Р Е Ш Е Н И Е
№ 260193
гр. Пловдив 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание
на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря СИЙКА РАДЕВА като разгледа докладваното от
съдията АНД № 286/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0333-000644/11.11.2019
г. на Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Д.Т.К. с
ЕГН ********** *** са наложени административни наказания глоба в размер на 100
/сто/ лв. за нарушение на чл.37 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/
на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДВП, глоба в размер на 100 /сто/
лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/
месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП
на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят Д.Т.К. не се явява в съдебно заседание,
представлява се от упълномощен процесуален представител адвокат – адв. Т.А. ***.
По съображения, изложени в жалбата и допълнения към нея, както и поддържани от
процесуалния представител в съдебно заседание, се иска отмяна на наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административното производство – неясно
и непълно излагане на обстоятелства на нарушенията в АУАН и в НП, разминаване
между обстоятелства на нарушение и приложим закон. Претендират се разноски – по
процесуалното представителство от адвокат.
Въззиваемата страна РУ Стамболийски при ОД на МВР гр.
Пловдив не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Д.Т.К. *** е правоспособен водач на
моторни превозни средства /МПС/ от 1998 г., притежаващ придобити категории „C”,
„В“, „“М“, AМ“ и „ТКТ“. До месец ноември 2019 г. спрямо К. е имало издадени три
наказателни постановления и единадесет фиша, с които е бил санкциониран за
извършени от него като водач на МПС нарушения на правилата за движение.
В ранна та сутрин на 02.11.2019 г. свидетелят С.Д.А.
пътувал с управлявания от него автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****,
регистриран на името на дъщеря му Е. А., като се движел по път от
Републиканската пътна мрежа клас ІІІ № 8602 от гр. Перущица за с. Брестовица
обл. Пловдив. В колата пътували още съпругата му и сестрата на съпругата му.
Около 6.20 ч. водачът А. възприел идващ по пътя на прав участък движещ се в
обратна посока – от с. Брестовица за гр. Перущица, друг автомобил, който
навлезнал при движението си в лентата за движение на управлявания от А.
автомобил. Този друг автомобил бил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ****, регистриран
на името на свидетеля Д. К. С., а се управлявал в този момент от жалбоподателя Д.Т.К..
А. първоначално помислил, че водачът на другия автомобил ще се прибере в
лентата си, но тъй като това не ставало
и за да избегне челен удар навил волана рязко наляво. Въпреки
предприетите действия от негова страна, между двата автомобил възникнал удар –
за автомобила „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № **** – в предна лява част. От
силата на удара управляваният от св. А. автомобил се преобърнал, като паднал
след завъртането на гумите си Св. А. и
пътуващите с него жени успели да излезнат през дясна врата на автомобила, тъй
като вратата на водача била повредена. И тримата имали леки наранявания, като водачът
А. имал наранявания по главата от стъкла. Другият автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с
рег. № **** от удара се забил в канавка, а водачът К. не останал на мястото на
инцидента, не отишъл да види нито дали има пострадали лица и в какво състояние
са, нито какво точно е причинил по ударения автомобил, а избягал пеша,
насочвайки се към дома си в гр. Перущица.
Св. А. се обадил на тел.112, на който сигнализирал за
случилия се пътен инцидент. На място се отзовал екип от полицейски служители
към РУ Стамболийски, сред които бил св. Т.М. – ****. Св. А. бил откаран до
болнично заведение за оказване на медицинска помощ.
Вътре в оставения автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. №
**** избягалият водач К. бил оставил мобилния си телефон. От огледа на място,
намерените в автомобила документи и вещи св. М. се насочил с колегата си към
издирване на жалбоподателя Д.К., който намерили по – късно през деня в дома му.
Св. М. снел обяснения най – наред от водача А. на мястото на пътния инцидент,
след това при откриване на К. снел обяснения и от него, изготвил и докладна
записка за случая до Началника на РУ Стамболийски. Въз основа на установеното
св. М. приел, че от страна на К. като водач на МПС – автомобил „Мерцедес МЛ
320“ с рег. № ****, са били осъществени към 02.11.2019 г., около 6.20 ч.,
съставите на три административни нарушения – по чл.37 ал.1 от ЗДВП, по чл.123
ал.1 т.1 от ЗДВП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, за които съставил на 02.11.2019
г. на жалбоподателя Д.К. акт – АУАН № 406908/02.11.2019 г. При предявяване на
акта на нарушителя последният не направил възражения по констатациите. Писмени
възражения не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. При
излагане на обстоятелствата на нарушенията в акта актосъставителят вписал, че
се състоят: навлизане изцяло в платното за насрещно движение на прав участък от
пътя, поради движение с несъобразена скорост и други условия, и удряне косо в предна
лява част лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № **** и реализиране на ПТП
с пострадало лице – за нарушението с дадена в акта правна квалификация по чл.37
ал.1 от ЗДВП; при възникналото ППС с пострадало лице не оставане на място и
напускане на ПТП – за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП; и в неносене на
свидетелство за управление на МВС и на контролен талон към него.
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка административно-наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, в което за приетите също нарушения с дадена им
правна квалификация по чл.37 ал.1 от ЗДВП, по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП и по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП обстоятелствата по извършването им били изложени по
сходен като в акта начин.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите М., С. и А.,
АУАН, справка за нарушител/водач, разпечатки от „АИС КАТ-Регистрация на ПС и
собственици“, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, докладна записка,
обяснения, оправомощителна заповед.
Съдът ползва изцяло показанията на разпитаните при
условията на усност и непосредственост свидетели М., С. и А. като
обстоятелствени, последователни и логични относно основните релевантни с оглед
на обследваните процесни нарушения факти и обстоятелства, взаимно допълващи се
и съответстващи на писмените доказателства.
При така установената въз основа на доказателствата по
делото и изложена фактическа обстановка настоящият съдебен състав счете, че
ангажираната спрямо жалбоподателя Д.Т.К. административна отговорност за
нарушения по чл.37 ал.1 от ЗДВП, по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП и по чл.100 ал.1
т.1 от ЗДВП следва да бъде реализирана за нарушението по пункт ІІ-ри от
атакуваното наказателно постановление – за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от
ЗДВП, и да отпадне в частта за нарушенията по пункт І–ви и ІІІ-ти от
атакуваното наказателно постановление – за нарушенията по чл.37 ал.1 от ЗДВП и
по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП.
Това е така, доколкото според съда К. е осъществил
всички необходими за съставомерността на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП
елементи, тъй като на 02.11.2019 г. около 6.20 ч.
като водач на пътно превозно средство – на автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. №
****, и като участник в пътнотранспортно произшествие /по см. на §.6 т.30 от ДР
на ЗДВП/ с лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****, управляван от С.Д.А.,
на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІІ № 8602, в участъка между гр.
Перущица и с. Брестовица обл. Пловдив, не е изпълнил задължението си да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието.
Доказателствата по делото са и достатъчно, и несъмнени
за категоричния извод, че на 02.11.2019 г. около 6.20 ч. на път от
Републиканската пътна мрежа клас ІІІ № 8602, в участъка между гр. Перущица и с.
Брестовица в посока за гр. Перущица автомобилът „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ****
се е управлявал от наказания Д.К. – в тази насока са показанията и на тримата
разпитани свидетели- полицейският служител М. установил жалбоподателя в дома
му, разговарял с него и снел обяснения от него, собственикът на автомобила
Славков и водачът на другото ударено МПС св. А., на който жалбоподателят се е
обадил по телефон и се е представил и по имена, а и приложените към материалите
по административната преписка собственоръчно изпълнени от същото лице К. обяснения,
т. е. към този момент той е имал качеството на водач на пътно превозно
средство. Като такъв – водач на пътно превозно средство, жалбоподателят е били
и участник в пътнотранспортно произшествие настъпило след навлизане в насрещна
лента с управлявания от К. автомобил с рег. № **** на прав участък от пътя,
като с предна част на автомобила била ударена предна лява част на автомобил „Мицубиши
Аутлендър“ с рег. № ****, управляван от свидетеля А. – с повреди и по двата
автомобила – с настъпили материални щети, а и с наранени пострадали лице – св. А.
е бил с натъртвания и наранявания от стъкла по главата. При предявяване на АУАН
на нарушителя последният не е направил възражения. За това и според съда доказателствата
по делото не дават основание да се направи друг извод от приетия по – горе – че
Д.К. не само като водач на ППС е бил и участник в ПТП, но е и предизвикал
същото със своето си поведение. От страна на наказания не се ангажираха в
съдебната фаза на административно-наказателното производство каквито и да било
доказателства в обратна насока – по отричане участието в ПТП. Тези му качества
на К. към 02.11.2019 г. около 6.20 ч. на път от Републиканската пътна мрежа
клас ІІІ № 8602, в участъка между гр. Перущица и с. Брестовица да е бил водач –
правоспособен, на ППС – на автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ****, и
участник в ПТП – с лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****, го
определят и като годен субект на административна отговорност за нарушението по
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП. Несъмнено е за съда и това, че при възникнали последици
от ПТП – по причиняване на материални щети по двата автомобила, К. не е спрял,
за да установи какви са тези последици, въпреки задължението за това, като
бягството му от местопроизшествието се приема от съда като неизпълнение на това
задължение да е останал на място, където и да се установят и с негово участие
последиците от ПТП.
Обстоятелствата на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от
ЗДВП са изложени и в АУАН, и в НП според съдебния състав по такъв начин, че
субектът на административно-наказателната отговорност да е наясно с всички
такива от значение за съставомерността на стореното като нарушение по посочения
законов текст.
Неоснователен е за съдебния съда доводът, развит в
допълнение към жалбата, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй
като при описание на обстоятелствата било вписано, че има пострадало лице, но
то не било конкретизирано, и след като имало пострадало лице е следвало
нарушението да се подведе под друга материално правна разпоредба. Законодателят
в чл.123 ал.1 от ЗДВП е въвел задължения за всеки, като е водач на пътно
превозно средство и участник в пътнотранспортно произшествие, като в т.1 е
въведено общо задължение – без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието, а в т.2 и т.3 на
ал.1 на чл.123 от ЗДВП са въведени и задължения в зависимост от съответно дали
при произшествието са пострадали хора или са причинени само имуществени щети.
Задължението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП, което се и вменява на жалбоподателя
като извършено административно нарушение по пункт ІІ-ри от НП, изисква откъм
негова обективна съставомерност деецът да има качеството на водач на пътно
превозно средство и участник в пътнотранспортно произшествие, което
произшествие да е пряка и непосредствена последица от това поведение на този
водач и участник. Без значение за съставомерността на нарушението по чл.123
ал.1 т.1 от ЗДВП е какви са последиците от това причинено пътнотранспортно
произшествие – дали има пострадали лица, дали само имуществени щети, дали и
двете. Описването и на обстоятелства извън състава на нарушението – както в
случая в обстоятелствените части на АУАН и НП е вписано, че има пострадало
лице, макар и неконкретизирано, не води до ограничаване правото на защита на
посоченото като нарушител лице.
Правилно е приложена и съответната на нарушението по
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП санкционна разпоредба – на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП,
както относно вида, така и относно размерите на наложените на нарушителя К.
административни наказания. Съгласно чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 5. наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие;“. Определените и наложени от
административно-наказващият орган наказания глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца за
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП – определени с оглед на размера им при баланс
на смекчаващи и отегчаващи административната отговорност обстоятелства, се
явяват съответни според съдебния състав на обществена опасност на нарушител и
нарушение и целесъобразни, а като такива и не следва да бъдат променяни.
В хода на административното производство съдът
констатира, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, АУАН и НП са издадени от
съответния орган в кръга на компетентностите му.
По отношение на сторения по – горе извод за отпадане
на административно-наказателната отговорност спрямо жалбоподателя Д.К. за
нарушението по пункт І-ви от НП – по чл.37 ал.1 от ЗДВП, и по пункт ІІІ-ти от
НП – по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, съдът намира основание за това в преценката си
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство, засягащи съществено основното право на субектът на отговорност –
правото на защита, ограничавайки го във възможността да е наясно за какво
конкретно е подведен под такава – за нарушението по пункт І-ви от НП, и за недоказаност
извършването на нарушението по пункт ІІІ-ти от НП.
Съгласно чл.37 ал.1 от ЗДВП „При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От
същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни
средства.“, като тази разпоредба
се намира в Раздел VІІ на Глава ІІ от ЗДВП – „Завиване надясно или наляво“.
Никъде при излагане в описателните части на АУАН и на НП не са вписани такива
факти и обстоятелства, които да касаят предприета маневра или движение от
страна на виновния водач К. да завива в случая наляво за навлизане в друг път,
че да изпълни задължението си да пропусне насрещно движещото се ППС. Пътят е
бил прав, дори е вписано че е на прав участък, а посоченото навлизане в
платното за насрещно движение не означава единствено и само завиване наляво,
както съставомерно налага нормата на чл.37 ал.1 от ЗДВП. Липсата на излагане на
обстоятелства, или непълното им излагане на такива от значение за
съставомерността на деянието като административно нарушение е винаги
процесуално нарушение и то съществено – по чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН допуснато от
актосъставител и по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН допуснато от административно-наказващ
орган.
При разпита си св. М. заяви в показанията си –
кредитирани изцяло от съда, че вписал в акта, че К. не носил свидетелството си
за управление на МПС и контролен талон към него – като нарушение по пункт
ІІІ-ти – по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, тъй като жалбоподателят не им ги бил
представил в дома си при поискването им, а не може да каже същият свидетел дали
нарушителят ги е носил към момента на причиняването на ПТП. Доколкото се изясни
чрез тези гласни доказателства – преки относно изясняване на обстоятелствата по
това нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, че неносенето на свидетелството за
управление на МПС и контролен талон към него се отнася към последващ пътния
инцидент момент и друго място – да е следобеда на 02.11.2019 г. и то в дома си
в гр. Перущица, а не на 02.11.2019 г. около 6.20 ч. на път от Републиканската
пътна мрежа клас ІІІ № 8602, в участъка между гр. Перущица и с. Брестовица обл.
Пловдив, съдът прие, че не може по делото да се докаже по категоричен и
несъмнен начин авторство у К. за такова нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП,
за каквото се наказва с обжалваното НП с наказанието по пункт ІІІ-ти от
същото.
В хода на административното производство съдебният
състав не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да опорочават атакуваното наказателно постановление изцяло
като незаконосъобразно. Констатираната съобразно казаното по – горе порочност
на НП засяга същото само в частта по пункт І-ви – за нарушението по чл.37 ал.1
от ЗДВП, и по пункт ІІІ-ти – за нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, но не
носи като последица изцяло отмяната на НП – включително и за нарушението по
пункт ІІ-ри – за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП. По всички изложени
съображения съдът прие да измени наказателното постановление като го отмени в
частта по пункт І-ви – за нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДВП, и ІІІ – ти – за
нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, и го потвърди в останалата му част – частта
по пункт ІІ-ри – за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП.
Относно направеното чрез допълненията към жалбата и в
съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане в полза на накàзания на
направените от него разноски по делото – за адвокатско възнаграждение, с оглед
така очерталия се изход на производството – при изменяне на атакуваното
наказателно постановление чрез отмяна в една част и потвърждаване в друга, без
изцяло отпадане на административно-наказателната отговорност, същото искане се
явява според съда неоснователно и като такова не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0333-000644/11.11.2019
г. на Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Д.Т.К. с
ЕГН ********** *** са наложени административни наказания глоба в размер на 100
/сто/ лв. за нарушение на чл.37 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/
на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДВП, глоба в размер на 100 /сто/
лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/
месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП
на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДВП, като ОТМЕНЯ Наказателното
постановление в частта, с която на Д.Т.К. с ЕГН ********** са наложени административно
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение на чл.37 ал.1 от ЗДВП на
основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДВП и административно наказание глоба
в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДВП, и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в
частта, с която на Д.Т.К. с ЕГН ********** са наложени административни
наказания глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.123 ал.1
т.1 от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала!
Т.К.