№ 1364
гр. Русе, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520103408 по описа за 2025 година
Адв. П. А. – пълномощник на „********“ ЕООД, твърди, че на 08.05.2024г.,
представляваното от него дружество и И. Й. Д. подписали Договор за паричен заем
№********, сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, по силата на който
ищецът предоставил на ответника в заем 900 лева при следните условия: общ размер на
кредита – 900 лева; лихвен процент по кредита – 40.10%; ГПР – 48.36%; лихва – 124.24;
такса експресно разглеждане – 0 лева; неустойка – 0 лева; брой погасителни вноски – 7;
размер на погасителната вноска – 146.32 лева; обща стойност на плащанията – 1024.24 лева;
срок на кредита – 7 месеца.
Пояснява, че в изпълнение на законовите изисквания (ЗПФУР), контрактът е сключен
по следния начин: след регистрация на потребителя в платформата на „********“ ЕООД и
направен избор за вида кредит, ищецът изпратил имейл на посочена от ответника
електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с преддоговорната информация и
придружаващите го декларации, като прикачен файл. В текста на имейла указал, че ако
заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора, следва да изрази съгласието
чрез отваряне на хиперлинк в имейла, като въведе потребителско име, парола и попълни
цифрите от получения SMS, който играе роля на електронен подпис, съгласно уговореното
между страните. Подписването на договора от страна на длъжника се осъществявало чрез
въвеждане на SMS, изпратен на попълнения в платформата телефонен номер на
заемодателя. При подписване на договора с въвеждане на изпратения SMS се считало, че
договорът е сключен от страна на клиента, а в програмата си, „********“ ЕООД получавало
статус на кредита – „потвърден“.
Кредитът бил усвоен с цел пълно погасяване на кредит №*********/06.02.2024г.,
1
отпуснат на името на И. Д..
Поддържа, че изпълнил задълженията си, изплащайки незабавно на ответника
уговорената заемна сума.
Твърди, че в уговорените срокове кредитополучателят заплатил единствено сумата
91.07 лева, с която на 02.07.2024г. погасил част от дължимата главница. До настоящия
момент, въпреки настъпилия падеж на задължението (08.12.2024г.) ответникът не извършил
други плащания.
В качеството си на кредитор, „********“ ЕООД входирало заявление по реда на
чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по
ЧГД №******г. срещу И. Й. Д., ЕГН ********** за сумите: 808.93 лева – главница по
Договор за паричен заем №********/08.05.2024г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.01.2025г. до окончателното й изплащане; 124.24 лева – договорна лихва за
периода 09.05.2024г. – 09.12.2024г.; 12.85 лева – лихва за забава, дължима за периода
10.12.2024г. – 21.01.2025г.; направените по делото разноски в размер на: 25 лева – заплатена
държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение.
Предвид дадените от заповедния съд указания, адв.П. А. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че И. Й. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе,
********** дължи на „********“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление
– гр.София, *********, представлявано от Р. Н. Т. сумите: 808.93 лева – главница по Договор
за паричен заем №********/08.05.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.01.2025г. до окончателното й изплащане; 124.24 лева – договорна лихва за периода
09.05.2024г. – 09.12.2024г.; 12.85 лева – лихва за забава, дължима за периода 10.12.2024г. –
21.01.2025г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №********г.,
издадена по ЧГД №******г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Р. К. - процесуален представител на ответника И. Й. Д.,
е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Оспорва възникването на облигационно правоотношение между страните по
действителен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние. В тази връзка сочи,
липсата на приложени към исковата молба доказателства, обуславящи извод за наличие на
твърдяната облигационна връзка, основана на процесния договор за кредит.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Приетите по делото писмени доказателства дават основание на съда да приеме, че
страните са обвързани от облигационни правоотношения, основани на Индивидуален
договор за потребителски кредит №********, сключен от разстояние на 08.05.2024г., при
условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, по силата на който ищецът предоставил на ответника в заем
900 лева при следните условия: общ размер на кредита – 900 лева; лихвен процент по
кредита – 40.10%; ГПР – 48.36%; лихва – 124.24 лева; такса експресно разглеждане – 0 лева;
2
неустойка – 0 лева; брой погасителни вноски – 7; размер на погасителната вноска – 146.32
лева; обща стойност на плащанията – 1024.24 лева; срок на кредита – 7 месеца; цел на
кредита – пълно погасяване на кредит №*********/06.02.2024г., отпуснат на ответника.
Въз основа заявление на „********“ ЕООД, в РРС е образувано ЧГД №******г. и
издадена заповед №********г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
И. Й. Д., ЕГН ********** за сумите: 808.93 лева – главница по Договор за паричен заем
№********/08.05.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2025г. до
окончателното й изплащане; 124.24 лева – договорна лихва за периода 09.05.2024г. –
09.12.2024г.; 12.85 лева – лихва за забава, дължима за периода 10.12.2024г. – 21.01.2025г.;
направените по делото разноски в размер на: 25 лева – заплатена държавна такса и 400 лева
– адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането
и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи: 808.93 лева –
главница по Договор за паричен заем №********/08.05.2024г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 22.01.2025г. до окончателното й изплащане; 124.24 лева –
договорна лихва за периода 09.05.2024г. – 09.12.2024г.; 12.85 лева – лихва за забава, дължима
за периода 10.12.2024г. – 21.01.2025г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №********г. по ЧГД №******г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №******г. по
описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с
оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„********“ ЕООД основава претенцията си на Договор за кредит от разстояние
№********, по силата на който дружеството предоставило в заем на И. Й. Д. сумата 900
лева със срок на погасяване 7 месеца.
Предпоставка за уважаване на иска е наличието на валидно облигационно отношение
между страните. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, формата за действителност на договора за
потребителски кредит е писмена, като се счита за спазена, ако документът е на хартиен или
друг траен носител, като по ясен и разбираем начин са формулирани клаузите. „Траен
3
носител“ е този, даващ възможност на потребителя да съхранява адресираната до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информация, и който позволява
непромененото й възпроизвеждане (§1, т.10 от ДР на ЗПК). При договори за предоставяне
финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора (чл.18 ЗПФУР). За установяване предоставянето на
преддоговорна информация, както и изявления, отправени, съгласно ЗПФУР, се прилага
чл.293 ТЗ, а за електронните изявление – ЗЕДЕУУ. Изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване
обстоятелствата, съдържащи се в тях. При сключване договор за потребителски кредит от
разстояние, доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартен
европейски формуляр, съгласно приложение 2 на чл.5 ЗПК. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл.13, ал.3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Така
създадения електронен документ притежава такава доказателствена сила, каквато законът
признава на подписания писмен документ.
В т.3 от процесния договор се сочи, че сключването му става онлайн в личния профил
на кредитополучателя. След коректно попълнена апликационна форма, в случай, че
кредитополучателят е одобрен от кредитора, последният изпраща не e-mail адреса на
кредитополучателя проект на договора за кредит, съдържащ предложение по всички
въпроси, касаещи страните. Кредитополучателят разполага с тридневен срок за промени в
съдържанието на контракта. При съгласие с всички клаузи по договора, кредиторът изпраща
SMS с потвърждаващ код, който след въвеждането, прави активен бутон „подпиши“ в
профила на кредитополучателя. С натискане бутона „подпиши“, кредитополучателят
потвърждава желанието си за сключване на договора. След сключване на договора,
кредиторът незабавно превежда заемната сума по банковата сметка на кредитополучателя
или последният я усвоява по избрания от него начин. Ищецът е ангажирал доказателства, от
които е видно, че е спазил процедурата, описана в т.3 от контракта (лист 46 – 48).
Съгласно чл.2, ал.1 от Договора, същият се счита сключен и влиза в сила след
въвеждане уникалния код, който кредиторът е изпратил на кредитополучателя под формата
на SMS.
Страните са постигнали съгласие, че със заемната сума ще бъдат погасени
задължения на ответника по предходен кредит - Договор №*********/06.02.2024г., т.е.
сумата е усвоена от кредитополучателя по избрания от него начин.
Изхождайки от предмета на Договора и страните по него – физическо лице, което при
сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на
своята търговска дейност, съдът приема, че притежава характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
4
законодателят предявява строги изисквания за форма и съдържание, уредени в глава трета,
чл.10 и чл.11 от Закона.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит
нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.
С разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗПК законодателят е определил необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед нормата на чл.22 ЗПК следва
да се приеме, че визираните в същата изрично изброени реквизити са съществени и липсата
им е предпоставка за недействителност на договора.
Основно изискване, с оглед защита правата на потребителя, е договорът да е сключен
в писмена форма по ясен и разбираем начин. Клаузите на договора и съответните конкретни
данни относно неговото задължаване и елементи от плащанията, следва да бъдат разписани
по такъв „ясен и разбираем начин“, че потребителят да е във възможност да разбере
икономическите последици от сключения договор още преди подписването му. В тази връзка
и с оглед изискванията на чл.11, т.10 ЗПК не е достатъчно в договора да бъде посочен
годишен процент на разходите единствено като абсолютна процентна стойност, а е
необходимо да бъдат посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
ГПК по определения в Приложение №1 начин. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.м. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Целта е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да
сключи договора.
Действително посоченият ГПР – 48.36% сам по себе си, като абсолютна процентна
стойност, е под предвидения максимален размер в чл.19, ал.4 ЗПК, но неяснотата относно
начина, по който същият е формиран, води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин.
Не става ясно какво друго е включено в ГПР извън фиксирания лихвен процент –
40.10%, с оглед и преценката дали този ГПР не надхвърля 50%.
С оглед изложеното, предвид разпоредбата на чл.22 ЗПК, съдът приема, че договорът
за кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Липсата на всяко едно от посочените в чл.22 ЗПК императивни изисквания води до
настъпване последиците, визирани в тази законова норма – изначална недействителност. Тя е
по-особена по вид, тъй като в този случай отговорността на заемателя не отпада изцяло.
Последиците от обявяване недействителността са регламентирани в чл.23 ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
В конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената
правна норма е 808.93 лева (ищецът признава, че ответникът е заплатил сумата 91.07 лева, с
което е погасил част от главницата), за която сума предявеният иск е основателен и доказан,
5
а в останалата част, същият се явява неоснователен, обуславящо отхвърлянето му.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Разноските на ищеца, присъдени със заповед №********г. за изпълнение на парично
задължение са на стойност 425 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение).
Съобразно уважената част от иска, ответникът дължи на ищеца по 363.41 лева ([425 х
808.93] : 946.02= 363.41).
В исковото производство, ищецът е направил разноски в размер на 525 лева
(заплатена държавна такса и възнаграждения за процесуално представителство), а
съразмерно с уважената част от иска следва да се присъдят разноски в размер на 448.92 лева
([525 х 808.93(уважената част от иска)] : 946.02= 448.92).
Разноските на ответника възлизат на 300 лева, а съразмерно с отхвърлената част от
иска, ищецът дължи на ответника разноски в размер на 43.46 лева ([300 х 137.09
(отхвърлената част от иска)] : 946.02= 43.46).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че И. Й. Д., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ********** дължи на „******“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление – гр.София, *********, представлявано от Р. Н. Т. сумата
808.93 лева – главница по Договор за паричен заем №********/08.05.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2025г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №********г., издадена по ЧГД
№******г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „********“ ЕООД, ЕИК ******** срещу И. Й. Д., ЕГН
********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че И. Й. Д., ЕГН
********** дължи на „********“ ЕООД, ЕИК ******** сумите: 124.24 лева – договорна
лихва за периода 09.05.2024г. – 09.12.2024г.; 12.85 лева – лихва за забава, дължима за
периода 10.12.2024г. – 21.01.2025г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №********г., издадена по ЧГД №******г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И. Й. Д., ЕГН ********** да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК ********
сумата 363.41 лева – разноски по ЧГД №******г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И. Й. Д., ЕГН ********** да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК ********
сумата 448.92 лева – разноски по ГД №******г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на И. Й. Д., ЕГН **********
6
сумата 43.46 лева – разноски по ГД №******г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7