Решение по КНАХД №439/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, срещу Решение № 43 от 11.07.2025 г., постановено по АНД № 325 по описа за 2024 г. на Районен съд – Р..

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 14-2400154 от 24.29.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, с което на „***“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], община Кюстендил, област Кюстендил, [жк], [адрес], представлявано от С. В. - управител, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

С касационната жалба се пледира наличие на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), за отмяна на решението на районния съд. По същество се твърди, че изводите на районния съд за недоказаност на вмененото нарушение, не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, съответно решаващия състав е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, поради което е направил и погрешни правни изводи. По изложените съображения, от касационния съд се иска да отмени решението на Районен съд – Радомир и да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски, включително такива сторени в първоинстанционното производство.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 29.10.2025 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Н. М.. Процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Представя писмени бележки с подробно изложени аргументи и моли съда да отмени решението на Районен съд – Радомир, съответно да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност на разноските, сторени от ответната страна.

В проведеното на 29.10.2025 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – „ШЕСТИ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител, не взема становище по повод подадената жалба.

В проведеното на 29.10.2025 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № 14-2400154 от 24.29.2024 г., въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 14-2400154 от 29.08.2024 г., директорът на „ДИТ“ – Перник, на основание чл. 413, ал. 3 от КТ, налага на „***“ ЕООД, [ЕИК], имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за това, че 27.06.2024 г., в обект на контрол: горско сечище за добив на дървесина, находящ се в [населено място], община Земен, област Перник, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ, не е уредил отношенията при предоставянето на работна сила, като трудови, с лицето Д. Т. И., [ЕГН], заварен на място в обекта да полага труд като „резач“, с което е нарушен чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, без да са налице предпоставки за приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ, за преквалифициране на нарушението като маловажно, поради високата степен на обществена опасност на същото.

С Решение № 43 от 11.07.2025 г., постановено по АНД № 325 по описа за 2024 г. на Районен съд – Радомир, предмет на настоящия касационен съдебен контрол, издаденото от директора на „ДИТ“ – Перник наказателното постановление е отменено.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият първоинстанционен състав приема производството по издаване на НП за водено от компетентни органи, без допуснати съществени процесуални нарушения, с ясно формулирано за наказаното лице административнонаказателно обвинение, с посочване на доказателствата, които го обосновават, но по същество за издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради недоказаност на фактическата обстановка, обосновала ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството. В решението се приема, че в случая не са доказани основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, тъй като не е доказано, лицето Д. И. да е полагал регулярно труд в обекта на жалбоподателя, да е имал конкретно работно място, регламентирано работно време, почивки, отпуски и определено трудово възнаграждение, за да се заключи, че съществува задължение за дружеството жалбоподател да сключи с него писмен трудов договор. Районният съд намира в тази връзка, че по делото не са събрани доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия. В решението се приема, че показанията на свидетелите на наказващия орган се базират само и единствено на техни заключения, породени от възприетото от тях на място в обекта. Районният съд намира, че обстоятелството, че към момента на проверката И. се е намирал на процесното сечище и че позволителното за извършване на сечта е издадено на И. П., служител на наказаното дружество, не би могло само по себе си да обоснове ангажирането на административнонаказателната отговорност на „***“ ЕООД. Решаващият състав е счел, че описаното от контролните органи, за установено, при проверката, по никакъв начин не доказва твърдението, че И. е полагал труд за наказаното дружество, за да е налице задължение за сключване на писмен трудов договор с него, тъй като по делото липсват, каквито и да било доказателства наказаното дружество да е ангажирано с тази сеч, а от друга страна позволителното за сеч е издадено на И. П. в качеството му на частен лесовъд, не на служител на „***“ЕООД. Въз основа на това, в решението се приема, че неправилно ответника по касация е санкциониран за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество, за основано в приложимия материален закон.

Без основание са доводите в жалбата, насочени срещу доказателствената дейност на районния съд. При субсидиарното действие на НПК районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при точното съблюдаване на процесуалните правила за събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Като резултат, събрани и приобщени по надлежния процесуален ред са необходимите и относими доказателства за проверка на изложените в АУАН и НП факти, за чието съществуване са налице данни по делото. Съответно в обжалваното решение са изложени мотиви относно преценката на доказателствата, извършена от решаващия първоинстанционен състав, а въз основа на тях са направени фактически изводи, които настоящият касационен състав споделя напълно.

Въз основа на възприетите за установени факти, с решението правилно е приложен и материалният закон. Касационният състав напълно споделя формирания в обжалваното решение правен извод, че по делото не е доказано неизпълнението на процесното задължение, вменено на наказаното дружество.

Нормата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, императивно предписва отношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови, посредством сключването на договор в писмена форма. Неизпълнението на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ е обвързано с налагането на административно наказание „глоба“ или с налагането на имуществена санкция (във вр. с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН), предвидени в санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ. Административно нарушение, алтернативно неизпълнено задължение по посочения законов текст (чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ), каквото приема в решението си и районният съд, би било налице в случаите, в които е доказано наличието на отношения по предоставяне на работна сила между две лица, които правоотношения да могат да се квалифицират като трудови – с всички основни елементи на трудовото правоотношение, съответно на свой ред да представляват отношения между две лица в качеството им на работодател и работник/служител, без да налице сключен между страните писмен трудов договор.

Споделят се изцяло изводите на районния съд, че по делото не е доказано в отношенията между наказаното дружество и лицето, заварено на място в обекта на проверката, да са били налице основните елементи, които да могат да квалифицират дадено правоотношение като трудово. Не е установено от представените и приобщени по делото доказателства, към датата на проверката, извършена на място в обекта, лицето Д. И. да е извършвал работа, състояща се в регулярно полагане на труд, в предоставяне на работна сила – на определена длъжност, с регламентирано работно време, почивки, отпуски и срещу определено трудово възнаграждение, които елементи по своята същност да водят на извод за наличие на трудови функции, респективно да водят на извод, че е налице трудово правоотношение, от което на свой ред да следва задължение за сключване с Д. И. на писмен трудов договор. Представената по делото декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ (л. 12 от АНД), попълнена от Д. И., не е достатъчна да обоснове самостоятелно ангажирането на административнонаказателна отговорност, на което и да е лице, придавайки на последното качество работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Тази декларация, като частен свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща за съда материална доказателствена сила. Съдържанието ѝ може да е индиция за наличие на трудово правоотношение, но това подлежи на преценка в съвкупност с всички останали доказателства (арг. от чл. 405а, ал. 1, изр. второ от КТ). В тази връзка се споделя изцяло оценката на доказателствената съвкупност, извършена от районния съд, че по делото не е доказано предоставянето от страна на Д. И. на работна сила на мястото на проверката в полза, на което и да е лице, като касационната инстанция не счита, че следва да преповтаря тази част от мотивите на първоинстанционния съдебен акт, съответно извършва препратка към същите на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

В допълнение следва да се посочи, че факта, че към момента на проверката И. се е намирал на процесното сечище и е извършвал дейности като „резач“, не води на извод за наличие на трудово правоотношение с наказаното дружество. По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че с процесната сеч, извършвана на мястото на проверката на 26.07.2024 година, е ангажирано именно дружеството „***“ ЕООД. Видно от доказателствата по делото и в частност представеното позволително за сеч № 0780924 от 21.07.2024 година (л. 78 от АНД) е, че същото е издадено на лицето А. Д. Г., в качеството му на собственик/съсобственик на имота, в който е извършван добив на дървесина на процесната дата – имот с № 16167.509.2 (данни от позволително за сеч на л. 78 от АНД, договор на л. 82 от АНД и договор на л. 79 от АНД) и на лицето И. П., в качеството му на лицензиран лесовъд. Т.е. дори да се приеме с оглед отразените в попълнената декларация по чл. 402 от КТ обстоятелства, че И. е полагал труд на посочените дата и място по силата на трудово правоотношение – с всички негови елементи и с конкретно лице, от доказателствата по делото не се установява правоотношенията по предоставяне на работна сила да са били с наказаното дружество, за което на свой ред, да е съществувало задължение да сключи с Д. И. писмен трудов договор, с което да уреди отношенията им съгласно изискванията на трудовото законодателство. Този извод не се променя и от обстоятелството, че договорът за възлагане извършването на дейности по добив на дървесина в горския имот на А. Г. (л. 82) е сключен включително с физическото лице С. К. В.. Независимо че това лице в настоящия случай се явява и управител на наказаното дружество, за което страните по делото не спорят, изпълнител на възложените дейности в процесната горска територия не се явява „ШЕСТИ“ ЕООД, тъй като договорът за възлагане не е сключен от името на представляваното от С. К. В. дружество.

Предвид горното, като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото ответникът по касация има право на разноски. Такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 11.07.2025 г., постановено по АНД № 325 по описа за 2024 г. на Районен съд – Радомир.

Решението е окончателно.