Решение по гр. дело №1101/2025 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 196
Дата: 10 ноември 2025 г. (в сила от 10 ноември 2025 г.)
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20253120101101
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Девня, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20253120101101 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 50 от
СК, предявена от Д. Г. Д., ЕГН: ********** и Д. А. Д., ЕГН: **********, и
двамата с адрес: гр. С., обл. Ва., ул. „Б.“ №*** чрез проц. представител – адв.
Н. Ч. от ВАК за развод по взаимно съгласие без съдът да издирва мотивите им
за прекратяване на брака, като одобри постигнатото между страните
споразумение.
Съпрузите основават искането си на твърдения за постигнато между
тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака.
Представят споразумение по смисъла на чл. 51 от СК, с което уреждат
отношенията си след развода.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителите
лично и чрез процесуален представител – адв. Н. Ч. от ВАК, поддържат
молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото помежду им
споразумение, което представят в писмен вид.
Съдът, като взе предвид молбата и ангажираните с нея
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молителите са сключили граждански брак в гр. С., обл. Варна на
****** г., за който е съставен Акт за граждански брак № ******* г. от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община С., като при
сключването на брака съпругата не е приела фамилното име на съпруга си.
1
Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат
молбата си за развод по взаимно съгласие, като решението им за това е
сериозно, взаимно и непоколебимо, намира, че са налице визираните в
разпоредбата на чл. 50 ал. 1 от СК предпоставки за допускане на развода.
Същевременно представеното от молителите споразумение урежда
напълно имуществените и лични отношения на съпрузите след прекратяване
на брака, обективираните в него клаузи не противоречат на закона и добрите
нрави, поради което гражданския брак следва да бъде прекратен, като
постигнатото между молителите споразумение бъде утвърдено.
При завеждане на исковата молба молителите са внесли държавна
такса 25 лева съгласно чл. 6 т. 1 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК. Съгласно чл. 6 т. 3 от Тарифата при допускане на развод
по взаимно съгласие се събира такса в размер до 40 лева.
С оглед на това и на основание чл. 6 т. 3 от Тарифа за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 65 лева, от които 25 лева са внесени при образуването на
делото, а останалите 40 лева следва да се внесат от двамата молители по
равно, съгласно сключеното между тях споразумение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 16.07.2019 г. граждански
брак, за който е съставен Акт за граждански брак № 13/16.07.2019 г. от
длъжностното лице по гражданското състояние при Община С., между Д. Г.
Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. С., обл. Ва******* и Д. А. Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С*********, поради сериозно и
непоколебимо ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ на съпрузите, на основание чл. 50
от СК.

ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат претенции за издръжка един към
друг, че са заявили, че нямат общи банкови сметки, депозити и спестовни
влогове в банки и придобито по време на брака недвижимо имущество, както
и че ще разделят извънсъдебно придобитото по време на брака движимо
имущество.

ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. С******** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ДРС сумата
от 20 лева /двадесет лв., 00 ст./, представляваща окончателна държавна
такса, на основание чл. 6 т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
2
Сув********ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ДРС сумата от 20 лева /двадесет лв., 00 ст./, представляваща окончателна
държавна такса, на основание чл. 6 т. 3 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________

3