№ 36863
гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110151959 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК .
Образувано е по молба на адв. М. Х. от САК за изменение на
заповед№*****/01.11.2022г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер от 600,00лева за оказана безплатна правна помощ, съобразно
минималните размери, посочени в НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г.
Препис от молбата е връчен на противната страна, която не изразява становище по
нея.
Съдът намира молбата за неоснователна поради следното:
Със заповед№*****/01.11.2022г е разпоредено Длъжникът (фирма) с ЕИК: (номер) и
адрес: (град), (адрес) (столица) да заплати на Адвокатско дружество "(адв. дружество)", код
по Булстат (номер) сумата 60 лева - адвокатско възнаграждениое за предоставена безплатна
правна помощ.
При определяне размера на възнаграждението съдът взема предвид практиката на
Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС, по които е постановено решение от
23.11.2017г., съдържащо произнасяне по преюдициално запитване, в което е прието, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС. В тази връзка е дадено разяснение, че съдилищата, при разглеждане на
всяко конкретно дело, следва да проверят дали с оглед на конкретните условия прилагането
на наредбата за минималните адвокатски възнаграждения действително отговаря на
легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
1
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.
От посоченото решение следва да се направи извод, че във всеки конкретен случай
съдилищата следва да преценяват приложимостта на Наредба№1 от 09.07.2012г. при
определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение, като вземат предвид
извършената дейност, фактическата и правна сложност на делото, както и да не се допуска
прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на
гражданите до правосъдие.
Горецитираното решение на СЕС следва да намери приложение и в настоящото
производство, като се приеме, че съдът определя минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно свършената от пълномощника работа, фактическата и правна сложност делото,
неговата продължителност и материалния интерес. Още повече, че последните изменения
на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, приета от Висшия адвокатски
съвет, предвиждат минимални възнаграждения, които не са съобразени с социално-
икономическото положение в Република България и прилагането им в предвидените
минимални размери би ограничило достъпа до правосъдие на българските граждани.
В случая съдът е определил възнаграждение за безплатна правна помощ от 60,00лева,
като е взел предвид свършената от процесуалния представител работа, изразяваща се в
попълване на бланка на заявление за издаване на заповед. При извършване на посочената
дейност не се изискват правни познания и заявителят би могъл и сам да попълни
заявлението. Именно такъв е смисъла на заповедното производство, да избегне реализиране
правата на страните при наличие на безспорни вземания чрез провеждане на исково
производство, свързано със значителни разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение. Именно затова са предвидени бланкови заявления, които страната да може
да попълни и сама, а при необходимост от ползване на правна помощ за попълване на
същото не е оправдано присъждане на претендираното възнаграждение, тъй като
доближава по размер процесното вземане, което е платено в срока за доброволно
изпълнение.
Предвид изложеното съдът приема, че молбата за присъждане на възнаграждение за
безплатна правна помощ, изразяваща се в изготвяне на заявление по чл.410 от ГПК в размер
на 600 лева е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М. Х. от САК за изменение на
заповед№*****/01.11.2022г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер от 600,00лева за оказана безплатна правна помощ, съобразно
минималните размери, посочени в НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3