РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Разград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Петя П. Колева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20253300500399 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от Ц. Ц. С., подадена чрез пълномощник, против
решение № 446/25.06.2025г., постановено по гр.д. № 112/2025г. по описа на РС Разград, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правна квалификация чл.200 ал.1 КТ за
осъждане на ЕТ „Дениз – Адем Ибрахимов“ да заплати на ищеца сума над присъдения
размер от 10 500 лв. до пълния претендиран размер от 31 000 лв., представляващ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от
22.01.2022 г. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част,
като осъди ответника да заплати претенцията в пълния й размер от 31 000лв., ведно със
законната лихва от 22.01.2022г. Навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на съдебния акт поради неправилно прилагане на материалния закон и неточен анализ на
събраните доказателства, довели до неправилно определяне на размера на обезщетението и
неправилен извод за съпричиняване от негова страна.
Подаден е писмен отговор от ЕТ „Дениз – Адем Ибрахимов“ чрез упълномощен
адвокат, в който се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба.
Не е подаден писмен отговор от третото лице-помагач ЗЕАД“Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ЕАД.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
установи следната фактическа обстановка: на 22.01.2025г. Ц. С. постъпил на работа по
1
трудов договор при ЕТ „Дениз – Адем Ибрахимов“ на длъжност работник, производител на
млечни продукти. Мястото му на работа било мандра в с. Езерче, общ. Цар Калоян.
В неговия първи работен ден ищецът отишъл на работа сутринта в 8,30ч. Започнал
работа на миялната машина и около час поемал излизащите от тунела на машината измити с
2% разтвор на натриева основа /сода каустик/ блок форми за сирене, като ги подреждал на
количка. След това блок формите трябвало да се измият втори път с чиста вода. След кратка
почивка, около 10,30ч. изплакването на блок формите завършило и Ц. С. започнал събиране
на сирене от ваните в пластмасови кутии. Към 11 часа С. усетил парене в областта на
подбедриците и събул ботушите си. Обул се, но няколко минути по-късно отново събул
ботушите и чорапите и установил силно зачервяване и изгаряне на кожата. Потърсил
медицинска помощ и с помощта на работодателя си бил закаран до филиала на Спешна
помощ в гр.Цар Калоян, откъдето бил насочен за лечение към УМБАЛ „Медика“ гр.Русе.
От представените епикризи и от изготвеното заключение на СМЕ се установява, че
вследствие на злополуката на работното място, при постъпване в УМБАЛ „Медика“ гр.Русе
на 22.01.2022 г. Ц. С. бил с изгаряния по краката и с поставена диагноза комбуцио корозива
крурис утреускве 6%. На 23.01.2022 г. е извършена оперативна интервенция с локална
анестезия, при която е направена тангенциална ексцизия на некротични тъкани на площ от
400 кв. см. до поява на капилярно кървене в областта на предната повърхност на двете
подбедрици. На 2.02.2022 г. била извършена втора операция с тангенциална ексцизия на
некротирала тъкан с площ 200 кв. см. по предната повърхност на лява подбедрица и е
трансплантирана кожа на засегнатия участък. На 5.02.2022 г. ищецът постъпил повторно за
лечение, тъй като донорната област не била зараснала напълно и формирала кожен дефект.
На 07.02.2022 г. под локална анестезия били ексцизирани ръбовете на кожен дефект в
областта на лява подбедрица и е извършен кюретаж на гранулациите.
Вещото лице, изготвило СМЕ, дава заключение относно горните увреждания на
ищеца, проведеното лечение и продължителността му, както и причинно-следствената
връзка между трудовата злополука и твърдяното увреждане. Експертът уточнява още, че е
извършила преглед на ищеца, по време на който били представени допълнителни
медицински документи – болнични листи, удостоверяващи общо 88 дни временна
неработоспособност. Установила е белези от получените изгаряния, като в донорския
участък белегът е с по-блед цвят от околната кожа. На лявата подбедрица белезите са
нехомогенни, с кафеникав, белезникав цвят, депигментирани и с неравна повърхност. На
дясната подбедрица също са нехомогенни с пигментация и депигментация. Цветът на
увредената кожа няма да се възстанови, тъй като е бил поразен в достатъчна дълбочина,
описана като втора степен, което означава, че в дълбочина регенерацията вече променя своя
ход и не може да бъде пълноценна именно поради увредата на структурите на подкожието,
които да доведат до нормална функция на кожата и възстановяване.
От показанията на св.С. Ц.а – фактическа съжителка на ищеца, се установява, че
когато сутринта в деня на инцидента тръгвал за работа, Ц. С. бил в добро здраве. След
инцидента го видяла в тежко състояние. Болничното лечение продължило 20 дни, през което
2
време бил със силни болки и страдания, не можел да се изправя и да се движи, свидетелката
го разхождала с инвалидна количка. След дехоспитализацията ищецът ходел продължително
време на превръзки в гр.Разград, вкъщи имал нужда от помощ в ежедневието, помагал си с
бастун при движение. Възстановяването продължило една година, но и към настоящия
момент изпитвал дискомфорт и болка при движение от придърпване на кожата.
С разпореждане 10/08.03.2022 г. на НОИ Разград злополуката е приета за трудова.
Съгласно протокол № 3 от 02.03.2022 г. за резултатите от извършеното разследване, основна
причина за възникналата злополука е подценяване на съществуващата опасност при
извършваната работа, както от страна на работника, така и от страна на работодателя и
длъжностните лица. Допуснатите от работодателя нарушения се изразяват в това, че
изготвената оценка на риска не обхваща работното оборудване тунел за измиване
„DONIDO“; при наличие на опасни химически вещества в предприятието (натриева основа,
азотна киселина, санифорт и др.), не е изготвена оценка на риска за здравето и
безопасността на работещите, с която да се вземат предвид опасните свойства на химичните
агенти; не са определени писмено видовете обучения и инструктажи според спецификата на
дейността; не е определена програма за провеждане на обучения и инструктажи; не са
определени писмено лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа;
ползвателят на работното оборудване (тунел за измиване „DONIDO“) не поддържа досие,
което да съдържа всички документи, отразяващи периодични изпитвания и проверки при
експлоатацията, включително ремонтите или други документи; не е документиран проведен
ежедневен инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с опасни химични вещества в Книга за
ежедневен инструктаж; не е осигурено прилагането на писмени инструкции при ползването
на работно оборудване (тунел за измиване „DONIDO“), при което съществува риск за
безопасността и здравето на работещите; не са осигурени периодични проверки за
качеството на личните предпазни средства. Съвкупността от допуснатите нарушения,
породени от пренебрегване на риска, е довела до възникване на злополуката. Разследващата
комисия е направила заключение, че установените пропуски по отношение оценка на риска,
липсата на писмени инструкции за безопасна работа с тунел за измиване „DONIDO“ и
специално обучение са водещ фактор за допускане на злополуката.
Като нарушение, допуснато от работника, в протокола за резултатите от извършеното
разследване на НОИ е посочено, че за него този ден е бил първи работен ден, нямал е
необходимия опит и концентрация, не е обърнал внимание на стичащата се към ботушите
течност.
Във връзка с установените нарушения от страна на работодателя при извършване на
трудовата дейност, е образувано досъдебно производство № 1873-3M-300/2022 г. по описа на
РУ на МВР гр. Разград, водено срещу собственика на едноличния търговец А. И. Д.
Наказателлното производство е приключило с определение за одобряване на споразумение
по АНД № 626/2023 г. по описа на Районен съд Разград, с което А. Д. е признат за виновен в
това, че за времето от 21.01.22 г. до 22.01.2022 г. в село Езерче, общ. Цар Калоян, в
3
качеството му на *****на ЕТ „Дениз-Адем Ибрахимов“ с. Езерче, при извършване на
трудова дейност: „измиване на форми за сирене на миялна машина, работеща със сода
каустик (NaOH), е нарушил правилата, установени за охрана безопасността на труда, а
именно: чл. 3, т. 2 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността за
извършване оценка на риска: „Оценяването на риска обхваща работното оборудване“; чл. 3,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 13/2002 г. за защита на работещите от рискове свързани с експозиция
на химически агенти при работа: „При наличие на опасни химически агенти се извършва
оценка на риска за здравето и безопасността на работещите съгласно Наредба № 5 от 1999 г.
за реда, начина и периодичността на извършване оценка на риска (ДВ, бр. 47 от 1999 г.), като
се вземат предвид опасните химични свойства на химичните агенти; чл. 166, ал. 2 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, при което
съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява
прилагането на писмени инструкции; чл. 11, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд: чл. 11, ал. 1: „Работодателят осигурява провеждането на инструктаж по
безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и
продължителността на работното време и чл. 15, ал. 1, пр. 9: „Ежедневен инструктаж се
провежда на работещите, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително:
в подземни, минни и геологопроучвателни обекти, в кариери, в добива на нефт и газ, в
превозите на железопътния транспорт, в производството и употреба на взривни материали,
в международните автомобилни превози и опасни товари по шосе, при работа с опасни
химически вещества и препарати, при строителни и монтажни работи“, като с това е
изложил на опасност живота и здравето на трудещия се Ц. Ц. С., назначен с трудов договор
от 21.01.2022 г., като работник производител на млечни продукти в ЕТ „Дениз-Адем
Ибрахимов“, като в резултат на допуснатите нарушения на правилата за охрана
безопасността на труда, Ц. Ц. С. е претърпял химическо изгаряне на лицевите повърхности
на двете подбедрици II А-Бст 6,6 % със сода каустик (NaOH), което по своята медико-
биологична характеристика обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия – престъпление по чл. 136, ал. 1 от НК.
Работодателят е представил служебна бележка № 343/21.01.2022 г. за проведен
начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожална охрана на
22.01.2022г., подписана от управителя на дружеството и от ищеца в качеството му на
инструктиран работник. Съдът приема, че от това доказателство не може да се установи
обемът на инструкциите за безопасна работа, които е получил ищецът, нито моментът, в
който е създаден този документ, съотв. когато е проведен инструктаж – преди или след
настъпилата злополука. Дори и да е проведен такъв, това не е станало по правилата, видно
от задължителната сила на влязлото в сила определение на наказателния съд относно
извършеното деяние и неговата противоправност, съгл. чл.300 ГПК. Съдът съобразява и
констатациите на НОИ за липсата на организация и управление на провеждането на
4
обучения и инструктажи, както и на писмени инструкции за ползване на работните
съоръжения, в т.ч. тунел за измиване „DONIDO“. Обобщавайки горното, съдът приема, че на
ищеца не е проведен нито начален, нито ежедневен инструктаж по безопасност на труда
преди започване на работа с миялната машина.
Във връзка с възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца, са разпитани двама свидетели. А. А. К.. – работник в мандрата, описва работното
облекло, което включва бял панталон, бяла тениска, бели ботуши, гумена престилка, шапка
и ръкавици. Престилката е стандартна, един размер и дължината й трябва да се регулира
така, че да покрива ботушите, за да не се мокри работникът. Отгоре е с връв, с която всеки
може да я коригира по негов размер. Ако престилката е къса, работникът трябва да се обади
на ръководителя, за да бъде удължена. До процесния инцидент никой не бил пострадал от
този разтвор. Ако попаднел по кожата, до 10-15 минути се получавал сърбеж и парене. В
такъв случай било достатъчно изплакване. В деня на злополуката до почивката в 10ч.
ищецът нямал никакви оплаквания. И. Д. – син на собственика на мандрата, видял
работника в момента, в който си бил събул ботуша. Кракът му бил почернял и бащата на
свидетеля наредил да бъде закаран в бърза помощ в гр. Цар Калоян. Ищецът сам се качил в
колата. По пътя обяснил, че нещо му влязло в ботуша и го боли. Свидетелят го закарал във
филиала на Спешна помощ гр.Цар Калоян, а от там – в дома му в с. ***, където отново сам
се прибрал в дома си, без да поиска помощ. Според свидетеля престилките са стандартни,
коригират се от вързанките, като самите работници можели да ги коригират според ръста си.
Районният съд в проведено с.з. е възпроизвел съдържанието на представените от
ответника видеофайлове, снети от камери на работното място, от които е установил, че към
10,57 ч. ищецът събува ботуша на левия си крак и маха чорапа си. След това се обува, връща
се при останалите служители и продължава да работи. В 11.13 ч., около 15 минути по-късно,
отново събува ботушите си и търси помощ от работодателя си.
Заключението по СМЕ дава частичен отговор във връзка с възраженията за
съпричиняване. От медицинска гледна точка своевременното преустановяване на
експозицията и последващото правилно поведение би могло да ограничи вредните
последици. Съдебният лекар обаче се е счел за компетентен и не е дал отговор относно
количеството и времето на стичане на разредена киселина в ботушите, за да се получи
изгаряне на кожата от втора степен на площ 6%.
Работодателят е сключил застраховка „Трудова злополука“ по застрахователна
полица № ********* със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с начало на действие от
20.10.2021г., с поименно изброени в списък 28 застраховани лица, между които ищецът не е.
Застрахователят е привлечен в процеса като трето лице-помагач и излага становище, че при
сключване на застраховката липсва поет ангажимент същият да носи авансово риска и за
новопостъпили работници и служители през срока на договора. За работодателя е
съществувала възможност да включи нови лица с изплащане на допълнителна
застрахователна премия, но това не е сторено по отношение на ищеца.
5
Със заповед № 18/20.04.2022г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено едностранно от работодателя в срока за изпитване.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
въззивната жалба е основателна. Нормата на чл.200 КТ изисква доказване на наличието на
следните предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя:
възникване на трудова злополука, настъпили травматични увреждания, довели до болки и
страдания за пострадалия и причинна връзка между злополуката и причинените болки и
страдания. От приетото по делото разпореждане № 10/08.03.2022 г. на ТП на НОИ
гр.Разград се установява, че настъпилата на 22.01.2022г. злополука с Ц. С. е трудова и че
уврежданията на работника – химическо изгаряне от втора степен на лицевите повърхности
на двете подбедрици с площ 6% със сода каустик (NaOH), са причинени от злополуката.
Травматичните увреждания и причинно-следствената връзка между вредите и настъпилата
трудова злополука са установени категорично от влязлото в сила определение по АНД №
626/2023г. на РС Разград, както и от приетата по делото съдебномедицинска експертиза. В
резултат на телесните увреждания С. е изпитвал силни болки непосредствено след
причиняване на травмата и в последващ продължителен период. След като са налице
предпоставките на чл.200 от КТ, работодателят дължи обезщетение на работника за
причинените неимуществени и имуществени вреди.
Две са оплакванията, които се повдигат с въззивната жалба: за занижен размер на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди и за липса на съпричиняване от
работника на настъпилия вредоносен резултат.
По първото възражение въззивният съд приема следното: правилото на чл.52 ЗЗД е
обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид при определяне паричния еквивалент на нанесените поражения върху физическото
и психическото здраве на пострадалия. В своята преценка относно размера на
обезщетението съдът взе предвид тежкия характер на причинените телесни увреждания –
химическо изгаряне на лицевите повърхности на двете подбедрици; продължителността на
основния оздравителен период при ищеца – около една година, в началото на който период
болките са били с висок интензитет; необходимостта от чужда помощ и помощни средства
във възстановителния период; необходимостта от няколко оперативни интервенции. От
съществено значение е и фактът, че не е възможно пълно възстановяване на засегнатите
участъци, тъй като втората степен на изгаряне се характеризира с промяна на хода на
регенерацията в дълбочина и не може да бъде пълноценна поради увредата на структурите
на подкожието, осигуряващи нормалната функция на кожата и възстановяването й.
Претърпените травматични увреждания са променили ежедневието на ищеца, като са
влошили значително качеството му на живот. Ето защо търсеното обезщетение от 31 000лв.
е съответно на претърпените от Ц. С. болки и страдания. Размерът се определя по правилата
на чл.52 ЗЗД, съобразно указанията, дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52
ЗЗД, в това число общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално–
6
икономическото развитие в страната, както и предвид обичайната съдебна практика при
определяне на обезщетения с подобен характер и интензитет на вредите. При определянето
на обезщетение в по-нисък размер районният съд не е съобразил продължителността на
възстановителния период, в т.ч. продължаващите към настоящия момент дискомфорт и
болка при движение, както и невъзможността за трайно възстановяване от получените
увреждания вследствие дълбокото увреждане на кожата, определено като изгаряне от втора
степен.
По второто възражение въззивният съд приема, че не са доказани факти и
обстоятелства, водещи до извод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия
работник. Твърденията на работодателя за принос на пострадалия са две: че работникът не е
уведомил работодателя за дължината на престилката, съотв. не е поискал по-дълга
престилка и че не е потърсил помощ и не е уведомил работодателя за нараняванията в
момента, когато ги е установил, а е сторил това 15 минути по-късно.
Съдебната практика приема, че грубата небрежност, единствено при наличието на
която отговорността на работодателя може да се намали съгл. чл.201 ал.2 КТ, е степен на
небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При трудовата
злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал
работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване
на основни технологични правила и изисквания за безопасност (решение № 202/ 12.12.2014
г. по гр.д.№ 1298/ 2014 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираните в него). Груба небрежност не може да
има, ако работодателят допуска практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и
водеща до настъпване на трудова злополука. Тогава работниците и служителите действат в
интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не подлежи на намаляване (решение
№ 157/ 24.06.2014 г. по гр.д.№ 6210/ 2013 г., ІІІ г.о., определение № 360/8.04.2009г на ВКС по
гр.д. № 488/2009г., IV г.о.).
Приложена в настоящия случай, горната съдебна практика изисква да се посочи, че
при настъпване на трудовата злополука работникът е извършвал дейност в интерес на
работата, при нарушаване от страна на работодателя на множество относими към
злополуката правила за инструктаж за безопасност и здраве на работното място, което се
доказва както с влезлия в сила съдебен акт на наказателния съд, така и с констатациите на
ТП на НОИ гр.Разград при разследването на трудовата злополука. Освен, че не е проведен
инструктаж, няма данни въобще на същия да е разяснено, че работи на машина с опасни
химични вещества, които могат да увредят здравето му, за да се направи предположение, че
по небрежност не е обърнал внимание на стичащата се в ботушите му течност. Още повече,
че злополуката е настъпила в първите часове на първия работен ден на ищеца. Предвид
горните обстоятелства, не може да се очаква от работника да реагира своевременно по
посочения от ответника начин – своевременно да сигнализира за проблема.
Конкретно по възражението за неуведомяване на работодателя, че престилката на
работника не покрива ботушите му, съдът отбелязва, че проблемът с дължината на
7
работната престилка е възникнал като последица от едно от констатираните от НОИ
нарушения на правилата за безопасни и здравословни условия на труд, състоящо се в
неосигуряване на периодични проверки за качеството на личните предпазни средства. След
като в първия работен ден на ищеца е дадена престилка, работодателят е бил длъжен да
провери, че това средство ще предпази реално здравето на работника от вредните влияния
на химическите вещества, с които работи. Такава проверка обаче не е извършена.
Възражението, че ищецът не е потърсил помощ и не е уведомил работодателя за
нараняванията в момента, когато ги е установил, а е сторил това 15 минути по-късно, също
не може да бъде прието като обстоятелство, водещо до съпричиняване на настъпилата вреда.
Отново от констатираните от НОИ нарушения се установява, че работодателят не е изготвил
оценка на риска за здравето и безопасността на работещите, с която да се вземат предвид
опасните свойства на химичните агенти. Това означава, че самият работодател не е оценил
подобен риск от работа с опасни химически вещества, поради което не може да черпи права
от собственото си противоправно поведение в процеса. По-нататък, работодателят не е
определил писмено видовете обучения и инструктажи според спецификата на дейността и
не е осигурил прилагането на писмени инструкции при ползването на работно оборудване
(тунел за измиване „DONIDO“), при което съществува риск за безопасността и здравето на
работещите. След като самият работодател не е разписал какви действия следва да
предприеме лицето, работещо на миялната машина в случай на изгаряне с опасни
химически вещества, не може да се вмени като виновно поведение на работника фактът, че в
определен момент, в който субективно е почувствал сериозно неразположение, е уведомил
работодателя за засегнатото си здраве и това е станало със закъснение. Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че районният съд е възпроизвел видеофайлове, от
съдържанието на които е установил, че ищецът е свалил ботушите и чорапите си два пъти в
продължение на 15 минути, но по делото не е установено какво е било състоянието на
ищеца при първото сваляне на ботушите, за да се приеме, че още тогава се е наложило
търсене на помощ. Както бе отбелязано обаче, за да се освободи от отговорност,
работодателят е следвало да състави оценка на риска с опасни химически вещества, както и
да осигури обучение и писмени инструкции при ползване на миялната машина, при работа с
които е съществувал риск за безопасността и здравето на работещите. Неизпълнението на
тези задължения не може да бъде пренебрегнато с прехвърляне на отговорността към
работника, още повече, че от последния не може да се очаква да разпознава отделни
медицински състояния – потърсил е помощ тогава, когато болката му е станала сериозна и
нетърпима.
Предвид горното, съдът не приема направените от ответника – въззиваем възражения
за наличие на груба небрежност. Работодателят е този, който е допуснал нарушаване на
множество правила за безопасна работа с опасни химически вещества и работни машини,
при работа с които се ползват такива вещества, които нарушения са в причинна връзка с
настъпилата трудова злополука. Горният извод изключва груба небрежност от страна на
работника. Не са налице предпоставки за намаляване на имуществената отговорност на
8
работодателя по реда на чл.201 ал.2 ГПК.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен над размера 10 500лв. до предявения такъв от 31 000лв. и
на ищеца бъде присъдено обезщетение от още 20 500лв. до размера 31 000лв.
Крайният изход от спора налага изменението на обжалваното решение в частта на
присъдените разноски. Ищецът е представляван пред районния съд от адвокат по реда на
чл.38 ЗА. Съобразно уважаването в цялост на предявения иск, ответното дружество следва
да заплати на адв.К. К. възнаграждение в размер 3130лв., съобразно чл.7 ал.2 т.4 от
Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Районният съд е присъдил размер от
1345лв. и с решението на адвоката следва да се присъдят още 1785лв. Решението следва да
се отмени в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника 890,81лв. за направени
разноски пред районния съд. Ответникът следва да внесе ДТ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Разград ДТ в размер 1240лв., т.е. още 820лв. над
определения от районния съд размер от 420лв.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски във
въззивното производство. Предвид изхода от правния спор, такива се следват на ищеца Ц.
С.. Същият е представляван от адвокат по реда на чл.38 ЗА. Съобразно обжалваемия
интерес, на адв.К. се дължи възнаграждение в размер 2245лв. Ответникът следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Разград ДТ в размер 410лв.
съобразно обжалваемия интерес.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 446/25.06.2025г., постановено по гр.д. № 112/2025г. по описа на
РС Разград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. Ц. С. иск с правна квалификация
чл.200 ал.1 КТ за осъждане на ЕТ „Дениз – Адем Ибрахимов“ да заплати на ищеца сума над
присъдения размер от 10 500 лв. до пълния претендиран размер от 31 000 лв.,
представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова
злополука от 22.01.2022 г., като вместо това постановява:
Осъжда ЕТ „Дениз – Адем Ибрахимов“ да заплати на Ц. Ц. С. още 20 500лв.
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпила на 22.01.2022 г.
трудова злополука, до претендирания размер 31 000лв., ведно със законната лихва, считано
от 22.01.2022г. до окончателното изплащане на паричното задължение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ЗЕАД“Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ЕАД.
Отменя решение № 446/25.06.2025г., постановено по гр.д. № 112/2025г. по описа на
РС Разград, в частта с която Ц. Ц. С. е осъден да заплати на ЕТ „Дениз – Адем Ибрахимов“
деловодни разноски, направени пред районния съд, в размер 890,81лв.
9
На осн. чл.38 ЗА осъжда ЕТ „Дениз – Адем Ибрахимов“ да заплати на адв.К. К. още
1785лв. за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца пред РС Разград.
Осъжда ЕТ „Дениз – Адем Ибрахимов“ да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Разград още 820лв. за държавна такса.
На осн. чл.38 ЗА осъжда ЕТ „Дениз – Адем Ибрахимов“ да заплати на адв.К. К.
възнаграждение в размер 2245лв. за осъществено безплатно процесуално представителство
на ищеца във въззивното производство.
Осъжда ЕТ „Дениз – Адем Ибрахимов“ да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС Разград държавна такса в размер 410лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10