РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Радомир, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛМИНА Т. ЗАХОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20251730100686 по описа за 2025 година
Предявеният иск от Д. Н. Т. срещу „К.“ ЕООД е с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била страна по договор за
паричен заем №.../06.12.2023 г., подписан с ответното дружество „К..“ ЕООД,
по силата на който е получила в заем сумата в размер на 1 700,00 лева, при
ГПР от 58,16% и годишен лихвен процент от 47 %. В чл. 18 от договора за
кредит било предвидено, че кредитополучателят е длъжен да предостави
допълнително обезпечение на кредитора, като в противен случай дължи
неустойка в размер на 1063,33 лева.
Сочи, че към момента на неговото сключване договорът за потребителски
кредит следвало да отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК. Нарушението на която и да е от
тези разпоредби, имало за последица недействителност на целия договор - чл.
22 ЗПК. Последиците от недействителността на договора били уредени в чл.
23 ЗПК - заемателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но
не и на лихвата и другите разходи.
Процесният договор, сключен между ищцата Д. Н. Т. и ответното
дружество „К....“ ЕООД, бил недействителен, тъй като не отговарял на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като в същия били посочени единствено
абсолютните стойности на годишния лихвен процент и годишния процент на
разходите, но не била посочена методиката за формиране на ГПР. Ответникът,
в нарушение на закона, не посочил точно кои компоненти са включени в него
1
и как се формира абсолютната стойност от 58,16%. В договора липсвала и
информация как е изчислен и фиксираният ГЛП и неговото отношение към
ГПР. В договора ГПР бил посочен само цифрово, но следвало ответникът да
посочи всички разходи, които длъжникът ще направи със сключването на
договора. Това обстоятелство противоречало на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Към момента на сключване на договора ищцата била в невъзможност да
разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на взетия от нея кредит в
размер на 1700,00 лева, тъй като още при самото сключване на договора била
уговорена неустойка в размер на 1063,33 лева, която да бъде заплатена
разсрочено съгласно погасителния план в договора, заедно с месечните
вноски. След като предвидената неустойка се включела към месечните
погасителни вноски, това водело единствено до скрито оскъпяване на
кредита, като неустойката излизала извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и същата се явявала добавка към
възнаградителната лихва и сигурна печалба за ответника. Според ищцата
сумата за неустойка, като разход за потребителя, следвало да се включи в ГПР,
при което неговият размер надхвърлял законовото ограничение от петкратния
размер на законната лихва, съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването на по-
нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация,
заблуждаваща потребителя и в този случай нямало значение дали
действително потребителят е заплатил, а кредиторът е претендирал
заплащането на неустойката, тъй като преценката за заблуждаваща търговска
практика следвало да се прави към момента на сключване на договора.
В условията на евентуалност в случай, че съда приеме за действителен
договора за кредит ищцовата страна твърди, че клаузата на чл. 18 от договора
за потребителски кредит е нищожна на основание чл. 26 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл.
143 ал. 1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП, тъй като чл. 18 се предвижда при
непредставяне в двудневен срок на обезпечение на кредита
кредитополучателя дължи неустойка в размер на 1063,33 лева. Сочи се, че е
накърнен принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД и
се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
кредикополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Сочи се, че неустойката в чл.18 от Договор за потребителски кредит №
..... от 06.12.2023г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
2
неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се
претендира чрез нея в размер на 1063.33 лева. По този начин безспорно се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Моли се съда на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да осъди „К......"
ЕООД да заплати на ищцата, сумата в размер на 1000 лева, недължимо
платена Договор за потребителски кредит №..... от 06.12.2023г. сключен с „..."
ЕООД, тъй като същият е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22
от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, в условията на евентуалност се моли
съда на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да осъди „К....“ ЕООД да заплати на
ищцата, сумата в размер на 900 лева, недължимо платена като неустойка по
Договор за потребителски кредит №...... от 06.12.2023г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредирект“ ЕООД е подал отговор
на исковата молба.Ответната страна изразява становище, че не е налице
недействителност по смисъла на ЗПК
Опровергава се твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с
принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави.
Сочи се, че клаузата, с която е определена приложимата лихва по
кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. С
нея страните са договорили фиксиран лихвен процент, което напълно
изключва възможността потребителят да не е бил наясно с размера на
задължението си за плащане на възнаградителна лихва. Освен това се сочи, че
противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на
годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Твърди се ,че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана
в ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите
му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е
проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия
случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на
договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
3
Също така се сочи, че са неверни твърденията, че неустойката
представлява „добавък към възнаградителната лихва“. Сочи се, че лихвата
по кредита е възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения
финансов ресурс. Същата представлява задължителен и основен компонент от
договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди
сключването на договора за кредит.
Сочи се от ответника, че са неоснователни и аргументите за нищожност
поради липса на направена проверка на кредитоспособността на
потребителя. Твърди се, че такава проверка е извършена при отправяне на
искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя. Твърди се,
че всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени
в исковата молба, са неоснователни. Клаузите на договора, включително
оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Твърди се също, че в случая не е
налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това
клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно
описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички
аспекти на финансовото му задължение към търговеца.
От друга страна ответника заявява, че не оспорва, а признава
получаването на процесната сума, а именно 1000 лева над главницана, и
събирането на доказателства за размера на иска не е необходимо, тъй като
плащанията по договора не са част от спорните въпроси по делото, но твърди,
че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в
отговора на исковата молба съображения, поради което в полза на
кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по
договора.
Ответника заявява,че се противопоставя се на искането на ищцата за
присъждане на разноски по делото, като твърди, че в случая е налице
злоупотреба с право от страна на ищцата като са развити подробни правни
доводи в тази насока.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител. С писмена молба поддържа предявените искове и моли
за уважаването им и за присъждане на разноски.
4
Ответното дружество „К......“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител в съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, че между същите е съществувало облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за паричен заем №...... /06.12.2023
г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата в размер на 1700,00,
при ГПР – 58,16% и годишен лихвен процент - 38%. В чл. 6 от договора за
кредит е предвидено, че кредитополучателят е длъжен да предостави
допълнително обезпечение на кредитора, а именно поръчителство или
банкова гаранция, като в противен случай дължи неустойка в размер на
1063,33 лева (чл. 18 от договора).
От друга страна по делото не се оспорва от ответника, че ищцата е
заплатила на дружеството сумата от 1000 лева над главницата .
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
По делото не е спорно, че страните са били в облигационно
правоотношение по сключен договор за паричен заем № ..../06.12.2023 г.,
съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 1700,00 лева.
Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора, е действало
извън рамките на своята професионална дейност. Ответникът е финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Следователно, страните имат
качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и
ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съответствието на договора на
цитираните разпоредби следва да е налице към момента на сключването му.
Нарушението на която и да е от императивните разпоредби, има за последица
недействителност на целия договор - чл. 22 ЗПК. Последиците от нея са
уредени в чл. 23 ЗПК - заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
5
кредита, но не и на лихвата и другите разходи.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за паричен
заем не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според
цитираната разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният лихвен процент изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула, чрез
която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и
каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени
всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното
правоотношение.
Процесният договор за паричен заем не отговаря на посочените
изисквания, тъй като в него са посочени единствено абсолютните стойности
на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият
от 58,16%). Не се съдържа информация и за начина на изчисление на
фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към годишния
процент на разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност
да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт.
Налице е и друго нарушение, тъй като посоченият в договора годишен
процент на разходите от 56,16% не съответства на общата сума на плащанията.
Това е така, тъй като още при самото му сключване е предвидено уговорената
в чл. 18 неустойка в размер на 1063,33 лева да се плаща разсрочено във
времето, заедно с месечните вноски. Въведеното изискване за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа изначално
поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид
изключително краткия срок, в който следва да се предоставят, на практика
правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък - за потребителя
се създава значително затруднение, както относно физическо лице -
поръчител, така и относно банковата гаранция, за учредяването на която се
изисква набавяне на документи, одобрение и други, т. е. все действия, за които
са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и
изначалното предвиждане неустойката да се кумулира към погасителните
вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита,
6
като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил
длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при
предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и
възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към
погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето
защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11
ЗПК, договорът се явява недействителен.
Уговореното в договора допълнително плащане на сумата, представляваща
неустойка, се отнася до разходи за потребителя, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото
ограничение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвид предоставената сума (1700,00 лева),
процентът на възнаградителна лихва (58,16%), размерът на неустойката
(1063,33 лева) и срокът на заема (6 месеца).
Отделно от това, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т.
10 ЗПК е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно посочването на
по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Това от
своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да
плати потребителят, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване на посочените
изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен. Затова
следва да се приложат последиците, предвидени в чл. 23 ЗПК, а именно
потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви или други разходи.
Породи кеото ищцата дължи плащане единствено на предоставената чиста
сума от заема в размер на 1700,00 лева с оглед на което искът по чл. 55, ал. 1,
7
пр. 1 ЗЗД ,предвид и направеното признание от ответника се явява
основателен и доказан до посочения в исковата молба размер от 1000,00 лева.
По разноските:
В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник,
на когото не е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за
определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, като е видно иса представени и псимени доказателства ,че
същият е регистриран по ЗДДС. По делото в представения договор за правна
защита и съдействие от 11.02.2025 г. е посочено, че ищцата се представлява
безплатно от адв. М.М. от АК - Пловдив, поради затрудненото си материално
положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание
за оказването на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да
определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). Във
връзка с направеното от ответното дружество възражение за прекомерност,
съдът, като съобрази критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за
разумност и пропорционалност при определяне на адвокатското
възнаграждение, счита, че при определяне на възнаграждението на
процесуалния представител на ищцата следва да вземе предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния
интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал,
приложимите по спора национални и международни правни норми, броя на
заседанията - в конкретния случай е проведено едно открито съдебно, в което
не се е явила страната и нейният пълномощник.
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи
адвокатско възнаграждение на адв. М.М. от АК-Пловдив в размер на 400,00
лева. На основание § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа адвокатското възнаграждение следва да се присъди с
включен ДДС, тъй като адв. М.М. е регистриран по ДДС, за което са
представени и надлежни доказателства, а именно Удостоверение от НАП.
Според така посочената разпоредба дължимият ДДС за регистрираните по
ЗДДС адвокати се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна
част от дължимото възнаграждение. Следва да се прибавят 20% ДДС,
включително и в процесния случай, а именно при оказана безплатна услуга,
при която адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, като е представено и доказателство от НАП, от което е видно, че адв. М.М.
е регистриран по ЗДДС.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество следва да
8
бъде осъдено да заплати на адв. М.М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева, с включен ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС - Радомир в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД в размер 50,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К....“ ЕООД, с ЕИК: ........, със седалище и адрес на
управление: гр. С....., бул. „Ц..... ш....“ № ..... Е ,ет..... да заплати на Д. Н. Т., с
ЕГН:**********, с адрес: гр......,ул.“Ал.С........“ №........ сумата в размер на
1000,00 лева (хиляда лева), представляваща платена без основание сума по
договор за паричен заем № ....../06.12.2023 г.
ОСЪЖДА „К.....“ ЕООД, с ЕИК: ........, със седалище и адрес на
управление: гр. С......., бул. „Ц...... ш.“ №..... .....Е ,ет.5 да заплати да заплати на
адв. М. В. М. от АК – П..... сумата от 480,00 лева (четиристотин и осемдесет
лева), представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.
38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „К....“ ЕООД, с ЕИК: .... ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ц.... ш..“ № .... Е ,ет.... да заплати по сметка на РС -
Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 50,00 лева
(петдесет лева), представляваща дължима държавна такса в производството
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
9