РЕШЕНИЕ
№ 3502
гр. Варна, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213110117770 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета”
от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от “***” АД,
вписано в ТР при АВп, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***“ ***, срещу Й. В. М. с ЕГН **********, с дарес гр.***
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „***" АД
срещу Й. В. М. обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 276,13 лв., представляваща
главница за стойността на незаплатена електроенергия за периода от
06.05.2019 г. до 17.05.2019 г. за обект на потребление с клиентски № *** и
абонатен № ***находящ се в гр. ***, м-ст ***, ул. „***" № ***, за която сума
е издадена фактура № *** от 21.05.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда -24.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 60,97 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 11.06.2019 г. до
10.09.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
1
ГПК по ч.гр. дело № ***/***г. по описа на Районен съд - ***
По твърдения в исковата молба, ответникът Й. В. М. е клиент на
ищцовото дружество по договор за продажба на електрическа енергия за
процесния обект на потребление. Ищецът поддържа, че отношенията на
страните са регламентирани в публично известни Общи условия, съгласно
които потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението, респ.
същият изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура и
дължи също обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден - чл. 17, т. 2, чл. 26 и чл. 38 от ОУ. Твърди, че за периода от
06.05.2019 г. до 17.05.2019 г. ответникът е потребил реално електроенергия
на стойност 276,13 лв., за която е издадена фактура № *** от *** г., но
същата не е заплатена в уговорения в ОУ срок. Затова и счита, че ответникът
дължи още лихва за забава в размер на 60,97 лв. за периода от падежа на
фактурата на 11.06.2019 г. до 10.09.2021 г. Излага, че за посочените суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
срещу която длъжникът (настоящ ответник) е възразил.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за
установено в отношенията между страните съществуването на описаните
вземания за главница и мораторна лихва и претендира сторените в
заповедното и в исковото производство разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва реалното потребление на остойностените с процесната фактура
количества ел.енергия. В тази връзка твърди, че е неподвижен инвалид и за
него се грижат негови близки на друг адрес, а обектът на потребление, за
който е разкрита партида на негово име с абонатен № ***, е необитаем.
Отделно сочи, че фактурата не му е съобщена и е бил лишен от възможност
да я оспори. Оспорва исковете и по размер.
В депозираното пред заповедния съд възражение по чл. 414 ГПК са
наведени идентични доводи за това, че в жилището не живее никой от
години. Наведени са и твърдения, че в процесния период на потребление от
2
06.05.2019 г. до 17.05.2019 г. в изнесеното извън обекта ел. табло изобщо не е
имало електромер, както и че такъв е монтиран след посочената крайна дата
на периода.
В открито съдебно заседание представител на ищцовото дружество
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Процесуалният
представител на ответника моли за отхвърляне на предявените искове, поради
метрологичната негодност на процесното СТИ и различния период на
потребление установен от вещото лице по СТЕ от този посочен в исковата
молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От копие на извлечение от сметка към 10.09.2021 г. по партида на
ответника, за размера на задължението, към датата на подаване на
заявлението за заповед за изпълнение, както и за размера на претендираната
лихва към същата дата; Копие от фактури, описани в извлечение от сметка
към 10.09.2021 г.; Справка за консумирана ел. енергия за процесния период;
Справка по партида на ответника със списък на платените и неплатени
фактури; Копие от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на *** АД; Копие от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на ***АД; Решения на ДКЕВР и Публикации на
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
***АД; Решения на ДКЕВР и Публикации на Общите условия за продажба на
електрическа енергия на ***, констативен протокол от 17.05.2019г., протокол
за монтаж от 08.07.2010г. се установява, че ищеца е доставял електроенергия
по договор при общи условия за снабдяване и разпределение на ел.енергия до
обект на потребление, находящ се на адрес: гр. ***, м-ст ***, ул. „***" № ***
с абонатен № ***. Клиент на ищцовото дружество е ответникът, като
първоначално клиент за този обект на отчитане е бил бащата на ответника В.
М..
В процесния обект на потребление е монтиран електромер, тип *** с
фабричен № *** на *** г. с показания 179 дневна тарифа и 482 нощна тарифа
като е демонтиран и подменен с нов на 17.05.2019г. При подмяната
показанията на електромер, тип АСЕ2000 с фабричен № ***са 579 дневна
тарифа и 1297 нощна тарифа.
3
За процесния обект на потребление ищцовото дружество е издало на
ответника фактура № ФП0280911072 от 21.05.2019г. за период на
потребление от 06.05.2019 г. до 17.05.2019 г. за сума в размер на 276,13 лв. с
падеж до 11.06.2019г. Отчетените показания за дневна и нощна тарифа по
фактурата са тези при монтажа и демонтажа на електромер, тип АСЕ2000 с
фабричен № *** на 08.07.2010 г. – монтаж на 17.05.2019г. – демонтаж.
От Извлечение от сметките към 18.11.2021г. и Справка за
потреблението през последните 12/24/36м. се установява, че от 19.05.2017г.
до 20.05.2019г. в процесния обект на отчитане няма консумирана
електроенергия, показанията са нулеви. След демонтиране на електромер, тип
АСЕ2000 с фабричен № *** на 17.05.2019г. е отчетено разходвано количество
електроенергия, за което е издадена процесната фактура на стойност 276,13
лева. Фактурата не е платена.
От разпита на св.М.а, чиито показания съдът кредитира като
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява,
че процесния обект на отчитане представлява наследствен имот на ответника
и св.М.а от техния баща. Имотът не се обитава от 2006г. През 2019г. св.М.а
посетила имота и установила, че електромерът бил премахнат от
електромерното табло. От ищцовото дружество им съобщили, че следва да
подадат молба за поставяне на нов електромер. След като подали молба бил
поставен нов електромер. През 2020г. св.М.а решила да оставя осветлението в
част от къщата постоянно включено с цел превенция от кражби, за което
заплащала по 12 лева – 19 лева.
От заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено се установява, че данните от
счетоводните регистри на „*** "АД показват записвания за просрочени,
неплатени задължения по фактура №*** от 21.05.2019г. за консумирана
електрическа енергия през периода 06.05.2019г. - 17.05.2019г. с получател В.
С. с кл.№ *** за обект №***
Фактурираната консумация на ел. енергия е за периода от 06.05.2019г.
до 17.05.2019г. с данъчна основа от 230,11 лв., 46,02лв. ДДС и сума за
плащане от 276,13 лв.
Срокът на плащане на задължението по фактурата е до 11.06.2019г.
Мораторната лихва върху задължението от 276,13 лв., изчислена за
периода от падежа на фактурата - 11.06.2019г. до 10.09.2021г. е в размер на
63,05 лв.
4
Изчислената цена за плащане, според отчетеното количество ел.
енергия по процесната фактура е съобразно утвърдените от КЕВР за
съответния период цени.
От приетите по делото СТЕ, които съдът кредитира като обективни и
компетентно изготвени се установява, че електромерът, тип АСЕ2000 с
фабричен № *** е монтиран в обект с абонатен №*** на 08.07.2010 г.
Метрологичната му годност е изтекла през 2016г. Електромерът е подменен
през 17.05.2019г.
Съгласно *** на Държавна агенция за метрология и технически
надзор, този тип електромери (монофазни) трябва да минават задължителна
повторна метрологична проверка на всеки шест години. Метрологичната му
годност изтича през 2016 г.
Към датата на проверка 17.05.2019 г. електромер тип АСЕ2000 с
фабричен № *** не е в метрологична годност.
Количеството ел.енергия, начислено в процесната фактура *** г. е
измерено от електромер, тип АСЕ2000 с фабричен № ***, което означава, че
количество ел.енергия от 1208 kWh е реално потребено в обект с абонатен №
***. За процесния период от 06.05.2019 до 17.05.219 г. количеството
ел.енергия от 815 kWh за дневна енергия и 393 kWh за нощна енергия е
доставено и потребено, защото е имало е включени електроуреди.
Показанията за дневна и нощна енергия от предходен период са взети
от КП *** г. за нощна тарифа 179 kWh и за дневна тарифа 482 kWh и
разликата между засечените показания на 17.05.2019 г. са за нощна тарифа
579 kWh и за дневна тарифа 1297 kWh.
Отчетеното количество ел.енергия за периода от 06.05.2019 г. до
17.05.2019 г. е в действителност за периода от 08.07.2010 г. до 17.05.2019 г.
Начислените количества ел.енергия от 815 kWh за дневна енергия и
393 kWh за нощна енергия са снети от показанията на електромер, тип
АСЕ2000 с фабричен № ***
Това са редовно снети показания. Не е начислена корекция за
потребената ел.енергия в обект с абонатен № ***
Фактурираните количества ел.енергия са реално потребени в обект с
абонатен № ***, но за периода от 08.07.2010 г. до 17.05.2019 г. Предходните
показания за засечени от протокола за монтаж на електромер тип АСЕ2000 с
5
фабричен № ***
Фактурираните количества електроенергия са реално потребени в
процесния обект с абонатен № *** за периода от 08.07.2010 г. до 17.05.2019 г.
От ЧГД №***г. по описа на ВРС се установява, че на 24.09.2021г.
ищцовото дружество е подало Заявление по чл.410 ГПК, въз основа, на което
е издадена Заповед за изпълнение № ***г. по ч.гр.д.***г. на РС *** за цялото
направено искане в заявлението, за следните суми: сумата от 276,13 лв.,
представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за
периода от 06.05.2019 г. до 17.05.2019 г. за обект на потребление с клиентски
№ *** и абонатен № ***, находящ се в гр. *** м-ст ***, ул. „***" № ***, за
която сума е издадена фактура № *** от *** г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда -24.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 60,97 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 11.06.2019 г. до
10.09.2021 г.
Срещу издадената заповед е подадено възражение, поради което на
заявителя са дадени указания да предяви иск в едно месечния срок от
съобщението.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд,
като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание „****" АД срещу Й.
В. М. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 276,13 лв., представляваща
главница за стойността на незаплатена електроенергия за периода от
06.05.2019 г. до 17.05.2019 г. за обект на потребление с клиентски № *** и
абонатен № ***, находящ се в гр. *** м-ст ***, ул. „***" № ***, за която сума
е издадена фактура № *** от *** г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда -24.09.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 60,97 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 11.06.2019 г. до 10.09.2021 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № *** г. по описа на Районен съд - ***
6
Искът по чл.422 ГПК е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.
415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок
от уведомяването му.
Ищецът следва да докаже, че 1.) че е доставил до обекта на ответника
остойностените с процесната фактура количества ел. енергия, респ. същите са
потребени в периода от 06.05.2019 г. до 17.05.2019 г.; 2.) че тези количества
са реално отчетени (снети от показанията на СТИ) и фактурирани по
предвидения ред в Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „***" АД; 3.) че изискуемостта на задължението за
заплащане на тяхната стойност е настъпила, както и 4.) размера на
претендираната главница и мораторна лихва за процесния период.
Ответникът следва да докаже, че 1.) че обектът на потребление е бил
необитаем в процесния период от 06.05.2019 г. до 17.05.2019 г., както и 2.) че
електромерът там е монтиран след 17.05.2019 г.
Съдът е отделил като БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване по
делото обстоятелството, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно отношение по повод доставка на електроенергия за процесния
обект на потребление с клиентски № *** и абонатен №*** находящ се в гр.
***
Основанието, на което ищецът претендира, че ответника му дължи
процесните суми е доставка на електроенергия на обект на потребление с
клиентски № *** и абонатен № ***, находящ се в гр. ***, м-ст ***, ул. „***"
№ ***, периода от 06.05.2019 г. до 17.05.2019 г.
От приетата по делото СТЕ, кредитирана от съда се установи, че
фактурираното количество електроенергия е реално доставено до обекта на
ответника, но не и за периода 06.05.2019 г. до 17.05.2019 г., посочен в
исковата молба, а за периода 08.07.2010 г. до 17.05.2019 г. Това е периода от
монтажа до демонтажа на електромер, тип АСЕ2000 с фабричен № ***
Ищцовото дружество в нарушение на ОУ не е правило ежемесечни
отчети на разходваната електроенергия в обекта на отчитане.
Освен това от приетата СТЕ се доказа, че електромер, тип АСЕ2000 с
фабричен № *** е бил извън метрологичен контрол през процесния период
06.05.2019 г. до 17.05.2019 г. Метрологичната му годност е изтекла още през
2016г., въпреки това той не е бил подменен до 17.05.2019г.
Съгласно чл. 44 ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/, лицата, които
7
използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им
изправност и правилната употреба и да ги използват по предназначение, а
съгласно чл. 44 ал. 4, във вр. с чл. 43 ал. 1 от ЗИ лицата, които използват
средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без
знаците за последваща периодична проверка, какъвто знак се поставя само
след извършването й. От цитираните законови разпоредби е видно, че
периодичната проверка следва да бъде извършена в периода до изтичане на
предвидения със Заповед *** на Държавна агенция за метрология и
технически надзор, задължителна повторна метрологична проверка на всеки
шест години.
Електромерът е следвало да премине метрологична проверка
до 08.07.2016 г., каквато той не е преминал. Поради това се явява негодно
търговско средство за техническо измерване и въз основа на неговите
показания незаконосъобразно са начислени оспорваните от ищеца суми.
Предвид гореизложеното предявените установителни искове като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът е претендирал разноски, но такива не му се дължат нито в
исковото, нито в заповедното производство предвид изхода на делото.
Ответникът е претендирала разноски и такива му се дължат. От представения
списък по чл.80 ГПК и доказателствата за сторените разноски се установява,
че ответникът е сторил следните разноски: 300 лева за адвокатско
възнаграждение и 6 лева за съдебно удостоверение, които следва да му бъдат
присъдени.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***” АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – гр. ***, бул. „***” № ***, „***” срещу Й. В. М. с ЕГН
**********, с адрес гр.*** ул.“***“ № *** установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че Й. В. М. с ЕГН **********
дължи на „***” АД с ЕИК ***, следните суми: сумата от 276,13 лв.,
представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за
8
периода от 06.05.2019 г. до 17.05.2019 г. за обект на потребление с клиентски
№ *** и абонатен № ***, находящ се в гр. ***м-ст *** ул. „***" № *** за
която сума е издадена фактура № *** от 21.05.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -24.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 60,97 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 11.06.2019 г. до
10.09.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр. дело № *** г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „***” АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление – гр. *** бул. „***” № ***, „***” да заплати
на Й. В. М. с ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.“***“ № *** сторените
разноски по делото в размер на 306 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9