Решение по в. гр. дело №416/2025 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 184
Дата: 29 октомври 2025 г.
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20255000500416
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Пловдив, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500416 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №142 от 12.02.2025г., постановено по гр.дело №1002/2024г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР-София, БУЛСТАТ *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Пиротска“№171А, е осъдена да заплати
на П. Х. Д. с ЕГН:**********, от гр. П., ЖК"Т." бл.*, ет.*, сумата от
12088,12лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ вследствие на претърпяна от него средна телесна повреда при
трудова злополука, станала на 20.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 20.04.2021г., до окончателното
изплащане, като иска за разликата над присъдената сума от 12088,12лв. до
пълния предявен размер от 22247,52лв. е отхвърлен като неоснователен, и
1
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР-
София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Пиротска“№171А, е осъдена да заплати на П. Х. Д. с ЕГН:**********, от
гр. П., ЖК"Т." бл.*, ет.*, сумата от 1087лв. – разноски по съразмерност, а П. Х.
Д. с ЕГН:**********, от гр. П., ЖК"Т." бл.*, ет.*, е осъден да заплати на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР-
София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Пиротска“№171А, сумата от 229лв. – разноски по съразмерност, както и
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР-
София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Пиротска“№171А, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд-Пловдив държавна такса за уважената част от
иска в размер на 483,52лв. и сумата 272лв., представляваща изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, изчислено съобразно с
уважената част от иска.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР,
която чрез пълномощника юрисконсулт С. С. го обжалва в осъдителната му
част с доводи за неправилност, касаещи справедливия размер на
обезщетението, с оглед конкретните обстоятелства, според които ищецът е
бил с временна ограничена подвижност на ставата, което е преходен обичаен
за претърпяното процес, последван от оздравяване и възстановяване, а,
противно на твърденията в исковата молба за посочени емоционални травми,
експертизата да е установила нормално психологично състояние и
преодоляване на неприятните изживявания. Поддържа, че определеният
размер на обезщетението следва да бъде намален с изплатеното от НОИ
обезщетение за временна неработоспособност, съгласно чл.200,ал.3 от КТ.
Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на
иска, както и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна П. Х. Д. не е подал писмен отговор на въззивната
жалба и не е взел становище по нея.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
2
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от П. Х. Д. против
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука на 20.04.2021г. в гр. П., ул."Ц.А." №*, до уважения с обжалваното в
тази му част първоинстанционно решение размер от 12088,12лв. със законна
лихва от 20.04.2021г.
Искът се основава на твърдения на 29.08.2016г. ищецът Д. да е назначен
на длъжност „***“ към ответната дирекция, в качеството на какъвто на
20.04.2021г. около 11,15 часа, когато съвместно с други колеги се отзовал на
сигнал за ПТП в гр. П., ул."Ц.А." №*, при слизане от пожарния автомобил
стъпил на земята с левия си крак и усетил силна болка в областта на лявото
коляно, което след ликвидиране на произшествието и прибиране на екипа в
службата започнало да се подува и болката се усилила неимоверно, като при
прегледа в спешния кабинет на УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД се установило
„прясно скъсване на менискуса“, а, поради продължаващите болки, е приет на
10.05.2021г. в УМБАЛ“Еврохоспитал“-Ортопедично отделение, където бил
установен прогресиращ ход на заболяването и извършена операция на лявото
коляно, след което последвали множество медицински интервенции,
манипулации и прегледи, като при поредната медицинска консултация в МДЦ
„Е.“ЕООД било констатирано, че седем месеца след инцидента състоянието му
не се е подобрило напълно и му бил изготвен план за лечение.
Междувременно било издадено Разпореждане №5104-15-128 от 11.05.2021г. на
ТП на НОИ-Пловдив, с което декларираната злополука била приета за трудова
злополука по чл.55,ал.1 от КСО. Причинените травматични увреждания се
отразявали изключително тежко на емоционалното и физическото му
състояние и ще го съпътстват през целия му живот. Психиката му била силно
увредена, а чувството за малоценност и мисълта, че може да остане постоянно
в тежест на близките и семейството си го измъчвали ежедневно. Затворил се и
от енергична и жизнена личност се превърнал в емоционална развалина,
апатичен и безразличен към случващото се около него, интересувайки се
единствено дали ще може да се грижи за себе си както преди и дали ще може
да работи отново пълноценно.
С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на
3
служебно правоотношение към датата на злополуката. Позовал се е на
специалната разпоредба на чл.238,ал.1 от ЗМВР относно определяне на
размера на обезщетението, с оглед на която такова да е било изплатено на
ищеца в размер на 7752,48лв. Оспорил е претендирания размер на
обезщетението като прекомерно завишен. Изложил е обстоятелства за
съпричиняване, според които злополуката е резултат и от проявено от ищеца
невнимание, претоварване и ненавременно вземане на мерки за лекуване на
стара травма на четириглавия мускул и сухожилията, датираща от 2019г.
Акцентирал е на липсата на влошаване на здравето и настъпилото
възстановяване, както и на това, че временната неработоспособност не е
градирала до трайна, нито са налице осакатявания и загрозявания. Поддържа
изплатеното обезщетение по чл.238,ал.1 от ЗМВР да е съответно на
преживяното от ищеца.

С частично обжалваното първоинстанционно решение е прието
специалният ред за обезщетяване на служители по чл.238,ал.1 от ЗМВР да не
препятства възможността им да претендират обезщетение в по-висок размер
от нормативно установения. При определяне на размера на дължимото
обезщетение за признатата трудова злополука, вследствие на която ищецът е
получил тежко навяхване на лявото коляно с костна и мекотъканна
компонента, изразяващо се в костномозъчен оток на лявата бедрена кост,
вътреставен оток и оток на предна костна връзка, е взето предвид, че той е в
млада трудоспособна възраст и, според приетите медицинска и психиатрична
съдебни експертизи, е напълно възстановен, като е преживял болки и
негативни емоционални състояния, социална изолация, ежедневни неудобства
от увреждането при продължил шест месеца възстановителен период. При
тези обстоятелства за справедлив е приет размер от 20000лв. Прието е, че от
същия следва да бъдат приспаднати полученото обезщетение по чл.238,ал.1 от
ЗМВР в размер на 7752,48лв. и изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 159,40лв. и не следва да се приспада полученото обезщетение по
обществено осигуряване в размер на 5128,27лв.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му
4
част и за допустимо.
Правата, произтичащи от правоотношение за престиране на работна
сила, са уредени от КТ и от ЗДСл като общи нормативни актове досежно
трудовото и служебното правоотношение. Положението на служителите на
МВР е уредено със специалния ЗМВР. Статутът на служителите по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР – държавни служители-полицейски органи и органи
по пожарна безопасност и защита на населението, се урежда по този закон,
съгласно чл.142,ал.2 от него. Статутът на служителите по чл.142,ал.1,т.2 от
ЗМВР – държавни служители, се урежда както от изрично предвидените
специални разпоредби на този закон, така и от общите на ЗДСл, съгласно
чл.142,ал.4 от ЗМВР. Статутът на служителите по чл.142,ал.1,т.3 – лица,
работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на
КТ и на ЗМВР, според чл.142,ал.5 от ЗМВР. Видно е, че за служителите по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, какъвто в случая е и ищецът, липсва изрична
препращаща норма за субсидиарно приложение на някой от двата общи
нормативни акта, така, както за останалите служители на МВР. Напротив,
предвидено е изрично статутът им да се урежда единствено по ЗМВР. В тази
връзка разпоредбата на чл.238,ал.1 от ЗМВР регламентира изрично правото на
обезщетение при претърпяна от служителите на МВР телесна повреда при или
по повод изпълнение на служебните им задължения, каквото в случая е
предявеното, в размер на 10 месечни възнаграждения при тежка телесна
повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Нормата
ограничава отговорността до посочения в нея размер само при
извънсъдебното уреждане на отношенията в рамките на регламентираната за
целта вътрешна процедура по определяне на вида на причинената телесна
повреда от ЦЕЛК и удостоверяване на обстоятелствата, при които е
причинена, от прекия ръководител, според чл.238,ал.3 от ЗМВР, и въз основа
на разрешение на съответния ръководител на структурата по чл.238,ал.5 от
ЗМВР за изплащане на обезщетение. Изчерпването на тази процедура не е
предвидено от закона като процесуална предпоставка за търсене по съдебен
ред на обезщетение или такова в по-голям размер от платеното в рамките на
нея, нито преклудира възможността за това. Целта на цитираната специална
нормативна уредба е не да се ограничи правото на пълна обезвреда за всички
действително претърпени вреди в определения съобразно конкретните
обстоятелства от значение за прилагане на принципа на справедливостта по
5
чл.52 от ЗЗД досежно неимуществените вреди размер, предоставено с
разпоредбите на чл.200 от КТ и чл.78 от ЗДСл, и с това полицейските органи и
органите по пожарна безопасност и защита на населението да се поставят в
по-неблагоприятно положение от това на останалите държавни служители и
работещите по трудово правоотношение, а, напротив, да създаде за тях
привилегията по облекчен и бърз ред да получат гарантирано по размер
обезщетение, с оглед специфичната дейност, която извършват в условия на
повишен риск за живота и здравето им, без да ги лишава от възможността да
реализират по съдебен ред правото си да получат обезщетение по чл.238,ал.1
от ЗМВР в по-висок размер, когато действително претърпените от тях вреди
надвишават изплатеното.
Във въззивното производство не е повдигнат спор относно приетата за
установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства
фактическа обстановка, според която на 20.04.2021г. ищецът Д., заемащ
длъжността „***“ в група „П. и .с. д.“ на П. Р.с. „Пожарна безопасност и
защита на населението“-П. към РДПБЗН-П. при ответната ГД ПБЗН-МВР, със
свои колеги, сред които и св.Т.Т., се отзовал на сигнал за ПТП в гр. П.,
ул."Ц.А." №* и при пристигането му, слизайки от пожарния автомобил,
стъпил на земята с левия си крак и вследствие на това усетил болка в областта
на коляното, което после се подуло и след ликвидиране на произшествието и
прибиране на екипа в службата бил откаран в Спешното отделение на
УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД, където установили при преглед „прясно
скъсване на меникса“, като с Разпореждане №5104-15-128 от 11.05.2021г. на
ТД НОИ-Пловдив злополуката е приета за трудова злополука по чл.55,ал.1 от
КСО, а с медицинско удостоверение №211 от 07.12.2021г. травмата е приета за
средна телесна повреда. Ответникът е изплатил на ищеца през м.01.2022г.
обезщетение от 7752,48лв., равняващо се на шест месечни възнаграждения, за
претърпяното по повод изпълнение на служебните задължения увреждане,
съгласно Заповед №1983к-2127/31.12.2021г. на директора на ГД“ПБЗН“-МВР
и платежна бележка. На ищеца е изплатено и застрахователно обезщетение в
размер на 159,40лв. от „Животозастрахователен институт“АД.
С оглед на тези обстоятелства, за ищеца като служител на МВР по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е възникнало правото по чл.238,ал.1 от ЗМВР на
обезщетение за претърпените от него във връзка с получената при изпълнение
6
на служебните му задължения телесна повреда неимуществени вреди.
От представените епикриза, болнични листове и заключение на СМЕ се
установява, че вследствие на индиректната травма, получена при фиксирано
стъпало и подбедрица и усукване на лявото бедро ищецът е получил тежко
навяхване на ляво коляно с костна и мекотъканна компонента, изразяващо се в
костономозъчен оток на лявата бедрена кост, вътреставен оток и оток на
предна кръстна връзка. Още в деня на злополуката е бил транспортиран до
Спешния кабинет на УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД. На 27.04.2021г. му е
направен ЯМР и е установена комплексна увреда на костните и мекотъканни
компоненти на лява колянна става, костномозъчна контузия и малка по обем
лезия на задния рог на медиалния мениск с оток на меките тъкани
вътреставно. Поради продължаващи остри болки в областта на лявото коляно,
на 10.05.2021г. е постъпил в УМБАЛ“Еврохоспитал“ООД, където е установена
силно ограничена флексия и екстензия в лява колянна става, наличие на
хидропс в същата и данни за лезия на медиален менискус, и на 11.05.2021г.
под обща анестезия е извършена оперативна интервенция. Ищецът е бил във
временна нетрудоспособност за период от 153 дни, провеждал е физиотерапия
и рехабилитация и е възстановил в пълен обем движенията в ляво коляно, като
понастоящем обиколката на бедрото на пострадалия крак е с 1,5см по-малка
от тази на другия, тъй като продължително време не е стъпвал на него и го е
пазил, според обясненията на експерта в съдебно заседание на 25.06.2024г.,
като степента на възстановяване е добра, противно на показанията на св.Н.
С.а, с която ищецът живее на съпружески начала, мускулът му и до ден
днешен да е почти атрофирал. Според приетото заключение от 09.12.2024г. на
съдебно-психологична експертиза, Д., противно на показанията на св.С.а, не е
търсил и получавал психиатрична или психологична помощ след злополуката,
данни за каквато в регистъра на ЦПЗ-Пловдив няма и самият той не съобщава
в хода на експертното интервю. През време на възстановителния период е
имал принудително нежелани, неудоволствени, неприятни емоции, свързани с
понесените травми и ограничения режим, на който е бил подложен, но се е
справил с преодоляването им с капацитета на младата си здрава и устойчива
личност, като състоянието му не е излязло извън рамките на
нормалнопсихологичното и не се установяват данни за нарушено психично
здраве. Към настоящия момент не са налице твърдените в исковата молба
емоционални травми – апатия, потиснатост, емоционален бърнаут,
7
безразличност към околния свят и комплекс за малоценност и няма основание
поведението му да бъде определено като присъщо за необщителен и затворен
човек, противно на показанията на св.С.а да не се възстановил психически
напълно. Според експерта, Д. понастоящем изпитва единствено
неудовлетвореност от полученото обезщетение и настоява да получи
справедливост в съдебния процес.
При тези обстоятелства относно характера на травмата, съответните на
нея физически болки и страдания, ограничено движение на левия долен
крайник, предприетото оперативно лечение, проведените прегледи,
изследвания, физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, около
шестмесечния възстановителен период и настъпилото пълно физическо и
психическо възстановяване, без съществено засягане на психо-емоционалната
сфера извън обичайните за подобна ситуация негативни преживявания,
произтичащи от ограничителния режим, на който е бил подложен човек в
активна 32-годишна възраст към датата на злополуката, упражняването на
чиято професия е свързано с повишена физическа активност в рискови
условия, настоящата инстанция, противно на оплакванията във въззивната
жалба досежно прилагането на принципа на справедливостта, намира
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди правилно да е
определено от първоинстанционния съд при съобразяване с така установените
конкретни обстоятелства на 20000лв., от което след приспадане на доброволно
платеното от ответника такова от 7752,48лв. и на застрахователното
обезщетение от 159,40лв., е присъдена сумата от 12088,12лв. със законна
лихва от 20.04.2021г. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че от
определения размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
приспадне и изплатеното от НОИ обезщетение за временна
неработоспособност от 5128,27лв., съобразно чл.200,ал.3 от КТ. Последното
компенсира загубата на трудово възнаграждение като имуществена вреда под
формата на пропусната полза и няма връзка с обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, поради което двете репарират различни по вид вреди и
едновременното им получаване не е двойно плащане за едно и също нещо и не
води до неоснователно обогатяване, противно на застъпваното във въззивната
жалба. Наведените с отговора на исковата молба доводи за съпричиняване на
травмата не се поддържат във въззивното производство, а обстоятелствата, на
които се основават, не се подкрепят от доказателствения материал, а, напротив
8
опровергават се от заключението на СМЕ и обясненията на вещото лице П.
относно механизма на настъпване на травмата и липсата на причинно-
следствена връзка с предходна такава, за каквато е представена служебна
бележка от 09.10.2019г.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на въззивната жалба
и потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му с нея
част като правилно, включително относно присъдените в тежест на ответника
разноски.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №142 от 12.02.2025г., постановено по гр.дело
№1002/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР-София,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Пиротска“№171А, е осъдена да заплати на П. Х. Д. с ЕГН:**********, от
гр. П., ЖК"Т." бл.*, ет.*, сумата от 12088,12лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на претърпяна от
него средна телесна повреда при трудова злополука, станала на 20.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 20.04.2021г., до окончателното изплащане; В ЧАСТТА, с която
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР-
София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Пиротска“№171А, е осъдена да заплати на П. Х. Д. с ЕГН:**********, от
гр. П., ЖК"Т." бл.*, ет.*, сумата от 1087лв. – разноски по съразмерност; И В
ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР-София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Пиротска“№171А, е осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Пловдив държавна
такса за уважената част от иска в размер на 483,52лв. и сумата 272лв.,
представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице,
изчислено съобразно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

10