РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330106710 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск на А. Д. Д., ЕГН ********** против
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ********* за признаване за установено, че клаузата на чл.
3.3 от сключения между страните договор за потребителски кредит от 02.05.2018 г. е
неравноправна.
Ответникът възразява, че предявеният иск е неоснователен, като развива доводи,
че оспорената клауза е действителна..
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Установява се от приетите по делото доказателства, че между страните на
02.05.2018 г. е сключен договор за потребителски заем/кредит. С клаузата на чл. 3.3 е
предвидено, че ако заемополучателя – потребител не учреди в полза на кредитора
договорените между страните обезпечения , то дължи неустойка, която се инкорпорира
в месечните погасителни вноски.
Съдът приема, че е оспорената клауза е неравноправна. Същата води до
неоправдано от гледище на ЗПК нарастване в стойността на ползвания паричен ресурс,
като по своето правно естество представлява скрита възнаградителна лихва, която не е
отразена в годишния процент на разходите по кредита. Поставени са неизпълними
изисквания, според които ищецът-потребител е следвало да учреди обезпечение, в
1
противен случай дължи неустойка, чийто абсолютен размер е по-висок от стойността
на възнаградителната лихва. Потребителят е икономически по-слабата страна и следва
да бъде информиран за реалната стойност на цената на ползвания от него паричен
ресурс. Методиката на определяне на ГПР предвижда, че в него следва да бъдат
включени всички преки и косвени разходи. След като кредиторът е поставил като
изискване да бъде уредено обезпечение в негова полза, като условие за отпускането на
кредита, и при положение, че неизпълнението на това задължение е скрепено с
неустойка, то разходите за неустойката, е следвало да намерят отражение ГПР по
кредита, което не сторено. Неустоечната клауза следва да бъде прогласена за
неравноправна, като същата не поражда облигационни права и задължения.
При този изход на правния спор, ищецът има право на разноски, които са в
размер на 50 лева – държавна такса. Процесуалният представил на ищеца има право на
разноски в размер на 300 лева, при условията на чл. 38 от ЗА.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на А. Д. Д., ЕГН
******против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, че клаузата на чл. 3.3 от
сключения между страните договор за потребителски кредит от 02.05.2018 г. е
неравноправна (нищожна).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК
********* да заплати на А. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 50 (петдесет) лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877да
заплати на а. Е.Г. И. от АК-Пловдив, лич. № ********** сумата от 300 (триста лева) –
възнаграждение за осъществената в полза на ищеца правна защита.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2