№ 849
гр. Бургас, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120203298 по описа за 2025 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Е*, ЕИК *, срещу Наказателно
постановление № 837576-F719004/10.07.2025 г., на Директор на „Дирекция Обслужване” в
ТД на НАП Бургас, с което за нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал.
1 ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като посочва, че
е изтекъл срокът за съставяне на НП по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
За Административнонаказващият орган, надлежно уведомен, се явява юрк. *, която
моли за потвърждаване на постановлението и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване (видно от
разписката на л. 6-гръб актът е връчен на жалбоподателя на 18.08.2025 г. ,а жалбата е
депозирана на 01.09.2025 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 02.08.2023 г бил съставен акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството - жалбоподател. Отговорността на дружеството била ангажирана за това,
че като регистрирано лице по ЗДДС лице не е подало справка-декларация по чл. 125 от
ЗДДС за данъчен период месец май 2023 г. в законоустановения срок - до 14.06.2023 г.
АУАН бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, след като на дружеството била изпратена покана и неин
представител не се е явил в ТД НАП Бургас на посочената дата за съставяне на акта.
1
Дружеството било търсено два пъти- на 20.10.2023 г. и на 27.10.2023 г. за връчване на
АУАН, но не бил открит представител, поради което производството било спряно на
основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Същото било възобновено на 24.04.2025 г., когато бил връчен
и АУАН.
Въз основа на материалите по преписката, на 10.07.2025 г. АНО издал постановлението,
предмет на настоящата въззивна проверка.
Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от
показанията на актосъставителя, като доказателствената съвкупност е еднопосочна и
безпротиворечива. На практика и страните не спорят по фактите, които са се осъществили, а
се съсредоточават върху правната им оценка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Постановлението е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Същото е било съобразено с нормата на 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът обаче счита, че е налице формално нарушение в
административнонаказателното производство, което води до отмяна атакуваното
постановлението, по следните съображения:
Съдът намира, че е изтекъл 6-месечния срок от съставянето на АУАН по чл. 34, ал. 3
ЗАНН за издаване на постановлението.
Срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е давностен, поради което и към него са приложими
правилата за спиране и прекъсване. В случая се твърди производството да е било спряно на
основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН- деецът след щателно издирване за връчване на АУАН, не е
бил намерен. За да се приеме, че срокът по чл. 34, ал. 3 е спрян надлежно, трябва да се
установи, че са настъпили предпоставките за спиране по чл. 43, ал. 6, т.е. че нарушителят не
е намерен след щателно издирване. Според настоящия състав такова издирване не е било
проведено. Двукратното търсене на нарушителя на адреса му в рамките на 8 дни не следва
да бъде приемано за щателно издирване. Доколкото се касае за производство, с което се
ангажира административнонаказателната отговорност, то би следвало да намери
приложение практиката по прилагане на чл. 269 НПК относно това кога издирването е
щателно. Естествено, административнонаказващите органи не могат да ползват абсолютно
всички механизми, които могат да бъдат използвани от органите на досъдебното
производство и от съда, но следва да положат максимални усилия за намиране на
нарушителя. Тук следва да се отбележи, че дори Гражданско-процесуалният кодекс
предвижда в чл. 47 търсене на лицето поне три пъти в рамките на поне месец, за да се
приеме надлежно връчване. Поради изложеното, съдът счита, че към датата на съставяне на
предупреждението, срокът за това по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е бил изтекъл, тъй като АУАН е
съставен на 02.08.2023 г., а постановлението е издадено на 10.07.2025 г.
Тук следва да се отбележи, че връчването на покана на електронен адрес не може да
обоснове извод в обратна посока.
По делото не се спори, че наказващият орган е отправил покана за съставяне на
АУАН на електронен адрес. В хода на административнонаказателното производство обаче не
са ангажирани доказателства въпросният електронен адрес да е на жалбоподателя, както и
последният изрично да е посочил същия като такъв за връчване на книжа по реда на ЗАНН.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че дори това да бе действителен негов адрес,
2
деклариран пред НАП за нуждите на данъчната регистрация, то това не обосновава извод, че
същият би могъл да се използва за връчване на покана за съставяне на актове за нарушения,
макар и за такива на данъчното законодателство. Още повече, че в ЗАНН/ субсидиарно – в
НПК/ не са разписани правила, даващи подобна възможност. Такава е създадена относно
връчването на наказателното постановление чрез изпращане на съобщение до персонален
профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване и то по
изрична инициатива на нарушителя, а не по преценка на наказващия орган./ чл.42 ал.2
ЗАНН ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г./.
В този смисъл, връчването на поканата за съставяне на АУАН на електронния адрес
не може да се приеме за надлежно уведомяване. В същия смисъл е и съдебната практика-
Решение № 200/13.01.2022 г. по к. а. н. д. № 9816/2021 г. на Административен съд- София-
град.
Изложеното предпоставя допуснато от страна на административно-наказващия орган
процесуално нарушение при издаване на постановлението, което е съществено, не може да
бъде санирано в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалваното
постановление.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 837576-F719004/10.07.2025 г., на Директор на
„Дирекция Обслужване” в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение по чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС, на Е*, ЕИК *, е наложена имуществена санкция в
размер на 800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3