№ 6371
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100506936 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № № 6348/09.04.2025 г., постановено по гр.д. № 6936/2025 г. на СРС,
ГО, 179 състав, са отхвърлени предявените от “ЗИ-МЕТРИКС” АД, ЕИК *********,
срещу Ц. Н. Г., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422
ал.1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 125 лева, главница по Договор за поръчителство от 04.08.2023 г. сключен
между „РМД Груп“ООД и Ц. Н. Г. във връзка договор за потребителски кредит №
10840475/04.08.2023 г.за изискуеми (падежирали) и незаплатени от длъжника суми по
платена сума по договор за поръчителство от 04.08.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 23.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,22лева (два лева и 22
стотинки), представляваща неустойка за забава за период от 05.09.2023 г. до 23.11.2023
г. които вземания са прехвърлени по силата на договор за цесия от 08.11.2023г. на „Зи
метрикс“АД, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2114 от 18.01.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1715/2024 г. по описа
на СРС, 179 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство “ЗИ-МЕТРИКС” АД, в която се твърди, че обжалваното решение е
неправилно. Поддържа се, че разходите по договора за кредит са тези разходи, които
попадат в основния предмет на договора за кредит, като възнагражденията за
заплащане на други услуги – по проучване и одобряване искане за заем, както и
възнаграждение за поръчител не може да се счита за попадащо в обхвата на основните
престации по договора за кредит. Твърди се, че процесното възнаграждение по
1
договора за гарант е допълнителна услуга по сключен отделен договор за
поръчителство, като ищецът нямал никаква полза от постъпленията на възнаграждение
за гарант. Сочи, че ответникът предварително се е запознал с общите условия на
дружеството и е имал свободен избор дали да подаде заявление за кредит при
получена адекватна и пълна информация относно условията и стойността на кредита.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат уважени.
Въззиваемият Ц. Н. Г., чрез назначения му особен представител адв. Т. С.,
оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че цялата конструкция на договора с
прибавянето на възнаграждение за поръчителство очевидно е добавяне на скрита
лихва, маскирана като възнаграждение на поръчител, като поръчителят всъщност е
„куха фирма“, свързана с кредитора. Ето защо счита, че договорът за кредит е
нищожен, а претендираните суми недължими. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които
въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че 04.08.2023г.
между „Зи метрикс“ ЕООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит №
10840475/04.08.2023 г., съгласно който дружеството-кредитодател е предоставило на
длъжника - кредитополучател потребителски кредит в размер на 500 лв. лева и с краен
срок за издължаване до 04.10.2023 г. Връщането се дължи на два броя месечни
погасителни вноски в размер на по 264,15 лв., в които вноски влиза и договорената
възнаградителна лихва. Уговорени са фиксиран лихвен процент - 45 % и годишен
процент на разходите/ГПР/ - 55,56 %. В договора е предвидена възможност да бъде
учредено поръчителство от търговско дружество, наречено „Гарант“ в размер на
2
125лв., платимо от кредитополучателя на гаранта еднократно или разсрочено. От
приетия по делото договор за поръчителство се установява, че за обезпечение на
вземанията на кредитора, на 04.08.2023 г. е сключен договор за поръчителство между
Ц. Н. Г., „ЗИ-МЕТРИКС“ АД и гаранта-поръчител „РМД Груп“ ЕООД (наричан
накратко гарант) С договора кредитополучателят възлага на гаранта да учреди срещу
възнаграждение поръчителство по реда на ЗЗД в полза на кредитора, което да обезпечи
вземанията на последния по договора за потребителски кредит. Съгласно чл.2 от
Договора потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 125 лв., платимо
разсрочено на две вноски, всяка от които в размер на 62,50 лв., с посочени падежни
дати. С договор за цесия от 08.11.2023 г. "РМД Груп" ЕООД в качеството му на цедент
е прехвърлило на "Зи метрикс" АД в качеството му на цесионер своето вземане по
договора за кредит, сключен с ответника Ц. Г.. Прехвърленото вземане е
индивидуализирано в Приложение № 1/08.11.2023 г.
В разглеждания случай предмет на иска е претенции на цесионер, сключил
договор с цедента "РМД Груп" ЕООД, който е поръчител – по договор за предоставяне
на поръчителство. Договорът за потребителски кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, чийто норми са повелителни. Въз основа на
изложените от заявителя фактически твърдения във връзка с възникването на
процесните задължения, настоящият съдебен състав приема, че уговореното
възнаграждение за предоставеното поръчителство /чл. 2 от договора за предоставяне
на поръчителство/, е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване
на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според
която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е
било обусловено от сключването на договор за поръчителство от страна на
кредитополучателя, с който е било уговорено последният да заплати възнаграждение в
размер на 125 лв. за периода на действие на договора за кредит, а поръчителят се е
задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора
за кредит – обстоятелство, което е било известно на "Зи метрикс" АД. Процесният
договор за поръчителство е лично обезпечение. По правило договорът за
поръчителство е едностранен и безвъзмезден – т.е. по него задължения възникват само
за поръчителя. Възможно е обаче договорът да има двустранен и възмезден характер –
както е в частност, тъй като кредитополучателят се е задължил да заплаща
възнаграждение на поръчителя. Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен
процент – 0.1 %, плюс 10 %/. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4,
са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съпоставянето в частност на общия размер на
възнаграждението за поръчителя, застрахователната премия и начислената договорна
3
лихва с размера на главницата по договора за кредит, обуславя извода, че
горепосоченото ограничение е превишено многократно. Следователно договорът за
поръчителство, който е сключен от цедента на основание клауза от договор за
потребителски кредит, която противоречи на горепосочената императивна законова
норма, се явява нищожен – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, респ. договорът за цесия не е
породил транслативен ефект и прехвърлените вземания не са преминали в правната
сфера на цесионера, с оглед на което и предявените искове се явяват неоснователни.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид
факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед
препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК,
решението следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 6348/09.04.2025 г., постановено по гр.д. №
6936/2025 г. на СРС, ГО, 179 състав
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4