№ 19252
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110134639 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. С. Н., чрез адв. Я. С. -
А., срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „ел. монтьор,
изграждане/поддържане ремонт ел. проводни линии и мрежи/ръководител група“ в
ответното дружество; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 9110,25 лева (след допуснато от
съда изменение на размера на иска в проведеното на 02.12.2024 г. открито съдебно
заседание), представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за
периода от 05.05.2023 г. до 05.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 41/15.01.2004 г., с който
ищецът приел да изпълнява длъжността „ел. монтьор, изграждане/поддържане ремонт ел.
проводни линии и мрежи/ръководител група“ в ответното дружество. На 05.05.2023 г. на
служителя била връчена Заповед № ЕНВ-ORD-25 от същата дата, с която му било наложено
дисциплинарно наказание уволнение. Оспорва уволнителната заповед като
незаконосъобразна и неоснователна. На първо място възразява, че оспорената заповед не
била мотивирана, тъй като не съдържала конкретни данни относно време, място и
обстоятелства, при които било извършено нарушението, какви вреди били настъпили за
работодателя, какви законни нареждания на работодателя не били изпълнени от служителя.
Освен това липсвала пропорционалност между извършеното нарушение и наложеното
1
дисциплинарно наказание. При определяне на последното не била взета предвид
конкретната обстановка, не бил отчетен фактът, че липсвало неизпълнение на възложена
задача, както и обстоятелството, че за 19 години работа в ответното дружество на ищеца не
било наложено нито едно дисциплинарно наказание. Оспорва да е извършвал процесното
нарушение на трудовата дисциплина, като твърди, че по време на обхода в с. Своде на
13.03.2023 г. имало паднали на пътя камъни и плочи, които затруднявали преминаването на
служебния автомобил. Това наложило преместването им. Моли съда да постанови решение,
с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски,
включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпило становище по същата чрез юрк. Филип Г.. Процесуалният представител оспорва
предявените искове като неоснователни. Извършеното уволнение било законно и не били
допуснати твърдените в исковата молба нарушения на трудовото законодателство.
Действията на служителя, описани в уволнителната заповед, представлявали тежки
нарушения на трудовата дисциплина, които обосновавали налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание. Спазени били преклузивните срокове за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на ищеца, от който своевременно били изискани обяснения
по реда на чл. 193 КТ и същият депозирал такива. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът Н. С. Н., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. С. - А.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната
заповед по съображения, подробно изложени в исковата молба. Обръща внимание, че с
идентична заповед била потърсена дисциплинарна отговорност и от колегата на ищеца, а
дисциплинарното наказание не можело да се налага екипно на двамата служители, без да се
конкретизира кой с какво бил нарушил трудовата дисциплина. Претендира направените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
редовно призован, се представлява от юрк. Г.. Процесуалният представител поддържа
отговора на исковата молба. В хода на устните състезания изразява становище, че по делото
безспорно се доказала неоснователността на предявените искове. Законоустановената
процедура по налагане на дисциплинарното наказание била спазена, а извършването на
твърдяното нарушение се установявало от събраните по делото доказателства. Заповедите за
наказване на двамата служители били еднакви, защото действията им били еднакви. Ето
защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която
развива доводи и съображения в подкрепа на направените искания.
2
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Страните не спорят, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор № 41/15.01.2004 г., с който ищецът приел да
изпълнява длъжността „ел. монтьор, изграждане/поддържане ремонт ел. проводни линии и
мрежи/ръководител група“ в ответното дружество. Видно от отбелязване в трудовия
договор, ищецът постъпил на работа на 20.01.2004 г.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „ел. монтьор,
изграждане/поддържане ремонт ел. проводни линии и мрежи/ръководител група“ в
Дирекция „Експлоатация и поддържане“ в ответното дружество, съгласно която сред
основните трудови функции и задължения на ищеца били: организира, разпределя и
контролира работата на ел. монтьорите в бригадата; при изпълнение на служебните си
задължения, както и в своя обществен и личен живот следва поведение, което не накърнява
престижа и не уронва доброто име на работодателя и избягва всяко действие или
бездействие, което може да повлияе по негативен начин на доверието на обществото в
дружеството. Служителят следвало да проявява лоялност към работодателя, почтеност и
спазване на етичните правила на дружеството. Видно от отбелязване в длъжностната
характеристика, същата била връчена на ищеца на 22.05.2020 г.
Съгласно чл. 6.3.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в сила от 22.02.2023 г., работниците и
служителите били длъжни при изпълнение на възложената работа: да пазят грижливо
имуществото, което им е поверено или с което са в досег при изпълнение на възложената им
работа, да пазят и охраняват имуществото на работодателя от повреждане, загуба,
унищожаване и злоупотреба (т. 8); да бъдат лоялни към работодателя, като не
злоупотребяват с неговото доверие, както и да пазят доброто име на дружеството (т. 9).
Ищецът бил запознат срещу подпис с Правилника за вътрешния трудов ред, видно от
приложен към отговора на исковата молба списък на служителите.
От представена по делото работна карта се установява, че ищецът и други двама
негови колеги (Ц. Н. П.. и Б. В. В.) били изпратени на 13.03.2023 г. да извършат обход на
извод „Правешки връх“, като за придвижването им бил предоставен служебен автомобил с
рег. № ********. В отчета за извършения труд служителите отбелязали, че обходът бил
извършен между 09,30 ч. и 16,00 ч.
С подадена на електронната поща на ответното дружество жалба Г. И. Г. се оплакал, че
в периода от м. 12.2022 г. до 15.03.2023 г. двама негови служители през работно време с
поверения им служебен автомобил извършили кражба на каменни покривни плочи от
стопанска постройка в имота на подателя на сигнала. По случая в РПУ – Правец била
образувана проверка. Жалбоподателят заявил, че притежава видеофайлове от извършване на
кражбата и при липса на интерес от страна на ответника щял да ги предостави на медиите.
Изразява своето възмущение от подобно поведение на служители на дружеството, което
3
било недопустимо и срамно.
С покана изх. № ЕНВ-DOC-904-1/25.04.2023 г. от ищеца били поискани обяснения за
неговите действия и бездействия, описани в доклад с вх. № ЕНВ-DOC-904/25.04.2023 г. на В.
В. – директор на Дирекция „Експлоатация и поддържане“ в ответното дружество, който бил
приложен към искането по чл. 193, ал. 1 КТ, ведно с приложенията към последния – доклад
от Т. Т. – ръководител Направление „Сигурност“ и снимки и видеозапис от мястото на
товарене. На Н. Н. бил предоставен петдневен срок от получаването на поканата, за да
представи писмените си обяснения по твърдените нарушения. Видно от отбелязване в
поканата, същата, ведно с приложенията към нея били връчени на ищеца на 26.04.2023 г. В
приложения доклад подробно била описана фактическата обстановка, при която било
извършено твърдяното нарушение на трудовата дисциплина – кражба на каменни покривни
плочи в с. Своде със служебния автомобил. Ищецът упражнил правото си по чл. 193, ал. 1
КТ и в предоставения му петдневен срок депозирал писмени обяснения вх. № ЕНВ-DOC-
904-6/02.05.2025 г.
Със заповед № ЕНВ-ORD-25 от 05.05.2023 г. на членовете на Управителния съвет,
представляващи ответното дружество, на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т.
8, т. 9 и т. 10 КТ, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. В
заповедта било прието, че на 13.03.2023 г. ищецът, заедно със свой колега – Ц. Н. П..
получили служебна задача да извършат обход на извод „Правешки връх“ в с. Своде, за
изпълнението на която им бил предоставен специализиран служебен автомобил с рег. №
********. При проверка по получена жалба от собственик на имот в същото населено място
било установено, че ищецът и неговият колега използвали служебното превозно средство не
по предназначение – за изпълнение на поставените им служебни задачи, а за своя собствена
и лична цел, като товарели каменни плочи в него. Тези действия на Н. Н. били
квалифицирани от работодателя като неизпълнение на задълженията му по длъжностната
характеристика, по чл. 6.3.2, т. 8 и т. 9 от Правилника за вътрешния трудов ред и Етичния
кодекс на дружеството – тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187,
ал. 1, т. 3 (неизпълнение на възложената работа), т. 7 (неизпълнение на законните
нареждания на работодателя), т. 8 (злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието), т. 9 (увреждане на имуществото на работодателя) и т. 10 (неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред) КТ. В
мотивите на заповедта били обсъдени дадените от служителя писмени обяснения, които не
били приети от работодателя и на ищеца било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, а на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение между
страните било прекратено. Видно от отбелязване в уволнителната заповед, същата била
връчена на ищеца на 05.05.2023 г.
От представено по делото копие на трудовата книжка на ищеца и от извършена в
съдебно заседание констатация по документа в оригинал се установява, че след прекратяване
на трудовото правоотношение между страните Н. Н. постъпил на работа при друг
работодател – „Асикарс“ ЕООД за времето от 10.05.2023 г. до 16.08.2023 г. при основно
4
месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева.
С определение № 481 от 15.10.2024 г., постановено по в. ч. н. д. № 663 по описа за 2024
г. на Софийски окръжен съд, ІІ второинстанционен наказателен състав, е прието, че
действията на Н. С. Н. и Ц. Н. П.. със служебен автомобил и по време на работа макар и
неправомерни, били непрестъпни поради своята малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2
НК. На това основание било потвърдено постановление от 20.05.2024 г. на прокурор от
Районна прокуратура – Ботевград за прекратяване на наказателното производство по ДП №
71/2023 г. по описа на РУ – Правец (пр. пр. № 502/2023 г. по описа на РП – Ботевград).
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят Ц. Н. П.., а по искане на ответника – свидетелите Р. И. И. и Б.
Г. Г.. От думите на Б. Г. се установява, че притежавал наследствен имот в с. Своде. През
декември 2022 г. стопанската сграда до границата на имота, която била на поне 90 години, се
срутила и част от покривните каменни плочи паднали до пътя. Впоследствие братовчед на
свидетеля забелязал, че от тях било взимано, поради което поставили камера. Същата се
включвала при всяко движение. През месец март 2023 г. камерата заснела как двама души
активно вземат от падналите плочи и ги товарят в служебен автомобил на
„Електроразпределение“. След като свидетелят изгледал записа, изпратил приложения по
делото имейл, с който сигнализирал ответното дружество за случая. С останалите
съсобственици подали и жалба до Районно управление – Правец. Сигналът на Б. Г. бил
разгледан от свидетеля Р. И. – служител в Направление „Сигурност“ на ответното
дружество, и от негов колега, който изготвил доклад по случая. След като прегледали
снимките и записите, предоставени от свидетеля Г., проверяващите установили, че двама
служители на дружеството товарели каменни плочи в служебен автомобил. След извършена
документална справка било установено, че с този автомобил на 13.03.2023 г. в с. Своде били
изпратени на обход трима служители, но на записите се виждали само двама. Свидетелят Р.
И. и неговият колега отишли в Ботевград и показали записите на прекия ръководител В. Л.,
който разпознал ищеца и неговия колега Ц. П.. Третият служител не участвал при
товаренето, а извършвал обхода. Както пред свидетеля Р. И., така и при разпита си в хода на
настоящото производство Ц. П. отрича да е товарил каменни плочи в служебния автомобил.
Същият твърди, че с ищеца само са ги отместили от пътя, за да може да се преминава от там.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. И. И. и Б. Г. Г. като обективни,
последователни, подробни и логични, но при решаване на спора по същество не взема
предвид казаното от свидетеля Ц. Н. П.. относно самото нарушение по следните
съображения. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в
полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на Ц. П.
противоречат както на показанията на другите двама свидетели, така и на останалия събран
по делото доказателствен материал. При преценката на същите не може да се игнорира
обстоятелството, че свидетелят е в позицията на участник в процесните събития, за чието
5
деяние наказателният съд е приел, че е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, т.е. не
е престъпно, макар и неправомерно. Думите на Ц. П. остават напълно изолирани от
останалите доказателства, като причината за това настоящият съдебен състав открива не в
неспособността на свидетеля вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги
възпроизведе в показанията си, а в нежеланието му да уличи себе си в извършване на
противоправно деяние. С оглед изложеното казаното от свидетеля Ц. П. не следва да бъде
кредитирано.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Заключенията на
вещото лице – основно коригирано и допълнително са приети от съда и не са оспорени от
страните. Същите са изготвени въз основа на приетите по делото доказателства и след
извършена справка на място в счетоводството на ответното дружество. От коригираното
заключение се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния пълен отработен месец преди уволнението – м. април 2023 г. възлизал на 3108,63
лева, като за основа при изчисляване на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ следвало да
бъде взет размерът от 1902,82 лева. Така вещото лице изчислило, че за пълния шестмесечен
период дължимото обезщетение възлизало общо на 11628,30 лева. А от допълнителното
заключение се установява, че като бъде зачетено обстоятелството, че ищецът
междувременно е започнал работа при друг работодател на по-ниско възнаграждение, то
дължимото обезщетение за целия исков период било в размер на 9110,25 лева. Съдът
намира, че заключенията на вещото лице са пълни, ясни и обосновани, поради което ги
кредитира изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да
обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася
по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в
исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
6
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него
(вж. Решение № 335 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 4502/2023 г., IV г. о., ВКС, Решение № 216
от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г.О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр.
д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г.О. и цитираните в последното решения).
Първият довод за незаконосъобразност на уволнението, наведен в исковата молба, е за
немотивираност на оспорената заповед, тъй като в същата не се съдържали конкретни данни
относно времето, мястото и обстоятелствата, при които било извършено нарушението.
Настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно. Подробно в
уволнителната заповед са посочени времето на извършване на твърдяното нарушение –
13.03.2023 г. между 08,30 ч. и 16,00 ч.; мястото на извършване – с. Своде; обстоятелствата,
при които било извършено – след като ищецът и двама негови колеги били изпратени в с.
Своде със служебен автомобил да извършат обход на извод „Правешки връх“; действията на
ищеца, които представляват нарушение на трудовата дисциплина – използване не по
предназначение на предоставения му служебен автомобил за свои лични цели, като
натоварил в него каменни покривни плочи от частен имот в селото. Съгласно трайната
съдебна практика задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за
уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания
работник за защита в хода на съдебното производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, когато дисциплинарното нарушение е посочено по
разбираем начин – по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно
защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (вж.
Решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., ВКС, ІV Г.О., Решение № 127 от
18.06.2013 г. по гр. д. № 1099/2012 г., ВКС, ІІІ Г.О.). Настоящият съдебен състав намира, че
законовите изисквания за мотивиране на заповедта за уволнение на ищеца са изпълнени. Не
се установява неяснота или непълнота относно релевантните обстоятелства, която по
някакъв начин да затруднява защитата на наказания служител. В оспорената заповед
достатъчно конкретно са посочени неговите действия по фактическите им признаци,
квалифицирани от работодателя като дисциплинарни нарушения, както и неизпълнените
трудови задължения чрез цитиране на разпоредбите от Правилника за вътрешния трудов ред
на дружеството, които ги установяват.
Този извод не се променя от обстоятелството, че в началото на заповедта за уволнение
са изложени твърдения за поведението на ищеца и на негов колега – свидетеля Ц. П., като с
идентична заповед било наложено дисциплинарно наказание и на другия служител. Подобен
подход на работодателя е напълно обясним и оправдан, доколкото двамата служители заедно
са товарили каменните плочи на служебния автомобил по едно и също време и не е имало
някакво разпределение на функциите, което да налага допълнителни уточнения. Освен това
на стр. 2 от заповедта вече се говори само за действията на ищеца, поради което не може да
7
има съмнение или объркване какво точно нарушение е извършил и за какви свои действия е
бил наказан Н. Н.. Направените в тази насока възражения в исковата молба са
неоснователни. В константната си практика, с оглед изискванията за мотивираност на
дисциплинарното уволнение, ВКС многократно е подчертавал необходимостта нарушенията
на трудовата дисциплина да се конкретизират по фактическите им признаци, което не
означава да се изисква от работодателя и анализ на длъжностната характеристика, когато с
нея са възложени общо формулирани, но конкретно нарушени задължения. Достатъчно е в
мотивите да са посочени нарушенията на тези задължения, а въпросът за изясняване на
обема и причините за неупражняването им в конкретната ситуация е по същество. Когато
дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие, то следва да бъде посочено от
обективна страна, като бъде установено и авторството му в лицето на привлечения към
дисциплинарна отговорност (вж. Решение № 45 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 344/2009 г., III г.
о., ВКС). Тези изисквания в настоящия случай са изпълнени.
Следващото възражение на ищеца е за нарушаване на процедурата по чл. 193 КТ, тъй
като в искането за даване на обяснения не му били поставени конкретни въпроси. Съдът
намира, че подобно изискване не намира опора в закона. Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ преди
налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените от него
доказателства. Изслушването на работника или служителя, респ. приемането на писмените
му обяснения е задължение на работодателя. Това действие е част от дисциплинарната
процедура и е нейно задължително изискване. Съдебната практика приема, че законът не
предвижда изискване за форма, в която тези обяснения да бъдат дадени, нито има изискване
за формално иницииране на дисциплинарното производство, работодателят не е длъжен да
посочва обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му
квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво
нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията (вж. Решение № 174 от
03.06.2013 г. по гр. д. № 691/2012 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. №
826/2009 г., ІV Г.О., ВКС). Действително в искането за даване на обяснения не е описано
конкретното нарушение, но същото препраща към доклад с вх. № ЕНВ-DOC-904/25.04.2023
г. на В. В. – директор на Дирекция „Експлоатация и поддържане“ в ответното дружество.
Докладът е бил приложен към искането по чл. 193, ал. 1 КТ и е връчен на ищеца. Същият
съдържа подробно описание на всички елементи от обективна и субективна страна на
твърдяното нарушение, като служителят е упражнил пълноценно дадената му възможност и
е депозирал своите писмени обяснения. Налице е тъждество между деянието, посочено като
основание за налагане на дисциплинарно наказание, и това, за което работодателят е
поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ. Служителят е могъл ефективно да се защити, а
съдът – да прецени за какво деяние иде реч.
Другата група възражения на ищеца касаят действителното извършване на твърдяното
от работодателя нарушение на трудовата дисциплина и правилното интерпретиране на
действията на служителя. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че от събрания
8
по делото доказателствен материал по категоричен начин се установява, че ищецът не
просто е премествал падналите каменни покривни плочи, а през работно време, вместо да
извършва възложения му от работодателя обход на извод „Правешки връх“, същият ги е
товарил в служебния автомобил, използвайки го по този начин за свои нужди.
Кредитираните от съда доказателства и доказателствени средства са еднопосочни и
непротиворечиви в тази насока, а твърденията на ищеца, че само е премествал падналите
плочи, за да не пречат на преминаването, съдът разглежда единствено като негова защитна
позиция. С тези свои действия Н. Н. виновно е нарушил предвиденото в длъжностната си
характеристика задължение „при изпълнение на служебните си задължения, както и в своя
обществен и личен живот следва поведение, което не накърнява престижа и не уронва
доброто име на работодателя и избягва всяко действие или бездействие, което може да
повлияе по негативен начин на доверието на обществото в дружеството“; тези по т. 8 и т. 9
на чл. 6.3.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество – при
изпълнение на възложената работа да пази грижливо имуществото, което му е поверено или
с което са в досег при изпълнение на възложената му работа и да бъде лоялен към
работодателя, като не злоупотребяват с неговото доверие, както и да пазят доброто име на
дружеството, както и задължението си по чл. 126, т. 3 КТ – да използува цялото работно
време за изпълнение на възложената работа. Описаните в уволнителната заповед и
установени от доказателствата по делото действия на ищеца следва да се квалифицират като
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 7 и т. 8 КТ.
Посочването в уволнителната заповед и на т. 9, без уточнението какво точно имущество на
работодателя е било увредено, и на т. 10 – без конкретизация на тези други трудови
задължения, за които се твърди, че не са били изпълнени от служителя, не опорочава същата.
В съдебната практика се приема, че непосочването срещу всяко нарушение под коя правна
норма се субсумира не може да бъде прието като порок на заповедта за уволнение. При
преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на
дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на
заповедта, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на
дисциплинарното нарушение. Съдът е длъжен сам служебно да определи вярната правна
квалификация на спорното материално право, предмет на делото, и не е обвързан от
сочената от страните (в случая от работодателя) правна квалификация. В случаите, когато
работодателят е посочил погрешна правна квалификация, дори несъществуващ текст на
закона, това обстоятелство не опорочава заповедта за уволнение. След като определи
действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част от акта на
работодателя, съдът извършва проверка за наличието на елементите от състава на
приложимата правна норма (вж. Решение № 50003 от 03.02.2023 г. по гр. д. № 1645/2022 г.,
ІV Г.О., ВКС, Решение № 58 от 13.03.2012 г. по гр. д. № 304/2011 г., ІV Г.О., ВКС, Решение №
464 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1310/2009 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 372 от 17.03.2014 г.
по гр. д. № 3731/2013 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 432 от 07.11.2011 г. по гр. д. № 65/2011 г.,
ІV Г.О., ВКС, Решение № 436 от 01.12.2015 г. по гр. д. № 2666/2015 г., ІV Г.О., ВКС, Решение
№ 205 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., ІV Г.О., ВКС и мн. други).
9
Настоящият съдебен състав намира, че поведението на ищеца може да се квалифицира
и като „злоупотреба с доверието на работодателя“ – тежко нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ. Съгласно константната съдебна практика
несъмнено злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел
извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в
случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му от
работодателя доверие, както и когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети
лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Съгласно чл. 126, т. 9 КТ
работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не
злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на
задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.
190, т. 4 КТ, като нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател
(вж. Решение № 108 от 21.04.2015 г. по гр. д. № 5516/2014 г., III г. о., ВКС, Решение № 86 от
25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г., ВКС, ІV Г.О., Решение № 56 от 12.03.2014 г. по гр. д. №
4607/2013 г., ВКС, ІV Г.О., Решение № 379 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 100/2011 г., ВКС, ІV
Г.О., Решение № 20 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3785/2015 г., III г. о., ВКС). Злоупотреба с
доверието на работодателя“ по смисъла на чл. 190, т. 4 КТ е налице, когато работникът или
служителят умишлено не изпълнява или нарушава етични правила и норми, като този факт
става достояние на трети лица, включително на други работници и служители, и това
обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да
планира, организира, ръководи и контролира работния процес. Характерен признак на тази
злоупотреба е, че работникът или служителят действа недобросъвестно, в противоречие с
доверието, което работодателят му е оказал при сключване на трудовия договор, разчитайки
на неговата добросъвестност по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ (вж. Решение № 60285 от
19.01.2022 г. по гр. д. № 1871/2021 г., III г. о., ВКС).
В Решение № 129 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 4280/2018 г., III г. о., ВКС са съотнесени
съставите на „злоупотреба с доверието“ по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и „уронването на доброто
име“ по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. „Злоупотреба с доверието“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ
е вид нарушение на трудовата дисциплина, следователно е действие или бездействие, което
причинява неизпълнение на трудово задължение (чл. 186 КТ). Отличителният признак на
понятието е, че работникът или служителят е извършил деянието недобросъвестно, тъй като
трудовият договор е сключен с оглед личността му, а работодателят се е доверил на неговата
добросъвестност при изпълнението на задълженията (чл. 8, ал. 1 КТ). Недобросъвестното
поведение в гражданското право е умишлено виновно поведение, поради което в конкретния
случай то представлява умишлено неизпълнение на трудово задължение. Не е необходимо
настъпването на вреди за осъществяване фактическия състав на деянието, доколкото КТ не
предвижда такъв елемент (юридически факт), но този факт е от значение за преценка на
тежестта на нарушението съгласно чл. 189 КТ. Следователно злоупотребата с доверие в
10
хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ представлява умишлено (при пряк или евентуален
умисъл) неизпълнение на трудово задължение. „Уронването на доброто име“ по чл. 187, ал.
1, т. 8 КТ също представлява нарушение на трудовата дисциплина, т.е. деяние (действие или
бездействие), което причинява неизпълнение на трудово задължение (чл. 186 КТ).
Отличителният признак на понятието тук е узнаването на неизпълнението от трети лица
(включително други работници или служители), което причинява накърняване на
авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да
планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес. Формата на вината е без
значение за този случай на виновно неизпълнение, но има значение, когато се прилага чл.
189 КТ. Доколкото злоупотребата с доверие и уронването на доброто име представляват
правна квалификация на поведение, което причинява неизпълнение на трудово задължение,
то е възможно с едно деяние (действие или бездействие) да се осъществят едновременно
съставите на злоупотреба с доверие и уронването на доброто име на предприятието. Затова,
когато работникът или служителят умишлено не е изпълнил етичните правила и норми, този
факт е станал достояние на трети лица, включително други работници и служители, и това
обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да
планира, организира, ръководи и контролира работния процес, то тогава ще е налице
едновременно злоупотреба с доверие и уронване доброто име на работодателя.
Нерегламентираното отнемане на чужди движими вещи, през работно време,
използвайки служебен автомобил с обозначителни знаци, несъмнено е действие, което е
разрушило доверието между служител и работодател. А обстоятелството, че това укоримо
поведение на ищеца е станало достояние както на други служители на ответното дружество
(негови колеги и ръководители), така и на граждани – трети лица, разширява неговото
негативно влияние и го превръща в деяние, което накърнява авторитета, престижа и
доверието на обществото във възможностите на работодателя да организира, ръководи и
контролира трудовия процес, като не допуска неправомерни прояви на собствените си
служители. Извършеното дисциплинарно нарушение е тежко и настоящият съдебен състав
намира, че правилно работодателят е наложил за него най-тежкото дисциплинарно
наказание. Вярно е, че и в хипотезите на констатирано нарушение на трудовата дисциплина
по чл. 190, ал. 1 КТ работодателят винаги има право да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на
наказанието. При избора на наказание работодателят е длъжен да се ръководи от законовите
критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението (определя се от
значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината), обстоятелствата при които
е извършено и поведението на работника или служителя. При нарушенията по чл. 190, ал. 1
КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 КТ съгласно изричната
разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ. Това означава, че и при тези нарушения работодателят
трябва винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на
извършените нарушения. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя и
нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание и в
11
случаите по чл. 190, ал. 1 КТ. Във всички случаи наложеното наказание трябва да
съответства на извършеното нарушение (вж. Решение № 117 от 05.04.2012 г. по гр. д. №
1306/2011 г., ВКС, ІV Г.О.). Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на
извършваната дейност, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и
въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието
съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебен контрол (вж. Решение № 44 от
22.02.2018 г. по гр. д. № 2306/2017 г., ВКС, ІV Г.О., Решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д.
№ 1040/2009 г., ВКС, ІV Г.О., Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г., ІІІ
Г.О., ВКС, Решение № 372 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ВКС, ІV Г.О.).
В исковата молба е направено възражение за несъответствие на наложеното наказание
с тежестта на извършеното от ищеца нарушение, като не било съобразено обстоятелството,
че за 19 години служба ищецът нямал наложено нито едно дисциплинарно наказание,
ползвал се с добро име и авторитет сред колегите си. Настоящият съдебен състав намира
възражението за неоснователно. С оглед характера и мащабите на дейността на ответното
дружество, обхващаща голяма част от населението на страната, доверието на обществото в
него и доброто му име са от съществено значение за работодателя. Именно по тази причина
в ответното дружество е създадено Направление „Клиентска удовлетвореност и
кореспонденция“, където е бил получен сигналът на свидетеля Б. Г.. Пак в тази връзка
задължението да се избягва всяко действие или бездействие, което може да повлияе по
негативен начин на престижа на дружеството в обществото, е предвидено като основно за
ищеца в длъжностната му характеристика. В светлината на казаното всяко противоправно
действие, извършено от служител на ответното дружество именно в това му качество
(демонстрирано в случая чрез използването на служебен автомобил), би имало сериозни
репутационни последствия за работодателя. В конкретния случай широкият обществен
отзвук на случилото се е бил предотвратен единствено поради своевременната и адекватна
реакция на служителите от Направление „Сигурност“. Действително няма данни по делото
ищецът да е бил наказван дисциплинарно за нарушение през всички години трудов стаж в
ответното дружество. Но проявената от него дързост (отнемането на чуждите вещи е
извършено с участието на друг негов колега, с използването на служебен автомобил, през
деня, в рамките на работното време) е толкова голяма, че омаловажава дългогодишната му
безупречна до този момент служба. Аргумент за съответствие на тежестта на наложеното
наказание с тежестта на извършеното нарушение е и субективното отношение на ищеца към
собствените му действия, който в нито един момент не е изразил съжаление за стореното, а в
дадените писмени обяснения по случая е опитал да обясни изложеното в доклада на В. В. с
„влиянието на други интереси“.
Други възражения за незаконност на извършеното от ответника уволнение не са
12
наведени от ищеца.
С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира, че ответникът –
работодател доказа, че законно е упражнил правото си на уволнение, доколкото ищецът е
извършил виновно тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което правилно му е било
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание с мотивирана и обоснована заповед при
спазване на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и след изпълнение на процедурата по чл. 193, ал.
1 КТ. Този краен извод води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, който следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ:
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид
обстоятелството, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са акцесорни на първия, то
същите се явяват неоснователни и също следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер
на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т. 1, предл. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (в приложимата редакция). В тази връзка следва да бъде посочено, че настоящият
съдебен състав не споделя даденото от процесуалния представител на ответника в списъка
на разноските тълкуване на уредбата на юрисконсултското възнаграждение и не открива
твърдяното противоречие между разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и тази на чл. 633 ГПК. С
оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК, ищецът Н. С. Н. следва да бъде осъден да заплати на ответника
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата в размер на 100 лева, представляваща
дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от
членовете на Управителния съвет В. Л. С. и Г. М. М., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Изгрев“, бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза, кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „ел.
монтьор, изграждане/поддържане ремонт ел. проводни линии и мрежи/ръководител група“ в
ответното дружество; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 9110,25 лева,
13
представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от
05.05.2023 г. до 05.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес
АДРЕС, да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК: *********,
представлявано от членовете на Управителния съвет В. Л. С. и Г. М. М., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток
Плаза, сумата 100 (сто) лева представляваща дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14