№ 489
гр. Кърджали, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20255140100345 по описа за 2025 година
Ищецът сочи, че на 25.09.2024 г. сключила Договор за заем № ************ с кредитодателя
„Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* по силата, на който „Микро Кредит“ АД е
предоставило в заем сумата от 2 000 лв. при фиксиран ГЛП от 40.48 % и ГПР от 48.90 %.
Следвало да внесе общо дължима сума от 2 700,72 лв., като сумата включвала главница и
лихва. В последствие обаче ищецът сключила Договор за допълнителни услуги към заем №
************, според който трябвало да внесе за срок от 18 месеца сумата от 2 544,48 лв. на
равни месечни вноски от 112,65 лв. Твърди, че Договор за заем № ************ бил
нищожен, тъй като съдържал следните нищожни неравноправни клаузи: ГЛП бил 40.48 % -
видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договора следвало
да се обяви за нищожен; ГПР е 48.90 % - съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти
размера на законната лихва; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена
дължимите допълнителни такси, което е още едно основание за нищожност на договора; В
от договора за заем, както и в т. 3 от договора за допълнителни услуги била постигната
договореност за връщане съответно на 2 000 лв. главница и 700,72 лв. лихва, както и
заплащане на пакет допълнителни услуги в размер на 2 544,48 лв. или за срока на договора
ищцата следвало да върне сумата от 5 245,20 лв. при главница от 2 000 лв., което е почти
тройно оскъпяване на кредита. С уговарянето на допълнително възнаграждение за услуги,
свързани с управлението на кредита, се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
определяща максимален размер на ГПР. Към ГПР в договора за кредит не били включени
разходите за закупуване на пакет допълнителни услуги. С цел да се заобиколи нормата на
1
закона, разходите по потребителския кредит били разделени в два отделни договора, във
вреда на потребителя, в противоречие с изискването за добросъвестност, поради което и
клаузата за закупуване на пакет "Комфорт" счита за недействителна. Моли да се обяви
Договор за заем Microcredit № *******, сключен на 25.09.2024 г. между Т. М. и „Микро
Кредит“ АД, ЕИК ********* за нищожен, поради противоречие със закона на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. В случай на евентуалност, моли да се признае за установено по
отношение на „Микро Кредит“ АД, че Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit
№ ************, сключен на 25.09.2024 г., който предвижда заплащане на такса за
допълнителни услуги, е нищожен. Претендира разноски в минимален размер.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва исковата претенция
като неоснователна и недоказана, излагайки подробни съображения по направените
възражения и моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове е да докаже сключването на
процесните договори с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от
съдържанието на договора за допълнителни услуги е клауза, предвиждаща заплащане на
такси за предоставяне на допълнителни услуги.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузата в договора за
допълнителна услуга, предвиждаща заплащане на такса, е валидна, респ. че е индивидуално
уговорена.
От приетия Договор за заем Microcredit № ************ от 25.09.2024г. се
установява, че ответникът „Микро Кредит“ АД като заемодател е отпуснал на ищеца Т. М.
като заемополучател, заем в размер на 2000 лева, платим на 18 месечни погасителни вноски.
Уговорената възнаградителна лихва е в размер на
40,48%, общата сума за погасяване е 2 700 лева, а размерът на погасителната вноска е
150.04лева. Договорен е ГПР в размер на 48.90%.
От приетия Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit №
************ от 25.09.2024г. се установява, че на ищеца като клиент е предоставен пакет от
допълнителни услуги „Комфорт“, включващ следните допълнителни услуги:посещение в
къщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и
за сметка на клиента по банкова сметка на Микро Кредит АД;безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за
участие в специални промоции. Уговорено е, че за услугите се дължи възнаграждение в
размер на
2544.48 лева, вносими на 18 месечни вноски по 141.36 лева. Тези вноски са добавени към
погасителния план и се изплащат заедно с месечната погасителна вноска по договора за
кредит.
2
Съдът намира, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК на
сключения между страните Договор е основателен по следните съображения: Посочените
такси за допълнителна услуга „Комфорт“ в размер на 2544.48 лева следва да бъде включена
при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК,
който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19,
ал. 5 ЗПК. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно
която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се
включи размерът на възнаграждението по Договора за предоставяне на допълнителни
услуги „Комфорт“ към договора за кредит, размерът би надхвърлил значително посочения
размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит
не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В случая, настоящият съдебен състав
намира, че следва да съобрази постановките на т. 1 и т. 5 от Решение по дело C-714/22
Профи кредит България на СЕС, според което е възприето: „Член 3, буква ж) от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
3
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен
процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит... Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на
принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от
процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза
поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз
основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно
или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане
на посочените суми“. В случая се доказа по безспорен начин, че в ГПР на договора не са
включени размерите на уговорените допълнителни услуги „Комфорт“, както и че при
включени размери на уговорените допълнителни услуги в ГПР същият ще е в по-голям
размер от посочения в договора за кредит.. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителският кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Възможността на кредитора да
въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а
от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. От договора за
потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи възнаграждението за
допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и
включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за
уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и
възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги, поради което
следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за
потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този
смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им
в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за
максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за уговорените
възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК. В случая
годишният процент на разходите, записан в договора за кредит, е 48,90 %, като при това
положение добавянето на възнаграждение за услугата „Комфорт“ променя годишния
процент на разходите , а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз –
4
т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора
въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците
по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен, а длъжникът
дължи връщане само на главницата по договора съгласно чл. 23 ЗПК.
По разноските: Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на
такси разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в
полза на съда. В случая държавната такса възлиза на 209.81 лева изчислена на база на
общото задължение по кредита включващо главница, лихва, допълнителна услуга
„Комфорт“, която следва да бъде заплатена по сметка на РС-Кърджали. Ответникът следва
да заплати по сметка на КРС и направените бюджетни разноски за вещо лице в размер на
300 лева.
Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от
процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че делото е с ниска степен
на фактическа и правна сложност, поради което съгласно установената съдебна практика
/формирана след постановяване на решение по дело С-438/2022на СЕС/, посочените в
Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при
служебното определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като
определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както и
действително извършената работа. В случая по делото, извън исковата молба от
процесуалния представител на ищеца, е депозирана една молба по хода на делото, в която са
изложени и съображения по същество на спора. Съобразявайки тези факти, както и размерът
на нищожния договор за потребителски кредит настоящият състав намира, че справедливият
размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лева. Настоящият състав счита, че
присъденият размер на адвокатско възнаграждение съответства на принципите на
пропорционалност и справедливост, както и на действително извършения обем на работа от
процесуалния представител. Настоящият състав приема, че този вид съдебни производства
не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи
многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на
чл. 3 ГПК за установените граници за упражняване на субективните права и основните
принципи на гражданския процес, за да се избегне злоупотреба с право. Съдът не е длъжен
да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г.
по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност. Напротив, налице е една бланкетна искова молба и
една молба по хода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Т. Т. М. с ЕГН ********** от с.Ом
ул. "П." №*, обл.К. против „МИКРО КРЕДИТ“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“ №137, ет.3 , че сключения
между страните Договор за заем Microcredit №************ от 25.09.2024г. е нищожен
поради противоречие със закона на основание 26, ал. 1 предл. l от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „МИКРО КРЕДИТ“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“ №137, ет.3
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Кърджали държавна такса в размер на 209.81
лева, както и 300.00 лева – направени бюджетни разходи за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА „МИКРО
КРЕДИТ“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост,
бул.“Цариградско шосе“ №137, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б. от САК, личен номер на
адвокат ********** от гр., ул. Т., №*, ет.*, оф.* адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева с ДДС за процесуално представителство и защита по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6