Присъда по дело №276/2020 на Окръжен съд - Хасково

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ 260015                               2.IIІ.2021   год.                    гр.Х.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        

Хасковският окръжен съд, наказателен състав

на втори март през две хиляди двадесет и първа година  

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                       Председател : СТРАТИМИР  Д.

                                            

                              Съдебни заседатели: Д.Т.

                                                                    К.У.

                                                                

                                       

                                          

секретар В.К.прокурор Цвета Пазаитова

разгледа докладваното от  председателя       

наказателно  ОХ дело № 276 по  описа  за  2020 год.

 

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

 

 

ПРИЗНАВА  подсъдимия  В.С.Г., род. на ******год. в гр.Д., живущ ***, **** гражданин, ****, ****, ****, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 24.ХІ.2019 год. в с.А., община Х., област Х., като **** /****/ и като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Д.Н.М., ЕГН **********, поради което и на основание чл.115 във вр. чл.63 ал.1 т.2 и във вр. чл.54 ал.1 от НК  ГО  ОСЪЖДА  на наказание “ ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години и 3/три/ месеца, което да изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим.

На осн. чл.59 ал.1 от НК ЗАЧИТА времето, през което спрямо подс. В.С.Г. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както и задържане по реда на ЗМВР, считано от 29.ХІ.2019 год.

 

ОСЪЖДА подс. В.С.Г., със снета по-горе самоличност, ****, действащ със съгласието на своя попечител Х.К.Я. ***, да заплати на Г.Н. ***, ЕГН ********** и на С.Н.Г. ***, ЕГН ********** сумите от по 5 000 /пет хиляди/ лв. за всяка от тях като обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми, считано от 24.ХІ.2019 год. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1 000 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер от по 30 000 лв. за всяка от тях като неоснователен.

ОСЪЖДА подс. В.С.Г., със снета по-горе самоличност да заплати разноски по делото, както следва: в полза на бюджета на МВР- Х. - в размер на 5 577.87 лв. и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС- Х. - в размер на 134.05 лв. както и д.т. върху уважените части от гражданските искове в размер на 400 лв.

Веществените доказателства – като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

Присъдата подлежи на протест и въззивно обжалване пред АС- Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                           

 

 

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                                  2.                                    

 

 

                                                                                

 

                                                                                                              

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

            МОТИВИ по нохд №276/20 год. на ОС- Х.:

 

            С обвинителен акт Окръжна прокуратура - Х. е повдигнала против подсъдимия В.С.Г., роден на *** год. в гр.Д., живущ *** обвинение затова, че на 24.11.2019 год. в с.А., обл.Х., като **** /****/ и като могъл за разбира свойството и значението на деянието, и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Д.Н.М. – престъпление по чл.115 вр. чл.63 ал.1 т.2 от НК.   

От наследниците на пострадалия Д.Н.М., а именно – Г.Н. *** и С.Н.Г. ***, негови ***, е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск против подсъдимия, като ****, действащ със ***** Х.К.Я., негов ****, за сумата от общо 60 000 лв., по 30 000 лв. за всяка една от тях, като обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на извършено престъпление, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на увреждането 24.ХI.2019 год. до окончателното ѝ изплащане.

Същите бяха конституирани като граждански ищци на осн. чл.84 от НПК, след като съдът прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен така предявения граждански иск.

Прокурор от ОП- Х. поддържа обвинението както е внесено, а в обвинителната си реч намира доказана описаната и поддържана по обвинителния акт фактическа обстановка и осъществяването от обективна и субективна страна на всички признаци на престъплението по чл.115 вр. чл.63 ал.1 т.2 от НК. По отношение на наказанието преценява лек превес на смекчаващите обстоятелства, поради което пледира да се наложи такова в средния, предвиден от закона размер – лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца.

Повереникът на гражданските ищци на свой ред преценява обвинението като доказано и поддържа наведените от прокурора доводи по съществото на делото. Поддържа, че е било установено наличието на непрекъсната през годините връзка и взаимно уважение между пострадалия и гражданските ищци – негови ****, поради което изразява становище предявеният от тях граждански иск да бъде уважен изцяло.

Подс.В.С.Г. заявява, че съжалява за случилия се инцидент и затова, „което направихме заедно с Д.“, без да взема становище дали се признава за виновен. Дава лаконични обяснения, в които твърди, че е нанесъл един удар на пострадалия, за да му отнеме нож, който той извадил, за да заплаши свид.Д.Д.. Извън това участието му се изразило в опити да разтърве биещите се Д. и пострадалия Д.. В приобщените по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК обяснения, дадени от него на досъдебното производство пред следовател в присъствието на защитник е заявил, че не се признава за виновен, но е дал много по-подробно описание на станалото, като е заявил, че е нанесъл удари на пострадалия с юмруци и ритници в гърба.

Защитникът му адв.Д. *** приема, че събраните на съдебното следствие доказателства не изключват ангажирането на наказателната отговорност на неговия подзащитен, но настоява за ясно разграничаване на конкретния личен принос на подсъдимия от една страна, и наказателно неотговорния ***  Д.Д. от друга, при причиняването на смъртта на пострадалия. Поддържа, че оценката на съвкупния доказателствен материал следва да обоснове извод за изключителното участие на малолетния Д.Д. при нанасянето на побоя над починалия Д.М.. Настоява при преценка на умисъла в действията на подсъдимия да се оцени подобаващо становището на вещото лице - съдебен лекар затова, че смъртта на пострадалия е в резултат от комбинация на множество обстоятелства и фактори, както и че неговите /на пострадалия/ съпротивителни сили биха били много по-големи, респ. вероятността за настъпване на смъртта му много по-малка, ако същият не е бил употребил значително количество алкохол. Отново във връзка с умисъла за извършване на деянието обръща внимание, че пострадалият е възрастен мъж, пиян, осъждан за убийство и демонстриращ провокативно поведение, и поради това е могъл да възбуди уплаха у подсъдимия и неговия **** Д.. Настоява да не се ценят „извън процесуални признания“ на подсъдимия, дадени по време на проведени с него оперативни беседи от полицейски служители. Относно наказанието – споделя преценката на прокурора за превес на смекчаващите обстоятелства, но настоява, че при това положение неговият размер не трябва да бъде около, а под средния, предвиден от закона. Пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.

Другият защитник на подсъдимия, адв.Х. *** акцентира върху личната съдба на подс.В.Г. – останал рано без ***, а след това за продължителен период от време и без ****, тъй като не е бил припознат от *****, отглеждан ту от единия, ту от другия си ***, живял на различни места, до което се достигнало и заради бездействието на съответните компетентни държавни служби и служители, чиято отговорност е съдбата на *** в неравностойно положение. На свой ред настоява наложеното наказание да бъде „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.

            Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, Хасковският окръжен съд приема за установено по делото следното:

По фактическата обстановка:

Подс.В.С.Г. е на възраст от ***** понастоящем, а към момента на извършване на деянието е бил на ****. *****, **** гражданин, ****, ****, ****. ***** – свид.К.Я. и С. Г. имат общо *** деца и са живели на *****, а след раждането му, не е бил припознат от *****. Семейството живеело най-напред в Д., а след това в Х., когато през *** год. починала неговата майка. По-големите им деца вече живеели самостоятелно и отделно. Баща му с другите деца, между които свид.Х.Я.,***. В. живеел с тях. През ** год. във връзка с постъпил сигнал подсъдимият бил установен като *** в риск и без ****, и била предприета мярка **** – издадена заповед от Дирекция „***** – Х. за временното му настаняване в семейството на неговия *** свид.Х.К.Я..***, но семейството напуснало града и делото било прекратено. След период на честа смяна на местоживеенето /свид.Х.Я. работел на различни места в **** без постоянен договор/, през *** год. се установили в гр.С.. В. обаче често пребивавал и в съседното с.Н.Н. при ****** – свид.К.Я..*** внесла в РС – Харманли иск за настаняването му по съдебен ред и с влязло в сила Решение №34/21.03.2018 год. той бил настанен в семейството на *** си Х.К.Я. до *****. Едва след настоящия случай, по повод разглеждане на искането за вземане на мярка за неотклонение спрямо него, и по настояване на съда, със Заповед №87/25.02.2020 год. на ***** са му били назначени **** – отново неговият пълнолетен *** свид.Х.К.Я., и ****** – свид.К.Н.Я., заявяващ се като негов *****.

За *****. подсъдимият е бил записан като ********. Не проявявал обаче достатъчна мотивация да *** и посещавал **** нередовно. Във връзка с регистрирана през 2018 год. негова противообществена проява с Решение №16/7.01.2019 год. на **** при община С. му е била определена най-леката възпитателна мярка „Предупреждение“.

Покойната майка на подсъдимия С. К. Г. била *** на свид.С.К.Д..*** заедно с тяхната майка – свид.Д.Г.Г. и семейството си – свид.Й.А.Д., съпруга и техните три деца – К. Д. и свидетелите Д.С.Д., род. *** год. и Д.С.Д., род. **** год. Следва да се отбележи, че след извършване на деянието, предмет на обвинението, последните две деца са били припознати от баща си свид.С.Д. също, поради което на досъдебното производство са разпитвани като Д.Й.К. и Д.Й.К..

Свид.С.Д. работел и печелел добре, занимавал се с *****. Допреди няколко години отглеждал *****. Семейството живеело в голяма двуетажна къща, ремонтирана и обзаведена, разполагало с няколко автомобила.

След смъртта на майка си, подсъдимият, а и семейството му, продължили да поддържат нормални роднински отношения със семейство Д. – с **** си, **** си и първите си ***. Когато имал възможност, им гостувал в с.А.. По-близък бил с **** си свид.Д.Д., с когото имали и общи интереси поради това, че са **** и почти връстници.

Пострадалият Д.Н.М., род. *** год. бил родом от ****. /съседно на ***./, където живеел с родителите си.  Имал буен нрав и склонност да злоупотребява с алкохол. Никога не е създавал семейство, нито деца. Завършил **** образование, след което заработил като ***. През 1998 год. при семейна свада убил зетя на своя брат, за което с влязла в сила на 10.04.1999 год. присъда бил осъден за престъпление по чл.115, като при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години. Същото изтърпял към 26.05.2006 год. След този период е нямал други осъждания. Докато бил в затвора, починали и двамата му родители. Братята и сестрите му били създали свои семейства и останал сам. Около *** год. се преместил да живее в с.А., където намерил препитание, пак като ****, при свид.С.Д., който тогава отглеждал животни. Свид.С.Д. оценил пострадалия, който бил работлив и добър ****. Дал му подслон в една стая на първия етаж от къщата си, който по това време не бил ремонтиран и не се ползвал от семейството. Преди няколко години свид.С.Д. продал животните и преустановил животновъдната си дейност. Тогава пострадалият му споделил, че няма къде да отиде и какво да работи. Свидетелят се съгласил Д. да остане и да помага в къщната работа срещу подслон, храна и дребни суми, които Д. разходвал най-вече за алкохол. Преди около две години семейство Д. решили да ремонтират първия етаж от къщата си, за да има всяко дете отделна детска стая. Тогава Д. се изнесъл да живее под навеса на стопанска постройка в двора. Там имал легло, възглавница, завивки.

Заради работата си като ****, пострадалият постоянно носел нож. Според свид.Н.Д.,***, бил кротък и спокоен човек, само след употреба на алкохол ставал малко по-конфликтен и избухлив. Дори тогава обаче, съселяните му знаели, че само обича да се перчи, но всъщност е страхлив. Не са известни случаи, при които да нападнал някого. Тъй като вече не бил ангажиран по цял ден с отглеждане на животни, пострадалият започнал да пие и да се напива по-често.

Децата на свид.С.Д. израснали с Д., познавали добре характера и привичките му. По-малките – Д. и Д. били палави и нерядко се заяждали с Д., когато го виждали пиян. Той не искал проблеми, тъй като бил благодарен на родителите им за подслона, поради това не отвръщал и се пазел.

Когато поотраснал, свид.Д.Д. започнал да става лесно обидчив, избухлив, да влиза в конфликт със **** си. Проявявал стремеж да доминира над другите, неуважение към чуждото мнение, неспособност за самоконтрол. Започнал да отсъства от ****. Като единствено дете от *** пол, родителите му го отглеждали „като ***“ според становището на вещото лице ****, депозирано по дело за налагане на възпитателна мярка спрямо него.

На 24.11.2019 год., неделя, подсъдимият бил при баща си свид.К.Я. в с.Н. Н.,***. Двамата отишли в с.А. при свид.К.К., братовчед на свид.Я. и заедно с неговите деца тръгнали да берат гъби. Върнали се около 15-15:30 часа в селото и отишли в дома на свид.С.Д.. В. искал да си зареди телефона. Той останал там, а възрастните отишли на пазара в ******да продадат гъбите. Около 18:30 часа се върнали. През това време семейството на свид.С.Д. било поканено от техен братовчед от с.К., община Х. на семейно тържество. Д. заявил, че предпочита да си остане у дома заедно с братовчед си В. и помолил неговия и своя баща подсъдимият да остане на нощува у тях. Те се съгласили и В. останал. Двете момчета отишли до магазина в селото и си купили енергийни напитки и цигари. Свидетелите К.Я. и К.К. се прибрали в дома на последния, където бащата на подсъдимия останал да нощува, а семейството на свид.С.Д. заминало със семейния автомобил за с.К.. Двамата братовчеди В. и Д. останали  в къщата само с баба си – свид.Д.Г..

Свид.Д.Г. обитавала една от стаите на първия етаж, където гледала телевизия и не се показала навън през цялата вечер. В. и Д. отишли в една от стаите на втория етаж, където слушали музика и се занимавали с телефоните си.

Около 19:00 часа Д. и В. отново отишли до селския магазин и този път си купили 10 бири от по 0,5л.  На връщане се разминали с пострадалия, който им казал, че също отива до магазина. След като се прибрали, подсъдимият и  братовчед му изпили по две бири. Около 21:00 часа им се приходило по малка нужда и макар в къщата да имало тоалетна, Д. предложил да се изпикаят на улицата. Излезли и се облекчили до масивната ограда.

В този момент от магазина се прибирал пострадалият. Бил видимо пиян, миришел на алкохол и залитал. Свид.Д.Д. решил да се заяде с него и го попитал къде е ходил и защо пак е пиян. Пострадалият отвърнал, че това не е негова работа. Между двамата се разразил словесен конфликт, който бързо прераснал във физически сблъсък. Двамата започнали да се бутат. Д. ударил на Д. няколко шамара по лицето, което бил правил и друг път. Пострадалият поискал да го оставят на мира и заплашил, че ще се оплаче на родителите му. **** Д. обаче само още повече се ожесточил. Д.М. извадил ножа, който винаги носел на кръста си, и посегнал с него към шията на Д., но не я достигнал. Тогава подсъдимият, който възприел ситуацията, решил да се намеси в помощ на братовчед си. Замахнал да нанесе удар с юмрук по Д., но не го улучил, вместо което ударил стената на дувара и наранил дясната си ръка. Все пак успял да заобиколи Д. в гръб, след което го ритнал в гърба.  Пострадалият паднал, подсъдимият взел ножа от ръката му и го захвърлил по-далеч встрани върху купчина пясък. Д. се понечил да се изправи, но Д. се нахвърлил върху него с удари с юмруци и ритници по главата и тялото. За да не остане по назад, В. също се присъединил и  му нанесъл няколко удара с ръце и крака по гърба. Ударите на всеки от двамата били многобройни, нанесени със значителна сила и попаднали в различни части от тялото – главата, гърба, гърдите. Пострадалият паднал и си ударил носа в ръба на тротоара. Побоят продължил няколко минути, като накрая и двамата скочили върху гърдите му.

Усетили това, двете момчета преустановили побоя над пострадалия, който в този момент давал признаци на живот, и решили да го приберат под навеса, който обитавал. Не могли обаче да го изправят, затова започнали да го влачат. Сложили го на леглото му и отново се качили на втория етаж в къщата. Продължили да слушат музика, изпили още по една бира. Установили, че ръцете им са изцапани с кръв и решили да се измият. Д. предложил да отидат на външната мивка в двора, за да проверят какво се случва с Д.. Той отишъл до навеса. Докато подсъдимият се миел, възприел, че пострадалият и братовчед му отново си разменят обидни реплики, Д. викал на Д. да се маха от къщата им, а последният на свой ред го псувал и заплашвал, че ще разкаже на родителите му какво са направили. Д. се вбесил, грабнал тънка пръчка и започнал да удря пострадалия по краката, с което му причинил кръвонасядания по двете бедра. Пръчката се счупила, но той продължил да  нанася удари на Д. с ритници в областта на гърдите. Пострадалият бил в седнало положение, но от ударите се облегнал на стената, а после бил съборен с лице към леглото и притиснат към таблата. Подсъдимият, който също дошъл при тях, отново се включил в побоя над Д., нанасяйки удари с ръце и крака в областта на главата, корема и гърдите. Пръски кръв от жертвата попаднали върху каменния зид на стената и по таблата на леглото, окървавени били и неговите завивки. Вследствие на нанесените удари се счупила металната пружина на леглото и закрепващите го дървени елементи. Пострадалият изпаднал в безсъзнание и останал да лежи неподвижно върху леглото.

В това състояние двамата младежи го оставили под навеса и пак се качили на втория етаж в къщата. Скоро Д. споделил на подсъдимия, че Д. може да умре и не е добре да го намерят в двора им. Предложил да го изнесат на улицата с метална ръчна количка с две ръкохватки, корито и колело, каквато имали в двора. Върнали се обратно при жертвата, взели кофа с вода и се опитали да отмият кръвта по тялото. Докарали ръчната количка и с общи усилия натоварили пострадалия на нея. Д. се опитал да я бута, но не му достигала сила, затова поел подсъдимият. Той успял да я избута през двора на улицата. Тялото обаче било тежко и затова само след около 30-40 метра я обърнал насред пътя. За да не остане на платното, двамата го издърпали настрани, влачейки го по земята. В крайна сметка го оставили върху северния тротоар на улицата, който бил частично затревен. След това се върнали обратно, прибрали количката и се качили в стаята на втория етаж. Там продължили да слушат музика, да пият бира и по-късно заспали.

Семейството на свид.Д.Д. се прибрало от гостуването в с.К. около 1:30-2:00 часа. Заедно с тях дошъл и техен братовчед. По пътя на връщане си купили бира за вкъщи от бензиностанция. Минали с автомобила по друга улица, от другата страна на къщата, и не видели тялото на Д.. Решили да изпият по една бира преди да си легнат и седнали на масата. Неочаквано при тях дошъл В. и приседнал на дивана. Никой не го попитал защо не спи. След това всички си легнали.

Сутринта на следващия ден, 25.11.2019 год., понеделник, рано сутринта, около 7:30 часа бащата на подсъдимия, свид.К.Я. заедно с братовчед си свид.К.К. дошли да го вземат, за да го води на **** в гр.С.. На улицата се натъкнали на трупа на Д.М.. Разпознали го, отишли в дома на семейство Д., разбудили ги и ги уведомили какво се е случило. Бащата на подсъдимия се върнал до центъра на селото и уведомил майката на кметицата. През това време С. и Й. Д. отишли до трупа и се обадили на тел.112. Всички били шокирани, паникьосани. Д. и В. спели в стаята на втория етаж. Свид.К.Я. събудил В., качил го на колата си и го закарал в ****. После се върнал до дома на семейство Д. в с.А., където вече били дошли полицейски служители, вкл. разследващ орган, който започнал действия по разследването, първото от което е било първият оглед на местопроизшествие /Протокол на л.35 - 38 от т.I от ДП/. Всички били отведени в управлението, за да дадат обяснения, а впоследствие и показания като свидетели.

В *** подсъдимият обяснил, че не се чувства добре и получил разрешение да отсъства. След това отишъл в с.Т., където живеел един от братята му със семейството си. След проведени издирвателни действия, местонахождението му било установено и бил задържан на следващия ден – 26.11.2019 год. рано сутринта.

Същият ден е бил освидетелстван и било изготвено заключение по назначена на ДП съдебно медицинска експертиза на живо лице /т.II л.16/, според което при преглед на В.С.Г. на 26.11.2019 год. в 13:30 часа са установени – охлузване в основата на трети пръст на дясната ръка и охлузване в основата на пети пръст на лявата ръка, които могат да се получат от удар върху грапава повърхност.

При последващ оглед от 26.11.2019 год. /протокол т.I л.66 – 71/ на посоченото от подсъдимия място – върху купчина пясък недалеч от оградата на двора на дома на семейство Д., е открит и иззет нож.

Със заключение на химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръв и урина, иззети от трупа на Д.М. /т.II л.21/е установено такова в количества-  2,80 на хиляда в кръвта и 3,02 на хиляда в урината.

Със заключение на съдебно-медицинска експертиза на труп /т.II л.3-6/ са установени следните наранявания по тялото на пострадалия Д.М. – 1/Черепно-мозъчна травма – охлузвания, кръвонасядания, разкъсно-контузна рана на лицето, оток с кръвонасядане и разкъсване на лигавиците на устните, кръвонасядане на меките обвивки на черепа, кръвоизлив под меките обвивки на мозъка, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, оток на мозъка; 2/Гръдна травма – кръвонасядане на гърдите, травматичен джоб в лявата половина на гръдната клетка, счупване на гръдната кост, счупване на ребра двустранно, разкъсване на плеврите и левия бял дроб, кръвоизлив в гръдната кухина, колапс на двата бели дроба; 3/Коремна травма – кръвонасядане на коремната стена, разкъсване на черния дроб, кръвонасядане на стената на стомаха, разкъсване на левия бъбрек, хематом зад коремната кухина вляво, кръвоизлив в коремната кухина. Освен изброените са констатирани също така – счупване на лява лопатка с кръвонасядане на околните тъкани, кръвонасядания по двете бедра, порезна рана на втори пръст на дясна ръка, малокръвна слезка, остри циркулаторни разстройства на вътрешните органи.

Още една съдебно - медицинска експертиза е дала заключение за причините за смъртта на Д.М.. Според същото /т.II л.9-14/, смъртта е настъпила вследствие на съчетана травма, включваща черепно-мозъчна, гръдна и коремна, които в този си вид и обем водят до нейната неизбежност. Тази неизбежност следва от тежестта на кръвоизлива в меките обвивки на мозъка, разкъсването и контузията на левия бял дроб, колапса на двата бели дроба, разрушаването на гръдната клетка, кръвоизливите в гръдната и коремна кухини и разкъсванията на левия бъбрек и черния дроб.

Всяка една от травмите /по-скоро групите травми - черепно-мозъчна, гръдна и коремна/, взета поотделно може да причини смъртта самостоятелно, дори другите да не са налице. Вследствие на травмата в гръдния кош, масивната кръвозагуба и кръвоизлива в меките обвивки на мозъка се е развила мозъчна асфиксия и тежък травматичен шок, водещи до необратима сърдечна и дихателна недостатъчност. В случая травмите са причинили смъртта в условията на синергизъм, взаимно потенциирайки ролята си за настъпването на смъртта.

Уврежданията са били причинени от действие на твърди, тъпи предмети, като могат да са резултат от удари с юмруци и ритници. Ударите са множество, нанасяни с различна интензивност, в кратък интервал от време, с наслагване. Броят и последователността им не могат да бъдат определени. Интензивността им е по-скоро голяма. Интервалът на причиняване е от минути до час. Водеща роля имат ударите с крака в легнало положение и скачането с крака върху гърдите, които единствено са в състояние на причинят разрушаване на гръдната клетка. Кръвоизливът в меките обвивки на мозъка е резултат от изритване с крак. Разрушаването на гръдната клетка, разкъсването и контузията на белите дробове, черния дроб и левия бъбрек също са резултат от нанесени удари с ритници и скачане с крака върху тялото. Кръвонасядането по двата крака са от множество удари с продълговат предмет с цилиндрична форма и самостоятелно не могат да причинят смъртен резултат, а само болки.

Същевременно установената концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия /2,8 на хиляда в кръвта, 3,02 на хиляда в урината/ отговаря на тежка степен на алкохолно опиянение във фаза елиминация. Същата се характеризира с тежко потискане на регулиращите функции на централната нервна система, при което лицето има опасно поведение за себе си, често превръщайки се в пасивен субект на престъпление, поради невъзможност за адекватно възприемане и реакция на околната действителност.

При разпита си на съдебното следствие вещото лице съдебен лекар дава следните пояснения: Кръвоизливът в меките обвивки на мозъка не може да се определи дали е от еднократно, или многократно изритване с крак. Разрушаването на гръдната клетка е причинено от нанасяне на удари с ритници, или скачане с крака, но не може да се получи от еднократен удар. Разрушена гръдна клетка означава, че няма ребро, което да не е счупено.

Констатираните увреждания са резултат на множество удари, които не са могли да бъдат нанесени при еднократен акт на агресия, за кратък период от време.

Установената концентрация на алкохол, освен посоченото по-горе - липса на възможност за адекватно възприемане и реакция и на възможност за съпротивление,  означава още и тежка интоксикация на организма и сериозно потискане на жизнените функции.

Със заключение на назначена на ДП ДНК-експертиза №20/ДНК – 32 /т.IIл.28-34/ е установено наличие на човешка кръв, произхождаща от Д.М. върху иззети при извършените огледи веществени доказателства – 1 бр. кафяво палто; изрезки от юрган;  синьо-бяло одеяло; парче от вълнено одеяло в оранжев, жълт и черен цвят; парче от възглавница, всички иззети от легло под навес; иззети с марлен тампон пръски от предна табла на легло, от каменен зид, от цилиндрично дървено парче, както и отривки от дясно коляно, лява и дясна ръка от трупа. По отривка от шията на трупа е открит биологичен материал както от жертвата, така и от Д.К. /сега Д.Д./.

Със заключение на втора, назначена на ДП ДНК – експертиза - №20/ДНК –100 /т.IIл.39 – 48/ е установено наличие на човешка кръв, произхождаща от Д.М. върху иззето по делото веществено доказателство - спортно, текстилно яке - горнище с надпис в горен ляв ъгъл „*******“, предадено от подсъдимия, който в с.з. признава, че е бил облечен със същото по време на извършване на деянието,

С оглед възрастта на подс.В.Г. от особено значение е способността му да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си – законово условие за ангажиране на наказателна отговорност спрямо него по чл.31 ал.2 от НК. Отнася се за адекватно развитие на психиката и достигане на нужното ниво на зрялост.

Със заключение на комплексна, тройна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, назначена на ДП /т.II л.66-78/ се установява, че подс.В.С.Г. не страда от умствено изоставане, или психическо заболяване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си към момента на извършването му. Спрямо него могат да се извършват действия по разследването, обясненията му могат да се ползват като доказателствено средство. Може да възприема правилно фактите, от значение за разследването и да дава достоверни обяснения. Психичните му преживявания, свързани с инкриминираното деяние нямат болестен характер.

На разпита си на съдебното следствие вещите лица потвърждават, че при извършения личен преглед са се уверили, че подсъдимият е психично здрав, с нормални интелектуални възможности. Не се е намирал в изключително състояние на съзнанието, което да е пречка да възприема обективно реалността и да съгласува действията си.

Доколкото за изясняване на обективната истина по делото от значение е въпроса за достоверността на свидетелските показания на малолетния, и поради това наказателно неотговорен към извършване на деянието Д.Д., на ДП е била назначена съдебно-психиатрична експертиза /т.II л.80-90/, възложена на вещо лице - *****, която да изготви заключение и по същия. То гласи, че показанията на Д.Д. имат свидетелска годност и могат да бъдат взети под внимание, като се отчете, че ситуацията, в която е поставена личността му го кара да укрива данни за инкриминираното събитие. Липсват обаче качествени нарушения на психичните му годности и не може да се твърди, че по време на извършване на инкриминираното деяние е налице механизъм, който възпрепятства правилното възприемане на фактите от значение за разследването.

Двете заключения попълват делото и с важни сведения за мотивите, подбудите, социалните, семейни и лични причини, заради които се е достигнало до извършване на деянието.

Така според експертите, провели изследването на подсъдимия, той расте и се възпитава в ниско ниво на социално-битова среда, в която е лишен от подходящ модел на поведение, на който да подражава. Същевременно незрялата му възраст определя една лабилност на личността, включваща едновременно и стремеж да бъде доминантен, характерният стремеж да се доказва, но и възможност да бъде манипулиран, заради незрялата си възраст и липсата на опит, а и заради липсата на коригиращо поведение, пример, който да му се дава отстрани.

Що се отнася до **** Д.Д., социално-емоционалните му особености се обуславят от характерното за етноса отдаване на приоритет на момчетата в семейството – предоставяне блага на готово, без особени очаквания, което е предпоставка за незачитане личните права на другите и оттук – за антисоциални прояви. Като краен резултат се стабилизира усещане за безнаказаност, свръхконтролиране и избягване на правилата. Налице е свръхпротективно обгрижване от страна на майката, което намира израз в прояви като бърз отказ при невъзможност да се справи. При разпита си на съдебното следствие вещото лице съобщава за смесено разстройство на училищните умения – нарушена способност за възприемане на буквите, цифрите и възможността за обучение чрез тях, което е обаче напълно съвместимо с нормалното интелектуално развитие. 

Във връзка със стореното от него, на **** към извършването на деянието Д.С.Д. /тогава с имена Д.Й.К./ по предложение на ***** е била наложена възпитателна мярка за извършена противообществена проява. С Решение №139/17.12.2019 год. на РС – Х. е било постановено „*********.“ С Решение №23/5.03.2020 год. по Вчнд №14/2020 год. на ОС – Х. обаче същата е била отменена, вместо което окончателно е наложена мярка „*******“ за срок от 6 месеца. И двете инстанции са приели за безспорно доказано извършването от него на противообществена проява, съвместно с непълнолетния В.С.Г.  -  умъртвяването чрез нанасяне на побой на пострадалия Д.М..

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе, след като обсъди и анализира всички дадени на съдебното следствие свидетелски показания, както и прочетените по съответния ред такива от досъдебното производство, заключения и разпити на назначени вещи лица, протоколите от извършените на ДП огледи и претърсвания и изземвания и събрани други писмени доказателства и изготвените заключения по назначените експертизи, приобщените веществени доказателства, както и депозираните от подсъдимия обяснения в техните съвкупност и взаимна връзка.

По анализа и интерпретацията на доказателствата:

Най-напред съдът държи да изтъкне, че няма да кредитира и да гради изводите си върху показанията на свидетелите – полицейски служители В.П., Х.Х., М.Ч. и З.Н. в частта им, в която същите пресъздават, преразказват обяснения, дадени от подсъдимия и от свид.Д.Д. по време на провеждане на т.нар. оперативни беседи. Последните не са предвидени от НПК действия по разследването, нито способи за събиране на доказателства, извършват се преди в наказателното производство да е възникнала фигурата на обвиняемия, преди същият да има възможността да ползва адвокатска защита, преди да са му разяснявани неговите процесуални права и т.н. – все достатъчно сериозни основания затова. В същото време няма пречка тези показания да бъдат ползвани и на тях да се градят изводи за други обстоятелства по делото – напр. къде, кога, при какви обстоятелства е бил издирен и задържан подсъдимия, за обстоятелства, при които са били извършвани отделни действия по разследването от надлежния орган и пр.

Ето защо съдът изгради гореизложените свои изводи върху фактическата обстановка анализирайки дадените от свид.Д.Д. показания и от самия подсъдим обяснения, вкл. тези на досъдебното производство, за което не са налице процесуални пречки. На съдебното следствие бяха прочетени показанията, дадени от свид.Д. на ДП пред следовател и в присъствието на **** по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, като същите съдът цени при спазване ограниченията, установени от ал.8 на същия. Бяха прочетени и обясненията, дадени от подсъдимия на ДП пред следовател и в присъствието на защитник и отнасящи се само до обвинението против него, което се допуска от нормата на чл.279 ал.2 от НПК в хипотезата на ал.1 т.4 от същия. Те също следва да се ценят при ограничението по чл.279 ал.4 от НПК.

Така прочетените свидетелски показания и обяснения съдът съпостави с установеното чрез протоколите от извършените огледи, доброволни предавания, заключения на назначени съдебно-медицински експертизи и ДНК-експертизи и показанията на свидетелите по делото.

Макар да не прави изявление, че се признава за виновен, подсъдимият не отрича участието си в нанасянето на побой над жертвата. Такава е позицията и на неговите защитници. Присъствието му в дома на семейство Д., включително пренощуването му у тях в нощта на убийството е вън от съмнение. Присъствието му по време на възникване на конфликтна ситуация между братовчед му Д. и Д.М. също не се отрича. Признанието, че в началото на конфликта се е опитал да удари пострадалия, за да защити братовчед си, но не успял, а вместо това си ударил ръката в стената, се подкрепя от заключението  на СМЕ на живо лице, според което при преглед на В.С.Г. на 26.11.2019 год. в 13:30 часа са установени охлузване в основата на трети пръст на дясната ръка и охлузване в основата на пети пръст на лявата ръка, които могат да се получат от удар върху грапава повърхност. Обясненията му, че е успял да отнеме ножа от пострадалия намират подкрепа във факта, че същият нож е намерен на мястото, където той е посочил, че го е захвърлил.

Най-сетне заключението на една от назначените ДНК-експертизи сочи наличие на човешка кръв от Д.М. върху носения от подсъдимия суитчърт, предаден лично от него, за който не отрича, че е бил облечен със същия по време на извършване на деянието.

Така спорен по делото остава наистина единствено въпроса за личния принос на всеки от двамата за умъртвяването на пострадалия, като в тази насока защитата на подс.Г. настоява за ясното разграничаване действията на двамата и ангажиране на съда със становище за конкретните действия, извършени от него.

Съдът приема, че действително приносът на ***** свид.Д. несъмнено е далеч по-голям, като нанесените от същия удари са многократно повече на брой, вкл. тези с голяма интензивност, а и ярост и ожесточение.

Съдът обаче отхвърля тезата на защитата, че подсъдимият лично бил нанесъл едва един-два удара и то само в ситуацията при отнемането на ножа от ръката на жертвата.

Преди всичко самият подсъдим при разпита си на ДП от 26.11.2019 год. /т.IV. л.14-15/ заявява, че при първия побой на улицата, след известен интервал от време от отнемането на ножа от ръката на пострадалия, му е нанесъл няколко удара „с юмруци и крака в гърба“. При втория си разпит от 22.04.2020 год. /т.IV. л.30-32/ пък е признал за нанесени „няколко шамара“ по време на втория побой под навеса в двора. Съдът преценява, че следвайки естествена и разбираема линия на защита подсъдимият поднася своя защитна версия, принизявайки и подценявайки собствения си принос за причиняване на крайния обществено опасен резултат, и въпреки това признава нанасянето на по няколко удара и при двата побоя над жертвата.

До друг извод водят обаче заключенията на СМЕ на вещото лице – съдебен лекар за броя и вида на нанесените на жертвата увреждания и за причините за настъпване на смъртта. Те са категорични, че са били нанесени множество удари, „с различна интензивност, в кратък интервал от време, с наслагване. Броят и последователността им не могат да бъдат определени. Интензивността им е по-скоро голяма.“ Интервалът на причиняване е от минути до час. Констатираните увреждания не са могли да бъдат нанесени при еднократен акт на агресия, за кратък период от време.

Така очертаната картина изключва побоят да е бил нанесен изключително и само от един извършител, докато другият /подсъдимият/ да „се е включил“ инцидентно и участието му да се е ограничило до нанасяне на един-два удара.

Картината, която очертават заключенията на назначените съдебно-психиатрични и психологически експертизи и изслушванията на вещите лица, които са ги изготвяли, както за конкретните емоционални и психически особености на двамата извършители, така и за типичните такива за възрастта им дава основание на съда да сподели напълно тезата на прокурора, че между двамата младежи е съществувал стремеж към себедоказване, конкуренция, макар неосъзната, състезание по мъжество, смелост, дързост, сила. Всеки от тях е искал „да не остане по-назад“ от другия. Експертите обръщат внимание, че характерен за възрастта им е стремежът към доминантност, но същевременно е висока и възможността за странично повлияване и манипулируемост както от околните, така и от ситуацията. Подсъдимият е по-големият на възраст от двамата, а и физически по-силният и не е искал да изглежда като страхливец, или слабак.

Съдът обаче няма никакво съмнение, че личният принос на малолетния свидетел Д.Д. и конкретното му участие в нанасянето на ударите, техния брой, сила и интензивност е далеч по-голям. Установява се по делото, че подсъдимият не е познавал, или е познавал съвсем слабо пострадалия и не е имал никакъв личен мотив – предходни конфликти, изградени отпреди неприязнени отношения и пр. за саморазправа с него, докато Д.Д. се е отнасял към Д.М. с пренебрежение, позволявал си е да го обижда, заяждал се е с него при всеки удобен случай, позволявал си е и друг път физически саморазправи с него.

Гореизложеният анализ мотивира съда да приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието и вината на подс.В.С.Г..

По правната квалификация:

Въз основа на така установените по делото факти, съдът намери основания да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия В.С.Г. за извършване на престъпление по чл.115 във вр. чл.63 ал.1 т.2 от НК затова, че на 24.11.2019 год. в с.А., обл.Х., като **** /****/ и като могъл за разбира свойството и значението на деянието, и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Д.Н.М..

Върху дадената от прокурора и споделена от съда правна квалификация намират отражение няколко съществени обстоятелства.

Първо, свид.Д.Д., чийто принос, както вече се изтъкна по-горе за причиняването на вредоносния резултат е несъмнено много по-значим, по време на извършване на деянието е бил на възраст от *****, т.е. *****, ненавършил ****** и поради това *****. Принципната причина за наказателната неотговорност на ***** е недостатъчното развитие на умствените способности и психиката и все още недостигната такава степен на зрялост, която да дава пълноценна възможност да се разбира свойството и значението на стореното и да се ръководят собствените постъпки. Иначе казано, ****** не могат да формират умисъл към извършване на престъпление. Поради това не могат да формират и общност на умисъла съвместно с друго, макар наказателно отговорно лице.

Ето защо против подсъдимия не е било възможно да се повдигне обвинение за извършване на инкриминираното деяние в съучастие като съизвършител с другия фактически извършител.

Второ, по отношение на самия подсъдим, който е на възраст от ***** към момента на извършване на деянието, същата способност да разбира свойството и значението на стореното и да ръководи постъпки си е безспорно установена.

Трето, въз основа на събраните доказателства не би могъл да е разграничи личният принос на всеки от двамата, нанесли удари на пострадалия, за причиняването на смъртта му. Поради това настоящият казус е христоматиен пример  за приложимост на дадените задължителни за съдилищата указания с ТП №2/1957 год. и ТП №7/1987 год. на ВС. Отнася се за хипотеза, напълно покриваща казуса по делото, при която няколко извършители стрелят по жертвата, или ѝ нанасят удари и това дава основание да се ангажира отговорността на всички като извършители, независимо, че смъртоносен е бил само един изстрел, или удар. Разбира се в типичния случай е налице съизвършителство, което по делото е невъзможно и изключено, поради изтъкнатите по-горе причини.  

На следващо място, обстоятелството, че динамиката на събитията включва момент, в който пострадалият е извадил нож и понечил да нанесе с него удар по един от нападателите си, не дава основание за приложение на института на неизбежната отбрана. Показателно е, че защитата не пледира затова. Причината е, че максимално ясно и категорично е установено, че ножът е бил отнет от подсъдимия от ръцете на жертвата в самото начало на конфликтната ситуация, след което е бил хвърлен на достатъчно отдалечено място, и едва след това се е разразил онзи ожесточен побой, довел до причиняването на смъртта. По време на нанасянето на многобройните и интензивни удари, както на улицата пред къщата, така и под навеса в двора, предприетото нападение от страна на Д.М. отдавна е било окончателно преустановено, а ножът е лежал изхвърлен върху купчина пясък на улицата. Не е била налице непосредствена опасност от нападение с оръжие за дееца.

От обективна страна съдът няма съмнения, че извършените от подс.Г. действия са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия М.. Причинено е умъртвяване. Прокурорът не е повдигнал обвинение, включващо някои от признаците на квалифицирания състав на убийството по чл.116 от НК, така че съдът не дължи повече коментар по този въпрос.

От субективна страна деянието на подсъдимия е умишлено. Умисълът е пряк, внезапен, инцидентен.

Известно е, че в наказателното право обосновани изводи за субективната страна на деянието се правят въз основа на обективните действия, в извършването на които тя е намерила външен израз и проявление. В случая отново следва да се припомни картината на причинените увреждания - множество травми, в жизненоважни области на тялото – глава, гърди, корем, като всяка една сама по себе си е в състояние да причини смъртта, както и тази на нанесените удари – голям брой, много от тях със значителна интензивност и голяма сила, наслагващи се и при няколко отделни акта на проявена агресия. 

По отношение на мотивите и подбудите за извършване на деянието, съдът вече изрази отношение по-горе. Подс.Г. не е имал личен мотив, не е имал никакви предходни, отношения с пострадалия, поводи за вражда, неприязън и пр. Първоначално се е намесил, за да се притече на помощ на своя по-малък братовчед, след което е бил обладан от стремеж да се докаже пред него, да не остане по назад.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.115 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 до 20 години. Възрастта на подс.Г. дава основание за редуциране на същото по правилата на чл.63 ал.1 от НК, като в случая е налице хипотезата по т.2 от същия – извършителят е навършил ****, но не е *****, а предвиденото наказание е повече от десет години „лишаване от свобода“. В този случай то се редуцира до 5 години.

При определяне вида и размера на най- подходящото и адекватно на прокламираните от нормата на чл.36 от НК цели наказание, съдът е задължен от нормата на чл.54 от същия да оцени степента на обществената опасност на деянието и на личността на всеки от подсъдимите, подбудите за извършване на деянието и да съобрази всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, установени по делото.

Степента на обществена опасност на дееца не може да се оцени като висока. Както се изтъкна, подс.Г. е останал **** без майка. Живеейки с по-големия си *** и *****, често е сменял местоживеенето си, което означава и средата, *** и т.н. Израснал в неблагоприятна среда, лишен от подходящи примери за подражание и модели за поведение. При това положение следва подобаващо да се оцени чистото му съдебно минало и наличието на една, неособено тежка регистрирана противообществена проява.

Степента на обществена опасност на конкретния случай на умишлено умъртвяване на лице следва да се оцени като малко по-висока, в сравнение с други случаи на извършване на престъпление от същия вид. Вярно е, че са били налице основания за ангажиране на отговорността по по-тежкия състав на умишлено убийство, този по чл.116 от НК, както и че умъртвяването е било извършено без никакви конкретни, житейски разбираеми причини и мотиви. Тук е мястото обаче да се  отчете несъмнено по-големият принос и водещата роля на другия участник – *** братовчед на подсъдимия – Д.Д.. Тъкмо неговите личностни характеристики - обидчив, избухлив, често влизащ в конфликт с околните, стремеж да доминира над другите, неуважение към чуждото мнение, неспособност за самоконтрол, както и пренебрежителното му отношение към пострадалия са „двигател“ на конфликтната ситуация, завършила с нежелан, фатален за пострадалия изход.

Възрастта на подсъдимия сама по себе си е смекчаващо обстоятелство, независимо, че редукцията на наказанието я отчита, защото надхвърля едва с 11 месеца границата на наказателната отговорност.

Като отегчаващо обстоятелство следва да се оцени опитът на подсъдимия да се укрие, който е твърде неумел и разбираемо - ****.

Предвид гореизложеното, съдът намери, че наказанието на подс.В.Г.  следва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства, поради което отмери такова в размер на 2 години и 3 месеца – малко под средния, предвиден от нормата на чл.63 ал.1 т.2 за престъплението по чл.115 от НК.

Няма основания за приложение на чл.55 от НК, поради което наказанието се наложи при условията на чл.54 ал.1 от същия. С оглед неговите вид и размер, същото следва да се изтърпи ефективно при първоначален “общ” режим на изтърпяване. На осн. чл.59 ал.1 от НК се зачете при изтърпяване на наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, както по реда на ЗМВР и с прокурорско постановление за срок от 72 часа, считано от 29.11.2019 год.

 

По предявения граждански иск:

Гражданските ищци С.Г. и Г.М. са *** на пострадалия. Претендира се размер на обезщетение от по 30 000 лв. за всяка една от тях.

Гражданският иск в наказателния процес е функция от присъдата и постановяването на осъдителна такава има за последица преценката му като основателен и доказан. Видно от гореизложените мотиви досежно ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление, съдът прие същевременно за безспорно установени и доказани и предпоставките за уважаване на гражданските искове с правно основание чл.45 от ЗЗД - извършване на деяние, авторство, противоправност на същото /съставомерно и като престъпление/ и вина. Несъмнена е и причинната връзка между причинения от него деликт и претъпените от гражданските ищци неимуществени вреди вследствие загубата на близък човек ****.

Подлежи на обсъждане онзи размер на обезщетение, който се явява справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

По делото се установи, че ищците са се виждали и поддържали отношения със своя ** рядко, особено през последните му години, когато той е заживял в с.А.. Разпитаните свидетели – жители на селото заявяват, че не са ги виждали да го посещават, не ги познават.

Все пак следва да се има предвид, че и двете са жени на възраст, отдавна създали свои семейства в други населени места, където пребивават постоянно. Пострадалият през целия си живот е живеел сам, като единак, бил е необщителен.

Ищцата С.Г. е *** на пострадалия. Дори с годините личните им контакти да са се разредили, несъмнено е имало период, през който взаимната им привързаност е била силна по силата на този факт, дори това да се е ограничило само в детските им години.

Ищцата Г.М. е с *** години по-млада от пострадалия и най-малкото дете в семейството, и по тази причина негова любимка. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че макар рядко, той няколкократно е гостувал на семейството ѝ в с.Р., община Д., което не е толкова близо за човек, неразполагащ с личен автомобил. Проявявал е загриженост и внимание и към децата ѝ.

Ето защо съдът отхвърля тезата на защитата, че не са налице основания за уважаване на предявения граждански иск. Като съобрази установените по делото релевантни обстоятелства, съдът прецени да уважи същия до размер от по 5 000 лв. за всяка от ищците, като го отхвърли за разликата до пълния предявен размер от по 30 000 лв.

Така присъдения размер държи сметка и за по-малката роля и по-ниската степен на лично участие на подс.Г. в извършване на престъпното деяние.

Върху така присъдените суми съдът присъди и законна лихва считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане и направените по делото разноски съобразно поисканото.

По веществените доказателства и разноските:

     Всички веществени доказателства по делото са вещи без стойност, поради което съдът постанови тяхното унищожаване след влизане на присъдата в сила.

С оглед постановяването на осъдителна присъда и на осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът постави в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, които присъди поотделно- направените на досъдебното производство в полза на бюджета на МВР,  а тези на съдебното - в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС, като отделно присъди и заплащането на държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                            Съдия: