Решение по КНАХД №534/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „О*** д***“, в главна дирекция „Ф*** к****“ при Ц.  у. на Национална агенция за п. С****, чрез главен юрисконсулт П. П. срещу съдебно решение № 299 от 30.09.2025 година, постановено по АНД № 20251720200989/2025 година по описа на Районен съд П., с което е отменено наказателно постановление № 8269444-[рег. номер] от 15.05.2025 година на началника на отдел „О*** д****“, в главна дирекция „Ф*** к***“ при Ц**** у*** на Национална агенция за приходите С***, с което на „Т****“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя В. Д. К. на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение на чл. 27, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на министерство на финансите.

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд за допуснати при съставяне на акта за установяване на процесното нарушение /АУАН/ и издаване на наказателното постановление /НП/ съществени процесуални нарушения. По подробно изложени доводи моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е подал отговор.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт П. П., който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован, се представлява от адвокат К. С. от АК П****, който оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура П*** дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага да се остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд – П**** като прецени събраните по делото доказателства и наведените основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Началникът на отдел „О**** д****", в главна дирекция „Ф**** к***“ при Ц****у*** на Национална агенция за п*** София въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № [рег. номер] от 03.02.2025 година, съставен срещу „Т****“ ЕООД е издал процесното наказателно постановление, като при идентично фактическо описание на нарушението в АУАН приел, че при проверка на търговски обект – закусвалня „Л***Т***“, находящ се в [населено място], [улица] и стопанисван от дружеството – „Т******“ ЕООД, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на министерство на финансите е допуснало нарушение, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. От обективна страна нарушението е извършено под формата на бездействие, като на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

С Решение № 299 от 30.09.2025 година, постановено по АНД № 20251720200989/2025 година по описа на Районен съд П****, наказателното постановление е отменено.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им. Въпреки горните изводи, районният съд е приел за основателно възражението на наказаното дружество, че в хода на производството по налагане на административно наказание е допуснато нарушение на императивните изисквания на чл. 42, т. 4, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 от ЗАНН, водещи до съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Въз основа на установеното районния съд е приел, че дружеството не следва да носи административнонаказателна отговорност, поради което е отменил наказателното постановление.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, следи служебно.

Пред настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд П**** фактическа обстановка, която кореспондира със събраните по делото доказателства.

Настоящият касационен състав споделя изведения от районния съд извод за неосъществен състав по чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на министерство на финансите, с оглед на събраните по делото доказателства. Правилни са изводите на решаващия първоинстанционен състав, че в случая не е доказано извършването на нарушения по посочената по – горе правна норма.

Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд П**** за законосъобразно, правилно и обосновано.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Предвид гореизложеното посочените касационни основания са напълно неоснователни. Решението на Районен съд П**** следва да се остави в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за пред касационната инстанция. По отношение на претендираните съдебни разноски за пред районния съд, същите са присъдени на дружеството със съдебно решение № 299/30.09.2025 година, постановено по АНД № 20251720200989/2025 година по описа на Районен съд П*****.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – П****

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 299 от 30.09.2025 година, постановено по АНД по АНД № 20251720200989/2025 година по описа на Районен съд П****.

ОСЪЖДА Н*** а**** за п*** да заплати на „Т***“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя В. Д. К. съдебни разноски в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.