Р Е Ш
Е Н И
Е №
Гр. София, 20.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Роси Михайлова
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 4376 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 295729/06.12.2019 г. по гр. д. №
58244/2018 г. на СРС, 72 с - в е отхвърлен предявеният от С.Б.М., ЕГН **********
срещу М. на Е., представлявано от М. на Е., иск по чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл -
за заплащане на сумата от 1 632 лв. лв. допълнително възнаграждение за
постигнати резултати за периода 01.01.2018 г. - 31.03.2018 г.
Недоволна от решението е останала ищцата - С.Б.М., която чрез процесуалния си
представител го е оспорила като неправилно и постановено в противоречие с
материалния закон. Поддържа, че съдът не
се е произнесъл на предявените правни основания, които включват и иск по ЗЗДискр.
Неправилно СРС е определил предмета на делото само по иск с правно основание
чл. 67, ал. 8 ЗДСл, тъй като е предявен и иск по чл. 71 ЗЗДискр. Неправилно
съдът не е допуснал и разгледал основанията за наличие на дискриминация, тъй
като след постановяване на решението по делото ищцата няма да има възможност да
релевира твърденията за дискриминация в друг спор. Излагат се доводи, че
решението е необосновано и неправилно. Съдът не е формулирал ясно, дали е
направена оценка на работата на ищцата, като е пренебрегнат факта, че не е
направено индивидуално оценяване на всеки служител, а само оценяване на ниво
структурно звено. Поддържа, че съдът не е взел предвид характера на допълнителното
възнаграждение за резултати и целта на законовата регламентация. При
постановяване на решението не е съобразена целта на законовата норма – да се
възнаградят усилията и резултатите на служителите за изпълнение на задачите
свързани с държавната служба. Твърди, че параметрите на действие на
административния орган са ясно очертани от законодателя и че съдът следва да
извърши инцидентен съдебен контрол за законосъобразност относно наличието на
компетентност на издателя, спазване на установената форма, на административно
производствените правила и на съответствието с материалните разпоредби на
закона. Поддържа, че за положения труд следва да се определи допълнително
възнаграждение за резултати по закон. Моли да се обезсили решението и да се
върне делото за ново разглеждане на друг състав, който да се произнесе по
първоначалния иск по ЗЗдискр, респективно - да се отмени решението, като се
постанови ново, с което иска да се уважени изцяло. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна - ответник М. на Е., представлявано от М. на Е.,
не е депозирала писмен отговор по жалбата в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно
заседание, чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна и
поддържа, че решението не страда от твърдените от ищцата пороци. При
постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалния и материален закон
свързани с обособяване предмета на делото, предвид изключване на иска за защита
от дискриминация от настоящото производство. Моли да се потвърди решението,
като не претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното:
В рамките на проверката,
която следва да осъществи въззивния съд върху обжалваното решение по чл. 269 ГПК, настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо постановено.
По отношение законосъобразността на решението съдът е обвързан с изложеното във
въззивната жалба, като следи служебно, без довод, за допуснати нарушения на
императивните материалноправни норми.
СРС се е произнесъл по заявения в производството иск по
чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл, вр. чл. 24 от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация – за заплащане на допълнително възнаграждение за
постигнати резултати.
Неоснователно е поддържаното в жалбата възражение, че СРС
не е разгледал иска на предявеното от ищцата основание, като не се е произнесъл
по иск за заплащане на обезщетение по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
Настоящият състав констатира, че такъв иск не е бил
предявяван в първоначалната жалба на ищцата, заведена пред ВАС, по която делото
е препратено по компетентност за произнасяне на СРС. Едва с уточнителна молба от
27.09.2018 г. пред СРС ищцата се позовава и на чл. 71 , ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
Изцяло в съответствие с процесуалния закон, в доклада по делото по чл. 140 ГПК,
СРС е отказал да приеме, че такъв иск е своевременно заявен в производството,
като е посочил, че става въпрос за изцяло ново искане на различно правно
основание, което не може да се разгледа едновременно с първоначално заявения
иск. Именно по тази причина СРС е постановил да се докладват жалбата и
уточнителните молби за образуване на отделно производство по иска по чл. 71,
ал. 1 т. 3 ЗЗДискр, в първото по делото заседание на 10.04.2019 г. Следва да се
посочи освен това, че предпоставките за заплащане на обезщетение по ЗЗДискр са
изцяло различни от тези, които се изисква да са реализирани по ЗДСл.
Предвид изложеното до момента, въззивният състав
намира, че не е налице произнасяне на СРС по непредявено основание, нито може
да се говори за недопустимост на решението на изложените във въззивната жалба
основания.
От фактическа страна в производството е безспорно
установено, че между страните е съществувало служебно правоотношение, считано от 11.2014 г., по което от 01.01.2018 г. ищцата е изпълнявала
длъжността началник отдел „Правно-нормативна дейност в Е.“ в Дирекция „Правно -
нормативна дейност“ към М. на Е..
Със заповед № 6/11.04.2018 г. служебното й
правоотношение е прекратено, считано от 12.04.2018 г., поради преминаване в
друга администрация - М. на икономиката.
Със заповед № Е-РД-10-161/25.04.2018 г. на М. на Е. е
определен индивидуалният размер на допълнителното възнаграждение за първото
тримесечие на 2018 г. на всеки от служителите в М.то и е разпоредено
изплащането му в срок до 30.04.2018 г. Името на ищцата не е включено в
заповедта.
От заключението на приетата пред СРС
ССчЕ, която не е оспорена от страните, се установява, че със заповед № Е-РД-16-149/17.4.2018 г. министърът на Е. е определил сума в
размер на 150000 лв. за допълнително възнаграждение за постигнати резултати.
Със заповедта е определена оценка на дирекция „ПНДАОЧР" - „много добри
резултати". Оценяването на ръководителите на административните звена се
извършва след представяне на индивидуален формуляр за оценка на постигнати
резултати, съдържащ конкретни данни за изпълнените от тях задачи и постигнати
резултати през оценявания период. За ищцата няма попълнен формуляр за първото
тримесечие на 2018 г. Няма и определена индивидуална оценка.
По съществото на спора, като съобрази доводите в
жалбата и приетите пред СРС доказателства и в допълнение към изложените от СРС
съображения, въззивният съд приема следното :
Съгласно чл.
67, ал. 1 ЗДСл брутната заплата на държавните служители се състои от основна
заплата и допълнителни възнаграждения, които са посочени в, ал. 7 на същата
норма, като в т. 5 от нея изрично е включено и допълнителното възнаграждение за
постигнати резултати.
В чл. 67,
ал. 8 ЗДСл е предвидено, че допълнителното възнаграждение по чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл, за постигнати резултати, се определя за
точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти
годишно - през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец
януари - за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в
наредбата по ал. 3.
Съгласно чл.
25 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация
допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се определят въз основа
на оценка на структурните звена в административната структура и/или на
отделните служители.
Както сочи и СРС в мотивите си, процедурата за
определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати посочена в
чл. 25 от Наредбата е доразвита във Вътрешните правила за заплатите на
служителите на М. на Е.. Оценяването на резултатите се извършва от оценяващ
ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител съобразно
заложените във вътрешните правила критерии. Съгласно вътрешните правила, сумата
за допълнителни възнаграждения се определя със заповед на М., в която се
определят и оценките на административните звена. С последваща заповед се
определя и индивидуалния размер на допълнителните възнаграждения на
служителите, като за ръководителите на административните звена това става при
спазване на чл. 25 от Правилата. Според чл. 27, право на допълнително
възнаграждение имат служителите, които към момента на издаване на заповедта са
в служебни/трудови правоотношения с М.то.
Като се съобрази смисъла на ЗДСл и актовете
във връзка с прилагането му относно характера на допълнителните възнаграждения, получавани от служителите за постигнати
резултати (т.
н. материално стимулиране) следва извод, че те нямат характер на задължителен елемент от трудовото
възнаграждение. Както
се посочи, съгласно чл. 67, ал. 8 ЗДСл, допълнителното възнаграждение
за постигнати резултати (по чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл) се определя за точно и в
срок изпълнение на поставени задачи. То зависи от резултата на трудовия процес
и се начислява и изплаща на служителя в съответствие с количеството и
качеството на действително извършената работа. Преценката за личния принос на
служителя и проявения от него професионализъм може да бъде извършена при реално
положен труд
и основана на реални факти във връзка с изпълнението на работата
му.
(в този смисъл решение № 227 от 26.10.2017 г.
по гр. д. № 4488/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, решение № 123 от 04.10.2018 г.
по гр. д. № 716/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и т. н.)
От посочената в закона регламентация се налага извод,
че за да възникне право на служителя за получи допълнително възнаграждение е необходимо
ръководителят на административната структура да е взел решение за изплащане на
такова и да е определил неговият размер за съответния служител.
Следователно законодателят е уредил процедурата
за определяне на допълнителните възнаградения и сроковете за изплащането им, но
е предоставил възможност на ръководителя на административната структура да
извърши преценката дали да бъде заплатено такова възнаграждение и в какъв
конкретен размер. В този смисъл се касае за право на насрещната страна по
служебното правоотношение, а не за задължение, чието изпълнение да претендира
държавният служител.
Въззивният състав споделя изцяло изводите на СРС, че
допълнителното възнаграждение за постигнати резултати няма задължителен нито постоянен
характер, а зависи от конкретно постигнатите резултати на служителя за
съответния период и от приноса му за тези резултати. Преценката дали са
постигнати такива от служителя е предоставена на съответния административен ръководител.
Следва да се сподели и извода на СРС, че допълнителното
възнаграждение за постигнати резултати не е предварително договорено и не съществува
правна норма, която да задължава работодателя да го заплати. Само фактът, че ищцата
е била в служебно правоотношение с ответника през процесния период не е
единствена предпоставка за заплащане на допълнително възнаграждение. Преценката
за изплащането на допълнително възнаграждение е поставена на волята на ръководителя
на структурата и е такава по целесъобразност.
По делото е установено, че със заповед №
Е-РД-10-161/25.04.2018 г. на М. на Е. е определен индивидуалният размер на
допълнителното възнаграждение за първото тримесечие на 2018 г. на всеки от
служителите в М.то и е разпоредено изплащането му в срок до 30.04.2018 г. Такова
възнаграждение в полза на ищцата не е определено, като не й е поставена и оценка
на постигнатите резултати от оценяващия ръководител.
Предвид изложеното до момента, основателно СРС е приел,
че след като не е взето решение от М. за изплащане на допълнително трудово
възнаграждение за постигнати резултати в полза на ищцата, за нея не е
възникнало право да получи такова възнаграждение. Искът по по чл. 67, ал. 7, т.
5 ЗДСл, вр. чл. 24 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен.
Доколкото изводите на настоящият състав
изцяло съвпадат с тези на СРС, решението е постановено в съответствие с
материалния и процесуален закон и следва да се потвърди.
По
разноските в производството. Тъй като ответникът не претендира разноски пред СГС,
такива не се присъждат.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 295729/06.12.2019 г. по гр. д. № 58244/2018
г. на СРС, 72 с - в е отхвърлен предявеният от С.Б.М., ЕГН **********
срещу М. на Е., представлявано от М. на Е., иск по чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл -
за заплащане на сумата от 1 632 лв. лв. допълнително възнаграждение за
постигнати резултати за периода 01.01.2018 г. - 31.03.2018 г.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.