Решение по адм. дело №273/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215, ал.1 и чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, вр. с чл.226 от АПК.

Делото е образувано по жалба от А. А. Х. от [населено място] против Заповед №1143/20.09.2024 г., издадена от кмета на община Черноочене, за премахване на незаконен строеж. С Решение №3505/02.04.2025 г., постановено по адм.д.№1788/2025 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 1795/27.12.2024 г., по адм.д. № 384/2024 г. по описа на Административен съд – Кърджали и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

Жалбоподателят твърди, че е собственик на поземлен имот с пл.сн №[номер] по Кадастралния план на [населено място], [община], одобрен със заповед №38/1993 г., ведно с изградените в имота постройки. Твърди също, че процесната ограда е построена през 1983 г. и е разположена по границата на собствения му имот. Счита, че последното не е съобразено в хода на административното производство и при издаване на оспорената заповед. Навежда и довод за търпимост на процесната ограда. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Иска отмяна на оспорената заповед. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – кмет на община Черноочене, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Счита, че заповедта е съответна на материалния закон, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната й. Претендира и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Видно от Нотариален акт №[номер]/[дата], жалбоподателят е собственик на поземлен имот с пл.сн №[номер] по Кадастралния план на [населено място], [община], одобрен със Заповед №38/20.03.1993 г., представляващ дворно място с площ 2500 кв.м., ведно с находящите се в него постройки, при граници на имота: изток-улица и общински незастроен терен; запад-улица; север-ПИ с пл.сн.№[номер] и юг-ПИ с пл.сн.№[номер].

Според Констативен акт №3/05.08.2024 г., съставен от служители в отдел „ТСУ“ при общинска администрация-Черноочене, при извършена на 05.08.2024 г. проверка е установен строеж: „ограда“, находящ се в имот с пл.сн.№[номер] по КП на [населено място], одобрен със Заповед №38/20.03.1993 г., представляващ ограда с цокъл от каменна зидария, с височина 0,65 м. и ажурна нагоре, с обща височина 2,05 м. и с дължина 16,30 м. Констатирано е, че строежът е собственост на жалбоподателя А. Х.. Прието е нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1, чл.157, ал.1 и чл.182 от ЗУТ, тъй като оградата е изградена без разрешение за строеж и без да е съставен протокол за определяне на строителна линия и ниво. Посочено е, че съставения констативен акт е основание за издаване на заповед за премахване на строежа, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Според отразеното в КА, същия е съставен в отсъствие на извършителя на строежа, като на 05.08.2024 г. екземпляр от акта е залепен на строежа, както и на таблото за съобщения в общинската администрация.

По делото е приложено и известие за доставяне, според което на 08.08.2024 г., жалбоподателят е получил екземпляр от съставения КА №3/05.08.2024 г. Съгласно констативен протокол, съставен на 16.08.2024 г. от длъжностни лица в общинска администрация Черноочене, в установения 7-дневен срок не са постъпили възражения срещу констативния акт.

Със Заповед №1143/20.09.2024 г., издадена от кмета на община Черноочене, предмет на настоящия спор, въз основа на Констативен акт №3/05.08.2024 г. и на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж „ограда“, находящ се извън имотната граница на поземлен имот с пл.сн.№[номер] по плана на [населено място], [община]. В заповедта е отбелязано, че възложител и изпълнител на горния строеж, представляващ ограда с плътен цокъл с височина 0,65 м. и ажурна нагоре, с обща височина 2,05 м. и с дължина 16,30 м., е А. Х.. Посочено е, че оградата е строеж от шеста категория и не представлява „лека ограда“, като в тази връзка е прието нарушение на чл.48, ал.8 от ЗУТ. Прието е също, че оградата е изпълнена без строителни книжа, без отстъпено право на строеж, в отклонение от източната граница на имота и в чужд имот – терен, намиращ се между ПИ с пл.сн. №№[номер], [номер], [номер], [номер] и ПИ с пл.сн. №№[номер],[номер],[номер],[номер] и [номер] по Кадастралния план на [населено място], собственост на Община Черноочене до 2022 г. Посочени са нарушения на чл.48, ал.9, чл.58, ал.1 от ЗУТ, чл.147, ал.1, т.7 и на чл.180 от ЗУТ, както и на чл.246, ал.2 от ППЗСТУ /отм./ В заключение е прието, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. На 26.09.2024 г. заповедта е съобщена на жалбоподателя, видно от приложеното известие за доставяне обр.243.

По делото е приложена и Заповед №695/26.06.2024 г., издадена от кмета на община Черноочене за актуализиране на Кадастралния план на [населено място], одобрен със Заповед №38/1993 г., като се извърши геодезическо заснемане, в т.ч. и на терена, намиращ се между ПИ с пл.сн.№№[номер], [номер], [номер], [номер] и ПИ с пл.сн.№№[номер], [номер], [номер], [номер], [номер], вкл. и на улицата между тях и се изработи проект за изменение на действащия КП на [населено място]. За изготвеното в тази връзка геодезическо заснемане жалбоподателят Х. е уведомен на 05.08.2024 г., видно от известие за доставяне /л.42 от адм.д.№384/2024 г./.

Видно от Констативен протокол, съставен на 21.08.2024 г., комисия, назначена със Заповед 945/12.08.2024 г. на кмета на община Черноочене е разгледала и приела изготвеното геодезическо заснемане. В протокола е констатирано също, че източната граница на имот с пл.сн.№[номер], собственост на жалбоподателя Х., се различава от границата на имота, според КП на [населено място]. Отразено е също, че за имота няма постъпило искане за изменение на границите, нито е издавана заповед за одобрение на изменение на действащия КП на [населено място], в частта му за имот с пл.сн.№[номер].

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, за урбанизираната територия на [населено място] има действащ Кадастрален план, одобрен със Заповед №38/20.03.1993 г. на кмета на община Черноочене. По действащия Общ устройствен план на Община Черноочене, за ПИ с пл.сн. №[номер] е предвидено ниско жилищно застрояване. Процесната ограда е изградена от каменна зидария с променлива височина от 0,65 до 0,70 м. и прозирна телена мрежа, като височината от петата до короната е 2,00 м., а дължината на процесния строеж е 16,25 м. След геодезическо заснемане на материализираните имотни граници на ПИ с пл.сн.№[номер] по КП на [населено място], вещото лице е установило разминаване в югоизточната част от имотните граници спрямо границите по действащия кадастрален план, като в тази връзка вещото лице счита, че е налице непълнота/грешка в действащия КП на [населено място]. За въпросната ограда не са установени строителни книжа или удостоверение за търпимост. Предвид амортизацията и състоянието на оградата вещото лице счита, че същата е изградена в периода 1980-1985 г.

Според поясненията на вещото лице в съдебно заседание, на изготвената комбинирана скица процесната ограда е отбелязана в червен цвят, а границата на имота по действащия кадастрален план на [населено място] от 1993 г. е отбелязана в зелен цвят. Вещото лице твърди, че не е установило действащи устройствени планове за [населено място] за периода преди 1993 г., като първия графичен материал е от 1993 г., когато със заповед на кмета на общината е одобрен кадастралния план на [населено място]. Счита, че при заснемането и изработването на този кадастрален план не е отразена коректно съществуващата ситуация, тъй като не е взета предвид оградата в ПИ с пл.сн.№[номер].

Според показанията на свидетеля Р. С. А., въпросният ПИ с пл.сн.№[номер] е наследен от жалбоподателя и е бил ограден с каменна ограда. През 1982 г., след обилен снеговалеж, почти цялата ограда се срутила и била възстановена в периода 1982-1983 г.

При така установените факти съдът приема, че жалбата до административния съд е допустима, като подадена от лице с правен интерес и в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – кмета на община Черноочене, който, съгласно разпоредбите на чл. 225а, ал.1 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, разполага с правомощията по премахване на незаконните строежи от четвърта до шеста категория на територията на общината.

При извършената проверка съдът установи, че оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма. Обектът е индивидуализиран с посочено местонахождение и технически параметри, конкретно е посочен и адресатът, както и наложените му със заповедта задължения. Спазена е и процедурата, предвидена в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Обжалваната заповед е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица при Общинска администрация – Черноочене, надлежно връчен на жалбоподателя.

По отношение на съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът съобрази следното:

За да разпореди премахването на процесната ограда административният орган е приел, че същата е незаконна на основание чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, поради липса на строителни книжа.

Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Установи се от приетите по делото доказателства, че процесната ограда е с обща височина 2.00 м., като плътната част, изградена от каменна зидария е с височина от 0,65 до 0,70 м. Установи се също, че процесната ограда попада в хипотезата на чл.137, ал.1, т.6, вр. с чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, и е строеж от шеста категория, както и че за този строеж няма издадени строителни книжа.

Предвид характеристиките на въпросната ограда, за последната е неприложима разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т.11 от ЗУТ, която предвижда възможност за изграждане на леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м. в рамките на поземления имот, без разрешение за строеж.

По аргумент от предвиденото в чл.147, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗУТ, за процесния строеж не се изисква одобряването на инвестиционни проекти, но е необходимо разрешение за строеж, издадено въз основа на проектно решение на инженер-конструктор.

В тази връзка, тъй като оградата е изпълнена без изискуемото по закон разрешение за строеж, същата се явява незаконна по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя за търпимост на процесния строеж.

От събраните по делото доказателства се установява, че въпросната ограда е изградена през 1983 г., поради което, по отношение на търпимостта на строежа следва да се съобрази разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Съгласно последната разпоредба, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Респ., за да е търпим един незаконен строеж в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ е необходимо, освен да е извършен до 07.04.1987 г., да е бил допустим или по действалите към момента на извършването му градоустройствени планове, правила и нормативи, или съгласно сега действащия закон.

В случая няма спор, че за територията, заета от имот с пл.сн.№[номер] по КП на [населено място], както и за съседните му имоти, няма одобрен регулационен план, както и че първия план за [населено място] е сега действащия кадастрален план, одобрен със Заповед № 38/20.03.1993 г. на кмета на община Черноочене. С оглед изложеното безспорно се установява, че въпросната територия представлява неурегулирана част на населено място.

Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.8 от сега действащия ЗУТ, извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места се допуска поземлените имоти да се ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията по ал. 2. Предвид констатираните характеристики на процесната ограда - плътна част от каменна зидария с височина от 0,65 м. до 0,70 м., не може да се приеме, че последната представлява лека ограда по смисъла на чл.48, ал.8 ЗУТ, поради което строежът не е допустим съгласно действащия ЗУТ.

На следващо място, строежът е изграден и в нарушение на чл.58, изр.3-то от ЗУТ, който предвижда оградите в неурегулирани малки населени места и в части от тях да се строят по съществуващи имотни граници.

Безспорно се установи, в т.ч. от приложената комбинирана скица - приложение №3 към заключението по назначената СТЕ, както и от поясненията на вещото лице в с.з., че процесната ограда е разположена изцяло извън източната граница на имот с пл.сн.№[номер], според действащия КП на [населено място], одобрен през 1993 г. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която е посочено, че констатираното разминаване в източната част от имотната граница спрямо границите по действащия кадастрален план се дължи на непълнота/грешка в действащия КП на [населено място], по следните съображения:

По силата на §4, ал. 1, т.2 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър и §4, ал.1, вр. с ал.5, т.6 и ал.6 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, грешките и непълнотите в кадастралните планове се констатират и отстраняват по реда и при условията на §4, ал.5, т.6 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., като при установяването на такива, КП се изменя със заповед на кмета на общината.

В случая, въпреки че на 05.08.2024 г. е бил известен за изготвеното геодезическо заснемане, в което е отразена и източната граница на собствения му имот по действащия КП, по делото не се установи жалбоподателят, като заинтересовано лице да е предприел необходимите действия по отстраняване на непълноти или грешки в действащия КП, респ., не е налице и влязла в сила заповед на кмета на общината за изменение на този план, на основание §4, ал.5, т.6 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Предвид изложеното съдът приема, че оградата е изградена в отклонение от имотната граница на ПИ с пл.сн.№[номер], в нарушение на правилото на чл.58, изр.3-то от ЗУТ.

Във връзка с приетото по-горе отклонение от имотната граница съдът намира, че процесният строеж не е допустим и по действалите към момента на извършването му правила и нормативи.

По отношение на правилата и нормативите, действали към установената година на изграждане на оградата в съществуващия й вид -1983 г., следва да се отбележи, че за извършване на строителство в неурегулирани части от населените места, каквато е настоящата хипотеза, е приложим чл. 246 от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищното устройство (отм.), както и чл.32 и чл.33 Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г. и бр. 70 от 6.09.1977 г., (отм.)

Според чл.246, ал. 1 от ППЗТСУ(отм.), исканията за строежи, които при условията на ЗТСУ, този правилник и строителните правила, норми и нормативи се разрешават в неурегулирани населени места или в още неурегулирани части от населените места, се придружават вместо от скица - копие от регулационния план от копие от кадастралния план, а ако такъв план няма - от ситуационна скица, съставена от проектанта, с обсег, достатъчен, за да се прецени дали проектираният строеж е включен правилно в околната среда. Копието от кадастралния план, съответно от ситуационната скица, трябва да съдържа и данни за наличните сгради и съоръжения в съседните имоти, както и необходимите коти и хоризонтали.

В разпоредбата на чл.246, ал.2 ППЗТСУ(отм.) е предвидено оградите да се строят по съществуващите имотни граници, без за тях да се дава линия, като съгласно чл.246, ал.3 от с.з. за строежите по предходните алинеи се прилагат и останалите разпоредби на този правилник и другите действуващи разпоредби по проектирането и строителството, като под "парцели" се разбират неурегулирани имоти, под "уличнорегулационни линии" - уличните линии, а под "дворищнорегулационни линии и граници" - имотните граници.

От приетите по делото доказателства, в т.ч. и от заключението на вещото лице, което съдът кредитира в тази му част, не се установява процесната ограда да е изпълнена по съществуваща имотна граница. Респ., оградата е изградена в нарушение на правилото, установено в чл. 246, ал. 2 от ППЗТСУ(отм.).

Съгласно чл. 32, ал. 3 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), видът, формата и височината на оградите се определят от техническите служби при народните съвети при издаване на разрешението за строеж съобразно характера на населеното място, зоната, теренните условия и архитектурно-художествените изисквания. Плътната част на оградите е с височина до 0,60 м. Изключения могат да се допускат въз основа на одобрен архитектурен проект.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от горната наредба, съобразно местните условия за обособяване на стопанска част на двора могат да се правят леки прогледни огради в самите парцели с височина до 1,20 м. Такива огради могат да се правят и за разграничаване на реално ползвани части в съсобствени парцели, без да е необходимо разрешение за строеж.

С оглед установената височина на плътната част – над 0,60 м., както и на общата височина от 2.00 м., процесната ограда не отговаря и на горните изисквания на Наредба № 5/1977 г., поради което строежът е недопустим и по правилата, действали към годината на изграждане.

В тежест на жалбоподателя, указана му и с разпореждане на съда №842/09.04.2025 г., е доказването на обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната незаконосъобразност на издадената заповед, включително и ангажирането на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, като такива доказателства не са представени по делото.

При това положение и след като се установи, че процесната ограда не е търпим строеж по смисъла на ЗУТ, изградена е без изискуемите строителни книжа, следва да се приеме, че същата е незаконна и подлежи на премахване по реда на ЗУТ.

По изложените съображения обжалваната заповед се явява законосъобразна, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

При този изход на спора, предвид заявеното искане и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Х. от [населено място] против Заповед №1143/20.09.2024 г., издадена от кмета на община Черноочене, с която на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж „ограда“, разположен извън имотната граница на поземлен имот с пл.сн.№[номер] по КП на [населено място], [община], като неоснователна.

ОСЪЖДА А. А. Х. от [населено място], [жк] [адрес], с [ЕГН], да заплати на Община Черноочене деловодни разноски в размер на 100 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3 АПК, да се връчи на страните.