№ 245
гр. Велико Търново, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20254000500321 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 79 от 12.02.2025 г., поправено с Решение №
80/13.02.2025 г., двете постановени по гр.д. № 869/2024 г., на Окръжен съд
Велико Търново е осъдена ЗК "Лев Инс" АД да заплати на Ю. И. Х. сумата от
150000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Б. Д. П., починала при
пътно – транспортно произшествие, настъпило на 02.06.2024 г. причинено при
управление на лек автомобил С. Й. К. с ДК № А41****, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 18.09.2024 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от
200000 лв., като неоснователен и недоказан.
С решението е осъдена ЗК "Лев Инс" АД да заплати на К. Н. П.
сумата от 150000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Б. Д. П.,
починала при пътно – транспортно произшествие от 02.06.2024 г., ведно със
1
законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2024 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв.,
като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.
Против постановените решения е постъпила въззивна жалба от Ю.
И. Х. и К. Н. П. в частта, с която е отхвърлен искът на Ю. Х. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 150000 лв. до пълния
предявен размер от 200000 лв., ведно със законна лихва върху тази разлика,
както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск на К. П. за обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 150000 лв. до пълния претендиран
размер от 200000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика. Според
жалбоподателите първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата
на чл. 52 ЗЗД, като е определил обезщетения, които не отразяват
действителната тежест на причинения противоправен резултат и не
съответстват на степента на търпяните от ищците неимуществени вреди.
Неправилно е определен занижен размер на обезщетенията за неимуществени
вреди, който е недостатъчен да репарира изцяло всички преживяни болки и
страдания, вследствие смъртта на майката на ищците, която е загинала
внезапно и нелепо. От събраните гласни доказателства се установяват много
близките отношения между ищците и загиналата, като след нейната загуба те
са изживяли множество страдания. Б. е била много грижовна и любяща майка,
била е стожера на семейството, децата й винаги са се опирали на нея, когато са
имали нужда. Макар Ю. Х. да живеела в гр. Виена, това разстояние не е
променило отношенията между майка и дъщеря, напротив, с напредването на
възрастта на Б. П., дъщеря и е станала много грижовна към нея и най-вече към
здравето й. Месец преди смъртта на Б., дъщеря й Ю. Х. се върнала в България,
за да организира и придружи майка си в болница Токуда, където й била
извършена оперативна интервенция. Освен това, Ю. Х. винаги е посещавала
майчиния дом, когато се е прибирала в България по време на отпуск и
празници. Двете почти ежедневно се чували по телефона и не са прекъсвали
силната връзка помежду си. Б. П. е била до дъщеря си в най-трудните
моменти, когато съпругът на ищцата починал. Ищцата К. П. и майка й били
много привързани една към друга. К. останала да живее в гр. Бургас, но често
посещавала родителите си в с. Балван, където те живеели след
пенсионирането си. Редовно се чували по телефоните, К. е проявявала
2
загриженост към майка си, разчитала на нея, тъй като нямала собствено
семейство била още по-близка и привързана към майка си. След смъртта на Б.
П. ищците били шокирани, и към настоящия момент те са много съкрушени и
страдат, като не могат да преодолеят загубата. На К. П. се влошило
здравословното състояние, започнала да вдига кръвно налягане, обострили се
проблеми със стомашно-чревния тракт. Изпаднала в депресия, която не е
преодоляла. При определяне на размерите на застрахователните обезщетения
решаващият състав не е оценил комплексно и в пълен обем значението на
релевантните факти, което е довело до неточно приложение на въведения в чл.
52 ЗЗД критерий за справедливост. При определяне на размерите на
обезщетенията не е съобразена икономическата конюнктура в страната,
характеризираща се с инфлация, обезценяване на лева и нарастване на цените.
Не са съобразени и размерите на обезщетенията за неимуществени вреди при
сходни правни казуси.
Отправено е искане постановеното решение да бъде отменено в
обжалваните части, вместо което бъдат уважени исковете в пълен размер,
ведно със законната лихва от 18.09.2024 г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД заема становище за
неоснователност на жалбата.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора
по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
3
В исковата си молба Ю. И. Х. и К. Н. П. твърдят, че на 02.06.2024 г. в
с. Балван, пред дом № 317 лек автомобил С. Й. К., с рег. № А41****,
управляван от Н. Г. П., блъска Б. Д. П., която е починала на място.
Механизмът на произшествието е следния: водачът на автомобила Н. П., при
извършване на маневра паркиране пред дом № 317 в с. Балван, вместо да
натисне педала на спирачката, натиска силно педала на газта и удря Б. П.,
която е била пред входната врата на къщата. Жената пада и умира след 2 – 3
минути. Отговорността на водача е застрахована по задължителна застраховка
Гражданска отговорност в ответното дружество. Ищците са дъщери на
загиналата Б. П.. Поради внезапната й смърт за тях са настъпили тежки вредни
последици – душевни и психически болки и страдания. Починалата е била
стожерът на семейството, полагала грижи не само за децата си, но и за своите
внуци, била опора и радост в живота на всички. Макар че Ю. има свое
семейство, а К. живее самостоятелно от родителите си, двете дъщери били
много привързани към майка си, често я посещавали в родната й къща в с.
Балван, ежедневно се чували и контактували с нея по телефон или чрез
вайбър. Животът им загубил смисъл, съпроводен е с мъка, отчаяние и печал.
След смъртта на Б. П. те изпаднали в тежка депресия, постоянно плачели,
чувствали се безпомощни и не намирали смисъл да живеят, дори в името на
децата си. Ю. Х. преди година загубила своя съпруг и единствената утеха
намирала в близостта на майчината опора и съвети. Двете сестри и майка им
били много близки, като смъртта й оказала изключително тежко въздействие
върху здравословното, емоционалното и психическо състояние на ищците.
Двете ищци предявили извънсъдебна претенция за изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди пред ответното дружество, по която не е
определено или заплатено застрахователно обезщетение.
С оглед на тези обстоятелства считат, че справедлив размер на
обезщетенията за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от по
200000 лв. за всяка ищца, за каквито размери са предявили искове, ведно със
законна лихва върху сумите, считано от 18.09.2024 г. до окончателното
изплащане на обезщетенията.
С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко основни
възражения: оспорват се родствените връзки на ищците с починалата,
оспорват се настъпилите неимуществени вреди – болки и страдания в резултат
4
от загубата, оспорват се твърденията за съществували отношения на общност,
привързаност, обич и доверие; оспорва се виновното поведение на водача на
автомобила; оспорват се предявените размери на обезщетенията за
неимуществени вреди; навеждат се доводи за съпричиняване от страна на
пешеходеца, като Б. П. не се е движила по тротоара или банкета на пътното
платно, противоположно на посоката на движение на пътно превозните
средства, навлязла е на платното за движение, без да се съобрази с
разстоянието до приближаващото се пътно превозно средство, навлязла
внезапно на платното за движение и е пресякла платното за движение при
ограничена видимост.
С обжалваното решение съдът е приел, че са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на застрахователя, приел е за справедлив размер
на обезщетенията за неимуществени вреди сумата от по 150000 лв. за всяка от
ищците, и тъй като е отречено възражението на застрахователното дружество
за съпричиняване на вредоносния резултат, сумите са присъдени в тези
размери, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от
18.09.2024 г. до окончателното изплащане.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.
От материалите по делото и изслушаната автотехническа експертиза
се установява, че на 02.06.2024 г. в с. Балван, до дом № 317 е настъпило
пътно-транспортно произшествие, в светлата част на денонощието, при добра
видимост, суха настилка, при което водачът на лек автомобил Санг Йонг
Кайро, който се движи по отбивка в посока от север на юг към входната врата
на дом № 317, решава да преустанови движението на автомобила напред, и
вместо да натисне спирачния педал, рязко натиска педала на газта. Предвид на
това, че двигателят на автомобила се намира в работен режим и скоростния
лост се намира в позиция „D“, автомобилът ускорява рязко напред, достига и
удря Б. П., намираща се до западната бетонна колона на входната врата, със
скорост на движение от 7,1 км/ч, след което я притиска към западната бетонна
колона. Предвид големият интензитет на силата на притискане, настъпват
сериозни травми на крака, включително разкъсване на магистрални
кръвоносни съдове и фрактури, довели до смъртта на жената. Според вещото
5
лице, когато автомобилът започва движение напред, той се е намирал на
разстояние 0,7 м от мястото на удара. При тази пътна ситуация, водачът, след
подаване на газ не е имал възможност да преустанови движението на
автомобила преди настъпване на удара, пострадалата също не е имала
възможност да реагира и излезе от полосата на движение на автомобила. От
техническа гледна точка причините за настъпване на произшествието се
изразяват в неправилна преценка на пътната обстановка от водача на
автомобила и неправилно боравене с органите за управление на автомобила,
оборудван с автоматична скоростна кутия.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза в
резултат на претърпяното произшествие Б. П. е получила хематом в
окципиталната област, масивно морав хематом в лява ингвинална област, оток
и хематом на ляво бедро отпред над коляното, придружени с лентовидни
охлузвания, по задната повърхност на ляво бедро и коляното – разкъсно-
контузна рана, масивно смачкване на меките тъкани на ляво бедро и коляно,
ангажиращи кожа, подкожие, мускули и подлежащ съдово-нервен сноп,
включително и раздробена фрактура на бедрената кост към коляното, хематом
50/40 см на долната половина на бедрото и коляното. Хематомът е в резултат
на директно разкъсване на магистрални нерви, вени и артерии малко зад
колянната ямка. Налице е счупване на лява пубисна кост в резултат от
конквасация. Посочените травматични увреждания са в резултат от директно
премазване на ляво бедро, лява пубисна област и ляво коляно между два
твърди предмета, като интензитета и силата са били най-големи в областта на
ляво коляно и долна трета на бедрото. Разкъсването на бедрената артерия, на
вени на бедрото и фрактура и премазване на бедрената кост са основната и
главна причина за настъпилата смърт на пострадалата. Пряката причина за
смъртта е състоянието на „хиповолемичен шок“, предизвикан от разкъсване
на голям кръвоносен съд. При нараняване на бедрена артерия, обикновено
кръвозагубата в рамките на 2 до 4 минути е несъвместима с живота.
По случая е образувано досъдебно производство, прекратено с
постановление от 23.12.2024 г., тъй като деецът Н. Г. П., съпруг на
пострадалата и баща на К. П., е починал /на 17.10.2024 г./.
Ищците са дъщери на починалата Б. Д. П. –удостоверение за
наследници № 94-01-18673/07.06.2024 г. и удостоверения за раждане,
6
издадени от Община Велико Търново и Община Бургас.
Ю. Х. е регистрирана с постоянен и настоящ адрес от 2002 г. в гр.
София, а К. П. е с постоянен и настоящ адрес гр. Бургас. Починалата Б. П. е
била с постоянен адрес гр. Бургас, а от 2019 г. настоящият й адрес е променен
от гр. Бургас в с. Балван, за което са приложени удостоверения от Столична
община, район Младост и Община Бургас.
Според показанията на св. Ц. С., отношенията между Б. и двете й
дъщери били идеални, непрекъснато общували по телефона. Едната й дъщеря
е зад граница, но свидетелката знае, че всеки ден се чували по телефона, тъй
като живеели през една къща. К. си идвала много често и много държала на
родителите си. Б. била изключително грижовна и всеотдайна майка и към
двете си дъщери. Те били деца от различни бракове, Ю. е от първия й брак, но
след като се омъжила повторно, детето останало с нея, така двете деца
израснали заедно. За Ю. полагали грижи майка й и втория й баща. След като
Ю. създала свое семейство, продължила да поддържа близки отношения с
майка си, всяка ваканция детето на Ю. идвало при баба си и дядо си в с.
Балван. До Ю., след загубата на съпруга й, най-близо била майка й Б.. Б. и
семейството й живеели в гр. Бургас, след като се пенсионирали се преместили
да живеят в с. Балван. К. останала да живее и работи в Бургас, но при всяка
възможност идвала в с. Балван. К. няма семейство. Ю. и К. приели загубата
много тежко, било шок за тях. Нелепа история и много тежка загуба. И до ден
днешен не са преодолели загубата. След смъртта на майка си К. останала в
селото около 20 дни. Свидетелката всеки ден ходела да я види, не била добре
здравословно. Вдигала кръвно, висок пулс след стреса, и тъй като
свидетелката била медицинско лице, следила състоянието й. Впоследствие
свидетелката се чувала с Ю. и с К., били емоционално много зле. По
празниците К. не искала да бъде вкъщи, защото за нея било тягостно. Работела
много, работата й била такава, че работела по 10-12 часа. Свидетелката не знае
К. дали е имала проблеми с кръвното от преди, но знае, че имала стомашни
проблеми. Ю. живее в чужбина, може би от 6-7 години. Всяка година през
отпуска си идвала в с. Балван. Много пъти се случвало, когато свидетелката
била у Б., да чуе как тя си говори с Ю.. Преди произшествието Ю. си дошла от
Австрия, за да заведе майка си в гр. София на лекар. Двете дъщери винаги са
били заинтересовани от майка си.
7
Според св. К. Н., когато Ю. била 10-12 годишна семейството
заминало за Бургас. Б. и съпругът й били много грижовни и всеотдайни
родители. През годините, преди да почине Б., се чували с дъщерите си всеки
ден. Ю. загубила съпруга си преди година, Б. била плътно до нея, тя й била
най-голямата опора. К. не се омъжила, споделяла всичко с Б., непрекъснато
били в контакт. Б. е помагала и финансово на децата си, и морално, имало
голяма грижа и от нея към децата, и от тях към нея. Ю. живее в Австрия,
обикновено си идват един два пъти в годината, остават в с. Балван. К. също
често идвала. К. живеела в Бургас. Б. имала проблеми със сърцето и кръвното,
една седмица преди да почине, Ю. си дошла от Австрия, защото Б. имала
ритъмно нарушение. В хода на всеки здравословен проблем се отзовавали
децата, или едното, или другото. Те преживявали много тежко загубата на
майка си, било огромен шок за тях. К. няма семейство, живее сама и майка й
била основната й подкрепа. К. все още не може да се възстанови, изведнъж се
сринала здравословно. Загубила и двамата си родители много бързо,
отключила сериозни проблеми със здравето – със стомашно чревния тракт,
обвинявала се, че не е направила достатъчно, за да предотврати инцидента с
майка си и здравословно за баща си. Когато се чула със свидетелката, й казала,
че потъва, работи, за да не мисли, много й е тежко. При Ю. нещата съвпаднали
със загубата на съпруга й. Ю. тъгува по-зряло. Свидетелката често се чува и с
двете, често сънували майка си, много плачели за нея. К. най-трудно се
съвзема, защото няма семейство, и майка й и баща й били най-близките й
хора. Преди произшествието свидетелката виждала К. като си идва,
прекарвала отпуските си на село. Ю. по-рядко идвала – един, два пъти в
годината. Дъщерите се грижели за майка си – купували й разни неща,
направили ремонт на къщата, помагали с всичко по силите си.
Ищците са отправили застрахователна претенция към ответника, при
който към момента на ПТП лекият автомобил има активна застраховка
„Гражданска отговорност“, получена на 17.06.2024 г., по която
застрахователят не е определил обезщетения за неимуществени вреди.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно се установява наличието на противоправно поведение на
Н. Г. П., в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на Б. Д.
8
П.. Противоправността на поведението на Н. П. следва от нарушаване на
конкретни правни норми, уреждащи правилата за движение по пътищата – чл.
20, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 ЗДвП, като не контролирал непрекъснато пътното
превозно средство, което управлявал, боравейки неправилно с органите за
управление, и по този начин извършил маневра, с която застрашил живота на
пострадалото лице. Като пряка и закономерна последица от физическите
закони, в резултат на удара между автомобила и пешеходката, тя е получила
телесни увреждания, несъвместими с живота. Между противоправното и
виновно поведение на причинителя, изразяващо се в нарушаване правилата за
движение по пътищата и настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена
причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача Петров по
чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. Петров е управлявал автомобил, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този
смисъл за застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Петров се явява застраховано лице
по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увредените лица са упражнили правото си на
пряк иск от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ.
Същите са изпълнили задължението си за предявяване на застрахователна
претенция по реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е
определил обезщетение, което обуславя възможността им да предявят
претенцията за заплащане пред съда.
Спорни в настоящия случай са размерите на дължимите обезщетения
за причинени неимуществени вреди, които съдът следва да определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
9
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./, а
понастоящем в чл. 492 КЗ /10420000 лв. към датата на застрахователното
събитие/, както и от непрекъснатото увеличаване на минималната работна
заплата – за 2022 г. – 710 лв., за 2023 г. – 780 лв., а към 2024 г. – 933 лв.
В конкретния случай, предвид това обстоятелство, следва да се
вземат още предвид и възрастта на починалото лице – 71 години, доказаните
близки отношения между починалата и нейните деца, които са в рамките на
обичайното за отношения между майка и деца. От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че независимо от различното местоживеене на
ищците, едната от които е с местоживеене в чужбина, и пострадалата, същите
са поддържали постоянна връзка с майка си, посещавали са я по време на
отпуски и празници, поддържали са контакти по телефон, разчитали са на нея,
както и тя на тях. В семейството е имало разбирателство и сплотеност,
помагали са си в трудни моменти – починалата Б. П. е подкрепяла дъщеря си
Ю. след загубата на съпруга й, при поява на здравословни проблеми за П.,
дъщерите й са се отзовавали и са полагали необходимите грижи за нея.
Внезапната загуба на майката е била шок за дъщерите й, същите са преминали
през тежък период на преодоляване на загубата й, с нарушаване на
емоционалното им състояние, като ищцата К. П. непосредствено след смъртта
на майка си е вдигала кръвно, което е наложило проследяването й от св. С..
В този смисъл настоящият състав споделя изводите на
първостепенния съд за аналитично оценъчните критерии, по които би могло
да се определи обезщетението по справедливост, като счита за адекватен и
подходящ краен стойностен размер на обезвредата – по 150000 лв. за всяка
една от ищците, до който извод е достигнал и решаващият състав.
Обезщетения в по-голям размер не следва да бъдат присъждани, тъй като към
момента на смъртта на П. децата й са били на съответно на 50 г. и 38 г., т.е. във
възраст, с достатъчно житейски опит и изградени като личности, за да устроят
самостоятелно живота си, като няма данни за съществена промяна в социално
10
– битов план, да са изпаднали в тежки депресивни състояния, наложили
лекарска помощ, или други здравословни проблеми, също наложили лекарска
намеса. Не се доказа да са страдали от безсъние, да са приемали успокоителни
лекарства, и да преживяват последствията от загубата по начин, надвишаващ
по трудност обичайния за такъв вид загуба. Не се установи по категоричен
начин нарушаване на здравословното и психическо състояние на ищцата К.
П., което да е в пряка връзка с инцидента, предвид липсата на медицинска
документация, удостоверяваща подобно влошаване. Тук следва да се отчете и
обстоятелството, че 4-5 месеца след смъртта на Б. П. е починал и Н. П., който
е отгледал Ю. Х. и е баща на ищцата К. П., и за когото също има данни да е
бил в прекрасни отношения с ищците, поради което натрупването на тези
събития влияе и засилва състоянията на потиснатост и дълбоки душевни
страдания у ищците /в тази насока показанията на св. Нешева/.
При този извод на настоящия състав за справедлив размер на
обезщетенията за неимуществени вреди, който съвпада с този на
първостепенния съд, обжалваното решение подлежи на потвърждаване.
Възраженията на застрахователното дружество за съпричиняване са отречени
от първоинстанционния съд, този въпрос не се повдига във въззивното
производство, поради което не се дължи произнасяне по него.
При този изход на спора, в полза на застрахователното дружество
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.,
определено съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79 от 12.02.2025 г., поправено с
Решение № 80 от 13.02.2025 г., постановени по гр.д. № 869/2024 г. на Окръжен
съд Велико Търново в обжалваните части.
ОСЪЖДА Ю. И. Х., ЕГН **********, от гр. София, ********** и К.
Н. П., ЕГН ********** от гр. Бургас, ************, за заплатят на ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Красно село, бул. Черни връх, 51, Д сумата от 400 /четиристотин/ лева,
11
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12