Р Е Ш Е Н И Е
№ 701., 07.03.2017 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІ гр. с.
На 26.01.2017г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
СЕКРЕТАР: Катя Грудева
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4304 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 237 от ГПК – решение по съществото на спора при направено от ответника
признание на иска.
В исковата си
молба И.А.А.,
ЕГН **********,***, иска да бъде
призован на съд с ответното дружество „ ЕОС Матрикс ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
Малинова долина , ул. Рачо Петров – Казанджията , № 4-6, и съдът да
постанови решение, с което да се установи спрямо ответното дружество
недължимост на сумата от 1862.65 лева, дължима на договорно основание, и да му
се присъдят сторените разноски . Твърди
че по силата на договора за издаване на кредитна карта , получил през
2007г сума от 1000 лева , която се задължил да върне, но не го направил. Затова
по силата на договора ,сключен с „Обединена българска банка „ АД за издаване на
кредитна карта Виза Електрон, той бил задължен да върне общо 1862.65 лева, от
които : 1000 лева -главница , усвоена
сума по кредита , и 862.65 лева неустойка за забава в плащането на главницата. Твърди
обаче , че за вземането на банката, което впоследствие тя е прехвърлила на
ответника чрез цесия , е изтекла погасителната давност : общата петгодишна за
главницата , за период от 21.01.2008 г.
до 21.01.2013г., и кратката за неустойката , за периода от 21.01.2008 г. до
21.01.2011г. и затова се иска да се установи , че не дължи сумата.
Искът е признат да е
основателен.
Допустим отрицателен
установителен иск по смисъла на чл. 439 от ГПК.
При депозираното от ответника валидно
цялостно признание на иска, което е неоттегляемо, съдът счита, че са налице
предпоставките на чл. 239 от ГПК досежно постановяването на решение при
признание на иска. Настоящото решение се основава на признанието на иска от
ответника , и , макар това признание да се оценява съвместно с останалите
доказателства, то е основателно, тъй като самият иск е такъв с оглед
представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника. Липсват
и забрани по реда на чл. 237 ал. 3 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение по отношение на ответника , тъй като признатото право не противоречи на
закона или добрите нрави, и ответникът може да се разпорежда с него.
Разноските по делото обаче
остават за сметка на ищеца в хипотеза по чл. чл. 78 ал. 2 от ГПК, въпреки
изхода на спора. Това е така , тъй като ответника е признал иска и същеврменно
, не е дало повод с поведението си иска да бъде предявен – ответното дружество
е титуляр на вземането едва от датата на договора за цесия, 06.12.2013 , тоест,
след крайната дата на изтичане на периода на бездействие, обусловил изтичане на
давностните срокове. Тоест, давността като факт по смисъла на чл. 439 от ГПК е
изтекла докато титуляр на вземането по договора е все още цедента и затова не
може да се приеме, че с поведението си ответното дружество е дало повод иска да
бъде заведен.
Воден от изложеното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено, че в
отношенията между страните , И.А.А., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ НА „ ЕОС Матрикс
ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
Малинова долина, ул. Рачо Петров – Казанджията , № 4-6, следните суми
1862.65 лева, от които 1000 лева -главница , усвоена сума по кредита , и
862.65 лева неустойка за забава в плащането на главницата за периода от
23.01.2008г до 21.01.2010г,, съобразно договор за издаване на кредитна карта от
21.12.2007г., поради изтекла погасителна давност за тези вземания.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
състав на Пловдивски ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ