свидетелят К. П. С. -
мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, съставил срещу него акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 1175903/08.01.2024 г. за извършени
нарушения по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. В
законоустановения срок М. подал писмено възражение срещу акта.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП №
24-4332-000633/24.01.2024 г. от началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП на Д. М. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите А. Л. Д., В. С. Н. – Т., П.Н.Х. (частично), М. Д. Ц.,
М. К. Т. и К. П. С. (частично), както и от писмените доказателства по делото,
приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за ПТП № 1898256 и
протокол за ПТП № 1898257, ведно със снимков материал и скица, декларация
на А. Л. Д., сведение от В. С. Н. – Т., докладна записка, възражение срещу
АУАН, справка картон на водача М., справка от Дирекция „Национална
система тел. 112“, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-
13180/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на директора на
3
СДВР, както и заключението на съдебна графична експертиза.
Съдът постави в основата на фактическите си констатации показанията
на свидетеля Д., тъй като същият е пряк очевидец като участник и в двете
настъпили пътно-транспортни произшествия. Показанията му се отличават с
последователност, вътрешна непротиворечивост и логичност, поради което
съдът ги кредитира в цялост. От показанията му се установяват
обстоятелствата и механизмът на настъпване на ПТП, като заявеното от Д.
кореспондира както с показанията на свидетелката Т., така и със събраните по
делото писмени доказателства – протоколите за ПТП и докладна записка. Не
са налице основания показанията на свидетеля Д. да се счетат за
заинтересовани или тенденциозни. Още повече, че видно от съставените
протоколи за ПТП щетите, установени по двата автомобила, съответстват да
са получени при удар и при обстоятелства, съобщени от свидетеля Д..
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелката Т., която макар и
да не е възприела непосредствено съприкосновението между автомобила,
управляван от жалбоподателя, и пешеходеца Д., се е намирала в близост до
местопроизшествието и е откликнала веднага да окаже помощ на
пострадалото лице. Т. има добре съхранен спомен за случая, като
последователно и непротиворечиво свидетелства както за първото настъпило
ПТП между двата автомобила, така и за последващото такова с пешеходеца.
Показанията й кореспондират с даденото от нея сведение пред полицейските
служители, като разкрива допълнителни подробности относно случая при
разпита й в хода на съдебното следствие.
Настоящият съдебен състав се довери на показанията на свидетелката
Х., че е придружавала жалбоподателя при реализиране на ПТП, като
потвърждава, че именно М. е управлявал автомобила на посочените в НП
време и място, но не кредитира показанията й в частта, в която заявява, че не е
настъпил удар с пешеходец, като отдава същите на близките й отношения с
М.. В тази част показанията й се намират в противоречие със събраните по
делото както гласни, така и писмени доказателства.
Обстоятелствата относно извършената проверка на място от
контролните органи се установяват от показанията на свидетелите Ц. и Т., а
процедурата по съставяне на АУАН - от показанията на свидетеля С.. Съдът
обаче не кредитира заявеното от свидетеля С., че нарушителят е подписал
4
АУАН, доколкото категорично се опровергава от заключението на графичната
експертиза.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на
доказване фактическа обстановка, включително и за проверка на гласните
доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на
доказателствените си изводи. В протоколите за ПТП са удостоверени
констатираните на място от полицейските служители щети върху леките
автомобили. От справката от Дирекция „Национална система телефон 112“ се
установява, че на процесната дата сигнал е подало лице, представило се за А.
Д., което се потвърждава и от показанията на свидетелите Т. и Д..
При постановяване на решението си съдът взе предвид и заключението
на назначената в хода на съдебното производство съдебно-графична
експертиза, надлежно приобщена към доказателствената съвкупност, което
според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с
нужните професионални знания и опит. От заключението се установява, че
положените подписи за нарушител в АУАН не са положени от жалбоподателя
М..
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и
правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата
по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на
5
жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като са посочени и
нарушените законови разпоредби. Неоснователни са доводите в жалбата за
неяснота на описаната фактическа обстановка, като достатъчно ясно е
посочен механизмът, по който са настъпили щети и върху паркираното МПС в
резултат на падането на ударения пешеходец.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,
че М. е извършил от обективна и субективна страна нарушенията, за които е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Разпоредбата на
чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП установява задължение на водачите на пътни превозни
средства да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В разглеждания
случай, по делото е установено, че поради недостатъчна предпазливост към
уязвимите участници в движението, жалбоподателят е реализирал ПТП с
намиращия се в непосредствена близост пешеходец – свидетелят Д., като не е
спрял да установи последиците от произшествието, напуснал е същото и се е
наложила намесата на полицейските органи за връщането му на място.
Съдът намира обаче, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП. Съгласно разпоредбата на
чл.43, ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган,
когато промени адреса си. От заключението на съдебно-графичната
експертиза се установява, че подписите в АУАН № 1175903/08.01.2024 г. в
графа нарушител и върху разписката за получаване на препис от акта не са
положени от Д. М., поради което основателни се явяват доводите на
жалбоподателя за допуснато нарушение при съставяне на АУАН. Същото е
особено съществено не само защото опорочава акта, с който се образува
производството и с основополагащо значение за организиране правото на
защита, но и доколкото разкрива признаците на извършено документно
6
престъпление в рамките на административнонаказателното производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 800 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие,
който има характер и на разписка, възнаграждението е заплатено изцяло и в
брой. Така определеният размер съответства на фактическата и правна
сложност на делото, както и на броя проведени съдебни заседания, поради
което направеното възражение за прекомерност следва да бъде оставено без
уважение. В тежест на СДВР следва да бъдат възложени и разноските за
изготвената в хода на съдебното следствие експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-000633/24.01.2024 г.,
издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на
основание чл.185 от ЗДвП на Д. К. М. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.
К. М. с ЕГН ********** сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати по
сметка на СРС сумата от 76,36 лв. (седемдесет и шест лева и тридесет и шест
стотинки), представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8