№ 339
гр. П., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100063 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „А. Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „В.”
№ 146, ЕИК ***, твърди, че между „К.“ ЕАД (като кредитодател) и ответника (като
кредитополучател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 2813690 от
31.07.2023 г. Поддържа, че по силата на този договор кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя сумата от 1 500 лв. – главница, като е била уговорена и
възнаградителна лихва, Пояснява, че крайният срок за погасяване на кредита е бил до
31.07.2024 г. Изтъква, че между него (като поръчител) и ответника (като
потребител/клиент) на 31.07.2023 г. е бил сключен Договор за предоставяне на
поръчителство относно обезпечаване на посочения кредитен дълг, срещу заплащане на
възнаграждение от 992,68 лв. Заявява, че именно той е погасил дълга към
кредитодателя, тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си в тази връзка.
Смята, че затова същият му дължи: 1 500 лв. – за главницата по кредитната сделка;
349,73 лв. – за договорната лихва по кредита, дължима за периода от 31.07.2023 г. до
31.07.2024 г.; 119,11 лв. – за мораторната лихва, начислена върху главницата по
кредита, за периода от 01.09.2023 г. до 09.10.2024 г.; 99,27 лв. – неплатена част от
главницата по поръчителския договор, и 8,93 лв. – мораторна лихва върху неплатената
главница по договора за поръчителството, начислена за периода от 01.09.2023 г. до
09.10.2024 г. Уточнява, че за визираните вземания е била издадена заповед по чл. 410
1
ГПК, срещу която ответникът е депозирал възражение. Иска дължимостта на
вземанията да бъде призната за установена, ведно със законната лихва върху
главниците по кредитния и по поръчителския договор, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.10.2024 г., до погасяването. Претендира и съдебни
разноски.
Ответникът – М. И. К., с адрес в гр. П., ул. „Д.“ № 16, ет. 3, ап. 10, ЕГН
**********, не изразява становище по ищцовите претенции.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са установителни искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 във вр. с
чл. 146, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – за главницата по кредитната сделка;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 във вр. с
чл. 146, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – за договорната лихва по кредита;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 във
вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗД – за мораторната лихва върху главницата по кредита;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД – за
неплатената част от главницата по поръчителския договор;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
– за мораторната лихва върху неплатената част от главницата по договора за
поръчителството.
Вземанията по тези искови претенции попадат в обхвата на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1081/24.10.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 1718/24 г. на
Районен съд – гр. П..
Ответникът (като длъжник) е възразил срещу заповедта, при условията на чл.
414 ГПК, поради което ищецът (като заявител в заповедната процедура) е предявил
установителни искове относно съществуването в неговата правна сфера на оспорените
вземания.
Ето защо и обсегът на сегашното дело включва проверка на предпоставките от
фактическите състави, пораждащи търсените задължения, и съобразяването им на
фона на установените обстоятелства и приложимия закон.
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е детерминирано от
кумулативното наличие на съответните предпоставки, произтичащи от цитираните по-
горе разпоредби, а именно:
- По исковете, свързани с вземанията по договора за кредит – 1/
облигационно правоотношение, създадено между ответника (кредитополучател) и
кредитодателя по силата на твърдения договор за кредит, от който за първия са
възникнали задължения за заплащане на сумите, отнасящи се до главницата,
2
възнаградителната лихва и мораторната лихва по този кредит; 2/ погасяване на
задълженията от ищеца, в качеството му на поръчител, въз основа на сочения договор
за поръчителство; 3/ покана до длъжника за възстановяване на платените суми и 4/
непогасяването им от последния.
- По иска за неплатената част от главницата по поръчителския договор – 1/
облигационно правоотношение, създадено между ищеца (като поръчител) и ответника
(като клиент/потребител) по силата на договора за поръчителството, от който за
последния е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като
неизплатена част от главницата по тази сделка; 2/ настъпване на падежа за плащането
на визираното задължение и 3/ непогасяване на това задължение.
- По иска за мораторната лихва върху неплатената част от главницата по
договора за поръчителство – 1/ съществуването на този главен дълг, чийто падеж е
настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено
задължение.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните
предпоставки по всеки от исковете, а на ответника – погасяването на задълженията.
Копие на сочения от ищеца кредитен договор е приобщено към
доказателствения материал и от съдържанието му е видно, че:
- „К.“ ЕАД, действащо като кредитодател, се задължава да предостави на
ответника, в качеството му на кредитополучател, паричен кредит от 1 500 лв., при
годишен процент на разходите от 48,21 %.
- Уговорена е била и възнаградителна лихва, с годишен лихвен процент от
40 %.
- Срокът за погасяването на кредита е 12 месеца и изтича на 31.07.2024 г.
Копие от поръчителския договор също е част от доказателствата и от него
допълнително се изяснява, че:
- Ищцовото дружество е гарантирало към „К.“ ЕАД изпълнението на
задълженията на ответника, произтичащи от кредитния договор.
- За тази услуга ответникът следва да заплати на ищеца възнаграждение от
992,68 лв., посредством 12 месечни вноски, с финален срок – 31.07.2024 г.
- Плащането на възнаграждението на гаранта може да се прави и към
кредитодателя, за което поръчителят го овластява.
От справка, направена от съда, съгласно чл. 23, ал. 6 във вр. с чл. 34, ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ, по партидата на дружеството ищец, на интернет-страницата на
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, става ясно, че неговият
едноличен собственик на капитала е кредитодателят „К.“ ЕАД.
Според приложеното към исковата молба писмено „удостоверение за погасени
задължения“, издадено на 18.10.2024 г. от „К.“ ЕАД, на 14.10.2025 г. ищецът му е
3
заплатил сумите за главницата, за договорната лихва и за мораторната такава,
претендирани в сегашното съдебно производство.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което няма
причини да не бъде кредитирано изцяло, става ясно, че:
- Сумата по кредитния договор е била усвоена от ответника в деня на
сключването му, на каса на доставчика на платежни услуги „Изи Пей“ АД.
- Възнаградителната лихва по кредита е била формирана въз основа на
вписания в него годишен лихвен процент.
- Действителният годишен процент на разходите също кореспондира с
отразения в кредитната сделка и превишава размера на законната лихва за забава само
3,67 пъти.
- До датата на изготвяне на експертното заключение (02.06.2025 г.) не са
налице счетоводни сведения ищецът действително да е изплатил кредитния дълг в
полза на кредитодателя. Няма и данни за погасявания, извършени от страна на
ответника.
- С оглед забавата, допусната от ответника, както и настъпването на
крайния падеж на договорите за кредита и за поръчителството, от счетоводна гледна
точка процесните вземания отговарят на сумите по предявените искове.
В контекста на казаното дотук и тъй като ищцовото дружество извежда
материалноправната си легитимация на кредитор на търсените вземания от сключения
с ответника договор за поръчителство, от основополагащо значение за изхода от
делото е дали този договор е валиден.
Когато валидността на един договор е от значение за решаване на друг правен
въпрос (например за дължимостта на претендирани вземания), съдът е длъжен да се
произнесе по нея в мотивите на решението както при направени изрични възражения,
така и когато няма такива възражения, но порокът произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства (съобр. мотивите и диспозитива на Тълкувателно
решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
За да е валидна една правна сделка, тя трябва да съответства на добрите нрави
(чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД). Изискването правните сделки да кореспондират с добрите
нрави, за да бъдат валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните
престации на страните, когато става дума за един двустранен договор. Явното
несъответствие в престациите е основание за извода, че добрите нрави са накърнени,
което води до нищожност (вж. Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г., І г.
о. на ВКС, Решение № 615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г., ІІІ г. о. на ВКС и
Определение № 126/27.01.2014 г. по гр. д. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано,
когато съществува очевидна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения.
4
Конкретният казус се отнася до потребителски паричен кредит на сравнително
ниска стойност (1 500 лв.) и за сравнително кратък времеви период (12 месеца).
Кредитополучателят е физическо лице, встъпило в тази облигационна обвързаност, с
цел задоволяване на лични нужди от парични средства, докато кредитодателят е
търговец, които сключва такива договори по занятие (т. е. те са част от
професионалната му търговска дейност). Възнаграждението (992,68 лв.), което
кредитополучателят трябва да плати на поръчителя за обезпечението на кредита,
представлява 66,18 % от кредитната сума. Гаранцията за изпълнението на
задълженията на кредитополучателя се предоставя от търговско дружество, което не
само е одобрено от кредитодателя, но се явява и такова, което напълно се контролира и
управлява от него, като дори той приема плащанията на възнаграждението на
поръчителя.
Тези характеристики на договорната връзка между страните, преценени на
плоскостта на гореочертаните принципни положения, ясно насочват, че
поръчителският договор е натоварен с функции, излизащи извън присъщия му ефект
да обезпечи покритие на риска от неплащане на задълженията на кредитополучателя,
срещу което последният да плати на поръчителя разумна цена. Цената, уговорена в
тази връзка, не е съизмерима с риска, който носи поръчителят, а създава реални
предпоставки за неоснователното му обогатяване, както и за такова на кредитодателя.
Последното води до логичната констатация, че така пряко се нарушава принципът на
справедливостта, което е в директна колизия с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД.
Нищожността на договора за поръчителство, на който ищецът базира
предявените искови претенции, означа, че те няма как да бъдат уважени.
Допълнително основание за отхвърлянето им е и обстоятелството, установено
посредством счетоводната експертиза, че ищцовото дружество всъщност реално не е
платило на кредитодателя задълженията на ответника по кредитната сделка.
2. По съдебните разноски:
Неоснователността на исковете предоставя право на съдебни разноски само на
ответника (чл. 78, ал. 3 ГПК), но той не е ангажирал доказателства за извършването на
такива.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „А. Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в
5
гр. С., бул. „В.” № 146, ЕИК ***, предявени срещу М. И. К., с адрес в гр. П., ул. „Д.“
№ 16, ет. 3, ап. 10, ЕГН **********, с които се претендира да бъде признато за
установено, на основание чл. 422 ГПК, че последният дължи на първото следните
суми, включени в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
1081/24.10.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 1718/24 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 1 500 лв. – непогасена главница по Договор за потребителски кредит с №
2813690, сключен на 31.07.2023 г. между М. И. К. (кредитополучател) и „К.“ ЕАД
(кредитодател), задълженията по който са били погасени от „А. Т.” ЕООД, в
качеството му на поръчител, въз основа на Договор за предоставяне на поръчителство
от 31.07.2023 г., сключен между „А. Т.“ ЕООД и кредитополучателя, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.10.2024 г.,
до погасяването;
- 349,73 лв. – договорна (възнаградителна) лихва по кредитния договор,
дължима за периода от 31.07.2023 г. до 31.07.2024 г.;
- 119,11 лв. – мораторна лихва върху главницата по кредита, начислена за
периода от 01.09.2023 г. до 09.10.2024 г.;
- 99,27 лв. – неплатена част от главницата по договора за предоставяне на
поръчителството, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 24.10.2024 г., до погасяването, и
- 8,93 лв. – мораторна лихва върху неплатената главница по договора за
поръчителството, начислена за периода от 01.09.2023 г. до 09.10.2024 г.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6