РЕШЕНИЕ
№ 805
гр. Благоевград, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103088 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от А. С. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. **** и С. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** против П.
С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****.
Ищците са предявили срещу ответника при условията на обективно кумулативно и
субективно съединяване следните искове:
- за осъждане ответникът да заплати на първия ищец сумата в размер на 3000 лв. /три
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат от публикувания на 22.09.2024г. в социалната мрежа „ТикТок“ видеоматериал,
които неимуществени вреди се изразяват в претърпени от него душевни болки и страдания,
стрес, притеснение, накърняване на личните му права и законни интереси, чест,
достойнство, добро име и обществен имидж, ведно със законната лихва от датата на
деянието - 22.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
- за осъждане ответникът да заплати на втория ищец сумата в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат от публикувания на 22.09.2024г. в социалната мрежа „ТикТок“ видеоматериал,
които неимуществени вреди се изразяват в претърпени от него душевни болки и страдания,
стрес, притеснение, накърняване на личните му права и законни интереси, чест,
достойнство, добро име и обществен имидж, ведно със законната лихва от датата на
деянието - 22.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника П. С. С., който оспорва ищцовите
претенции.
Ищците твърдят, че ответникът във видеоклип от 22.09.2024г. в социалната мрежа
„ТикТок“ бил отправил неверни клеветнически твърдения спрямо тях, уронващи честа и
достойнството им. В тази връзка заявяват, че тези неверни клеветнически твърдения са
следните: „...Ще бъдат регистрирани в Гърция, тъй като в България те тормозят абсолютно
всички институции. Като почнеме от ДАИ, данъчни, постоянно сме в ревизии. Дойдеха
изключиха на майка ми тока водата, дерибейщини отвсякъде. Това са на ***** дясната ръка
1
А. А. в пиринския край, той е основният крадец и неговият син С. А.. Идват изборите те
стават все пo-груби и пo-алчни. Ние не можеме да продължиме така много ни е трудно да
продължаваме така. Това са хората, които искат да ни изгонят от нас от нашата родина, тук
ми е родното място.“ Поддържат, че тези неверни твърдения са накърнили честта и
достойнството им като публични личности, съответно първият ищец А. А. като кмет на гр.
Симитли и вторият ищец С. А. като народен представител. В тази връзка претендират
ответникът да им заплати следните суми, както следва: на ищеца А. А. обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лв., изразяващи се в душевни болки и
страдания, стрес, притеснение, накърняване на личните му права и законни интереси, чест,
достойнство, добро име и обществен имидж и на ищеца С. А. обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 1000 лв., изразяващи се в душевни болки и страдания,
стрес, притеснение, накърняване на личните му права и законни интереси, чест,
достойнство, добро име и обществен имидж.
Ответникът изразява позиция за неоснователност на предявените искове. В тази връзка
излага доводи, че соченият от ищците видеоклип от 22.09.2024г. не е бил публикуван в
социалната мрежа „ТикТок“. На следващо място навежда подробни доводи, че не бил
извършил противоправно поведение. Смята, че претендираното обезщетение не било
справедливо.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и
приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
предявени при условията на обективно кумулативно и субективно съединяване осъдителни
искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на посочените искови претенции в настоящия случай е детерминирано от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на противоправно деяние,
осъществено от ответника, така както е описано в обстоятелствената част на исковата молба,
а именно: във видеоклип от 22.09.2024г. в социалната мрежа „ТикТок“ бил отправил
следните неверни клеветнически твърдения: „...Ще бъдат регистрирани в Гърция, тъй като в
България те тормозят абсолютно всички институции. Като почнеме от ДАИ, данъчни,
постоянно сме в ревизии. Дойдеха изключиха на майка ми тока водата, дерибейщини
отвсякъде. Това са на ***** дясната ръка А. А. в пиринския край, той е основният крадец и
неговият син С. А.. Идват изборите те стават все пo-груби и пo-алчни. Ние не можеме да
продължиме така много ни е трудно да продължаваме така. Това са хората, които искат да ни
изгонят от нас от нашата родина, тук ми е родното място“; 2/ настъпилите в резултат на това
противоправно деяние неимуществени вреди на ищците, изразяващи се в душевни болки и
страдания, стрес, притеснение, накърняване на личните им права и законни интереси, чест,
достойнство, добро име и обществен имидж; 3/ размерът на тези вреди; 4/ причинна връзка
между противоправното деяние, осъществено от ответника, и настъпването на
неимуществените вреди и 5/ противоправното деяние да е осъществено виновно от страна на
ответника, който елемент от деликта съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищците следва да установят наличието на първите четири от
посочените изисквания. От своя страна ответникът трябва да обори предвидената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или трябва да установи, че е погасил претендираното от ищеца
вземане.
Правилната оценка на горните положения в контекста на разглеждания казус предполага
съобразяване на безспорните обстоятелства по делото, както и данните, съдържащи се във
формираната в рамките на настоящото производство доказателствена съвкупност.
Безспорно е по делото, а и от приетите по делото доказателства, се установява, че първият
ищец А. А. е кмет на Община Симитли. Вторият ищец С. А. е народен представител и е син
на първия ищец. Ответникът П. С. е политически конкурент на ищците.
2
Установява се по делото, че между ищците, от една страна, и между ответника, от друга
страна, били образувани множество дела с различен предмет, като едно от тях било
наказателен частен характер дело, а другите граждански дела по предявени искове по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното може да се направи извод, че страните се намират в силно влошени
отношения.
Основните спорни въпроси по делото са относно това дали ответникът е автор на соченото
процесно изявление във видеоклип от 22.09.2024г. в социалната мрежа „Тик Ток“ и какъв е
размерът на обезщетенията, които следва да бъдат заплатени на ищците.
В тази връзка ищците са представили веществено доказателство, а именно компактдиск
(CD-диск), съдържащ видеофайл със запис от процесното изявление във видеоклипа
(представляващ разговор, интервю) от 22.09.2024г. в социалната мрежа „ТикТок“.
Съдържанието на този видеоклип се установява от огледа на същия, извършен в открито
съдебно заседание, проведено на 02.06.2025г., както и от заключението на вещото лице инж.
Т. Т. по извършената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно,
безпристрастно и компетентно дадено. Вещото лице, след проверка на представения от
ищците видео файл, съдържащ видеозапис с продължителност 2 минути и 14 секунди е
констатирало, че не са установени признаци същият да е бил манипулиран. Става ясно, че
видеозаписът е без прекъсвания, смущения или забавяния. Същият протича гладко, като не
се установени признаци на технически поправки или манипулации по него. Картината и
говорът са ясни и синхронизирани, без странични шумове, смущения или разминавания.
Експертът е категоричен, че не се установени данни за прибавяне или изтриване на кадри в
изследвания видеозапис. При изслушването му, проведено в открито съдебно заседание на
25.09.2025г., вещото лице поясни, че изследваният от него видеоклип очевидно е публикуван
в социалната мрежа „ТикТок“, тъй като по време на записа тази платформа инсталира
автоматично във видеоклиповете си нейното лого, което е плаващо, и през определено
време се появява на различни места в кадър. Става ясно, че това лого го има на този запис.
Така че със сигурност клипът е публикуван там. Няма как същият да се фалшифицира. Това
лого се използва по този начин само от тази платформа. Според експерта видеоклипът е
публикуван в тази платформа и логото е вградено в излъчването на кадрите и е направено
софтуерно, плаващо, да е на различни места, през различно време, независимо колко е дълъг
записът. И накрая, записът завършва със същото лого. С оглед тези съображения експертът е
категоричен, че целият процесен видеоклип е публикуван в платформата „ТикТок“. Съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице като пълно, ясно и обосновано, изготвено в
съответствие със събрания по делото доказателствен материал. От огледа на компактдиска и
от заключението на вещото лице инж. Т. Т. по извършената съдебно-техническа експертиза
става ясно, че процесният видеоклип представлява записан разговор, интервю между
ответника и трето неизвестно по делото лице, което е също от мъжки пол, като разговорът
се провежда на открито в производствена база, с превозни средства – камиони, които се
виждат на заден план. Че едно от лицата на видеоклипа е ответникът П. С. се установява от
началото на клипа, в което третото лице от мъжки пол представя събеседника си именно
като П. С., както и че се намират в неговата производствена база в гр. Симитли. От огледа
на диска и от заключението на вещото лице се установяват и изречените в разговора изрази
от ответника по отношение на ищците. Изявлението на ответника, направено във
видеоклипа се установява и от показанията на разпитаните при режим на довеждане от
страна на ищците свидетели ******, които са гледали процесния видеоклип именно в
социалната мрежа „ТикТок“ в края на месец септември 2024г. Останалите събрани по делото
доказателства, включително показанията на свидетелите ***** не опровергават извода, че
ответникът е автор на процесните изявления по отношение на ищците.
В конкретната хипотеза изявлението на ответника П. С. от 22.09.2024 г. в публикувания в
„ТикТок“ видеоклип по безспорно съдържа по адрес на ищците А. А. и С. А. фактически
3
твърдения, че „...Ще бъдат регистрирани в Гърция, тъй като в България те тормозят
абсолютно всички институции. Като почнеме от ДАИ, данъчни, постоянно сме в ревизии.
Дойдеха изключиха на майка ми тока водата, дерибейщини отвсякъде. Това са на *****
дясната ръка А. А. в пиринския край, той е основният крадец и неговият син С. А.. Идват
изборите те стават все пo-груби и пo-алчни. Ние не можеме да продължиме така много ни е
трудно да продължаваме така. Това са хората, които искат да ни изгонят от нас от нашата
родина, тук ми е родното място“. По делото не са представени каквито и да било
доказателства за истинността на тези твърдения – ищецът А. А. и синът му ищецът С. А. да
са били привлечени като обвиняеми или осъдени с влязла в сила присъда за извършени
престъпления против собствеността, а в същото време тези твърдения приписват на ищците
извършване на престъпления, поради което по съществото си също представляват клевета по
смисъла на чл. 147 НК. Те не могат да се окачествят като оценъчно съждение (оценка на
факт), нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други
обществено значими въпроси. Когато това твърдение е невярно – лицето не е извършило
престъплението, което му е приписано (а то може да бъде установено единствено с влязла в
сила присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК), то изявлението е клеветническо –
накърняващо честта и достойнството на лицето и оттам – противоправно по смисъла на чл.
45 ЗЗД. Публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с което някому се
приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза извън границите на
добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на
свободата на словото, прокламирани в чл. 39 от Конституцията и чл. 10 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и на основните свободи /в този смисъл Решение №
164/30.06.2016 г., по гр. дело № 5255/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. В тази връзка следва да се
отбележи, че от значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от
общия контекст и разглеждани поотделно, но и цялостното внушение в интервюто, общото
впечатление и замисъл. В случая цялостното внушение на изявлението на ответника е
насочено към извършени съмнителни практики от ищците, както и са наведени твърдения,
че същите са крадци и извършват деребейщини. Следва да се вземе предвид фактът, че
деребейщина е термин, който обикновено се използва за обозначаване на груба, жестока или
деспотична форма на управление или поведение, често свързана с насилие и произволност.
Думата произлиза от „деребей“, което означава жесток, самоволен човек, който се държи с
власт и безцеремонно. При това положение са налага изводът, че по своята правна същност
изразите представляват обидно и клеветническо твърдение, тъй като думите „крадец“,
„деребейщини“ са изпълнени с отрицателна конотация, увреждаща и петняща доброто име
на едно лице в обществото. Не се установява по изискуемия от закона ред истинността на
тези твърдения. Още повече интервюто е насочено към широк кръг зрители, а не е сигнал
отправен към надлежните органи за разследване. Следва да се отбележи, че когато
деликтното деяние се изразява в разпространяване на изявления или информация в интернет
пространството (каквото е и настоящето деяние), това деяние се отличава от обичайните
деликти. При него липсва пространствена връзка между деянието и точно определено
географско място. Разпространените изявления или информация стават достъпни веднага от
всички географски точки с достъп до мрежата на интернет, а те са почти неограничени по
брой и на територията на целия свят.
Нужно е да се подчертае, че отговорността по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди,
причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни
факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца. Свободата на словото,
прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията, се разпростира до пределите, до които засяга
други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. Съгласно
мотивите към Решение № 7/1996 г. по к. д. № 1/1996 г. на Конституционния съд свободата на
словото (правата по чл. 39-41 от Конституцията) няма абсолютен характер, като
Конституционният съд условно е групирал основанията за ограничаването й, както следва:
4
за защита на националната сигурност, запазване на обществения ред и превенция на
престъпността, защита на здравето и морала, защита на репутацията и правата на другите
граждани (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2), съображения за запазване на
тайна. Т. е., накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване
на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна
разпоредба на чл. 57, ал. 2 Конституцията, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39
от Конституцията, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо
право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл.
32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено. Такова ограничително основание се
съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека
и основните свободи, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде
обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона,
необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Т.
посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство и добро
име, които са обект на посегателство при нанасяне на обида-умишленото унижаване
достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него, и на клевета –
съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление другиму.
При това положение се налага изводът, че ответникът чрез изявлението си във социалната
мрежа „ТикТок“ от 22.09.2024г. е накърнил доброто име на ищците в обществото, поради
което е налице основание за носене от последния на деликтна отговорност. В тази връзка
използваните от него изрази в този видеоклип представляват израз на неговата отрицателна
оценка на личността на ищците. Тази оценка е породена, обаче, от наличието на политическа
конкуренция между страните по делото.
От показанията на разпитаните по делото свидетели ****** може да се направи извод, че
ищците са претърпели неимуществени вреди в резултат на изявленията, направени от
ответника в процесния видеоклип. В тази връзка става ясно, че за известен кратък период от
време ищците се били затворили в себе си, страдали от емоционален дискомфорт. От
показанията на тези свидетели не се установява ищците изцяло да са преустановили
изпълнението на задълженията си съответно като кмет за първия ищец и като народен
представител за втория ищец. Нещо повече, от показанията на доведения от ответника
свидетел ***** се установява, че ищците са продължили и след излъчването на 22.09.2024г.
на процесния клип да посещават обществени мероприятия в рамките на Община Симитли.
Относно въпроса какъв е размерът на причинените на ищците неимуществени вреди
следва да се съобрази принципът на справедливостта, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Според
възприетото в задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието справедливост по смисъла на цитираната разпоредба не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен случай.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното
действие. При определяне на размера на дължимото се обезщетение на ищците съдът взе
предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането. Като съобрази описаните по-горе травми и
последиците от тях, на ищците, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от
вида и тежестта на уврежданията, както и икономическите условия в страната и принципа за
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на
адекватната обезвреда на претърпените от ищците неимуществени вреди възлиза на по 700
лв. за всеки един от тях. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по
естеството си процесното изявление е причинило емоционален дискомфорт, който следва да
5
бъде възмездени по справедливост в посочения размер - чл. 52 ЗЗД. Трябва да се изтъкне, че
претърпените от ищците неимуществени вреди не са от такъв характер и интензитет, които
да налагат продължително лечение и възстановяване. Трябва да се изтъкне и
обстоятелството, към датата на извършване на деликта и към настоящия момент, единият
ищец С. А. е народен представител в Народното събрание, а другият ищец А. А. е
дългогодишен кмет на гр. Симитли, и като обществени личности и като политици, съгласно
константната и безпротиворечива практика на ЕСПЧ следва да имат по-висок праг на
чувствителност към подобни изявления от страна на трети лица. Все пак, следва да се
отбележи, че доводите на ответника, че се касае единствено за лична оценка, мнение на друг
политик, без да са правени обидни квалификации, са неоснователни. Доколкото към датата
на деликта и двамата ищци са публични фигури, от същите се очаква да имат по-голяма
толерантност към общественото мнение за себе си, в това число и към изказаното към тях
отрицателно мнение от трети лица, включително и техни политически конкуренти, какъвто е
и ответникът С.. Настоящият съдебен състав обаче не приема, че право на който и да е автор,
независимо дали журналист или политик, или лице, упражняващо друга професия, е да
излага личното си мнение или оценка за другиго, твърдейки клеветнически твърдения, които
лично не е проверил и не е цитирал източника на информация. Касае се за два вида права:
правото на зачитане на лично достойнство, чест и добро име и правото на свободно
изразяване на мнение, свобода на словото. Тези два вида права следва да бъдат в равновесно
положение, а не да се дава превес на едните за сметка на другите. Съобразявайки данните по
делото, съдът установи, че ищците са търпели вреди за кратък период, съгласно гласните
доказателства събрани по делото. Не се установява тези вреди да са били търпени за по-
дълъг период, което е в тежест на доказване на ищците. Същите са продължили да
осъществяват публичните си функции и да посещават обществени мероприятия в рамките
на района на Община Симитли. Следва да се отбележи, че изразите са направени и в хода на
ожесточена политическа кампания за предсрочните избори за Народно събрание през месец
октомври 2024г. При определяне размера на обезщетенията съдът отчита, освен
обстоятелството, че периодът на преживените неприятни усещания е бил кратък, и
обстоятелството, че ответникът е също политик, конкурент на бащата на ищеца в общинския
съвет на община Симитли, който, макар и в нарушение на чл. 39, ал. 1 КРБ, да е упражнил
правото си на свободно мнение и неговото разпространение чрез слово – в случая във
социалната мрежа „ТикТок“, то същият с процесното си изявление е изразил личната си
позиция, като по делото не се установява от процесният видеоклип да са произтекли по-
тежки последици от констатираните по-горе. Необходимо и е се отбележи и наличието на
множество дела между страните, които са довели до силно влошаване на отношенията между
тях. Поради тази причина обезщетение за размер над сумата от по 700 лв. за всеки един от
ищците би било прекомерно и в противоречие с чл. 52 ЗЗД.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените осъдителни искове се явяват частично
основателни и като такива подлежат на уважаване за сумата от по 700 лв., като до пълните
предявени размери съответно от 3000 лв. за първия иск и от 1000 лв. за втория иск следва да
се отхвърлят.
Относно разноските:
При този изход от делото (частична основателност на предявените искове) както ищците,
така и ответникът имат право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено
както от ищците, така и от ответника. При определяне на дължимите разноски трябва да се
съобрази и направеното от процесуалния представител на ищците възражение за
прекомерност за претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В тази връзка
съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се
присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба №
1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът
6
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., като с оглед цената на исковете
минималният размер на адвокатския хонорар е 700 лв. (арг. от чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата).
Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004
г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия
втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от
ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС,
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на
СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски
хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и
присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г.
минимални размери. В конкретния случай не са налице причини за намаляване на
изплатения хонорар на адвокат П.. Казусът се характеризира с немалка фактическа и правна
сложност. Правата на ответната страна бяха защитени и в две открити заседания. От
значение е обстоятелството, че бяха разпитани и пет свидетели, като са събрани и не малко
писмени доказателства; изслушано и прието бе и експертно заключение. Съобразявайки
всички тези обстоятелства, настоящият съдебен н състав преценява, че на адвокат П.
наистина се следва справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е именно в
размера, фигуриращ в представения от нея договор за правна защита и съдействие. На
ищците следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят съобразно уважената част от
исковете, претендираните и доказани разноски в размер на 682,50 лв. На ответника следва
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на 520 лв. (съобразно
отхвърлената част от исковете).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника П. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** да заплати на
ищеца А. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** сумата от 700 лв.
/седемстотин лева/ – главница, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него душевни болки и страдания,
стрес, притеснение, накърняване на личните му права и законни интереси, чест,
достойнство, добро име и обществен имидж, вследствие на разпространените по адрес на
ищеца обидни и клеветнически твърдения в публикувания на 22.09.2024г. в социалната
мрежа „ТикТок“ видеоматериал, ведно със законната лихва от датата на деянието -
22.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
7
уважената част до пълния претендиран размер от 3000 лв.
ОСЪЖДА ответника П. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** да заплати на
ищеца С. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** сумата от 700 лв.
/седемстотин лева/ – главница, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него душевни болки и страдания,
стрес, притеснение, накърняване на личните му права и законни интереси, чест,
достойнство, добро име и обществен имидж, вследствие на разпространените по адрес на
ищеца обидни и клеветнически твърдения в публикувания на 22.09.2024г. в социалната
мрежа „ТикТок“ видеоматериал, ведно със законната лихва от датата на деянието -
22.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 1000 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. **** да заплати на А. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** и С. А. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** разноски в производството в размер на 682,50
лв. /шестстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/, съобразно уважената част на
предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. **** и С. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** да заплатят на П. С. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** сумата от 520 лв. /петстотин и двадесет лева/,
представляваща общ размер на дължимите разноски, съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8