№ 6733
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Д.а Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Д.а Попова Гражданско дело №
20241100107415 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Предявени са отрицателни установителни иск с правна квалификация чл.439
ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищците не дължат сумите, за които са издадени изпълнителни листове от
23.06.2014г., от 21.01.2014г. и от 28.10.2014г. всички на СРС, за събирането на което е
образувано изп.д.№10378/2016 на ЧСИ рег.№ 841 при КЧСИ.
Ищците твърдят, че въз основа на издадените ИЛ е образувано изпълнително
дело при ЧСИ. Твърдят, че последното действие по делото е извършено през 2017г.,
след което не са извършвани никакви действия, поради което вземанията по
изпълнителните листи /главница, лихви и разноски/ са погасени по давност.
Претендират разноски. В съдебно заседание поддържат предявените искове. Въпреки
предоставената възможност не депозират в указания срок писмени бележки.
Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в отговора
на ИМ. Твърди, че по изп.д. са извършени множество действия, с които е прекъсвана
давността, поради което към датата на подаване на исковата молба тя не е изтекла.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното ат фактическа и правна страна:
На 09.12.2014г. по молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и въз основа на
1
изпълнителен лист, издаден на 23.06.2014 г. по гражданско дело № 2434/2014 г. на
Софийски районен съд, 31 състав (л. 2), изпълнителен лист, издаден на 21.01.2014
г. по гражданско дело № 2435/2014 .г на Софийски районен съд, 88 състав (л. 5) и
изпълнителен лист, издаден на 28.10.2014 г. по гражданско дело № 2435/2014 г. на
Софийски районен съд, 88 състав (л. 11), е образувано изпълнително дело Na
20148410413078/2014 г. на ЧСИ per. № 841 при КЧСИ, срещу солидарните
длъжници ,С.-480-С. С.", С. К. С., и В. С. С., за сумите: по изпълнителен лист,
издаден на 23.06.2014 г. по гражданско дело № 2434/2014 г. на СРС, 31 състав:
3.5145.34 евро- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.01.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, .3768.64 евро-
договорни лихви, 142.35 евро- дължими такси по договора; 2984.42 евро-
присъдени разноски; по изпълнителен лист, издаден на 21.01.2014 г. по гражданско
дело № 2435/2014 г. на СРС, 88 състав: 29124.05 евро- главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението, 2332.81 евро- договорни лихви, 292.80 евро- дължими
такси по договора; 1241.94 лева- присъдени разноски; по изпълнителен лист
издаден на 28.10.2014 г. по гражданско дело №2435/2014 г. на СРС, 88 състав:
1285.16 лева- присъдени разноски, както и разноските по изпълнението.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е посочил способ
на изпълнение чрез налагане на възбрана, насрочване на опис и продан на
недвижим имот, ипотекиран в негова полза, възложил е на частния сьдебен
изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частите съдебни изпълнители да
проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя и е
документи, както и да определи способа на изпълнение.
Няма спор по делото, че от образуване на изпълнителното производство до
30.05.2017г. са извършвани множество изпълнителни действия – изпратени са
покани за доброволно изпълнение /л.207 и сл./, извършен е опис на възбранените
имоти, оценка и публична продан. /л.246 – 313/. Извършени са още пет продани,
обявени за нестанали /л.317 – л.527/ Проведена е седма продан на недвижимите
имоти от 21.04.2017 г. до 22.05.2017 г. С Протокол от 23.05.2017 г. (л. 595- 597) е
обявен и купувач на недвижимите имоти.
На 30.05.2017г. е изготвено по изпълнителното дело Постановление за
възлагане (л. 600-601). Същото е обжалвано от С. К. С., и В. С. С. (л 619, и сл.).
С решение № 1996 от 28.03.2018г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2264 от 2018г.
на СГС, жалбата на В. С. е оставена без уважение в частта с която се обжалва
2
постановлението за възлагане, а в частта, с която се обжалва постановлението
поради несеквестируемост на имота, предмет на публичната продан, е оставена без
разглеждане. Решението в частта, с която е оставена без уважение жалбата е влязло
в сила на 28.02.2018г., а в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата – на
28.01.2019г./предвид постановено определение от 28.01.2019г. на САС по гр.д.№
3598/2018г./
С решение от 13.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 2267 от 2018г. на СГС,
жалбата на С. С. е оставена без уважение, а делото е върнато на ЧСИ за
администриране. С определение от 12.12.2023г. съдът е отменил решението си в
частта относно връщането на делото на ЧСИ, имаща характер на разпореждане.
Изготвено е разпределение, за което е съставен и протокол от
04.10.2024г./л.884 и сл./, което е обжалвано от В. С. и С. С..
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението
- т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност
на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК
настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект,
аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира
възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и
чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на
окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371
ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД –
срокът на новата давност е всякога пет години /Решение № 37 от 24.02.2021г., на
ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО; Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по
ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение № 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV ГО/. Предвид това и доколкото заповедите за изпълнение, въз
основа на които са издадени изпълнителните листи са влезли в сила, приложим за
3
процесните вземания е 5-годишният срок на погасителна давност, като всяко
поискано и предприето от взискателя действие за принудително изпълнение
прекъсва давността на основание чл. 116, б."в" ЗЗД /в т.вр.т.10 от ТР №2 от
26.06.2015г. на ВКС по ТД № 2/2013г. на ОСГТК/, след което започва да тече нова
давност. Давността в изпълнителния процес се прекъсва последователно във
времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални
действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване,
приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане /Решение № 37/24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 на ВКС/.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, като в мотивите е
разяснено и това, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността и предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването
на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Ищецът (кредиторът, взискателят) няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От така дадените
разяснения /мотивите към т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ВКС/ също следва, че всяко
искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния изпълнител на
изпълнително действие прекъсват давността, дори когато изпълнителното
действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя.
С оглед задължителните разяснения на ВКС, молбата от 09.12.2014г., въз
основа на която е образувано изп.д.№ 20148410413078/2014 г. на ЧСИ per. № 841
4
при КЧСИ и с която са поискани изпълнителни действия, прекъсва давността, като
от този момент започва да тече нова давност, която, както бе посочено по-горе
отново е 5-годишна. След тази дата, в рамките на новия давностен срок,
изпълнителни действия срещу са извършвани регулярно в периода до 30.05.2017г.
когато е изготвено постановление за възлагане на недвижим имот. Давност в
периода до 13.11.2023 г. обаче не е текла, тъй като процесът по принудително
изпълнение е бил висящ, предвид развилото се производство по чл. 435 и сл. ГПК
по подадените от длъжниците – настоящи ищци, жалби срещу постановлението за
възлагане на ЧСИ /така Решение № 50108 от 19.01.2024 г. по гражданско дело №
1436 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, ІІІ ГО/. Предвид това,
доколкото постановлението за възлагане е влязло в сила, на 13.11.2023г. то това е и
това е датата, на която е извършено и последното изпълнително действие. Броен от
тогава 5-годишният давностен срок изтича на 13.11.2023г. и към датата на подаване
на исковата молба - 26.06.2024 г., не е изтекъл, а след предявяването на иска
давността не тече.
Необходимо е да се посочи, че твърденията на ищците, че в периода от
изготвянето на постановлението за възлагане до влизането му в сила, е следвало
да бъдат искани и извършвани изпълнителни действия, не намира опора нито в
закона, нито в теорията и съдебната практика. Кредиторът не бездейства, когато
длъжникът оспорва извършените изпълнителни действия било чрез предявяване на
иск, било чрез жалба. В последния случай кредиторът не бездейства, а очаква
съдът да разреши със сила на пресъдено нещо спора за законосъобразността на
оспореното действие, поради което и докато трае съдебният процес, давност не
тече /така Решение № 50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3614/2020 г., III г.
о., ГК и Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о.,
ГК/.
Предвид изложеното, предявените искове за установяване несъществуването
на вземането, като погасено по давност, са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени без да се обсъждат останалите доводи на ищците, в т.ч. за
незаконосъобразност на извършената продан, които не могат да бъдат предмет на
настоящото производство, както и направените с молба от 21.05.2025г. оспорвания
на документи от изпълнителното дело, които документи са неотносими към
прекъсването на давността в конкретния случай доколкото в момента, в който са
подавани, давност не е текла. Перемпцията, на която се позовават ищците, не е
настъпила и също е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала
значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
5
съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да
тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички
други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него /в
т.вр. и мотиви и диспозитив по т.3 от ТР 2/2023г. на ОСГТК на ВКС/.
При този изход на делото, разноски на ищците не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. К. С., ЕГН **********, и В. С. С., ЕГН
**********, двамата от гр.София, срещу „ЮРОБАНК България” АД, ЕИК
*********, гр. София, искове с правна квалификация чл.439, вр. чл. 124, ал.1 ГПК -
за признаване за установено, че ищците не дължат /поради погасяване по давност/
на ответника сумите:
1. 35 145,34 евро – главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
кредит“ № BL 25712/04.09.2009г.; 37 149.91 евро – законната лихва за забава
върху главницата за периода 17.01.2014г. до 26.02.2024г., включително, от
които 12 004.25 евро за периода 17.01.2014г. до 22.05.2017г. и 25 145.66 евро
за периода 23.05.2017г. - 26.02.2024г.; 3 768,64 евро – договорна лихва за
периода 21.03.2013г. – 16.01.2014г. 142,35 евро – дължими такси по договора
за периода 21.11.2011г.-16.01.2014г.; както и 2 984,42 лева – разноски по
делото, за които е издаден изпълнителен лист от 23.06.2014г. по ч.гр.д. №
2434/2014г. на СРС, ГО, 31 състав;
2. 29 124,05 евро – главница по Договор за кредит от 29.11.2010г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 17.01.2014г. до
окончателното плащане, възлизаща към 26.06.2024г. на 30 796.28 евро –
законната лихва за забава върху главницата дължима за периода 17.01.2014г.
до 26.02.2024г., включително, от които 9 947.60 евро за периода 17.01.2014г.
до 22.05.2017г. и 20 848.68 евро за периода 23.05.2017г. - 26.02.2024г.; 2 332,81
евро – договорна лихва за периода 21.04.2013г.-16.01.2014г.; 292,80 евро –
дължими такси по договора; както и 1 241,94 лева – разноски, за които е
издаден ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 21.01.2014г. по ч.гр.д. № 2435/2014г. на
СРС, ГО, 88 състав,
3. 1 285,16 лева – разноски, за които е издаден ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от
28.10.2014г. по ч.гр.д. № 2435/2014г. на СРС, ГО, 88 състав,
и за събирането на които е образувано изпълнително дело №
6
20148410413078 на ЧСИ per. № 841 при КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7