Решение по КНАХД №1346/2025 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 13120
Дата: 27 ноември 2025 г. (в сила от 27 ноември 2025 г.)
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20257050701346
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 13120

Варна, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
Членове: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА канд № 20257050701346 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Oиректор на Агенцията за държавна финансова инспекция, подадена чрез ю.к. М. против Решение № 41/13.03.2025г. по НАХД № 322/2024г. на Районен съд – Девня /ДРС/, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-149/19.07.2024г. на Директор на АДФИ, с което на П. П. П.:

  • за нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.
  • За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.
  • За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.
  • За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.
  • За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.
  • За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.
  • За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.
  • За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.
  • За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.
  • За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.
  • За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на Девненския районен съд е постановено при несъобразяване със събраните доказателства, в противоречие с материалния и процесуалния закон, липсват ясни и конкретни мотиви. Счита за неправилно основанието за отмяна на НП- че не е спазена процедурата по чл.17 от ЗДФИ. Твърди, че производството по извършване на финансова инспекция и по установяване на административно нарушение са две отделни производства, съответно процедурата по извършване на финансова инспекция е уредена в ЗДФИ, а условията и редът, по който се установява извършено ли е административно нарушение са разписани в ЗАНН. Твърди, че обект на проверката е община Вълчи дол, като бюджетна организация по чл. 4, т. 1 от ЗДФИ, а не нарушителят П. П. П.. Твърди, че разпоредбата на чл. 17 от ЗДФИ визира реда, по който се съставя доклад за извършената финансова инспекция и на кого се изпраща за становища, реда по който постъпват становищата по доклада и изготвянето на заключението по доклада. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.17 и е приел, че доклада, ведно с доказателствата, е следвало да се връчат на нарушителя, тъй като, съгласно чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от ЗДФИ, адресат не е нарушителят срещу когото е съставен АУАН, а ръководителят на проверяваната организация. Счита, че съдът не е направил разлика между лицата посочени в чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДФИ и лицата по чл.17, ал. 3 от ЗДФИ. Твърди, че от приложения по делото доклад № ДИД7-ВН-15/16.02.2025г. от извършената финансова инспекция на община Вълчи дол е видно, че той не съдържа констатация относно установеното нарушение на чл.13, ал. 3, т. 3 от ЗДФИ, за които е съставен АУАН № 11-01-149/07.02.2024г., а само е посочено, че за установените нарушения на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗДФИ е съставен цитирания АУАН, в който подробно е описана фактическата обстановка, но не и в доклада, тъй като това е отделно производство, различно от производството по извършване на финансовата инспекция. Твърди, че ЗАНН се явява специален по отношение ЗДФИ относно административното производство по съставяне на АУАН и издаването на НП, поради което в случая не намират приложение разпоредбите на чл.17 ал.1, 2, 3, 4 и 5 ЗДФИ по отношение на съставяне и връчване на АУАН. Оспорва извода на съда, че липсва описание на нарушението. Твърди, че е неправилен и втория мотив за отмяна на НП, а именно, че нарушението не е осъществено. Излага доводи ,че ДРС превратно е тълкувал Вътрешните правила по СФУК, тъй като не е направил разлика между поемане на задължение и осъществяване на процедурата за предварителен контрол. В случая според касатора се касае за извършени плащания по договор, сключен с „Дога Кам ДГ“ ЕООД, като водещо е общата стойност на договора. Оспорват се мотивите на въззивния съд за приложение на чл. 18 от ЗАНН. Излага доводи, че нарушенията не могат да бъде квалифицирани като маловажни по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Сочи, че при постановяване на процесното решение ДРС не е обсъдил представените допълнително доказателства с изх. № 11-01-149/25.10.2024г. Излага доводи, че въззивният съд не е направил пълен и ясен анализ на доказателствата, приложени по делото. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде потвърдено издаденото НП. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По делото са депозирани и писмени бележки.

Ответникът - П. П. П. е депозирала отговор на касационна жалба чрез адв. Ф.. В съдебно заседание чрез адв. Н., оспорва жалбата. Твърди, че решението на ДРС е правилно и моли да бъде оставено в сила. Отправя искане за присъждане на направените разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Моли съда да остави в сила оспореното решение.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо.

Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Настоящата инстанция намира подадената касационна жалба за неоснователна.

Производството пред Районен съд – Девня е образувано по жалба на П. П. П. против НП № 11-01-149/19.07.2024г. на Директора на АДФИ, с което: •

За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.

• За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.

• За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.

• За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.

• За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.

• За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.

• За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.

• За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.

• За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.

• За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.

• За нарушаване разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3, вр.чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.

От фактическа страна районният съд е установил, че за времето 24.10.2023г. – 16.02.2024г. служител при АДФИ извършил финансова инспекция на Община – Вълчи дол. След завършването й изготвил доклад, към който приложил доказателства. Приел за установено, че на 19.05.2021г., 04.06.2021г., 08.06.2021г., 07.07.2021г., 20.07.2021г., 24.08.2021г., 11.10.2021г., 20.10.2021г., 24.11.2021г. и 21.12.2021г. в [населено място] дол, обл. Варна, П. П. П., в първите три случая в качеството си на ИД Кмет на Община Вълчи дол, в останалите осем в качеството си на ВИД Кмет на Община – Вълчи дол, извършила плащания /разходи съответно на стойност 500лв., 500лв., 500лв., 500лв., 500лв., 500лв., 500лв., 500лв., 500лв., 500лв. и 350лв./ без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. Без да се изпълни процедурата по чл. 17 от ЗДФИ бил съставен АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на П..

За да отмени обжалваното НП, въззивният съд, приел, че в проведеното административно - наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно – при осъществяване на проверката са допуснати нарушения на изрично предвидена и разписана в закона процедура – чл. 17 от ЗДФИ, явяващ се специален. Счел е, че е опорочена конкретно предвидена от законодателя нарочна процедура, гарантираща освен право на защита на проверяваните, и възможност на органа, инициирал финансовата инспекция, да вземе обосновано решение какво да предприеме за всеки конкретен случай. Въззивният съд е изложил мотиви, че ЗАНН урежда съставянето на АУАН, издаването на НП, съответно - тяхното атакуване, но този закон по никакъв начин не изключва спазването на специалните спрямо него закони, относими към различните нарушения, какъвто е ЗДФИ. Приел е, че проверяваната е била лишена от правото да се запознае с доклада и доказателства, да изрази становище по тях, респективно да осъществи правото си на защита. Районен съд – Девня е посочил също така, че, за да бъдат осъществени нарушенията следва за всяко едно от тях да бъде извършено плащане. Приел е, че безспорно, ако нареждането е над 500лв. следа да има процедура по предварителен контрол за законосъобразност, но в настоящия случай, нито едно от плащанията не надвишава тази сума. С тези мотиви е счел, че П. не е осъществила състава на посоченото нарушение.

Касационната инстанция намира, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила, макар и да не споделя всички изводи на първостепенния съд.

На първо място настоящата касационна инстанция приема за неправилни изводите на ДРС, че неспазването на процедурата по чл. 17 ЗДФИ при съставяне на АУАН представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е нарушило правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с обжалваното НП.

С процесното НП на П. са наложени 11 глоби всяка в размер на 200лв. на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, за нарушения по чл. 13, ал. 3, т. 3 вр. чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

Ангажирането на административнонаказателна отговорност се извършва по процесуалните правила на ЗАНН, а не тези на ЗДФИ и ППЗДФИ. Това следва и по аргумент от чл. 35, ал. 3 от ЗДФИ.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДФИ основната цел на държавната финансова инспекция е да защитава публичните финансови интереси, която цел се осъществява чрез изпълнение на посочените в ал. 2, т. 1 – т. 5 задачи. Държавната финансова инспекция се осъществява в посочените в чл. 4 организации, предприятия, търговски дружества, юридически лица, администратори. Докладът от извършената финансова инспекция се връчва на лицата, чиято дейност е била предмет на финансовата инспекция и възражение по констатациите му се правят от ръководителя на проверяваната организация или лице, съгласно реда по чл. 17 от ЗДФИ. Тези изисквания касаят специфичното производство по извършване на финансова инспекция на лицата по чл. 4 ЗДФИ.

В случая е ангажирана отговорност на лице в качеството му на лице по чл. 3, ал. 1 ЗФУКПС за извършени нарушения на чл. 13, ал. 3, т. 3 ЗФУКПС.

Съдът приема, че въведените правила в ЗДФИ по чл. 17 са неотносими към производството по установяване и налагане на административно наказание за констатираното нарушение. ЗАНН определя реда и условията за установяване на административни нарушения, както и правилата, по които се провежда производството по установяване на административните нарушения, налагането и изпълнението на административните наказания.

В случая се касае за различни по своята правна природа, уредба и цели производства, като в случая докладът по чл. 17, ал. 1 от ЗДФИ е приобщен като допустимо и относимо писмено доказателство. ЗАНН дава изрично уредени гаранции за правото на защита на нарушителя, включително за запознаване със събраните доказателства и изразяване на становище по тях.

Предвид горното, неправилен е изводът на ДРС, че при съставянето на АУАН и издаването на НП, е следвало да бъде спазена процедурата по чл. 17 от ЗДФИ.

Независимо от гореизложеното обаче, касационната инстанция споделя изцяло останалите мотиви на Районен съд - Девня.

Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗФУКПС задължава ръководителите на организациите по чл. 2 да осъществяват финансовото управление и контрол чрез взаимносвързани елементи, един от които е осъществяване на контролни дейности. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗФУКПС ръководителите на организациите по чл. 2 осигурят контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска. Съгласно чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите, като най-малко следва да включват политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗФУКПС редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност се определят от ръководителите на организациите по чл. 2 въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите в съответствие с указанията на министъра на финансите. Дефиниция за „предварителен контрол за законосъобразност“ се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗФУКПС. Посочената законова рамка задължава ръководителят да определи реда и начина за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност, което е осъществено в разработената и утвърдена през 2018г. Основна процедура „Същност и действия при извършване на предварителен контрол“, утвърдена със Заповед № 820/11.07.2018г.

Съгласно Основна процедура „Извършване на разход“ Док. 02-04 процедурата по предварителен контрол се извършва при разходи в общината на стойност над 500лв.

В Основна процедура „Същност и действия при извършване на предварителен контрол“ Док. 02-01 е предвидено, че предварителния контрол е контрол за законосъобразност на всички документи и действия свързани с дейността на община Вълчи дол и се осъществява чрез проверки преди вземане на решение за поемане на задължение или извършване на разход, и преди полагането на двойния подпис. Предварителният контрол се извършва от финансовия контрольор. В правилата е посочено, че одобрението се отразява чрез изписване на становище и поставяне на подпис и дата върху контролния лист, а по преценка на финансовия контрольор и върху документа за поемане на задължение или извършване на разход. С оглед така очертаната рамка съдът приема, че преди всеки разход, който надхвърля сума в размер на 500лв. следва да е извършен предварителен контрол за законосъобразност.

В настоящият случай, видно от представените по делото доказателства се установява, че П. е извършила плащания по 11 бр. фактури, като по 10 от тях сумата е в размер на 500лв., а по една е в размер на 350лв. Извършването на отделни плащания по фактури на стойност по – малка от предвидения праг от 500лв., очевидно не налага прилагане на процедура за предварителен контрол, т. е. неприлагането й не съставлява административно нарушение. В тази връзка, не могат да бъдат споделени са аргументите на касатора, че водещо при преценката на съставомерността на деянията е не стойността на отделните плащания, а на сключените договори, във връзка с които те са направени. Подобен извод е в противоречие с правилата, предвидени в цитираната процедура № 02-04 "Извършване на разход". Неправилно касатора се позовава на т. 2 от основна процедура 02-02 "Поемане на задължение", тъй като очевидно в настоящия казус не се касае за поемане на задължения, а за извършване на разходи по договори, при които, съгласно т. 4 на процедура № 02-04, липсва процес на поемане на задължения, и се прилага само процедурата за предварителен контрол преди извършване на разход.

Не се споделят доводите на касатора, че при постановяване на съдебното решение въззивния съд не е изяснил фактическата обстановка и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Напротив ДРС е обсъдил всички относими към спора доказателства и е основал съдебното си решение на тях.

Противно на твърденията в касационната жалба в решението на въззивният съд не се съдържат мотиви по отношение на приложението на чл. 18 от ЗАНН и не е налице противоречие в мотивите на обжалваното решение.

С оглед на всичко изложено дотук касационната инстанция намира, че не са налице нарушения, при което П. П. – ВрИД Кмет на О. В. дол е извършила разход, без преди това да бъде осъществен предварителен контрол за законосъобразност, тъй като в настоящия случай всички суми са под предвидения в Процедурата праг от 500лв.

При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Варна намира, че като е отменил НП, Районен съд – Девня е постановил правилен съдебен акт, поради което следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателно. Същият претендира и представя доказателства за сторени такива в размер на 520лв., съгласно представен договор за правна помощ и съдействие серия Б № ********** от 08.09.2025г. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е претендирано под предвидения минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, и е съобразено с правната и фактическа сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41/13.03.2025г. по НАХД № 322/2024г. на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Агенцията за държавна финансова инспекция [населено място] да заплати на П. П. П. от [населено място], община Вълчи дол, обл. Варна, с [ЕГН], сумата от 520лв./петстотин и двадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: