РЕШЕНИЕ
№ 5800
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100507591 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Х. С. срещу Решение № 8787/15.05.2025 г. по
гр.д. № 13056/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС). В жалбата са развити
оплаквания за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на съдебното решение.
Отправено е искане за отмяна на първоинстанционно решение и постановяване на друго, с
което молбата й за защита срещу П. Л. Н. да бъде уважена, като на последния бъдат
наложени посочените във въззивната жалба мерки по чл.5, ал.1 от Закон за защита от
домашното насилие (ЗЗДН). Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна П. Л. Н. е депозирал отговор, с
който оспорва подадената въззивната жалба.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молител в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена
е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М. Х. С. за защита от
домашно насилие, извършено от П. Л. Н. на 13.02.2023 г., 14.02.2023 г., 15.02.2023 г.,
1
17.02.2023 г., 18.02.2023 г., 19.02.2023 г., 20.02.2023 г., 22.02.2023 г., 23.02.2023 г., 27.02.2023
г., 01.03.2023 г., 06.03.2023 г., 08.08.2023 г. и 10.03.2023 г., описано в молбата и осъществено
по твърдения чрез изпращане на електронни писма, адресирани от *************** до
*************и чрез изпращане на електронни съобщения през мобилно приложение
Вайбър от телефонен номер +**** на телефонен номер +****.
Ответникът не е оспорил твърденията за изпращане на съобщенията, но е поддържал,
че адресирането им до молителя не представлява акт на домашно насилие.
С Решение № 8787/15.05.2025 г. по гр.д. № 13056/2023 г. по описа на Софийски
районен съд е отхвърлена молбата на М. Х. С. за издаване на заповед за съдебна защита по
ЗЗДН срещу П. Л. Н. и е отказано издаване на заповед за съдебна защита. Със същия
съдебен акт молителят е осъдена да заплати на П. Л. Н. сторените разноски в размер на
1 450 лева, а в полза на Софийски районен съд – 25 лева, представляващи държавна такса.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН от пострадало лице в лично качество, поради което е налице валидно сезиране на СРС
от процесуално легитимирана страна.
Страните не спорят, че са родители на детето П. П.ов Н., родено на ***********.,
поради което П. Л. Н. попада в обхвата на лица по чл.3, т.3 ЗЗДН, срещу които М. Х. С. може
да търси защита по реда на този специален закон.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Първоинстанционият съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, достигайки до правилни правни изводи за
неоснователност на молбата за защита. СРС не е допуснал процесуално нарушение при
съвкупно обсъждане на доказателствената маса по делото за установяване на описаните от
въззивника актове на домашно насилие и в атакувания съдебен акт не се откриват
твърдените във въззивната жалба пороци. При постановяване на съдебното решение не е
допуснато нарушение на императивни правни норми.
В допълнение към изложеното в атакувания съдебен акт и във връзка с доводите във
въззивната жалба следва да се посочи, че в първоинстанционното производство е отделено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 13.02.2023 г., 14.02.2023 г., 15.02.2023 г.,
17.02.2023 г., 18.02.2023 г., 19.02.2023 г., 20.02.2023 г., 22.02.2023 г., 23.02.2023 г., 27.02.2023
г., 01.03.2023 г., 06.03.2023 г., 08.08.2023 г. и 10.03.2023 г. въззиваемият е изпратил
електронни писма и съобщения до въззивника с описаното в сезиращата молба и
представената към нея декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН съдържание. Спорно между страните е
дали изпращането на електронните писма с горното съдържание представлява акт на
емоционално и психическо домашно насилие.
Легална дефиниция на психическо насилие е дадена в § 1, т.3 ПЗР на ППЗЗДет,
където е посочено, че такова представляват всички действия, които могат да имат вредно
2
въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване,
подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на
отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или
на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда. Това
определение следва да намери приложение и по отношение на домашното насилие,
осъществено не само спрямо деца с оглед новелата на чл.46, ал.2 ЗНА.
Емоционалното насилие следва да се приеме като акт на целенасочено увреждане на
емоциите на жертвата, нейните мисли и чувства. Доколкото емоциите и чувствата са част от
душевните преживявания и психическото битие на човека, то емоционалното насилие се
явява вид психическо насилие. В тази насока съдът преценява и въведеното изменение в
чл.2, ал.1 ЗЗДН (ред., ДВ, бр.69 от 2023 г.), при което емоционалното насилие като форма на
домашно насилие е заличено.
Психическото насилие следва да води до реално засягане на жертвата и да е насочено
спрямо нея, а последното е възможно да се осъществи опосредено чрез телефонни
обаждания, изпращане на електронни съобщения, в това число и електронни писма и
съобщения чрез приложения на мобилни телефони.
Въззивния съд намира, че част от изпратените от въззиваемия на въззивника
електронни съобщения и писма (изпратено на 15.02.2023 г. съобщение: „Плюс това, ако
имаш интерес към друг е също абсолютно ненормално, тъй като нашето дете се казва на
мен. Просто е абсолютно социопатологично. Просто е абсолютно зло, налудничаво,
психически болно“; изпратеното на 06.03.2023 г. съобщение: „Искай да се оправиш! Не бъди
като твоята рода, чу ли ме?...всички са яко травмирани, като паразити върху теб са те
атакували...“; изпратеното на 14.02.2023 г. съобщение: „...тва ти го споделям, за да осъзнаеш,
кво вършиш, щото аз не съм приватизирал детето за себе си, аз спя сам“, „Аз не се майтапя!
Направил съм необходимото, за да спася детето и теб!“ и съобщение: „А ако не успея да ти
помогна нашите отношения категорично ще приключат. Обещавам ти!“, „За мен ти и детето
сте важни и изобщо не ме интересува какво ще кажат другите! Поне все още си важна за
мен! Желая ти смелост и сила за всичко което ти предстои!“; изпратеното на 18.02.2023 г.
съобщение: „Желая ти успех и сила и знай, че ако искаш да си добър човек, ако искаш
любовта, ако искаш промяната и семейството, аз ще ти дам втори шанс, защото аз те
ОБИЧАМ, но дотогава има път и познания, и последствия, които ще бъдеш подложена на
отговорност!“, изпратеното на 23.02.2023 г. съобщение: „Искам да знаеш, че всичко, което
правя е не да ти отмъстя, а да ти помогна, да ти покажа правилния път. Не харесвам да
отмъщавам, но харесвам да има истинност. Не харесвам да воювам, но често се налага в
живота. Войната е твърде скъпо нещо“. „Аз ще ти покажа пътя и вече ще имаш избора да
избереш дали да тръгнеш по него или да си останеш в положението, в което си. Вярвай ми,
това ми отнема страшно много енергия психическа и се надявам, някой ден да го оцениш,
правя го заради теб и детето ни. Благодарение на тази ситуация ще бъдеш спасена, макар, че
съм убеден, че ти е стрес! Някой ден ще си говорим, в момента е рано да ме разбереш! Но
имай предвид, че това е твоята съдба, всичките неща, които си вършила до момента са те
3
довели тук!“) не съдържат заплаха, принуда или натиск по отношение на адресата и не могат
да бъдат приети като акт на умишлено и сериозно засягане на психическата
неприкосновеност на въззивника. Те не съдържат подигравка или обида, не могат да се
възприемат недвусмислено като унижение или вербална злоупотреба.
Оценъчните твърдения относно психическата устойчивост на въззиваемата, нуждата
да потърси специализирана подкрепа и твърдяното тяхно резултиране върху възможността
за упражняване на пълноценно родителстване от страна на С. са адресирани на фона на
развил се сериозен междуличностен конфликт, основан на различните възгледи на страните
за отглеждане на детето, довел до множество съдопроизводствени процеси и гневно
задвижване на всяка от тях (виж заключение на КСППЕ на вещите лица доц.А. и д-р Т.).
С оглед изискването за наличие на обективен характер на психическото насилие,
изразяващ се в реално засягане на пострадалия, правилно първоинстанционният съд е
съобразил заключението на посочената експертиза, която е направила извод, че въззивникът
не проявява страх в присъствен контакт с въззиваемия, а в тази ситуация е настъпателна,
настойчива и доминантна, отстоявайки личната си позиция. Порази това, изводът на
първоинстанционния съд, че в производството не е доказано съдържанието на процесните
съобщения да е нанесло вреди на правната сфера на С., надхвърлящи тези, произтичащи от
изострените отношения между двамата родители, е съобразено със събраната в
производството доказателствена съвкупност. По отношение на твърдението във въззивната
жалба, че същата експертиза е заключила, че въззивникът е силно наранен човек, което
налага извод за категорично преживени актове на домашно насилие, следва да се посочи, че
изводът на двамата експерти гласи, че тя „отстоява личната си позиция на силно наранен
човек“. Последното е заключение на заявяваната лична позиция на молителя в
първоинстанционното производство, но не се доказва същата да е резултат от разстройване
на емоциите и нарушаване на душевния баланс, настъпили като пряка и непосредствена
последица от процесните съобщения, а не е продукт на цялостния междуличностен конфликт
и разминаванията във възгледите за родителстване на страните.
Очертаната във въззивната жалба необходимост да се търси отговорност на
въззиваемия за извършените от него действия не отговаря на целта на защитата по ЗЗДН,
очертана в чл.1а – да се даде бърза и ефективна защита и да се осигури помощ и подкрепа на
лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и да се упражни превантивно и
възпиращо действие върху извършителя на насилието.
По отношение на посоченото във въззивната жалба производство по гр.д. №
1713/2017 г. по описа на СГС, следва да се посочи, че при служебна справка въззивният съд
констатира, че въззиваемият е депозирал срещу въззивника иск с правно основание чл.5
ЗЛС, който е отхвърлен с Решение № 5118/09.10.2023 г., влязло в законна сила на 27.03.2024
г., след оттегляне на депозираната срещу него въззивна жалба от П. Л. Н.. Инициирането на
това производство, наред с депозираните до Прокуратура на Република България сигнали от
въззиваемия в настоящето производство срещу М. Х. С. и предизвиканите от него проверки
на последната от Държавна агенция за закрила на детето, определяни във въззивната жалба
4
като институционален тормоз, не може да бъде квалифицирано като домашно насилие.
Подаването на допустим иск от легитимирана страна, на сигнали до компетентни органи от
лице, което твърди, че е пострадало от престъпление, известно му е извършване на такова
или за нарушение на права на дете, представлява реализиране на субективно право. Защита
срещу твърдяното във въззивната жалба противоправно поведение на въззиваемия,
изразяваща се в депозиране на сигнали до различни институции, осъществено не с цел
изнесените обстоятелства да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки и
подателят му знае, че обстоятелствата са неверни, но подава сигналите, за да навреди на
майката на детето си, са основание за търсене на деликтна отговорност за злоупотреба с
право по арг. от чл.57,ал.2 КРБ /Решение №758/11.02.2011г. по гр.д.№1243/2009г. на ВКС, ІV
г.о./ и не би могло да се реализира по пътя на разписаната в ЗЗДН защита.
По изложените съображения обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
При този изход от спора въззивникът дължи такса в размер на 12,50 лева за
разглеждане на въззивната жалба.
Въззиваемият не е претендирал присъждане на сторените във въззивното
производство разноски, а и доказателства за такива не са ангажирани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8787/15.05.2025 г. по гр.д. № 13056/2023 г. по описа на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА М. Х. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5