Присъда по ВНОХД №2786/2025 на Софийски градски съд

Мотиви към Присъда, постановена на 26.09.2025 година по ВНОХД
2786/2025 година
Производството е по реда на чл.313 от НПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от адвокат Г.М.
в качеството му на защитник на подсъдимия И.Н.А., ЕГН ********** против
Присъда, постановена от Софийски районен съд по НОХ дело № 6765/2024
година, с която А. е за ВИНОВЕН в това, че на 22.12.2022 година, около 13:00
часа, в гр.София, в магазин „Пийк и Клопенбург“, находящ се на адрес бул.
„********, МОЛ „Сердика“, направил опит да отнеме чужда движима вещ -
един брой мъжки суитшърт марка „Аеронаутика“, на стойност 249,99 лева, от
владението на Н.В.С.-Р. - управител на търговския обект, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои, като престъплението останало
недовършено, поради независещи от дееца причини - бил задържан от Н.
М.М. - охранител в магазина, поради което и на основание чл.194, ал.1, във вр.
с чл.18, ал.1 от НК, при условията на чл.54, ал.1 от НК е осъден на
ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Съдът, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението
изпълнението на така наложеното по отношение на подсъдимия И.Н.А., ЕГН
**********, наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът е признал подсъдимия И.Н.А., за НЕВИНЕН в това да е извършил
деянието, чрез използване на специален начин – премахване на аларменото
устройство на вещта, поради което и на основание чл.304 от НПК, го е
оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК.
В жалбата си защитникът прави оплакване за незаконосъобразност и
неправилност на присъдата. В съдебно заседание доразвива съображенията си,
като на първо място поддържа довода, че не се установява авторство на
деянието, доколкото не е доказано, че охранителят на обекта Н. М.М. е иззела
именно инкриминираната вещ с посочения артикулен номер и посочената
стойност. На следващо място защитата твърди, че дори и да се приеме, че
авторството на деянието се установява то не е налице престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК, тъй като може да бъде приложен института на чл. 9, ал. 2 от НК,
доколкото стойността на инкриминираната вещ е много под минималната
работна заплата. Като следваща алтернатива, защитникът развива доводи за
приложението на чл. 218б от НК и моли, ако първите две не бъдат приложени,
да бъде оправдан подсъдимия и да му бъде наложено административно
наказание по посочената разпоредба.
Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за
постановяване на решение, с което атакуваната присъда бъде потвърдена.
Счита, че деянието е доказано.
Доказателства във въззивното производство не са представяни.
Съдът, съобразявайки доказателствата, събрани в производството,
становищата на страните и Законът, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
1

Въззивната жалба е процесуално-допустима.
Разгледана „по същество“, тя се явява частично основателна, което и
наложи постановяване на настоящата присъда от въззивния съд.
Съображенията на съда са следните:
За да постанови атакуваната присъда, районният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Към 22.12.2022 г., свидетелят Н.С.-Р. заемала длъжността управител на
магазин “Пийк и Клопенбург”, находящ се в гр.София, бул.”Ситняково” №48, в
сградата на Мол „Сердика“, но в този ден не била на работа. В тази връзка,
свидетелят С.-Р. била материалноотговорно лице по отношение на находящите
се в магазина стоки.
Самият търговски обект бил собственост на „Пийк и Клопенбург“
ЕООД. На 22.12.2022 г., за времето от 10:00 часа до 22:00 часа, свидетелят Н.
М. изпълнявала служебните си задължения като охранител в магазин “Пийк и
Клопенбург”, находящ се в гр.София, бул.”Ситняково” №48, в сградата на Мол
„Сердика“, въз основа на трудово правоотношение с фирма „Нике 8
секюрити“ ЕООД.
На същата дата – 22.12.2022 г., около 13:00 часа, в магазина влязъл
подсъдимият А.. Същият обходил щандовете, взел един брой мъжки суитшърт
марка „Аеронаутика“ и влязъл в една от пробните с него, отстранил
аларменото устройство на дрехата, облякъл го под якето си и тръгнал да
излиза от магазина, без да го заплати на касата.
По същото време – около 13:00 часа, докато стояла в стаята на охраната
и наблюдавала камерите за случващото се в магазина, свидетелят М.
забелязала влизането на подсъдимия А. в охранявания обект, но тъй като
същият й бил познат по физиономия по повод други извършвани от него
кражби на стоки от магазина, за които не е бил спиран за проверка, поради по-
късното им установяване - едва при преглед на записите от охранителните
камери, започнала да наблюдава непрекъснато неговите действия. След като
лично възприела от камерите как подсъдимият А. взема четири артикула,
насочва се към пробните на магазина, след което напуска пробната, свидетелят
М. веднага се отправила към същата пробна, където намерила една откъсната
аларма. Свидетелят М. последвала подсъдимият А., който вече се насочил към
изхода на магазина. Забелязала как подминава касовата зона, без да заплаща
нищо. Видяла го, че излиза извън магазина. Последвала го, настигнала го
непосредствено пред магазина, спряла го за проверка. Свидетелят М. го
уведомила, че е наблюдавала действията му на камерите, както и че е
намерила откъснатата аларма в посетената от него пробна, като го поканила
да върне всичко, което е откраднал. Подсъдимият А. съблякъл от себе си и
предал на свидетеля М. процесният мъжки суитшърт марка „Аеронаутика“, с
артикулен номер PV9F452, на стойност 244,99 лева, при което последната
забелязала, че върнатата дреха е повредена от откъсването на аларменото
устройство. Свидетелят М. завела подсъдимият А. в коридор във
вътрешността на магазина, в близост до касата, уведомила за случая
присъстващия на инкриминираната дата в качеството на управител на
2

магазина - С.В.Б., и подала сигнал в полицията.
Във връзка с подадения сигнал, на място в обекта пристигнал екип на 05
РУ-СДВР в състав: свидетелите Г.С. и Л.Д.. Те били посрещнати от
охранителя - свидетелят М., и управител на магазина - Б.. Свидетелят М.
обяснила на полицейските служители, че по-рано е спряла лице от мъжки пол
за проверка, у което установила открадната стока от магазина - един брой
мъжки суитшърт марка „Аеронаутика“, с артикулен номер PV9F452, както и
че лицето е подминало касовата зона, без да заплати неговата стойност в
размер на 244,99 лева, като последният върнал стоката, но поради повреда,
същата не можела да се върне отново за продажба в магазина. Свидетелите С.
и Д. установили самоличността на спряното от охраната лице от мъжки пол по
представена от него лична карта като И.Н.А., на който съставили Протокол за
предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР и го освободили.
Въззивният съд, запознавайки се с доказателствата, по основните факти,
обвързващи поведението на подсъдимия с елементите от изпълнителното
деяние, няма различия с районния съд. Единствено, за прецизност е нужно да
се уточни, че свидетелката М., наблюдавайки през „екрана“ действията на А. е
видяла, че той взема не един артикул – процесният суитшърт, а четири. След
това, влизайки в пробната, в която той е бил малко преди това е установила
само три от дрехите и едно откъснато алармено устройство, т.е. четвъртата
дреха не е намерена там от нея и това я е накарало да последва подсъдимия.
Доколкото и първостепенният съд приема да се довери на показанията й,
а и въззивният съд не намира основания за обратното, които пък показания са
ключови за очертаване на обективната истина, то е нужно и да се въведе тази
незначителна, поне за признаците на престъплението, корекция в установените
факти.
На основата тези факти, първоинстанционният съд е направил следните
изводи „по правото“, които са го мотивирали да постанови и атакуваната
присъда.
Районният съд е приел, че с извършеното подсъдимият А. е осъществил
от обективна и субективна страна основния състав на престъплението по
чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
От обективна страна, според проверявания съд, подсъдимият А. е
реализирал обективните признаци на престъплението кражба, тъй като на
22.12.2022 година, около 13:00 часа, в гр.София, в магазин „Пийк и
Клопенбург“, находящ се на адрес бул.„Ситняково“ №48, МОЛ „Сердика“,
направил опит да отнеме чужда движима вещ - един брой мъжки суитшърт
марка „Аеронаутика“, на стойност 249,99 лева, от владението на Н.В.С.-Р. -
управител на търговския обект, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои.
Пред въззивната инстанция бе изискана справка от съответното
поделение на МВР по местоживеене на подсъдимия, от която е видно, че по
отношение на него не са налагани наказания по чл.218Б от НК.
Видно от приложените справки за съдимост А. не е осъждан за
престъпление от общ характер, както не е и освобождаван от наказателна
3

отговорност по реда на чл.78А НК.
Тези обстоятелства са ключови за преценката направена от въззивната
инстанция и за крайния резултат, приложен в това производство.
Стойността на предмета на престъплението, мъжки суитшърт марка
„Аеронаутика“, повторена неколкократно по-горе е 249,99 лева.
Тази стойност очевидно е многократно под „двукратния размер на
минималната работна заплата за страната“, която към инкриминираната дата е
била 960 лева.
Настоящият състав прие, че са налице условията на чл.218Б, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.336,ал.1,т.4 от НК отмени присъдата на
районния съд и постанови нова присъда със съответния резултат при следните
съображения:
Предмет на престъплението е движима вещ - един брой мъжки
суитшърт марка „Аеронаутика, с артикулен номер PV9F452, представляваща
артикул за продажба в търговския обект – магазин с парична стойност 249,99
лева, равняваща се на продажната й цена, обявена в обекта.
Вещта покрива критерия „чужда“ за подсъдимия А., тъй като тя
изначално е била собственост на дружеството, стопанисващо търговския
обект - „Пийк и Клопенбург“ ЕООД.
Същата се е намирала във владението на материално-отговорното лице,
управител на магазина, тъй като му е била поверена да я управлява и пази за
собственика, което лице е свидетелката Н.В.С.-Р..
Подсъдимият И. А. е знаел, че вещта не е негова собственост, както и че
се намира във владение на съответното или съответните длъжностни лица от
търговския обект, като за покриване на изискването за това „знание“ не е
нужно А. да е бил наясно кой именно е материално-отговорното лице, на което
вещта е била поверена да я пази и управлява.
Отнемането на вещта, /или по-скоро опитът за отнемане/, е осъществено
чрез активни действия на подсъдимия – вземане от щендера, на който тя е
била изложена за клиентите на магазина, отнасяне в пробната, премахване на
защитната аларма, закрепена върху суитшърта, обличане под друга дреха,
излизане от пробната, преминаване край касовата зона без да заплати дрехата,
излизане от обекта и тръгване по коридора на търговския център.
За това негово действие – отнемане на вещта, съгласие собственикът или
владелецът не са давали на А., а условието, той да притежава този суитшърт е
било заплащане на неговата цена на касата.
Налице е осъществено прекъсване на чуждата фактическата власт върху
предмета на престъплението с намерение за своене, без съгласие на владелеца.
Второто действие, необходимо да се осъществи реална фактическа власт
от страна на подсъдимия с възможност да се разпорежда с дрехата е останало
недовършено, тъй като той е бил установен от охранителят в обект и заловен
непосредствено след излизане от магазина. Липсва „трайност“ на
осъществяване на тази фактическа власт, от една страна, и от друга, налице е
един постоянен зрителен контрол над неговите действия, от страна на
4

свидетеля Н. М.М., който по нейна воля е прекъснат, едва, когато тя е спряла
А. и му е заявила, че знае какво е сторил.
Недовършването на изпълнителното деяние е станало по независещи от
подсъдимия причини, именно защото той е бил задържан от М., което пък
обосновано е мотивирало решаващата първа инстанция да приложи
разпоредбата на чл.18, ал.1 от НК, /каквото всъщност е и обвинението/.
С това общите обективни признаци на престъпление „кражба“ са
изпълнени.
От субективна страна подсъдимият А. е действал виновно, при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици, като е целял тяхното настъпване. Районният
съд е мотивирал прецизно и с кои действия А. е обективирал прекият си
умисъл, поради което и въззивната инстанция не би следвало в подробности
да ги приповтаря.
От защитата, в съдебно заседание се направиха три алтернативно
въведени възражения, градирани според нивото и пълнотата на тяхната
защитна цел, които бяха подкрепени и от подсъдимия:
Не се установява авторство на деянието, доколкото не е доказано, че
охранителят на обекта Н. М.М. е иззела именно инкриминираната вещ с
посочения артикулен номер и посочената стойност.
Дори и да се приеме, че авторството на деянието се установява, то не е
налице престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като може да бъде приложен
института на чл. 9, ал. 2 от НК, доколкото стойността на инкриминираната
вещ е много под минималната работна заплата.
Допустимо е и приложението на чл. 218б от НК.
Въззивната инстанция не се съгласява с твърденията на подсъдимия и
защитника за недоказаност на обвинението и съображенията за това изложи
по-горе, когато направи коментар по елементите от фактическия състав на
чл.194,ал.1 НК. Може да се вярва на показанията на свидетелката Н. М.М., че
вещта, която подсъдимият е взел от щендер и с която е влязъл в пробната на
магазина е същата, която е предадена от него при залавянето му от нея самата,
както и че тази вещ – суитшърт, снета от щендера не е била там след
вземаните й от А., нито е била намерена, оставена в пробната след излизането
му от там, какъвто е обичайният подход в този търговски обект за вещи, които
няма да бъдат закупени.
Съдът не намери, че са налице условията на чл.9,ал.2 НК.
Малозначителността на едно деяние се определя от множество фактори, не
само от стойността на веща. Факт е че А. е неосъждан, характеристичните
данни, събрани за него са отлични, високообразован е и е
висококвалифициран, заема отговорна длъжност и несъмнено е полезен за
обществото, т.е. неговата обществена опасност е категорично ниска.
Стойността на дрехата, предмет на престъплението е действително,
съотнесена към размера на минималната работна заплата през декември 2022
5

година ,/710 лева/ е била малко над три пъти по-ниска от минималната работна
заплата. Но не само стойността и обществената опасност на дееца са
определящи за разбирането налице ли е малозначителност на случая или не.
Преценката следва да бъде правена винаги в конкретика на фактите.
Стойността на дрехата – суитшърт, марка „Аеронаутика“ от 244 лева,
преценена с оглед на обичайната стойност на подобен тип дреха показва, че
инкриминираната е на стойност от средна към висока. Известно е, че има
мъжки суитшърти на стойност от 1000 до 4000 лева, но при изолирани и по
принцип доста скъпи брандове. Масовата стойност на такава дреха е под 200
лева. Това показва, че подсъдимият е избирал обекта на престъпно
посегателство не само според неговата материална стойност, но и според
бранда и значението, ако щете и престижа, който явно за подсъдимия този
бранд му е носил. Има значение и магазина, от който е извършена кражбата.
Магазините на „Пийк и Клопенбург“ са известни с продажбата на дрехи със
стойност от средна към висока, което показва, че подсъдимият е целял да се
снабди с относително по-представителна подобна вещ. Кражбата е извършена
на 22.12.22 година, когато Коледните намаления са привличали много
клиенти, което е сторено, за да обезпечи по-безпроблемното извършване на
деянието. Това пък говори за обмисляне, а умението да се премахне алармата
пък говори, ако не за ползване на техническо средство, /тук въззивният съд е
съгласен с районния/, говори за някаква подготовка и изграждане на умение
именно за това действие – аларма едва ли може чак толкова лесно да се
премахне, ако се съди по това, че се прави от служителите с уред, пригоден за
това. Всичко това кара въззивния съд да счете, че малозначителност няма.
„Малозначителност“ на деянието няма, но данните, коментирани и по-
горе сочат на наличие на „маловажност“, което е престъпление по чл.194,ал.3
от НК и от там съответно на наличие и на основанията на чл.218Б,ал.1 от НК.
Данните за липсваща щета, доколкото кражбата е осъществена при опит,
съобразена заедно с множеството смекчаващи отговорността обстоятелства и
стойност на предмета на престъпно посегателство под два пъти минималната
работна заплата обосновават положителните материално правни
предпоставки за наличие на деяние, което да бъде наказано по
административен ред.
Успоредно с това, неналичието на отрицателните предпоставки на чл.
218Б,ал.2, т.1-3 НК обосновава приложението на посочения институт. От
приложените по делото справки се установява липсата на предходни
осъждания и административни наказания по реда на чл.218б от НК в рамките
на една година от датата на деянието. Установява се, че подсъдимият не е
извършил две или повече деяния в рамките на една година, общата стойност
на предмета на които да е над размера на две минимални за страната работни
заплати, предметът на деянието не попада в кръга на изрично посочените в т.3
и деецът не е осъждан за такова престъпление и съответно не му е налагано
административно наказание за такова деяние.
При така развилото се съдебно производство и при наличие на всички
законови предпоставки, единствената възможност на съда е да приложи
нормата на чл. 218б, ал. 1 НК, съгласно която за деяние по чл.194 ал.3 от НК,
6

каквото е настоящото, когато стойността на предмета е до размера на две
минимални работни заплати за страната (в случая вещта е на стойност под
една минимална работна заплата за страната към момента на извършване на
деянието), наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по
административен ред, когато предметът на престъплението е възстановен или
заместен, което в разглеждания случай е сторено в хода на производството
пред първата инстанция.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че деянието на подсъдимия,
макар и формално покриващо признаците на състав на престъпление по НК
следва да бъде наказано по административен ред, поради което Присъда,
постановена от Софийски районен съд по НОХ дело № 6765/2024 година
следва да бъде отменена, а вместо нея да бъде постановена друга, с която
И.Н.А., ЕГН ********** да бъде признат за виновен в това, че на 22.12.2022
година, около 13:00 часа, в гр.София, в магазин „Пийк и Клопенбург“,
находящ се на адрес бул.„********, МОЛ „Сердика“, направил опит да отнеме
чужда движима вещ - един брой мъжки суитшърт марка „Аеронаутика“, на
стойност 249,99 лева, от владението на Н.В.С.-Р. - управител на търговския
обект, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като
престъплението останало недовършено, поради независещи от дееца причини
- бил задържан от Н. М.М. - охранител в магазина, като стойността на
предмета на престъплението е „до две минимални работни заплати за
страната, установени към датата на извършване на деянието“ и не са налице
изключениета на чл.218Б,ал.2 от НК - престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с
чл.18, ал.1, във вр. с чл.218Б, ал.1 от НК.
При определяне размера на административното наказание съдът наложи
глоба към максималния размер от 300 лева, съобразявайки се най-вече и със
стойността и начина на осъществяване на инкриминирания опит за кражба.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

Председател:

Членове:
1……………………………..

2……………………………..

7

Номер на акта:	110
Дата:	26 септември 2025 г. (в сила от 14 октомври 2025 г.)
Съдия:	Цветан Иванов Колев

Дело:	20251100602786
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 април 2025 г.

Присъда по ВНОХД №2786/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите