РЕШЕНИЕ
№ 984
гр. Варна, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100500318 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 3827/30.10.2024 год.,
постановено по гр. дело № 20233110101200 по описа на РС-Варна за 2023 год.,
с което е отхвърлен предявен от въззивника Община Варна срещу Н. И. Р.; И.
Н. Р. и К. Н. Р.а, тримата от гр. Варна отрицателен установителен иск за
собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответниците Н. И. Р.; И. Н. Р. и К. Н. Р.а не са собственици на 393 кв. м ид. ч.
от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район М., ж. к. „В.“, 4 микрорайон,
съставляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, целият с площ
923 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 131,
кв. 7, при граници на имота: ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ *** и ПИ ***, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
неизаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, както и до
игнориране на представени от въззивника доказателства, в резултат на което
1
решението е и необосновано. Въззивникът навежда, че е собственик на 393 кв.
м. идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, въз
основа на приложена регулация, чрез доброволното им и безвъзмездно
предаване от ответниците и въз основа на давностно владение. Позовава се на
чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС, вр. чл. 8, ал. 3 от Закона за
пътищата, според които общинските пътища, улиците, булевардите са
общинска собственост.
Оспорен е изводът на първоинстанционният съд, че ПУП – ПРЗ от 2007
год. е такъв по чл. 16а от ЗУТ, тъй като не били променяни вътрешните
регулационни линии на имота. Въззивникът твърди, че с регулационния план
от 1993 година, (а не както погрешно е прието от районния съд със ЗРП от
1986 год.) имотът на ответниците е включен (урегулиран) в съсобствен парцел
I – 5, 6, 131, а с ПУП от 2007 год. са отредени самостоятелни УПИ за всеки
един от съсобствениците в общия парцел I – 5, 6, 131, при което вътрешните
регулационни линии са променени, но уличната регулация (най-вече в
процесната част) се запазва същата. С изменението от 2007 год. на ПУП, на
ответниците е отреден УПИ VII-131, кв. 7 по ПУП на кв. В., 4 – ти
микрорайон, с площ 530 кв. м., като разликата се придава към улична
регулация. Твърди още, че одобрената през 2008г. кадастрална карта напълно
съвпада с границите на новосъздадения УПИ VII-131 с площ 530 кв.м.
Кадастралната карта не е обжалвана от страна на ответниците и е влязла в
сила. Така одобрената кадастрална карта отразява съществуващите на терена
материализирани граници и свидетелства за приложена регулация, като
според § 22 от ЗР на ЗУТ, подробният устройствен план се счита за приложен
по отношение на регулацията с изплащането на дължимите суми по
договорите по чл. 17, ал. 3, когато такива се предвиждат, нанасяне на имота в
кадастъра и вписване в имотния регистър. При положение, че горните условия
не са изпълнени, то кадастралната карта следва да отразява имота в неговите
съществуващи имотни граници. Излага, че в случая суми не са били
заплащани, тъй като ответниците „доброволно и съзнателно са се отдръпнали“
и са разпрострели владението си само до границите, определени с РП от
2007г., т. е., безвъзмездно са предоставили (дарили са) на Община Варна
придадените към улицата идеални части от своя имот. В тези граници имотът
на ответниците е нанесен в кадастъра и вписан в кадастралния регистър, с
което изцяло са изпълнени условията на § 22 от ЗР на ЗУТ, в редакцията му
към датата на одобряване на КК, при което и подробният устройствен план се
счита за приложен. Не е съобразено от районния съд, че за уредените сметки
по регулация свидетелстват, както множеството молби от ответниците до
общинската администрация, включително и заявления за издаване на скица от
04.10.2007г. и за издаване на разрешение за строеж от 04.09.2008г., така и
извършената с урегулирания поземлен имот сделка по нот. акт № 76 от 2009г.,
като в цитираните документи заявителите – ответници по иска за собственост
– сочат, че са собственици на УПИ VII-131, отреден с плана от 2007г., а не на
имот с пл. № 131 по кадастралния план. Едва през 2019г., т. е., 11 години след
одобряването на КК и след реализираното строителство в урегулирания имот,
ответниците решават, че материализираните граници съответстват на
2
имотните и подават в СГКК-Варна искане за изменение на КК. След
възражение на Община Варна кадастралната карта е изменена, но Община
Варна e вписана като съсобственик на имота – на ПИ с идентификатор *** по
КК на гр. Варна, в конфигурацията му след изменението на КК от 2019 год.
Ответниците не само не са се противопоставили на вписването в кадастралния
регистър на Община Варна като съсобственик на имота, а нещо повече –
предприели са действия за прекратяването на съсобствеността между тях и
общината като са подали и заявления в този смисъл. Последното отново сочи
на ясното им съзнание, че владеят имота в неговите граници по действащата
регулация, а не по имотните по граници по КП, както се домогват да докажат
в настоящия исков процес.
Твърди се също, че неправилно са анализирани и гласните
доказателствени средства относно изградената в имота ограда, както и
заключението на съдебно-техническата експертиза, като според въззивника
доказателствата по делото дават основание за извод, че оградата е незаконна и
е изградена много след 1982 година.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът на Община Варна да бъде уважен.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите –
ответници по иска – Н. И. Р.; И. Н. Р. и К. Н. Р.а, чрез процесуалните си
представители, оспорват жалбата, считат решението за правилно и настояват
да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения по наведените в жалбата
оплаквания.
Съдът при извършената служебна проверка на допустимостта на
първоинстанционното решение, констатира, че същото е процесуално
недопустимо, тъй като е постановено по процесуално недопустим иск, като
съображенията за това са следните:
В исковата си молба и последвалите я три уточняващи молби – от
21.02.2023 год.; от 24.10.2023 год. и от 09.01.2024 год. (съответно на л. 122, на
л. 208 и на л. 210 от делото на РС-Варна) ищецът Община Варна е навел
твърдения, че е собственик на две реални части от имот с идентификатор ***
по КК на гр. Варна съгласно изменението й от 2019 год., въз основа на
приложена регулация, чрез доброволното им и безвъзмездно предаване от
ответниците и въз основа на давностно владение, които реални части
неправилно са заснети като част от имот с идентификатор *** по КК на гр.
Варна (съгласно изменението й от 2019 год.), вместо като част от собствените
на Община Варна имоти с идентификатор *** и с идентификатор ***.
Реалната част от поземления имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна
(съгласно изменението й от 2019 год.), която неправилно е заснета в КК като
част от този имот, вместо като част от собствения на Община Варна имот с
идентификатор *** по КК на гр. Варна е показана на скицата на л. 259 от
делото на РС-Варна, заключена между точките 6; 7; 10; 13; 5; 1 и 12, а
реалната част от имота с идентификатор *** по КК на гр. Варна (съгласно
изменението й от 2019 год.), която неправилно е заснета в КК като част от този
имот, вместо като част от собствения на Община Варна имот с идентификатор
3
*** е показана на същата скица на л. 259 от делото на РС-Варна, заключена
между точките 12; 4 и 1.
Тези твърдения сочат на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по-точно – на два
обективно кумулативно съединени иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР с предмет –
реални части от твърдени да са собствени на ищеца поземлени имоти, които
реални части неправилно са заснети като части от съседния имот – в случая
неправилно са заснети като части от собствения на тримата ответници съседен
имот с идентификатор *** по действащата КККР на гр. Варна (след
изменението й от 2019 год.).
С Определение № 1565/26.03.2025 год. по настоящото в. гр. дело №
318/2025 год. на ОС-Варна, исковата молба е оставена без движение и на
ищеца са дадени подробни указания да изправи нередовностите й – да уточни
и конкретизира твърденията си и да отправи надлежен петитум/петитуми,
които да съответстват на твърденията на ищеца. С определението на ищеца е
указано, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е допустимо да се предяви като
ревандикационен или като положителен установителен иск за собственост
относно спорната реална част от имот, заснета неправилно (погрешно) като
част от съседен имот, но не и като отрицателен установителен иск за
собственост.
С уточняваща молба от 30.04.2025 год. ищецът е посочил, че е
собственик на реална част с площ от 393 кв. м. от имот с идентификатор ***
по действащата КККР на гр. Варна (след изменението й от 2019 год.),
повдигната в жълт цвят на представената с уточняващата молба скица на л. 53
от въззивното дело, която реална част представлява реални части от
собствените на общината имоти с идентификатори *** и ***по КККР на гр.
Варна. Уточнено е, че тези реални части от собствените на общината имоти с
идентификатори *** и ***по КККР на гр. Варна не са погрешно заснети като
част от имота на ответниците с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, а са
включени в имота на ответниците по волята на страните, след извършена
промяна на границите му в КККР. По-нататък са наведени и твърдения, че
преди изменението на кадастралната карта през 2019 год. общината е
придобила (и е собственик и понастоящем) на реалните части от поземлените
имоти с идентификатори *** и ***, включени в имота на ответниците с
идентификатор *** с изменението на кадастралната карта от 2019 год. След
изменението на кадастралната карта от 2019 год. Община Варна е собственик
на процесната реална част от поземления имот с идентификатор *** по КККР
на гр. Варна, повдигната в жълт цвят на представената с уточняващата молба
скица на л. 53 от въззивното дело, която реална част представлява реални
части от собствените на общината имоти с идентификатори *** и *** по
КККР на гр. Варна.
При тези твърдения е отправен петитум – да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на реална
част с площ от 393 кв. м. от имот с идентификатор *** по действащата КККР
на гр. Варна (след изменението й от 2019 год.), повдигната в жълт цвят на
представената с уточняващата молба скица на л. 53 от въззивното дело.
4
При тези данни настоящият състав счита, че така заявеният иск е
процесуално недопустим.
Наведените от ищеца твърдения, вкл. и в уточняващата молба, подадена
пред въззивния съд, сочат на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по-точно – на два
обективно кумулативно съединени иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР с предмет –
реални части от собствени на ищеца поземлени имоти, които реални части
неправилно са заснети като части от съседния имот – в случая неправилно са
заснети като части от собствения на тримата ответници съседен имот с
идентификатор *** по действащата КККР на гр. Варна (след изменението й от
2019 год.). Както е указано на ищеца с определението от 23.04.2025 год., искът
по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е допустимо да се предяви като ревандикационен или
като положителен установителен иск за собственост относно спорна реална
част от имот, заснета неправилно (погрешно) като част от съседен имот,
вместо като част от имота на ищеца, но не и като отрицателен установителен
иск за собственост.
В случая ищецът се домогва да установи точно пространствените
предели (пространствения обхват) на правото си на собственост върху своите
имоти, твърдейки, че реални части от неговите имоти (имоти с
идентификатори *** и *** по КККР на гр. Варна) неправилно са включени
(заснети) като част от имота на ответниците и при положителен за него изход
от спора, въз основа на съдебното решение да се допусне промяна в
кадастралната карта, която да отразява точно пространствения обхват на
правото на собственост на ищеца. Чрез отрицателен установителен иск за
собственост тази цел не може да бъде постигната.
По изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният
от ищеца иск е процесуално недопустим, първоинстанционното решение, като
постановено по недопустим иск, следва да се обезсили и исковото
производство да се прекрати.
Съобразно изхода от делото, отправените искания и представените
доказателства, в полза на ответниците следва да се присъдят разноските за
двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, съответно: в полза на Н. И. Р.
– сумата от 2765 лева; в полза на И. Н. Р. – сумата от 1175 лева и в полза на К.
Н. Р.а – сумата от 1175 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3827/30.10.2024 год., постановено по гр. дело
№ 20233110101200 по описа на РС-Варна за 2023 год. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20233110101200 по описа
на Районен съд – Варна за 2023 год. и по в. гр. дело № 20253100500318 по
описа на Окръжен съд – Варна за 2025 год.;
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. Осми приморски полк
№ 43, представлявана от кмета на общината, да заплати на Н. И. Р. ЕГН
5
**********, с адрес гр. Варна, ж. к. В., ***, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК,
сумата от 2765 лева (две хиляди седемстотин шестдесет и пет лева ) –
разноски за двете инстанции;
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. Осми приморски полк
№ 43, представлявана от кмета на общината, да заплати на И. Н. Р. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. С. ***, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК,
сумата от 1175 лева (хиляда сто седемдесет и пет лева) – разноски за двете
инстанции;
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. Осми приморски полк
№ 43, представлявана от кмета на общината, да заплати на К. Н. Н. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. С. ***, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК,
сумата от 1175 лева (хиляда сто седемдесет и пет лева) – разноски за двете
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6