№ 526
гр. Перник, 07.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500312 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260011/11.07.2024 г., постановено по гр.д. 3828/2019 г. Районен
съд - Перник на основание чл. 353 ГПК е възложил в дял и изключителна собственост
на Е. М. Б., ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 55871.503.573, с обща
площ 295 кв.м. съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник,
находящ се на адрес: *** с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план:
6238, кв. 42 – част от парцел I – ***, при съседи: имоти с идентификатори:
55871.503.572., ***., заедно със североизточната част на масивната двуетажна
жилищна сграда близнак с идентификатор 55871.503.573.1., със застроена площ от 52
кв. м. и РЗП 104 кв.м., състояща се от два етажа.
На основание чл. 353 ГПК съдът е възложил в дял и изключителна собственост
на Р. М. Б. 1). самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник, находящ се на
адрес: ***, с предназначение: жилище (апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от
113 кв. м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор ***., заедно с 1/2
идеална част от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в
северната част на сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална
част от правото на строеж;
2). самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник, находящ се на адрес: ***, ет. 2, с
1
предназначение: жилище (апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв. м.,
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма,
под обекта: обект с идентификатор ***., над обекта: няма, заедно с 1/2 идеална част от
общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в южната част на
сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална част от правото на
строеж;
3). сграда с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК – гр. Перник, находяща се на адрес: ***, с предназначение: селскостопанска
сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 15 кв. м.;
4). сграда с идентификатор 55871.590.80.3., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник, находяща се на адрес: ***, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой нива на обекта: 1, с площ от 36
кв. м.;
5). сграда с идентификатор 55871.509.80.4., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник, находяща се на адрес: ***, с
предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 28 кв. м.;
6). сграда с идентификатор 55871.509.80.5., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник, находяща се на адрес: ***, с
предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 63 кв. м.,
находящи се върху поземлен имот с идентификатор 55871.509.80., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. Перник, находяща се на
адрес: ***, с площ от 809 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
55871.509.77., 55871.509.9977., 55871.509.92. и 55871.509.74
С решението съдът е осъдил Р. М. Б. да заплати на Е. М. Б. сума в размер на
155 903,00 лева за уравняване на дяловете.
На основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 12, ал. 2 ЗН и чл. 61, ал. 2 ГПК Е. Б. е осъдена
да заплати на Р. Б. сума в размер на 18 558,40 лева – половината от подобренията,
извършени след 2012 г., с които е увеличена стойността на имота в ***, изразяващи се
в СМР в Лятна къща – ролентен таван, текущ ремонт на покрив, смяна на улуци и
текущ ремонт, Вътрешно стълбище – 2 броя площадки от гранитогрес и 5 бр. стъпала,
измазване на стени до втори етаж, Баня – окачен таван и стени фаянс, довършване
СМВ във Втори етаж, ремонт на Покрив и фасада, ведно със законна лихва от влизане
в сила на решението до окончателното плащане. Със същото съдебно решение, съдът
се е произнесъл и по отношение на дължимите се в производството съдебни разноски.
С решение 26003 от 04.04.2025 г. Районен съд – Перник е допуснал на основание
чл. 247, ал. 1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
260011/11.07.2024 г., постановено по гр.д. 3828/2019г., като в диспозитива на
решението, в абзаца: „ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК. вр. чл. 12. ал. 2 ЗН и чл. 61,
2
ал. 2 ГПК Е. М. Б. да заплати на Р. М. Б. сума в размер на 18 558,40 лева - половината
от подобренията, извършени след 2012 г., с които е увеличена стойността на имота
в ***, изразяващи се в СМР в Лятна къща - ролентен таван, текущ ремонт на
покрив, смяна на улуци и текущ ремонт, вътрешно стълбище - 2 броя площадки от
гранитогрес и 5 бр. стъпала, измазване на стени до втори етаж, Баня - окачен
таван и стени фаянс, довършване СМБ във Втори етаж, ремонт на Покрив и
фасада, ведно със законна лихва от влизане в сила на решението до окончателното
плащане“, е постановил ДА СЕ ЧЕТЕ „ОТХВЪРЛЯ тази претенция за разликата над
18 558,40 лева до пълния предявен размер от 210 935,00 лева.“.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Р.
М. Б., чрез адв. К. Б., с която се атакува постановеното от районния съд решение в
частта, с която е отхвърлено искането за извършени подобрения до пълния му размер
от 210 953 лева, като се твърди, че в тази му част решението е постановено при
съществени нарушения на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд е
направил неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства, като е
кредитирал единствено показанията на свидетелите на ищцата без да е преценил
същите съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Допълва, че същите нямат преки
наблюдения по отношение на това кой е извършвал подобренията, както и кой е давал
пари за тях, както и, че същите са посещавали имота инцидентно. Твърди, че за
разлика от свидетелите на ищцата, свидетелите на ответника са установили точно и
конкретно какви подобрения в имота са извършени, посочили са каква работа е
възлагал ответника, както и, че той е заплащал същата и материалите. На следващо
място се сочи, че при присъждане на стойността на подобренията и при установяване
на подобрената стойност, решаващият съд е взел предвид заключението на вещото
лице към момента на извършване на подобренията, а не допълнителното заключение за
стойността им към момента на извършване на делбата и и отбелязва, че именно този
момент е меродавен за определяне на увеличената стойност на имота. В жалбата
подробно се описват подобренията, които се твърди, че ответникът е извършил след
2012 г. като се сочи, че същите възлизат в размер на 73517 лв. В продължение се
излага, че ако се приеме метода за изчисление на съда, то увеличената стойност на
сградата е 58813.16 лв, от които ищцата дължи на ответника 29406.80 лв., а не 18116.80
лв., както е постановил районния съд. За неправилно се сочи приетото от съда, че
посадените в имота трайни насаждения не увеличават стойността на имота, както и, че
не приема за извършани претендираните от ответника подобрения преди 2012 г. По
изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяната на
първоинстанционното решение в частта относно претенцията по чл. 346 от ГПК като
необосновано и незаконосъобразно, като се постанови ново, с което да бъде уважена
предявената претенция на ответника като ищцата бъде осъдена да бу заплати 53279.20
лева. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Е. М. Б., чрез адв. Р.
Кирилов е депозирала отговор на въззивната жалба, като се сочи, че същата е
неправилна и незаконосъобразна. За неоснователни се сочат направените в жалбата
твърдения. Сочи, че ответникът претендира цени на извършените по негови твърдения
подобрения като сочи цени, които многократно надвишават това което биха стрували,
ако евентуално същият ги е направил. В продължение се твърди, че същият без
3
никакво разрешение от страна на ищцата се е нанесъл в имота на ищцата, а именно
втори етаж от къщата, който бил оставен от баща й за нея, и е правил каквото си иска
там без нейно знание и разрешение. Излагат се подробни съображения ,като се
твърди, че всички изложени в жалбата твърдения са необосновани, неверни и
неподплатени с никакви доказателства от страна на ответника. На следващо място се
навеждат твърдения, че в жалбата не са посочени никакви съществени доводи или
процесуални нарушения от страна на съда, които да опорочават решението. Моли се
съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да
бъде потвърдено, както да бъде потвърдено и решението за поправка на явна
фактическа грешка. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Депозирана е и въззивна жалба от Р. М. Б., чрез пълномощника му адв. К. Б. –
ПАК срещу Решение 26003 от 04.04.2025 г., с което Районен съд – Перник е допуснал
на основание чл. 247, ал. 1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№ 260011/11.07.2024г., постановено по гр.д. 3828/2019 г. по описа на ПРС, като в
същата по същество се преповтарят съображенията, изложени във въззивната жалба
срещу основното решение.
В срок е постъпил писмен отговор от Е. М. Б., чрез пълномощника й адв. Р.
Кирилов – ПАК, като съображенията, изложени в същия, са идентични с тези,
изложени в отговора на първоначалната въззивна жалба, поради което съдът не намира
нужда да ги преповтаря.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установи, че подадените въззивни жалби са допустими (подадени са в срока по
чл. 259 ГПК против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването на решението в
съответната му част) и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261
ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата на ответника, с която се
предявява искане по сметки по реда на чл. 346 от ГПК е нередовна, доколкото в
същата не е посочено дали твърдените подобрения и ремонти, извършени в имота,
предмет на делба, са извършени със или без съгласието на другия съсобственик, или
при негово изрично противопоставяне. Не е конкретизирано и кои от дейностите
ответникът твърди да са подобрения и кои ремонти. Не е изяснено и кои дейности към
кой имот се отнасят, доколкото се твърди извършване на такива по отношение на
няколко сгради. Не се сочи и период от време, през който се твърди да са извършени
съответните ремонти и подобрения.
Поради горното, молбата следва да се остави без движение, като на ответника
следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните и описани по-горе
нередовности в едноседмичен срок от получаване на съобщението. На същия следва да
бъде указано, че при неизпълнение на дадените указания, молбата с правно основание
чл. 346 ГПК ще бъде оставена без разглеждане, а първоинстанционното решение –
обезсилено в тази му част.
След изпълнение на указанията или при изтичане на срока за изпълнението им
делото да се докладва за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание
по въззивните жалби.
4
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ молба от 27.04.2023г., подадена от Р. М. Б., чрез
пълномощника му адв. К. Б., срещу Е. М. Б., с която са предявени претенции по
сметки по реда на чл. 346 от ГПК.
УКАЗВА на Р. М. Б., чрез пълномощника му адв. К. Б., в едноседмичен срок от
връчване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на молбата по чл.
346 от ГПК, като посочи следното: дали твърдените подобрения и ремонти, извършени
в имота, предмет на делбата, са извършени със или без съгласието на другия
съсобственик, или при негово изрично противопоставяне; кои от дейностите
ответникът твърди да са подобрения и кои ремонти; кои дейности към кой имот се
отнасят, доколкото се твърди извършване на такива по отношение на няколко сгради и
съответно кои дейности в какъв период от време са извършени.
УКАЗВА на Р. М. Б., чрез пълномощника му адв. К. Б., че при неизпълнение на
дадените указания, искането по сметки ще бъде оставено без разглеждане, а
първоинстанционното решение – обезсилено в тази му част.
След изпълнение на указанията или при изтичане на срока за изпълнението им
делото да се докладва за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание
по въззивните жалби.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5