№ 5311
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110132962 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „М. - Д. Б.“ ЕООД срещу
„Т и Н К.“ ООД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В законоустановения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът не е взел
становище по предявените искове.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
ответното дружество закупило от „М. - Д. Б.“ ЕООД стоки на обща стойност от 1181,33
лв., за всяка от които са му били издадени фактури, задълженията по които не са били
погасени на падежа. В тази връзка, обосновава правния си интерес от начисляването на
лихва за забава върху стойността на сбора от главниците по издадените фактури за
периода от 01.09.2021 г. до 16.03.2022 г., в размер на 64,65 лв. Предвид липсата на
изпълнение на задълженията по издадените фактури от страна на ответното дружество,
въз основа на подадено от ищеца заявление по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д. №
14272/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 172 с-в, в хода на което срещу
ответника била издадена заповед за изпълнение за заплащането на сумите, както
следва: 1181,33 лв. – главница, представляваща сбор от неплатените суми по фактура
№ **********/02.07.2021 г., на стойност 291,68 лв., фактура № **********/07.07.2021
г. – 140,63 лв., фактура № **********/09.07.2021 г. – 354,86 лв., фактура №
**********/21.07.2021 г. – 217,56 лв., фактура № **********/27.07.2021 г. – 66,96 лв.,
фактура № **********/27.07.2021 г. – 109,64 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
погасяване на вземането, както и за сумата от 64,65 лв. – мораторно обезщетение,
начислено върху стойността на главницата за периода 01.09.2021 г. – 16.03.2022 г.
Длъжникът възразил срещу издадената заповед, като посочил че е платил сбора на
главниците по процесните фактури. Ищецът излага доводи, че въпреки извършените
плащания по фактурите от страна на ответника, осъществени след образуване на
1
производството, същият не е погасил дължимото мораторно обезщетение на стойност
64,65 лв., както и законната лихва за забава, в размер на 42,10 лв., начислена върху
главницата за периода от 18.03.2022 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до 15.09.2022 г. – моментът, считано от който е налице окончателно погасяване на
задълженията по процесните фактури. Ето защо моли съда да признае за установено, че
ответното дружество му дължи заплащането на акцесорните вземания за лихва за
забава, начислена върху стойността на главницата за периода от 01.09.2021 г. до
16.03.2022 г., на стойност 64,65 лв., както и 42,10 лв. за периода от 18.03.2022 г. до
окончателното плащане на вземанията по издадените фактури. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Не се
е явил в съдебно заседание и не е взел становище по исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Изложените фактически твърдения са дали основание на съда да приеме, че е
сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За доказването на основателността на предявените искови претенции в тежест
на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава,
което е основание за начисляването на мораторно обезщетение в търсения размер.
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 14272/2022 г. по описа на
СРС, 172 с-в, е обстоятелството че ответното дружество е възразило срещу издадената
заповед за изпълнение при твърдение, че вземанията на ищеца по издадените фактури
са погасени с три броя платежни нареждания. В тази връзка се потвърждават
твърденията на ищеца относно наличието на облигационни правоотношения с
ответника, възникали въз основа на сключени договори за продажба на стоки, за цената
на които са издадени фактури, които е следвало да бъдат заплатени от купувача на
датата на падежа им. В тази връзка, на изследване подлежи моментът, считано от който
вземанията на ищеца за главниците по издадените фактури са станали изискуеми,
съответно ответникът е изпадал в забава за плащане на цената на закупените стоки от
продавача.
Като писмени доказателства по делото са представени фактура №
**********/02.07.2021 г., на стойност 291,68 лв., с падеж – 01.08.2021 г.; фактура №
**********/07.07.2021 г. – 140,63 лв., с падеж – 06.08.2021 г.; фактура №
**********/09.07.2021 г. – 354,86 лв., с падеж – 08.08.2021 г.; фактура №
**********/21.07.2021 г. – 217,56 лв., с падеж – 20.08.2021 г.; фактура №
**********/27.07.2021 г. – 66,96 лв., с падеж – 26.08.2021 г.; фактура №
**********/27.07.2021 г. – 109,64 лв., с падеж – 26.08.2021 г. От представените по
делото платежни нареждания, извършени от ответното дружество за погасяване на
сумите по издадените от ищеца фактури се установява, че на 01.04.2022 г. „Т и Н К.“
ООД е погасило задълженията си по издадена фактура № **********/02.07.2021 г. С
платежно нареждане от 02.06.2022 г. ответното дружество е погасило задълженията си
по фактура № **********/07.07.2021 г. От представеното като писмено доказателство
платежно нареждане от 15.09.2022 г. се установява, че с извършено плащане на сумата
от 749,02 лв. ответникът е погасил задълженията си по фактура №
**********/09.07.2021 г., фактура № **********/21.07.2021 г., фактура №
**********/27.07.2021 г. и фактура № **********/27.07.2021 г.
2
Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При
съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства се установява,
че ответното дружество е изпаднало в забава за плащане на задълженията по
издадените фактури, което обуславя правния интерес на ищеца за претендиране на
мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за всяко от
процесните вземания. В тази връзка, при съобразяване на момента, считано от който
ответникът е изпадал в забава за плащане на всяко от задълженията по издадените
фактури – деня, следващ датата на която вземанията са падежирали, както и исковия
период, съдът с помощта на онлайн лихвен калкулатор, на основание чл. 162 ГПК,
изчислява стойността на претендираните вземания. При изследване на стойността на
дължимото мораторно обезщетение върху стойността на главниците по издадените
фактури, начислено за периода от 01.09.2021 г. до 16.03.2022 г., съдът установява, че
сбора от вземанията за лихва за забава по всяка от главниците възлиза на стойност
69,73 лв., поради което претенцията на ищеца за установяване дължимостта на
мораторно обезщетение в размер на 64,65 лв., начислено за процесния период, е
напълно основателна и следва да бъде уважена изцяло. По отношение на дължимото
мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главниците, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.03.2022 г. до окончателното
погасяване на всяко от вземанията по процесните фактури, съдът изчислява, че искът е
основателен за сумата, представляваща сбор от дължимите лихви за забава, начислени
върху задълженията по отделните фактури, в размер на 42,10 лв., което съответства на
размера на исковата претенция изцяло, поради което същата следва да бъде уважена.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, по аргумент на чл. 78,
ал. 1 ГПК. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, в който е посочил
извършените разходи в хода на производство. При съобразяване на задължителните
тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и в исковото производство. От представените по делото писмени
доказателства за извършените разходи се налага изводът, че в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски на обща стойност 850 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Т и Н К.“ ООД ЕИК ..., дължи на „М. - Д.
Б.“ ЕООД, ЕИК ..., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заплащането на
мораторно обезщетение, начислено върху стойността на задълженията по издадени от
ищеца фактура № **********/02.07.2021 г.; фактура № **********/07.07.2021 г.;
фактура № **********/09.07.2021 г.; фактура № **********/21.07.2021 г..; фактура №
**********/27.07.2021 г.; фактура № **********/27.07.2021 г., за заплащането на
които „Т и Н К.“ ООД е изпаднало в забава за периода от 01.09.2021 г. до 16.03.2022 г.,
поради което дължи мораторна лихва в общ размер на 64,65 лева, както и за периода от
3
18.03.2022 г. до окончателното погасяване на всяко от главните вземания, в общ размер
на 42,10 лева.
ОСЪЖДА „Т и Н К.“ ООД ЕИК ..., да заплати на „М. - Д. Б.“ ЕООД, ЕИК ...,
направените в производството разноски на стойност 850 лева, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4