Разпореждане по ЧНД №388/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Решение № 146

за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Ищецът „Ц.” О., гр. В. Т. чрез пълномощника адв. С. твърди, че ответникът с нот.акт № 149 от 1997г. на нотариус Т.Б. е придобил недвижим имот в дворно място, застроено и незастроено, цялото от 2770 кв. м., представляващо парцел I-2975 в кв.143, при граници:от три страни улици и парцел XIX-.. както и че същият е станал собственик с нот.акт № ..от 1997г. на нотариус Т.Б. и на подробно описани обекти, находящи се в изградената сграда върху дворното място, описано в нотариален акт № 149 от 1997 г., между които обекти са и: търговски обект № .., построен в комплексна сграда , група 3, партерен етаж, със застроена площ от 28,99 кв. м., състоящ се от търговска площ и ½ идеална част от коридор и тоалетна, при граници: изток-група 4, север-търговски обект № 1, запад-търговски обект № 3 и граници на тоалетната и коридора-юг-търговски обект № 2, запад-асансьор и изток-търговски обект № 1, ведно с 1,51% идеални части от 275/2770 ид.части от УПИ Дворно място, застроено и незастроено, цялото от 2770 кв.м., представляващо парцел I-2975 в кв.143; търговски обект № 3, построен в комплексна сграда , група 3, партерен етаж, със застроена площ от 40,75 кв. м., състоящ се от търговска площ и 1/3 идеална част от разтоварище, товарна платформа и коридор, при граници: изток-гараж № 3, асансьор, запад-гараж № 2 и търговски обект № 5 и юг-вътрешен двор и търговски обект № 3, ведно с 2,12% идеални части от общите части на сградата , 2,12 % ид.части от 275/2770 ид.части от УПИ Дворно място, застроено и незастроено, цялото от 2770 кв.м., представляващо парцел I-2975 в кв.143; търговски обект № .., построен в комплексна сграда , група 3, партерен етаж, със застроена площ от 41,63 кв. м., състоящ се от търговска площ и 1/3 идеална част от разтоварище, товарна платформа, тоалетна и коридор, при граници: изток-търговски обект № 3, север-склад и коридор, запад-група 2 и граници на разтоварище, товарна платформа, тоалетна и коридор-изток-гараж № 3 и асансьор, юг-вътрешен двор и търговски обект № 3 и запад-гараж № 2 и търговски обект № 5, ведно с 2,16% идеални части от общите части на сградата и 2,16 % от 275/2770 ид.части от УПИ Дворно място, застроено и незастроено, цялото от 2770 кв.м., представляващо парцел I-2975 в кв.143; и търговски обект № 5, построен в комплексна сграда , група 3, партерен етаж, със застроена площ от 86,95 кв. м., състоящ се от два склада, тоалетна и търговска площ с 1/3 ид.част от разтоварище, товарна платформа, тоалетна и коридор, при граници: юг-търговски обект № 4, запад-група 2, север-улица и граници на разтоварище, товарна платформа, тоалетна и коридор- изток-гараж № 3 и асансьор, юг-вътрешен двор и търговски обект № 3 и запад-гараж № 2 и търговски обект № 5, ведно с 4,56% идеални части от общите части на сградата и 4,56% от 275/2770 ид.части от УПИ Дворно място, застроено и незастроено, цялото от 2770 кв.м., представляващо парцел I-2975 в кв.143. Твърди се, че с протокол от 30.09.2001 г. на Общо събрание на „Ц.” О. е взето решение, съгласно което от дружеството се отделя новообразувано дружество „А.” О., като е извършено разпределение на предприятието на „Ц.” О., както следва: 39% за „Ц.” О. и 61% за „А.” О.. Твърди се, че дружеството „А.” О. при отделяне от „Ц.” О. е получило дотогавашната собственост по баланса на „Ц.” О., описаните по-горе търговски обекти № 2, № 3, № 4 и № 5. Твърди се, че на 14.04.2003 година е проведено събрание със съдружниците на „Ц.” О. и „А.” О., като е взето решение последното да се влее в първото, като „А.” О. се прекрати и „Ц.” О., гр. В. Т. приема търговското предприятие на „А.” О., заедно с притежаваните недвижими имоти-описаните по-горе търговски обект № 2, № 3, № 4 и № 5. Твърди се, че описаните обекти са завършени в груб строеж, съгласно удостоверение на Община - гр. В. Т. от 31.10.2008 г., както и че съгласно протокол от 30.09.2001 г. „Ц.” О. се е задължил да изпълни частично или цялостно оставащите довършителни работи в описаните по-горе търговски обекти за сметка на „А.” О.. Ищецът твърди, че е собственик на описаните търговски обекти и че ответникът е извършил неоснователни действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост, а именно: изградил е преградни стени в коридорите пред търговските обекти без обект № 5, разтоварището, платформата, банята и тоалетната, собственост на ищеца. Твърди, че в коридора между обект № 4 и обект № 3 е изградена стена, която препятства подхода към обект № 3, коридора, разтоварището и платформата, при което е затруднена възможността за зареждане на търговски обект № 3. Твърди, че напълно е преграден подстъпът към обект № 2, тъй като коридорът, през който може да се мине към този обект е напълно преграден. Твърди, че е преграден и подходът към склада на обект № 2, както и че с тези неоснователни действия се нарушава ползването на правото на собственост на тези имоти от ищеца. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да премахне изградените от него стени в коридора пред търговски обект № 2, № 3 и № 4, принадлежащи на ищеца. В първото по делото заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Цанков конкретизира исковата претенция, като излага, че претендира премахване на преградна стена, която е изградена в коридора не между обект № 3 и № 4, а в коридора от северната страна, прилежащ към обект № 3 и № 4, коридора, обслужващ двата обекта № 3 и № 4 и склада към обект № 4, която затруднява подстъпа към обект № 3 и № 4; претендира премахване и на стената в същия коридор от северната страна и обслужващ обекти № 2 и № 3, както и стената, която е изградена в обект № 2 на мястото на вратата, която е предвидена в проекта към обект № 2; претендира и премахване на всички южни стени, изградени на обекти № 2, № 3 и № 4, като твърди, че всички тези преградни стени са извършени от ответника в обекти, собственост на ищеца. Претендира разноски по делото. Представена е писмена защита.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ц.” О.-В. чрез пълномощника адв.Г., в който отговор ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че същият е собственик на процесните недвижими имоти. Оспорва твърдението му, че са изградени посочените прегради пред търговски обекти № 2, № 3 и № 4 като твърди, тези недвижими имоти са построени от „Ц.” О. и са предадени на „А.” О., праводател на ищеца, с протокол от 30.09.2001г. във вида и в състоянието, в което са се намирали към тази дата и след тази дата ответникът не е извършвал абсолютно никакви строителни работи в имотите по исковата молба, собственост на ищеца. Възразява срещу предявените искове като сочи, че ответникът е изградил такива прегради, но е извършил законно строителство от южната част на търговски обект № 2, № 3 и № 4, като това строителното е извършено в имот, собственост на ответника, и то се изразява в промяна предназначението на четири броя търговски обекти в банков офис, център за микрокредитиране и лизинг на „Р.” ЕАД и е извършено въз основа на разрешение за строеж от 14.04.2008 г. и одобрени архитектурни проекти. Твърди, че не е извършил посочените от ищеца неоснователни действия, с които да му пречи да упражнява правото си на собственост върху търговските обекти. Възразява, като сочи, че между търговски обекти № 3 и № 4 не съществува коридор, както твърди ищеца и не съществуват съответно никакви преградни стени. Твърди, че от юг търговски обект № 2 и № 3 никога не са имали стена и същите са предадени от ответника на ищеца в този вид още през 2001 г. с протокола от 30.09.2001 г. Възразява като сочи и че търговски обект № 4 е ползван от ищеца като склад към търговски обект № 5 /магазин за хранителни стоки/, с който е бил свързан, и там е била разположена хладилна камера. След направената конкретизация на иска ответникът е депозирал отговор, с който оспорва изцяло исковата претенция, конкретизирана в първото съдебно заседание, като прави възражение за погасяване по давност на иска в конкретизираната му в първото съдебно заседание част, тъй като се твърди, че имотите са предадени от ответника на ищеца на 30.09.2001 г. с протокол и с оглед твърдението на ищеца, че обектите са предадени в този вид с преградните стени. По отношение изградената стена от южната част на търговските обекти, се поддържа заявеното в първоначалния отговор. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен предявения иск. Претендира разноски. Представена е писмена защита.

Като прецени събраните по делото доказателства и становища на страните, съдът намира за установено следното:

Не се спори от страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти-търговски обекти № 2, 3 и 4, подробно описани по-горе, находящи се в Комплексна сграда, група 3, построена в УПИ Дворно място, застроено и незастроено, цялото от 2770 кв.м., представляващо парцел I-2975 в кв.143, по ПУП на гр.В.. Видно от приложените два нотариални акта № 149 от 22.09.1997г. и № 97 от 03.11.1997г., двата на нотариус Т.Б. е, че ответникът е станал собственик на основание покупко-продажба на описаното дворно място и е признат за собственик на недвижими имоти, намиращи се в сгради, построени в дворното място, сред които и процесните имоти: търговски обект № 2, построен в комплексна сграда , група 3, партерен етаж, със застроена площ от 28,99 кв. м., състоящ се от търговска площ и ½ идеална част от коридор и тоалетна, при граници: изток-група 4, север-търговски обект № 1, запад-търговски обект № 3 и граници на тоалетната и коридора-юг-търговски обект № 2, запад-асансьор и изток-търговски обект № 1, ведно с 1,51% идеални части от 275/2770 ид.части от УПИ Дворно място, застроено и незастроено, цялото от 2770 кв.м., представляващо парцел I-2975 в кв.143; търговски обект № 3, построен в комплексна сграда , група 3, партерен етаж, със застроена площ от 40,75 кв. м., състоящ се от търговска площ и 1/3 идеална част от разтоварище, товарна платформа и коридор, при граници: изток-гараж № 3, асансьор, запад-гараж № 2 и търговски обект № 5 и юг-вътрешен двор и търговски обект № 3, ведно с 2,12% идеални части от общите части на сградата , 2,12 % ид.части от 275/2770 ид.части от УПИ Дворно място, застроено и незастроено, цялото от 2770 кв.м., представляващо парцел I-2975 в кв.143; търговски обект № 4, построен в комплексна сграда , група 3, партерен етаж, със застроена площ от 41,63 кв. м., състоящ се от търговска площ и 1/3 идеална част от разтоварище, товарна платформа, тоалетна и коридор, при граници: изток-търговски обект № 3, север-склад и коридор, запад-група 2 и граници на разтоварище, товарна платформа, тоалетна и коридор-изток-гараж № 3 и асансьор, юг-вътрешен двор и търговски обект № 3 и запад-гараж № 2 и търговски обект № 5, ведно с 2,16% идеални части от общите части на сградата и 2,16 % от 275/2770 ид.части от УПИ Дворно място, застроено и незастроено, цялото от 2770 кв.м., представляващо парцел I-2975 в кв.143. Видно от приложения протокол от 30.09.2001 г. на Общо събрание на „Ц.” О., е взето решение, съгласно което от дружеството се отделя новообразувано дружество „А.” О., като е извършено разпределение на предприятието на „Ц.” О., както следва: 39% за „Ц.” О. и 61% за „А.” О.. Взето е решение и за това, че дружеството „А.” О. при отделяне от „Ц.” О. получава недвижими имоти, дотогавашна собственост по баланса на „Ц.” О., описаните по-горе търговски обекти № 2, № 3, № 4 и № 5. Извършено е вписване в Служба по вписванията при ВТРС на 22.11.2001г. На това общо събрание е взето и решение, с което „Ц. „ О. се задължава да изпълни частично или цялостно оставащите довършителни работи в описаните по-горе обекти за сметка на „А.” О. след поискване и заплащане от страна на последния по отношение на всички описани обекти. Видно от приложения протокол от 14.04.2003 г. на същата дата е проведено съвместно събрание на съдружниците на „Ц.” О. и „А.” О., като е взето решение последното да се влее в първото, като „А.” О. се прекрати и „Ц.” О., гр. В. Т. приема търговското предприятие на „Актив” О., като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, заедно с притежаваните от вливащото се дружество недвижими имоти-описаните по-горе търговски обект № 2, № 3, № 4 и № 5. Извършено е вписване от Служба по вписванията при ВТРС на 21.05.2003г.

Видно от приложеното у-ние № 1739 от 31.10.2008г. на Община Велико Търново, както и от приложената данъчна оценка на процесните имоти от 07.07.2011г., е, че търговските обекти № 2, № 3 и № 4 са изградени в груб строеж. От събраните по делото доказателства не се установява същите да са въведени в експлоатация, каквото е твърдението на ищеца. Приложеното от него в подкрепа на тези твърдения разрешение за ползване от 29.01.2002г. касае други имоти в Комплексна сграда група 3, а не процесните. Че това е така е видно както от наименованието на обектите, за които е издадено разрешението за ползване, което се различава от това на процесните обекти, така и от приложения констативен протокол обр.16 за установяване годността за ползване на строежа от 04.01.2002г., в което са описани имотите и от описанието им се вижда, че същите са на кота -0,25, а процесните имоти, видно от всички приложени строителни книжа и съдебно-техническите експертизи, са на кота 0.

По делото са приети две основни и едно допълнително заключение на съдебно-технически експертизи, изготвени от в.л. Г. и Л.. Видно от основното заключение на първата СТЕ, изготвено от вещото лице А.Г., е, че според представените проекти по част „Архитектура” достъпът до обектите се осъществява от вътрешен двор, като описаните търговски обекти са предвидени както следва: търговски обект № 2-електроника; № 3-домашни потреби, № 4-битова химия и № 5-хранителен магазин. При извършения оглед вещото лице е констатирало, че само магазин 5 се използва по предназначение и с подход откъм ул.”Н.Габровски”, както и че на мястото на достъпа на другите обекти откъм южната им страна има друг обект-банка. Вещото лице сочи, че не е спазен идейният и технически проект. Констатирал е и че към обект №2 няма достъп отникъде, като причината е зазиждане от южна посока. Констатирал е и че техническото съоръжение платформа и стълбището срещу търговски обект № 3 липсват и не са изпълнени така, както е по проекта и тъй като не са изпълнени тези обекти, достъп до обект № 3 чрез стълбището или платформата от долно ниво от разтоварището не е възможен. Посочил е и че към обект № 4 не може да се влезе в него, тъй като има рафтове в момента на мястото на вратата; в коридора, северно от обект № 3 и № 4 има преградна стена и там има врата, която е затворена с шперплат, на която имало закачалка с дрехи. Сочи и че в коридора зад търговски обект № 3 не може да се влезе, тъй като има преградна стена. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че настоящото реално състояние на имота /на скица на л.78/ не отговаря на екзекутива /на стр.170/, тъй като страната откъм южната част я няма-цялата стена я няма, вратите на трите търговски обекти, които са в най-южната част са променени,обект № 2 вратата му не съществува от северната страна, има промяна в санитарния възел, на обект № 3 вратата е преместена на изток, на обект № 4 няма промяна, вратата е затворена само отпред на стената. Експертът е изложил, че скицата на л.79 отразява проекта, според който през 1995г. е издадено строителното разрешение за група 3, а на л.78-сегашното състояние на имота, което се различава от проекта и от екзекутива по описания начин. Изложил е, че и екзекутивът се различава от проекта, защото по време на изпълнение на строителството са настъпили промени, които са отразени в екзекутива.Вещото лице е посочило и че на екзекутива е написано, че корекциите са направени в синьо от проектанта, и е отбелязал съответно тези корекции със синьо. Излага, че проектът на стр.170 е техническият проект, като след това по същия са направени корекциите със синьо, извършени от проектанта, и след тези корекции представлява и екзекутивния чертеж, същият е коригиран и заверен като екзекутив, което означава, че при изпълнението на обектите същите са изпълнени по коригирания начин на място. Сочи, че всичко относно процесните стени се различава от екзекутива, както и че за тези промени е трябвало да има нов екзекутив, но такъв няма. Вещото лице счита, че процесните обекти поради преграждането им с тези стени не могат да се ползват като търговски обекти, но могат да се ползват като складове към други търговски обекти. Излага, че южно от Комплексна сграда група 3 е изградена Комплексна сграда група 6, като между две сгради по принцип се изгражда дилатационна фуга, чиято функция е да разделя две отделни конструкции и с цел стабилност на сградите.

Видно от второто основно заключение на СТЕ,изготвено от вещото лице А.Л., е, че по техническия проект, южно от процесните помещения не е посочено нищо-не е конкретизиран достъпът до тях, нивото и предназначението на прилежащите площи от съседната секция-група 6, не е отразена и ограждаща стена в южна посока. Излага, че по идейния проект тези три обекта продължават около 4,5 м. в южна посока и са значително по-големи по размер и площ, като входните им врати са отразени именно на тази, изнесена в южна посока остъклена стена. Сочи, че понастоящем северната част от група 6, разположена непосредствено до дилатационната фуга към група 3, респ.-до търговски обекти 2, 3 и 4 се ползва като банков офис, въведен в експлоатация. Вещото лице излага, че при извършения оглед и измервания на място ясно се установява, че северната стена на група 6 е изцяло южно от дилатационната фуга, което е в съответствие с нормативните изисквания. Сочи, че поради липса на достъп до процесните обекти не може да се установи изпълнена стена по южния фронт на група 3 и точното й местоположение, като такава стена липсва по екзекутивната документация, но е възможно да е изпълнена изцяло или частично.

Легално определение на понятието „търговски обект” е дадено в ДР на ЗДДС, § 1 т.41, съгласно което „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели/ напр.: офис, жилище или др.подобни/, да е част от притежаван недвижими имот или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Т.е. от определението на това понятие е видно, че не е приложима сочената от ищеца нормативна уредба-Норми и правила за проектиране на търговски магазини, тъй като в случая не се касае за магазини, а за търговски обекти, което понятие е различно, и предвид на което не трябва да отговаря на тези изисквания, вкл. и досежно наличието на витрини и фасади. Предвид на това следва да се приеме, че нито стената от южната страна на процесните обекти /ако е налице изпълнена такава/, нито установените за изградени преградни стени в коридора северно от обекти 2, 3 и 4, а и стената на мястото на вратата по проект на обект № 2, затрудняват пълноценното ползване на обектите, тъй като същите не са магазини и не е необходимо да има директен достъп до тях.

Дори и да се приеме обаче, че установените преградни стени /в коридора северно от обекти № 2, 3 и 4 и на мястото на вратата на обект № 2/ пречат на пълноценното ползване на процесните обекти, то не са налице доказатÕлства, обосноваващи извода, че тези стени са изградени именно от ответника. От приложеното у-ние № 1739 от 31.10.2008г. на Община В. се установява, че строежът „Комплексна сграда, група 3”-помещения № 2, № 3 и № 4, находящ се в УПИ Дворно място, застроено и незастроено, цялото от 2770 кв.м., представляващо парцел I-2975 в кв.143 по плана на гр.В., е допуснат на основание одобрен инвестиционен проект на 30.11.2005г. и издадено разрешение за строеж № 327 от 30.11.2005г., като обектите са завършени в груб строеж. В хода на процеса е установено, че се касае за техническа грешка при изписване на годината на издаване проекта и разрешението и следва да се има предвид не 2005г., а 1995г. Видно от приложеното Разрешение за строеж № 327 от 30.11.1995г., издадено от Община В., е, че съгласно него се разрешава на Консорциум „Ц.” да извърши строителство на Комплексна сграда в кв.143-група 3, съобразно одобрен проект от 28.11.1995г. В отговора на исковата молба ответникът признава, че процесните обекти № 2, 3 и 4 са построени от него, но сочи, че същите са предадени на „А.” О., праводател на ищеца с протокол от 30.09.2001г. и след тази дата той /ответникът/ не е извършвал никакви строителни работи в тези имоти. Дали ответникът е извършил строителни работи в процесните имоти след посочената дата е основният спорен въпрос по делото, като твърдението на ищеца в тази насока остана недоказано, а нему принадлежи доказателствената тежест за това. Фактът, че ответникът е бил инвеститор и строителен предприемач на други обекти в Комплексна сграда група 3-магазин за промишлени стоки, магазин за хранителни стоки, два броя офиси, жилища 15 бр. и гаражи 5 бр., който факт се установява от приложените разрешение за ползване от 09.02.2002г., констативен протокол обр.16 от 04.01.20002г., разрешение за ползване от 08.04.2003г. и протокол за установяване годността за ползване на строеж от 04.04.2003г., не води до извода, че същият след построяването на процесните обекти и след 30.09.2001г., когато същите са преминали в собственост на новосъздаденото дружество „А.” О., е извършил и оставащите довършителни работи и каквито и да било други строителни дейности, включително и твърдяните за изградени от него процесни стени, които да пречат на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост върху търговски обекти № 2, 3 и 4. Видно от протокола от 30.09.2001г. е, че ответникът се е задължил да извърши частично или цялостно довършителните работи в процесните обекти за сметка на „А.” О. само след поискване и заплащане от страна на последния по отношение на всички тези обекти. Данни да е било налице такова поискване или заплащане от страна на „А.” О. и впоследствие от правоприемника му-ищеца, не са налице. Видно от строителната документация, приложена по делото е, че Комплексна сграда група 3 е изграждана и въвеждана в експлоатация поетапно, като както бе посочено по-горе процесните имоти още не са въведени в експлоатация и са на фаза груб строеж. Логично е ответникът да продължава да извършва строителство в другите обекти, намиращи се в Комплексна сграда група 3, които са останали негова собственост след отделянето на новосъздаденото дружество „Актив” О. през 2001г., но не и да извършва строителство в обекти, които вече не са негова собственост, и такива строителни работи същият се е задължил да извърши само при поискване и заплащане от страна на „А. О.. Липсват доказателства, които да водят до безспорния извод, че именно ответникът е изградил преградните стени пред /северно от тях/ и в процесните обекти, които ищецът твърди да му пречат да ползва пълноценно тези търговски обекти, с изключение на стената от южната им страна, която обаче стена не е изградена в обекти № 2, 3 и 4, а е изградена в имот група 6 /представлява неговата северна стена/, който не е собствен на ищеца, а е собствен на ответника, и то е законно построен.Законността на този строеж се установява от приложената по делото строителна документация и от заключенията на вещите лица по приетите две СТЕ. След като строежът е законен и е извършен не в имота на ищеца, а в съседен на него-комплексна сграда група 6, то не е налице неоснователно действие на ответника, което да пречи на ищеца да упражнява пълноценно процесните имоти като ги ползва по предназначение.

С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.109 от ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. От доказателствата по делото, обсъдени по-горе, не е установено ответникът да е изградил преградните стени /в коридора северно от обекти № 2, 3 и 4 и на мястото на вратата на обект № 2/ и от южната страна в процесните обекти, а е установено само, че същият е изградил стена в Комплексна сграда-група 6, негова собственост, която представлява северната стена на тази сграда и се намира южно от дилатационната фуга между сгради група 3 и група 6 и от обекти № 2, 3 и 4, и не представлява южна стена на тези обекти, т.е. тази изградена южно от процесните обекти стена не е в обекта на ищеца и не представлява твърдяната от него южна стена на обекти № 2, 3 и 4. Предвид на това е безпредметно обсъждането на възражението за изтекла погасителна давност, тъй като то е релевантно само при основателност на претенциите.

При този изход на делото следва ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски-за адв.възнаграждение и депозит вещи лица, общо в размер на 1700лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ц.” О. със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”В.” № .., срещу „Ц.” О., със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”В.№.., иск с правно основание чл.109 ЗС, с който се претендира премахване на преградни стени в коридора от северната страна, прилежащ към търговски обект № 3, построен в комплексна сграда , група 3, партерен етаж, със застроена площ от 40,75 кв. м., състоящ се от търговска площ и 1/3 идеална част от разтоварище, товарна платформа и коридор, при граници: изток-гараж № 3, асансьор, запад-гараж № 2 и търговски обект № 5 и юг-вътрешен двор и търговски обект № 3, ведно с 2,12% идеални части от общите части на сградата , 2,12 % ид.части от 275/2770 ид.части от УПИ Дворно място, застроено и незастроено, цялото от 2770 кв.м., представляващо парцел I-2975 в кв.143, и търговски обект № 4, построен в комплексна сграда , група 3, партерен етаж, със застроена площ от 41,63 кв. м., състоящ се от търговска площ и 1/3 идеална част от разтоварище, товарна платформа, тоалетна и коридор, при граници: изток-търговски обект № 3, север-склад и коридор, запад-група 2 и граници на разтоварище, товарна платформа, тоалетна и коридор-изток-гараж № 3 и асансьор, юг-вътрешен двор и търговски обект № 3 и запад-гараж № 2 и търговски обект № 5, ведно с 2,16% идеални части от общите части на сградата и 2,16 % от 275/2770 ид.части от УПИ Дворно място, застроено и незастроено, цялото от 2770 кв.м., представляващо парцел I-2975 в кв.143. и № 4; на стената в коридора от северната страна, обслужващ търговски обект № 2, построен в комплексна сграда , група 3, партерен етаж, със застроена площ от 28,99 кв. м., състоящ се от търговска площ и ½ идеална част от коридор и тоалетна, при граници: изток-група 4, север-търговски обект № 1, запад-търговски обект № 3 и граници на тоалетната и коридора-юг-търговски обект № 2, запад-асансьор и изток-търговски обект № 1, ведно с 1,51% идеални части от 275/2770 ид.части от УПИ Дворно място, застроено и незастроено, цялото от 2770 кв.м., представляващо парцел I-2975 в кв.143, и търговски обект № 3, построен в комплексна сграда , група 3, партерен етаж, със застроена площ от 40,75 кв. м., състоящ се от търговска площ и 1/3 идеална част от разтоварище, товарна платформа и коридор, при граници: изток-гараж № 3, асансьор, запад-гараж № 2 и търговски обект № 5 и юг-вътрешен двор и търговски обект № 3, ведно с 2,12% идеални части от общите части на сградата , 2,12 % ид.части от 275/2770 ид.части от УПИ Дворно място, застроено и незастроено, цялото от 2770 кв.м., представляващо парцел I-2975 в кв.143; на стената, която е изградена в търговски обект № 2 /подробно описан/ на мястото на вратата; и на всички южни стени, изградени в търговски обекти № 2, № 3 и № 4 /подробно описани/, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчване му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: