№ 399
гр. Русе, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васил Петков
при участието на секретаря Димана С.
като разгледа докладваното от Васил Петков Гражданско дело
*0254500100359 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Ищеца М. Н. Р. твърди, че е сключила с ответното дружество
„ФИНСТАРТ“ ЕООД, гр. С. два договора както следва:
- На 15.04.2022г. за е сключен договор за паричен заем за сумата 15000
лева при ГЛП 40,08% и ГПР 48,32%. Договорът е сключен за срок от 60
месеца като общо дължимата лихва е 22423,20 лева, а общо дължимата сума
по договора е 37423,20 лева. Месечните вноски са определени както следва:
първите 20 вноски по 501 лева всяка, а останалите вноски по 685,08 лева
всяка. Заемът е обечпечен с ипотека върху ½ ид. част от застроен поземлен
имот в с. Б., общ. С. ведно с ½ идеална част от първи жилищен етаж с площ 70
кв. метра на построената в имота сграда и целия втори жилищен етаж с площ
89 кв. метра от същата сграда и заедно с ½ идеална част от построената в
поземления имот едноетажна второстепенна сграда с площ 45 кв. метра.
- На 17.08.2023г. за е сключен договор за паричен заем за сумата 15000
лева при ГЛП 40,08% и ГПР 48,16%. Договорът е сключен за срок от 60
месеца като общо дължимата лихва е 22423,20 лева, а общо дължимата сума
по договора е 37423,20 лева. Месечните вноски са определени както следва:
първите 20 вноски по 501 лева всяка, а останалите вноски по 685,08 лева
всяка. Заемът е обечпечен с ипотека върху ½ ид. част от застроен поземлен
1
имот в с. Б., общ. С. ведно с ½ идеална част от първи жилищен етаж с площ 70
кв. метра на построената в имота сграда и целия втори жилищен етаж с площ
89 кв. метра от същата сграда и заедно с ½ идеална част от построената в
поземления имот едноетажна второстепенна сграда с площ 45 кв. метра.
И двата договора за заем съдържат в чл. 11, ал.1 задължение за
потребителя в 20 дневен срок от усвояването на заема да осигури трето лице-
солидарен длъжник, което да отговаря на множество условия, в противен
случай потребителя дължи неустойка в размер на 15856,80 лева.
Ищцата счита, че и двата договора за кредит са недействителни на
основание чл. 38 от ЗКНИП във връзка с чл. 23, ал.1, т.9 и т.11 от ЗКНИП във
връзка с чл. 29, ал.1 и 9 от ЗКНИП. В последващото изложение обаче се
позовава на нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.9 и т.11 от ЗКНИП, а
не както първоначално сочи- на чл. 23, ал.1, т.9 и т.11 от ЗКНИП. В условията
на евентуалност ищцата счита, чл. 11 от договорите за паричен заем са
недействителни на основание чл. 37, ал.1 от ЗКНИП във връзка с чл. 26, ал.1,
при.1,2 и 3.
Навежда довод, че уговорената неустойка представлява разход по
кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, но не е. Ако неустойката
бъде включена в ГПР то същият ще надхвърли максималния допустим от
закона размер- петкратния размер на законната лихва.
Ответника оспорва предявените искове. Навежда довод, че уговорената
неустойка обезпечава изпълнението на задължението да се осигури поръчител
и че същата не се начислява при сключването на договора за заем, а е под
отлагателно условие- ако не се осигури поръчител. Същата не била
прекомерна и не излизала извън присъщата й обезпечителна и обезщетителна
функции. В условията на евентуалност навежда довод, че дори и клаузата за
неустойка да е нищожна, то в останалата си част договора е действителен и
следва да се изпълнява без нищожната клауза.
Предявените искове за прогласяване недействителността на Договор за
паричен заем „Финстарт“ от 18.04.2022 г. и на Договор за паричен заем
„Финстарт“ от 17.08.2023 г. са с правно основание чл. 38 от ЗКНИП във връзка
с чл. 24, ал.1, т.9 и 11 от ЗКНИП.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
2
Безспорно е по делото, че на 15.04.2022г. и на 17.08.2023г. страните са
сключили два договора за заем, обезпечени с ипотеки, както е посочено в
исковата молба.
И в двата договора съществува чл.11, ал.1 съгласно който заемателят се
задължава в срок до 20 дни, считано от датата на получаване на заемната
сума да предостави на заемодателя обезпечение - трето физическо лице
солидарен длъжник, който да отговаря на определени изисквания. Съгласно
чл.11, ал.3 от договорите, при неизпълнение на задължението да се предостави
договореното обезпечение (солидарен длъжник) заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 15856,80 лева, включително са посочени
размер на вноските по неустойката при нейното разсрочване.
Съществува изключително изобилна и последователна съдебна
практика, в която се приема:
1. Клаузите с които се начисляват неустойки за непредоставено
обезпечение по договор за заем/кредит/ сключен с потребител са
недействителни;
2. Неустойките за непредоставено обезпечение по договор за
заем/кредит/ по съществото си за възнаграждение и следва да бъдат включени
в ГПР.
3. Ако такава неустойка не е включена в ГПР, то договорът за кредит е
недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита.
В този смисъл са:
Решение № 503 от 18.04.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 465/2019 г.
Решение *43 от 27.02.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 114/2023 г.
Решение № 80 от 30.06.2020 г. на ОС - Търговище по в. гр. д. № 85/2020 г.
Решение *55 от 13.09.2022 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 102/2022 г.
Решение № 76 от 27.02.2023 г. на ОС - Стара Загора по в. т. д. № 551/2022 г.
Решение № 19 от 2.02.2023 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 490/2022 г. Решение
№ 1394 от 27.11.2024 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. *393/2024 г. Решение №
326 от 17.07.2024 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 413/2024 г. Решение *188 от
10.04.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 11490/2023 г. Решение № 337 от 26.07.2024
г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 426/2024 г. Решение № 82 от 9.03.2020 г. на ОС
- Пазарджик по в. гр. д. № 105/2020 г. Решение № 449 от 22.12.2023 г. на ОС -
3
Пазарджик по в. гр. д. № 600/2023 г. Решение *77 от 5.12.2022 г. на ОС - Враца
по в. гр. д. № 321/2022 г. Решение № 471 от 4.11.2024 г. на ОС - Плевен по в.
гр. д. № 532/2024 г. Определение № 626 от 20.06.2025 г. на ОС - Габрово по в.
ч. гр. д. № 341/2025 г. Определение № 68 от 17.01.2025 г. на ОС - Габрово по в.
ч. гр. д. № 662/2024 г. Определение № 3394 от 4.12.2024 г. на ОС - Пловдив по
в. ч. гр. д. № 3117/2024 г. Определение № 3158 от 15.11.2024 г. на ОС -
Пловдив по в. ч. гр. д. № 3025/2024 г. и много други.
Настоящият съдебен състав също наМ., че клаузата за заплащане на
неустойка поради непредоставено обезпечение е недействителна по следните
съображения:
Съгласно чл.92 от ЗЗД:
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението…
Основната функция на неустойката е обезщетителна. В конкретния
случай тя е договорена за непредоставянето на обезпечение- но това само по
себе си не е вредоносно. Възможно е длъжникът добросъвестно да изплати
задължението си по договора за кредит и да дължи неустойка без кредиторът
да е претърпял каквито и да е вреди. Нещо повече- в този случай кредиторът
се обогатява без основание- тъй като ще получи неустойка без да е
претърпял никакви вреди. В другата хипотеза, когато длъжникът не може да
изпълни задължението си по договор за кредит (което е парично), то той
очевидно няма да може да плати и неустойката (която също е парична). Така
става очевидно, че няма хипотеза, в която разглежданата неустойка да
изпълнява обезщетителна фунция, защото когато длъжникът си изпълнява
основното задължение няма вреди, а когато не може да го изпълни, то и
неустойката няма да бъде платена. До това се стига, тъй като неустойката се
договаря за неизпълнение на акцесорно задължение, което неизпълнение само
по себе си не причинява вреди.
Ако въобще може да се говори за някакви вреди поради непредоставяне
на обезпечение, то те са самопричинени от кредитора, който предоставя
кредита преди да получи обезпечението. Поведението на кредитора е такова,
че е очевидно, че същият не е очаквал да получи договореното обезпечение, а
е очаквал да получи неустойката, тъй като удобно е разсрочил изплащането й
и дори е предоставил погасителен план, в който е включена и разсрочената
4
неустойка. Въпреки, че непредоставянето на обещаното обезпечение е
основание да се иска предсрочно цялото задължение (чл.71 от ЗЗД),
кредиторът не само, че не се възползва от това свое право, но дори и разсрочва
на добра воля неустойката, която също поначало е дължима изцяло и веднага.
Ако кредитополучателят е имала възможност да намери солидарен длъжник
с искания профил, и при наличието на имот, който да се ипотекира като
обезпечение, то тя със сигурност би могла да получи банково кредитиране при
многократно по-ниска цена на кредита. Горните разсъждения сочат, че и
двете страни по сделката са били наясно, че искания солидарен длъжник няма
да се намери, като т.нар. „неустойка“ представлява възнаграждение, с нарочно
променено наименование.
Обезпечението гарантира изпълнението на задължението по договора и е
свързано с кредитоспособността на кредитополучателя и съответно с
кредитния риск, който поема кредиторът, а от там и с цената на кредита.
Сумите, които се заплащат за покриване на кредитния риск са винаги
възнаграждение. Право на кредитора е да оцени кредитния риск и да начисли
за него възнаграждение, което възнаграждение обаче суМ.но с всички
останали възнаграждения и разходи по кредита не може да надхвърлят
максималния размер на ГПР, определен в чл.29, ал.9 от ЗКНИП- пет пъти
размера на законната лихва. В случая, при включване на неустойката от
15856,80 лева в разходите по кредита, при кредитирана сума 15000 лева и
годишна лихва 40,08%, ГПР би надхвърлил законовия максимум.
Кредитоспособността на потребителя задължително се оценява преди
сключване на договора за кредит- чл. 13 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/, чл. 16 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ и чл.8 от Директива 2008/48/ЕО относно
договорите за потребителски кредити. В т.26 от преамбюла на посочената
директива е записано:
В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те
5
процедират по този начин.
Предвид изложеното когато се предоставя кредит на потребител,
кредиторът следва да оцени кредитоспособността на потребителя преди
сключване на договора за кредит, и доколкото кредитоспособността оказва
влияние на кредитния риск, който от своя страна влияе на цената на кредита-
то преди сключването на договора за кредит, следва да бъде получено и
обезпечението, което е необходимо да се покрие кредитния риск, според
преценката на кредитора. Това задължение произтича от нормативните
задължения за предварителна оценка на кредитоспособността и за отговорно
кредитиране. При всички случаи обаче възнаграждението за кредитния риск
следва да бъде включено в ГПР за да може кредитополучателят да има ясна
представа за реалното оскъпяване на кредита.
Съгласно чл.38 от ЗКНИП:
Когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9
и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен.
Съгласно чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП:
Чл. 24. (1) Договорът за кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа:
…
годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна
информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за
потребителя;
От цитираните две норми следва недвусмисленият извод, че когато в
договора за кредит не е посочен годишния процент на разходите- договорът е
недействителен. При това трябва да е посочен реалния ГПР, а не някакво
произволно число. В този смисъл в решение на СЕС по дело C‑714/22 се
приема:
Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва
да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
6
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
В пълен синхрон, с Директива 2008/48 и с цитираното решение на СЕС,
в българския ЗКНИП е прието, с цитираните по-горе норми, че когато не е
посочен реалния ГПР (при изчисляването му не са включени всички разходи,
които е следвало да бъдат включени), то тогава договорът за кредит е
недействителен.
В конкретния случай, в двата процесни договора не е бил посочен ГПР,
който да включва всички предвидени разходи, поради което следва да се
приеме, че ГПР не е посочен и съответно двата договора за кредит са
недействителни. Предвид изложеното, исковете за признаване на
недействителността на договорите са основателни и следва да се уважат
изцяло. Евентуалните искове не се разглеждат, тъй като не се е сбъднало
процесуалното условие за тяхното разглеждане.
Разноски:
Видно от приложения договор за правна помощ ищцата е била
представлявана безплатно от Еднолично адвокатско дружество „Й.“, Булстат:
********* при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. На
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата на процесуалния
представител следва да се присъди възнаграждение в размер на 8900 лева,
която сума е под минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа и е определена съобразно фактическата и правна
сложност и материалния интерес като за един иск.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд- Русе сумата
4262,40 лева държавна такса за производството. Мотивиран така Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Н. Р., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. С.Б., обл. К., ул. „С.“ * и „ФИНСТАРТ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., р-н М., бул.
„Ц.ш.“ № ****, **, че сключените между страните Договор за паричен заем
„Финстарт Дискаунт“ от 15.04.2022г. с нотариална заверка на подписите рег.
7
№ 640 от 18.04.2022г. на нотариус рег. *39 и Договор за паричен заем
„Финстарт“ от 17.08.2023г. с нотариална заверка на подписите от 17.08.2023г.
на нотариус рег. *39 са недействителни на основание чл. 38 във връзка с чл.
24, ал.1 т.9 от ЗКНИП.
ОСЪЖДА „ФИНСТАРТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. С., р-н М., бул. „Ц.ш.“ № ****, ** да заплати на основание
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата на Еднолично адвокатско дружество
„Й.“, Булстат: ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Никола Палаузов“ № 12А, ет.1 възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело в размер на 8900 /осем хиляди и
деветстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ФИНСТАРТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. С., р-н М., бул. „Ц.ш.“ № ****, ** да заплати по сметка на
Окръжен съд- Русе държавна такса по делото в размер на 4262,40 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8