№ 1710
гр. Варна , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502636 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 3443/22.02.2021 г., подадена от В. П. К. и М. П. К., чрез
адв. Д.П., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение №
50 от 08.01.2021 г., постановено по настоящото дело. Считат, че в полза на А.Н. Р.а –
Демирова и С. Н. Р. следва да бъдат присъдени разноски само за отхвърлените осъдителни
искове, тъй като, макар да няма изричен диспозитив, решението на ВРС е потвърдено в
установителната му част. Молят за изменение на постановеното от ВОС решение в частта за
разноските, в този смисъл.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни А.Н. Р.а – Демирова и С. Н. Р.,
чрез адв. Н.Т., изразяват становище за неоснователност на молбата. Считат, че с оглед
направеното от тях с отговора на исковата молба признание на иска в установителната му
част, и изхода на спора във въззивната инстанция, то разноските в производството са
правилно определени и такива им се дължат на осн. чл. 78, ал. 2 и 3 от ГПК. Молят да бъде
оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с
въззивна жалба от Антоанета Николова Р.а - Демирова и Стилян Николов Р., чрез
пълномощника си адв. Н.Т., срещу Решение № 3437/24.07.2020 г., постановено по гр. д. №
6528/2019 г. по описа на ВРС, в частта, с която при признаване на иска за собственост от
страна на въззивниците, същите са осъдени да предадат на ищците М. П. К. и В. П. К.
владението на по ¼ ид.ч. от имот, находящ се в гр.Варна, ул. “Архимандрит Филарет“ № 4,
представляващ жилище с площ от 152,65 кв.м., ведно с прилежащите му сутерен и таван,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.595.1.1 в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 10135.1507.595, и въззивниците са осъдени да заплатят
разноски в размер на по 1263,58 лв. на всеки от ищците.
С Решение № 50 от 08.01.2021 г. въззивният съд е отменил Решение №
1
3437/24.07.2020 г., постановено по гр. д. № 6528/2019 г. по описа на ВРС, в частите, с които
при признаване на иск за собственост по чл. 108 ЗС в установителната част, А. Н. Р., ЕГН
********** и С. Н. Р., ЕГН ********** са осъдени да предадат на М. П. К., ЕГН **********
и В. П. К., ЕГН **********, владението на по ¼ ид.ч. от имот, находящ се в гр. Варна, ул.
“Архимандрит Филарет“ № 4, представляващ жилище с площ от 152,65 кв.м., ведно с
прилежащите му сутерен и таван, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.1507.595.1.1 в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 10135.1507.595, и да
заплатят разноски в размер на по 1263,58 лв. на М. П. К., ЕГН ********** и В. П. К., ЕГН
**********, като вместо него е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част, и
е присъдил разноски в полза на въззивната страна в размер на 2263,58 лв., представляваща
направени по делото разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 2 и 3
ГПК.
Настоящият състав на ВОС намира за неоснователно искането на М. П. К. и В. П. К.
за изменение на решението в частта за разноските, по съображения, че решението на ВРС е
потвърдено в установителната му част и е отхвърлено в осъдителната, поради което в полза
на А. Н. Р. и С. Н. Р. следва да се присъдят разноски само за отхвърлената част на иска.
Още в отговора на исковата молба, А. Н. Р. и С. Н. Р., са признали предявения срещу тях иск
на осн. чл. 108 от ЗС в неговата установителна част, поради което и претенцията на ищците
в тази част е уважена. По отношение на осъдителната част на иска – извършеното предаване
на ключове за процесния имот от въззивниците на въззиваемите страни в хода на въззивното
производство, е довело до извод на съда, че към момента на приключването на съдебното
дирене, ищците имат достъп до процесния имот, поради което и искането за предаване
владението на посочените идеални части от имота, следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора, обстоятелството, че с поведението си ответниците не са
станали причина за завеждане на делото, а в осъдителната си част искът по чл. 108 от ЗС е
отхвърлен като неоснователен, и като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 2 и 3 от ГПК,
настоящият състав на ВОС намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Съобразно изложените мотиви, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3443/22.02.2021 г., подадена от В. П. К. и
М. П. К., чрез адв. Д.П., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските
на Решение № 50 от 08.01.2021 г., постановено по в. гр. дело № 2636 по описа за 2020 г. на
Окръжен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен
съд, в едноседмичен срок от съобщението да страните.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3