№ 1294
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000503169 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 20.10.25г. /с участието на секретаря Милкова/
въззивно гражданско дело № 3169/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-20 състав от 19.09.24г. по г.д. № 2884/23г. е отхвърлен иск по
чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС на К. К. против К. К. /за установяване, че
ищцата е собственик на недвижими имот – конкретизиран в диспозитива на съдебното
решение/.
Решението на СГС се обжалва от К. К..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Жалбата е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със
закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал – в това число и
този, събран пред настоящата инстанция/:
Ищцата поддържа, че заедно с брат си /ответник в процеса/ са придобили
/първоначално – през 05г./ собствеността върху процесния недвижим имот /по наследство от
майка им – при кови по ½ ид. ч. за всеки от двамата правоприемници/ и, че след тази дата /и
за период над 10г., т.е. през целия исков период - от 26.05.2006г. до 26.05.2016г./ е останала
да живее само тя в имота /установила е фактическа власт върху имуществения актив - при
условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗС/ със знанието и без
противопоставянето на К. К.. С оглед това: К. К. претендира - правото й на собственост
върху имота да бъде установено /спрямо ответника/ по реда на чл. 124 от ГПК.
Изброените по-горе факти са надлежно установени в процеса /а не са и спорни/.
Единственото спорно обстоятелство /към момента; на този етап от процеса – в
тази насока са и решаващите мотиви на първоинстанционния съдия, с които е обоснована
1
неоснователността на иска/ е това – дали процесната фактическа власт е била осъществявана
от ищцата с намерение вещта да бъде „усвоена“ /по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС/,
съответно /преди всичко/ дали това намерение е било доведено надлежно до знанието на
ответника.
Защитната теза на ищцата /в посочената насока; досежно горните спорни
обстоятелства/ се концентрира в твърдението, че с ответника са имали устна уговорка -
същата да изкупи от брат си неговата идеална част /1/2/ от имота. В тази връзка: по делото е
установено /този факт не е и спорен/, че К. К. действително е платила /чрез няколко парични
превода - с основания на транзакциите „продажба“/ на съпругата на К. К. парична сума в
размер на общо 23 000 евро /паричните средства за това са били осигурени от ищцата чрез
продажба на друг неин имот – този факт е установен по делото с писмено доказателство, а
не е и спорен/. С това обстоятелство ищцата обосновава твърдението си, че още към този
момент /при постигането на тази уговорка, съответно при превеждането на посочената сума/
ответникът е бил надлежно /категорично и еднозначно/ уведомен /е бил наясно с това/, че
физическото оставане на К. К. в имота означава на практика „завладяване“ на същия по
смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС.
Защитната теза на ответника в същата насока /досежно горните спорни
обстоятелства/ се концентрира в твърдението, че е имало съвсем друг вид уговорка –
посочената сума да бъде преведена в полза на съпругата му под формата на заем. С това
обстоятелство К. К. обосновава възражението си, че нито към момента на получаването на
процесната сума, нито към следващ момент /попадащ в исковия период/ е знаел за
намерението на ищцата да „свои“ собствената му част от имота /по смисъла на чл. 68, ал. 1
от ЗС/ съответно, че никога не е имал намерение да се „откаже“ от своята собственост /в
хипотезата на този законов текст във връзка с правилото на чл. 79, ал. 1 от ЗС/.
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни съображения в горните насоки,
които кореспондират с: изброените законови разпоредби, съдебната практика /която се е
оформила по приложението им – изрично цитирана от СГС/, съдържанието на
доказателствения материал /в това число и гласен/ преценен в съвкупност. Настоящият
съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите /и изводите/ на
съда.
В допълнение:
От една страна /което обстоятелство е констатирано и коментирано изрично от
първоинстанционния съдия/:
В случая между страните е била учредена „роднинска“ съсобственост
/съсобственост, произтичаща от наследствено правоприемство/. В такава хипотеза се
презумира /най - вече от житейска гледна точка/, че съсобственикът /роднината, който
решава да не обитава имота/ предоставя имуществения актив за физическо /фактическо/
ползване на другия съсобственик /и негов роднина/ при условията на чл. 68, ал. 2 от ЗС /по
морално – етични съображения и безвъзмездно; косвен аргумент в подкрепа на такъв извод е
обстоятелството, че липсват доказателства, съответно и твърдения ответникът да е
защитавал правата си в производство по чл. 31, ал. 2 от ЗС/. При такъв тип отношения
/правни и фактически, съответно - житейски/ на съсобственост - бездействието на единия
съсобственик /който не ползва реално вещта/ да защити правата си спрямо другия
съсобственик /който държи имуществения актив/ може да бъде „санкционирано“ /при
условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС/ само при наличие на надлежни /категорични и еднозначни/
доказателства, които да удостоверят ясно /видимо/ намерение /съответно и явна фактическа
демонстрация/ за „своене“ на имота /по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС/. Такива /именно
категорични и еднозначни/ доказателства не са налични по делото.
От друга страна /съобразно посочената по-горе конкретна защитна теза на
ищцата/:
2
Тази теза предполага извод, че ищцата на практика е „откупила“ изначално –
предварително /при постигането на горната уговорка и при плащане на горната сума/
правото си да владее /по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗЗД/
занапред безпрепятствено имота, съответно е „откупила“ /по същия начин/ бездействието на
ответника за период от 10г. /за да може това бездействие да й позволи да придобие имота по
давност/.
Такава теза не намира опора в житейската логика /и именно поради това в случая
показанията на разпитаният пред САС свидетел не могат да бъдат съобразени в позитивен за
ищцата смисъл/:
Самото естество /предназначение и цел/ на такъв тип уговорка /макар и устна/
принципно /по дефиниция/ предполага /е предполагала/ или К. К. да предприеме
своевременни действия /правни и фактически/ по финализирането й /чрез сключване на
формален договор с ответника за придобиване на имуществения актив/ или да иска връщане
на платената цена /при условията на някоя от хипотезите по чл. 55 от ЗЗД, в краен случай на
тази по чл. 59 от ЗЗД/ при наличие на отказ от страна на К. К. да изпълни задължението си
/поетият ангажимент/. Правоотношения /съответно и житейски отношения/ от посоченото
естество /насочени към разместване на имуществени блага/ се уреждат именно по такъв
начин.
По същите съображения /ако се приеме за доказана тезата на ответника, че
процесната сума е била дадена в „заем“/ правата на ищцата е следвало да бъдат защитени
или чрез иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД или отново /в краен случай/
при условията на неоснователно обогатяване /чрез искове по чл. 55 от ЗЗД или по чл. 59 от
ЗЗД/.
С оглед изложеното: въззивната жалба следва да бъде оставена – без уважение
/атакуваното решение следва да бъде – потвърдено/.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат
присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски за производството пред
настоящата инстанция. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е заявено /съгласно
изявлението на процесуалния представител на ищцата от съдебното заседание на 20.10.25г./.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-20 състав от 19.09.24г. по г.д. № 2884/23г.
ОСЪЖДА К. П. К. да плати на К. П. К. 4 000 лева /адвокатски хонорар за
производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4