РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Петрич, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101959 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
Образувано е по молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” №
49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юриск. Е.К., срещу Т. Х. И., ЕГН
**********, с адрес с. С., общ. К..
Твърди се в исковата молба, че на 11.03.2022 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД и Т.С. И. и Т. Х. И., като солидарни длъжници, е сключен
Договор за потребителски кредит № 40008425227, съгласно който
дружеството, в качеството си на кредитодател, е предоставило на
кредитополучателя (Т.С. И.) паричен кредит от 4 000 лева, със срок на кредита
от 36 месеца, при годишен процент на разходите 48,46 % и годишен лихвен
процент 41,00 %, както и закупен пакет от допълнителни услуги - „Фаст“ в
размер на 1 400 лева и „Флекси“ в размер на 1 600 лева, като размерът на
вноските по закупените допълнителни услуги е дължима заедно с месечната
погасителна вноска. Уточнява се, че закупуването на услугите Фаст и Флекси
е изцяло по желание на длъжника. Сочи се, че на основание общите условия
към договора и във връзка с чл. 121 - чл. 127 ЗЗД, ответницата Т. Х. И., в
1
качеството на солидарен длъжник по договора за потребителски кредит, се
задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя при посочените в
договора условия. Релевира се, че ищцовото дружество е изправна страна по
договора, което изпълнява точно и в срок задълженията си по кредитната
сделка, като превежда кредитната сума в размер на 4000 лева по посочената от
Т.С. И. банкова сметка.
Излага се, че поради неизпълнение от страна на длъжника на поетите
договорни задължения, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и
прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към договора, на 09.05.2024
г. Договор за потребителски кредит № 40008425227 е обявен за предсрочно
изискуем от страна на кредитодателя, за което длъжниците са уведомени чрез
нарочно уведомително писмо. На длъжника Т. И. е изпратено уведомително
писмо с обратна разписка от страна на дружеството, с което е направен опит
същата да се уведоми за обявената предсрочна изискуемост, на адрес,
идентичен с този, посочен във всички документи в договора. В условията на
евентуалност, в хипотезата, при която съдът не приеме, че ответникът не е бил
уведомен редовно за прекратяването на договора, респективно за обявяване на
предсрочната изискуемост, се иска съдът да приеме, че същият е редовно
уведомен с получаването на препис от исковата молба, инициирала
настоящото производство.
Посочва се още, че размерът на погасеното от длъжниците задължение
по процесния договор към датата на входиране на заявлението е в размер на
3335,30 лв., с която сума са погасени част от задълженията по договора, от
които номинал в размер на 2 634,68 лв. Със сумата от 560,62 лв. са погасени
лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ, а със сумата от
140,00 лв. са погасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, съгласно уговореното в чл. 17.4 от ОУ към договора. По този начин
е формирана общо дължимата сума по кредита.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да установи
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
срещу длъжника по ДПК № 40008425227 Т. Х. И., представляващо главница в
размер на 3360,03 лева; договорно възнаграждение в размер на 1514,28 лева,
дължимо за периода от 20.04.2023 г. до 09.05.2024 г.; възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 1008 лева; възнаграждение за закупена
2
услуга Флекси в размер на 1152,04 лева; 50,65 лева лихва за забава от
21.04.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 09.05.2024 г. (дата на
предсрочна изискуемост) и законна лихва в размер на 251,28 лева, дължима от
09.05.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ 40008425227, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба от
ответната страна.
В проведените съдебни заседания ищцовата страна не се явява и
представлява, от процесуалния й представител са депозирани молби, с които
се иска уважаване на предявения иск.
Ответницата се явява лично, оспорва предявения иск, като заявява, че тя
не е получила сумата по процесния договор за кредит, а същият е бил усвоен
и изплащан от кредитополучателя Т. И..
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните,
намира от фактическа страна, следното:
За претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с № 1129 от 31.10.2024 г. по ч.гр.д. № 1776/2024 г. на РС – гр.
Петрич, срещу която ответницата Т. Х. И., имаща качеството на длъжник в
заповедното производство, е депозирала възражение по реда на чл. 414 ГПК.
По повод депозирано възражение по чл. 414а ГПК от солидарния длъжник Т.С.
И., с Определение с рег. № 62 от 04.02.2025 г., съдът е обезсилил Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 1129 от 31.10.2024 г. по ч.гр.д. № 1776/2024
г. на РС – гр. Петрич, в частта й, в която се претендира заплащане на сумата от
212 (двеста и дванадесет) лева, представляваща част от законната лихва,
дължима от 09.05.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост, до 29.10.2024 г.
От приетия по делото Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № 40008425227 от 11.03.2022 г., сключен между ищцовото
дружество и Т.С. И. като клиент и Т. Х. И. като солидарен длъжник за сума в
3
размер на 400 лева, се установява, че между страните са възникнали
облигационни отношения по предоставяне на паричен заем.
На Т. И. е предоставен паричен заем в размер на 4 000 лева, който следва
да бъде погасен на 36 месечни вноски, с размер на вноската по кредита от
194,78 лева, при ГПР 48, 46 %, фиксиран годишен лихвен процент от 41,00 %,
лихвен процент на ден от 0,11 % и дължима сума по кредита 7 012,20 лева.
В договора е посочено, че клиентът е поискал допълнителни услуги
Фаст, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане
потребителския кредит и Флекси, предоставяща право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит. Възнаграждението за
закупената допълнителна услуга Фаст е в размер на 1 400 лева, а
възнаграждението за закупена допълнителна услуга Флекси е в размер на
1 600 лева, като размерът на вноската по допълнителните услуги е в размер на
83,33 лева и е дължима заедно с месечната дължима вноска по кредита.
Със сключването на тези допълнителни услуги, общото задължение по
кредита е в размер на 10 012,20 лева, като размерът на вноската е 278,11 лева.
Разпитаните в качеството на свидетели служители на ищцовото
дружество изрично заявяват, че както кредитополучателят, така и солидарния
длъжник /в настоящия случай ответника по делото/ са били уведомени, че
дължат солидарно сумата по кредита.
Свидетелката Г. И. заявява, че при сключване на договора всичко било
обяснено подробно и на двете клиентки, както и че същите са съгласили с
всички условия. Посочва, че първоначално вноските по кредита се погасявали,
но в един момент спрели, след което тя лично уведомявала и двамата
длъжника, че следва да се погасяват дължимите суми по сключения договор.
Свидетелката Я. Д. посочва, че се занимава със забавите по кредитите,
които отивали при нея. Сочи, че във връзка с процесния договор лично се
срещала в Т. И., която била кредитополучател, а със солидарния длъжник,
ответницата Т. И. се чувала по телефона, като и на двете било обяснено, че
кредитът не се обслужвал и какво следвало след това.
По делото е приета справка за постъпили плащания по процесния
договор, от която се установява, че към 16.07.2025 г. размерът на погасеното
от длъжниците задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 4 346,30
4
лева /л.123-124 от делото/.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение,
че между „Профи кредит България“ ЕООД като заемодател и Т. И. като
солидарен длъжник, е възникнало правоотношение по повод предоставянето
на паричен заем в размер от 4000 лв. на кредитополучателя Т. И..
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
– ЗПК.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
В тази насока е и практиката на ВКС (вж. Решение № 198 от 10.08.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 05.10.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 3342/2017 г., IV г. о., ГК), съгласно която решаващият съд
следи служебно за недействителността на сделките, когато последиците на
сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са
последиците на неравноправна клауза в договор с потребител.
В тази насока, настоящият състав намира, че е налице нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ГПК.
В процесния случай клаузата за закупуване на допълнителни услуги
Фаст и Флекси в процесния договор за кредит в тежест за заемателя да заплати
възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора.
Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него „допълнителни услуги“
Фаст и Флекси, към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като
стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Тези изводи се потвърждават и от факта, че самият кредитор, изначално
5
разсрочва вземането за „заплащане на допълнителни услуги“ Фаст и Флекси.
Именно предвид гореизложеното, съдът счита, че вземането за допълнителни
услуги, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като
такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето
на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в
договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо
повече - както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото
възнаграждение за допълнителни услуги.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
6
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта
на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено
съществено предвид обстоятелството, че в Договора е посочена общата сума
за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включено дължимото
възнаграждение за закупен пакет услуги. Дори напротив - при прибавянето на
сумата по същия се получава съвсем различна стойност на общия разход
по кредита. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора
ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в
края на заемния период. Несъответното в случая е че заемната сума по
договора за кредит възлиза на 4000 лева, а сумата, която е следвало да върне
кредитополучателя е над два и половина пъти по-голяма – 10 012,20 лева.
С оглед изложеното, съдът приема, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, в конкретния случай
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. От
съдържанието на приобщения договор по кредит, главницата възлиза на
сумата в размер на 4 000 лева. Изясни се и че в изпълнение на задълженията
си по кредитното правоотношение по договора за потребителски кредит са
извършени плащания в общ размер на 4 346,30 лева. Тоест, по договора е
изплатена сума с 346,30 лева над главницата, поради което и предявените
искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответната страна.
7
Доколкото същата нито претендира разноски, нито е сторила такива, то
заплащането на разноски не й се следва.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” №
49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юриск. Е.К., срещу Т. Х. И., ЕГН
**********, с адрес с. С., общ. К., установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
за признаване на установено между страните съществуването на вземане в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника по ДПК №
40008425227 Т. Х. И., представляващо главница в размер на 3360,03 лева;
договорно възнаграждение в размер на 1514,28 лева, дължимо за периода от
20.04.2023 г. до 09.05.2024 г.; възнаграждение за закупена услуга Фаст в
размер на 1008 лева; възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
1152,04 лева; 50,65 лева лихва за забава от 21.04.2022 г., дата на изпадане на
длъжника в забава до 09.05.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и
законна лихва в размер на 251,28 лева, дължима от 09.05.2024 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г., представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № 40008425227, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по
ч.гр.дело № 1776/2024 г. на Районен съд-Петрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8